НАТО и Близкият изток : изграждане на партньорство

Преди едно десетилетие НАТО лансира двесъвършено нови програми за партньорство : Партньорство за мир застраните от Централна и Източна Европа и Средиземноморския диалогза страните от средиземноморския регион. Днес и двете програмитрябва да бъдат преосмислени, за да се отчетат промените вевроатлантическата сигурност - разширяването на НАТО и новитепредизвикателства, с които се сблъсква Алиансът днес. В усилията дасе реформира Средиземноморският диалог, за да обхване евентуалнопо-голяма част от Близкия изток, опитът от ПзМ може да бъде многополезен.

За разлика от Партньорство за мир,Средиземноморският диалог не беше особено успешна инициатива. Тойне изигра съществена роля за стабилизиране на региона и недопринесе за развитието на участващите в него страни. Това се дължина редица причини : недостатъчните инвестиции във време, хора ипари, непознаването и дълбоката подозрителност към НАТО от странана редица държави в региона, липсата на онези механизми насътрудничество и диалог, които са в основата на успеха на НАТО иПартньорство за мир, както и невъзможността проблемите нарегионалната сигурност в по-широк план да се отделят отизраело-палестинския конфликт.

Ако преди десетилетие основната грижа на НАТОв областта на сигурността бе стабилизирането и реформирането настраните от Централна и Източна Европа, то днес това са проблемите,идващи и преминаващи през страните от Близкия и Средния изток. Зада защити интересите на своите членове в областта на сигурността,през следващите месеци и години НАТО трябва да пренасочи центъра навниманието си от Централна и Източна Европа към този регион и даосигури развитието на Средиземноморския диалог в съответствие сновите реалности.

Ако международната общност предоставинеобходимите ресурси за стабилизиране на Афганистан, участието наНАТО в Международните умиротворителни сили може да послужи замодел, който да се приложи в Ирак и дори след време да спомогне зарешаване на израело-палестинския конфликт. Дилемата на Израел е, чеколкото по-голяма става военната му мощ, толкова повече се засилвачувството на несигурност сред населението на страната. Необходим е« честен посредник », който се ползва с доверието и на двете странии може да помогне за договарянето и прилагането на сложен пакет отмерки за сигурност. Нито САЩ, нито Европа могат да изиграят такавароля, защото на тях не се гледа като на безпристрастни участници.Колкото и смело да изглежда това в момента, НАТО е може биединствената институция, способна да се справи с този проблем презследващите години. quam dedisti mihi, quam inspirasti mihi perhumanitatem filii tui, per ministerium praedicatoristui.

Разбира се, едно подобно развитие ще зависиот много, и то съществени условия. Но ако се обърнем към последнитепет години, да не говорим за последните петнадесет, ритъмът, скойто се развиваше НАТО, далеч надмина очакванията. Пулсът насъбитията в света се ускорява и Алиансът въпреки недостатъците си емеждународната институция, доказала, че е най-гъвката и способна дасе развива, за да отговори на изискванията на новия контекст вобластта на сигурността. Това по всяка вероятност ще продължи иеволюцията на НАТО сигурно ще поднесе още изненади.

Колкото повече НАТО се отдалечава от образана пасивна отбранителна организация от времето на Студената война,за да поеме ролята на активен гарант на сигурността, наложена отднешния « Горещ мир », за съюзниците става все по-очевидно, чесигурността им може да бъде защитена само колективно. Разделениетомежду « съюзници » и « партньори » трябва да изчезне колкото можепо-скоро. Сигурността на съюзническите държави може да бъдегарантирана само в тясно сътрудничество с партньорите от Централнаи Източна Европа и Близкия и Средния изток и с взаимодействие междутях. Точно това развитие е основната тенденция в еволюцията на НАТОи е най-силната мотивация за обогатяване на програмите запартньорство и по-пълното им интегриране в основните дейности наНАТО.

Развитие въз основа науспехите

След като механизмите за партньорство на НАТОтрябва да се развиват, за да отговорят на новите предизвикателствакъм сигурността, логично е това развитие да се основава науспешните начинания на Алианса. Някои шегаджии подмятат, че НАТО сеобявява за « никакви действия, само говорене ». Но именноспособността на организацията да бъде средище за диалог, къдетостраните-членки имат възможност да изложат своите проблеми, вместода се конфронтират по тях, е в основата на нейния успех. Точно товабе и Партньорство за мир за държавите, които искаха да влязат вклуба на НАТО, и точно това, независимо от името си,Средиземноморският диалог засега не успява да постигне. Развитиетона тези механизми с оглед на различните ситуации, с които сесблъскват днес страните от Централна и Източна Европа и Близкия иСредния изток, е основното предизвикателство както предПартньорство за мир, така и пред Средиземноморскиядиалог.

Официалните и неформалните механизми на НАТОза създаване на обща култура в областта на отбраната и сигурносттане само са в основата на традиционния смисъл на Алианса –гарантиране на колективна отбрана. Пренесени в Централна и ИзточнаЕвропа, те оказаха съществено влияние върху общия процес надемократизация. Днес е доказано, че демократичният контрол надармията и силите за сигурност, отношенията между гражданския ивоенния сектор и отбранителната реформа имат много по-голямозначение за демократичната и икономическата трансформация,отколкото се смяташе преди. Тези проблеми все още сапредизвикателство за някои страни от Централна и Източна Европа ина Балканите, те засягат в голяма степен и редица държави отБлизкия и Средния изток. Развитието на тези механизми иразпростирането им в други части на света ще бъде съществен елементот новите форми на партньорство в НАТО.

Сигурността на съюзническите държави може дабъде гарантирана само в тясно сътрудничество с партньорите отЦентрална и Източна Европа и Близкия и Средния изток и свзаимодействие между тях.

За да изгради партньорство със страните отСредиземноморския регион и Близкия и Средния изток, НАТО трябва данатрупа по-голям опит и познания за тази част на света и даусъвършенства институционалните механизми за своето участие. Точнокакто в края на 80-те и в началото на 90-те години Алиансът бепринуден да натрупа институционален опит в отношенията съсСъветския съюз и наследилите го по-късно държави, така трябва данаправи днес по отношение на държавите от Северна Африка и Близкияизток. Партньорство за мир с изключително гъвкавия си механизъм еотличен пример за основната рамка, необходима за подобна програмаза Средиземноморския регион и Близкия изток. Естествено тазипрограма трябва да отчита регионалните особености, някои от коитоса подобни на тези в Централна и Източна Европа в началото на 90-тегодини, но други са съвършено различни.

Например сред населението в региона и дори вправителствата на някои страни цари пълно неведение по отношение наистинската същност на НАТО. Затова е необходима дългосрочнаширокообхватна информационна и комуникационна програма. Желателно ес нея да се ангажират не само правителствените структури, но инеправителствените организации, както бе направено в Централна иИзточна Европа преди малко повече от десетилетие. Но докатоизточноевропейските страни гледаха на Партньорство за мир най-вечекато на средство за ползване на информацията и съдействието на НАТОи за разширяване на влиянието на Алианса в региона, то държавите отСеверна Африка и Близкия изток искат най-вече средство, което дапозволи гласът им да бъде чут и да гарантира, че могат да влияятвърху вземането на решения в НАТО. Това е добре, защото ние трябвапърво да изслушаме и да разберем проблемите, преди да предложимрешения и да формулираме политика. Нашето влияние в региона ще бъдепряко пропорционално на готовността ни да слушаме и дачуваме.

В целия регион гражданските общества сапо-слабо развити, отколкото в по-голямата част от Европа, какъвтобе случаят и в Централна и Източна Европа преди 15 години. Тъкмозатова е важно участието на неправителствените организации иакадемичните институции, които могат да предават посланията на НАТОи да допринесат за развитие на демокрацията. В някои случаи има испецифични потребности : Алжир например спешно се нуждае отпредоставяне на опит и съвети в създаването на нови отношения междугражданския и военния сектор и установяване на демократичен контролнад въоръжените сили.

Докато от самото начало редица страни отЦентрална и Източна Европа искаха да се присъединят към НАТО иПартньорство за мир им предостави механизмите да постигнат това, тос държавите от Северна Африка и Близкия и Средния изток нещатасъвсем не стоят така. Ако общественото мнение в тези странивъзприеме една нова инициатива като надигане на един военен съюз,като средство за натиск и контрол от страна на Запада или, внай-лошия случай, като начин да се гарантира на Израел близкаперспектива за членство в НАТО, няма никакъв шанс да бъдеосъществен напредък.

Форуми за диалог

Поради тази причина новият механизъм, койтоще замести Средиземноморския диалог, не трябва да предвиждаподписването на официални документи, особено ако съдържат списък отпринципи и ценности, които трябва да бъдат споделени. На началнияетап са необходими само форуми за редовен диалог по политически ивоенни проблеми и въпроси на сигурността, съчетан с широка мрежаинициативи за сътрудничество на различни равнища, основани науспешния принцип на самоопределение от Партньорство за мир. Тезиинициативи и предложения трябва да се разглеждат като допълващи, ане конкурентни на тези на Европейския съюз, и трябва да отразяваттова, от което самите страни се нуждаят и което искат. Ако на тяхсе гледа като на « спуснати отгоре » предложения, те ще бъдатучтиво пренебрегнати.

Редом с информационната програма идипломатическото участие се разширява кръгът за военни мерки заукрепване на доверието. В тази област двустранните отношения междусъюзническите държави и партньорите от Централна и Източна Европа,от една страна, и страните от Северна Африка и Близкия и Среднияизток, от друга, могат да бъдат от взаимна полза за изграждане намногостранни отношения. Но опитът ни учи, че НАТО трябва да станепо-съпричастен към проблемите на региона. Например силите на НАТО,които оперират в Средиземно море и са изпратени с други цели, могатпряко волята си да бъдат възприети като заплаха от страните отСеверна Африка.

В допълнение към мерките заукрепване на доверието в областта на отбраната и сигурността, коитоще имат същото значение за Близкия и Средния изток, каквото имахаза Централна и Източна Европа, има широко поле за изграждане намеханизъм за обмен на информация. Необходимо е новият процес напартньорство и сътрудничество да се превърне в център наинформационна мрежа, където всеки да може да се осведоми каквостава в региона. Това вероятно ще стане най-ефикасно с помощта наелектронна система. Нищо не може да замени редовните срещи иразговори между хората, но разширената употреба навидеоконференциите със сигурност може да засили комуникацията напо-ниска цена.

Извън особено деликатните задържавите от Северна Африка и Близкия изток основни военнипроблеми, по-малко спорните въпроси, свързани със сигурността, санай-безболезнената област, в която първоначално НАТО може да сеангажира. Научната програма на НАТО е идеалното средство заразчупване на леда. С помощта на тази програма и механизмите си завръзки с обществеността НАТО е в добра позиция да събуди интереса ида провокира дебат по новите проблеми на сигурността, свързани собщите заплахи. В рамките на научната и информационната програмипредставители на НАТО ще имат възможност по-често да посещаватрегиона и да разпространяват своя опит. Както и в Централна иИзточна Европа в началото на 90-те години, можем да очакваме, чеинициативите на Алианса в рамките на тези програми ще стимулиратдвустранните ангажименти на академичните институции встраните-членки. Тези ангажименти скоро ще доведат до таканеобходимото развитие на мозъчни тръстове в региона, способни дареализират програмите на сътрудничество. При сегашнитеобстоятелства неправителствените организации и университетите встраните-членки съзнават необходимостта да пренасочат вниманието сикъм тази част на света, която мнозина пренебрегваха. Еднаотносително скромна инициатива от страна на НАТО може да стимулирапоток от ангажименти от страна на Запада, както това стана вЦентрална и Източна Европа.

Важен елемент в тази насока,който много често се подценява, е ролята, която Парламентарнатаасамблея на НАТО може да играе с регионалните участници. Макар чеасамблеята е отделна институция, програмите й са в подкрепа нацелите на НАТО и допълват дипломатическата и военната дейност наСъюза. Парламентарната асамблея може да отиде там, където забюрокрацията на НАТО е трудно да стъпи, а парламентите честообщуват по-лесно, отколкото правителствата. Добър пример епарламентарният диалог в Кавказ въпреки регионалните напрежения.Подобен диалог може да допринесе за подобряване на отношениятамежду някои северноафрикански държави.

Правилният подход

Най-важното условие за успеха насътрудничеството и партньорството в региона е той да бъде разделенна зони, за да може да се работи на субрегионално равнище. Предивсичко проблемът с решаването на израело-палестинския конфликттрябва да бъде отделен от отношенията на НАТО със страните отСеверна Африка. Редица страни в региона имат и напрегнати отношениясъс съседите. По тези причини сътрудничеството с НАТО трябва първода се развие на двустранна основа, преди да се превърне всубрегионален колективен форум.

Друго съображение е, че новитепроблеми в областта на сигурността, включително ключовият въпрос стероризма, засягат много по-широк кръг държави от сегашнитеучастнички в ПзМ и Средиземноморския диалог, включително Пакистан иИндонезия. Новите механизми трябва да способстват за отварянетопоне на някои от страните от Диалога към други страни с подобнипроблеми. В крайна сметка ролята на НАТО в Афганистан налагаполитически контакти с различни страни. Един безболезнен инепосредствен механизъм за това би било отварянето на научнитесеминари на НАТО за участници от тези страни. Засега самопредставители от страните участнички в Партньорство за мир и вСредиземноморския диалог имат правото да участват в тезидейности.

В една област е от особенаважност да се извлече правилната поука от развитието наПартньорство за мир. Отначало участие в ПзМ се предлагаше безусловия на всички страни от Централна и Източна Европа и бившияСъветски съюз. Впоследствие за страни като Сърбия и Черна гора,които желаят да участват в Партньорство за мир като стъпка къмприобщаването им към западната общност, беше поставено условието дасе демократизират и да гарантират добро управление. Макар чезначението на тази стъпка може да се дискутира, едно е сигурно.Изключително важно е новата програма за партньорство исътрудничество с държавите от Северна Африка и Близкия изток да несъдържа такова условие. Страните от региона ще изберат различнипътища за демократизацията и модернизацията си и ще се движат сразлична скорост. Те ще се подразнят от всяка проява наснизхождение или на културен империализъм. Културната пропаст междуЕвропа и Северна Америка, от една страна, и Северна Африка иБлизкия изток, от друга, е много по-голяма, отколкото между Изтокаи Запада в края на Студената война. Усилията да се запълни тазипропаст ще бъдат много по-ефективни, ако сътрудничеството сепредлага с разбиране и съпричастие.

Въпреки чеблизкоизточните страни са не по-малко заплашени от тероризма отЕвропа и Северна Америка и за тях сътрудничеството в тази областсъщо е жизненоважно, представителите им са обезверени от участиетов конференции, където всички дискусии започват с твърдението, чеарабският свят е свързан с тероризма. Един по-сдържан подход щедопринесе за напредъка на тези форуми.

Една от особеностите наПартньорство за мир, която несъмнено оказа голямо влияние, еоткриването на официални представителства на страните-участнички вглавната квартира на НАТО. Предоставянето на офиси запредставителите на страните от ПзМ и насърчаването им да изпратятсериозни цивилни и военни групи в Главната квартира на НАТО създаденагласа за промяна, която незабавно оказа дълбоко влияние върхувсички страни, които се възползваха. Именно подобна мярка най-многоще допринесе за започването на истински диалог и сътрудничество съсстраните от Средиземноморския регион и Близкия и Среднияизток.

След като са разкрият такивапредставителства, многобройните и разнообразни дейности, който серазвиваха в рамките на Партньорство за мир, ще могат да обхванат итези страни. Разрастването на екип от национални представители,които разбират НАТО и могат да предават това разбиране къмстолиците си, ще улесни участието по начин, който не може да сеосъществи с други средства. Незабавно се осигурява достъп до всичкипрограми, отворени за страните от ПзМ. Дипломатическото участиестава по-ефективно. Най-важно от всичко е наличието на достатъчнопредставителство, което да създаде неформални канали накомуникация. Основната част от реалната работа на НАТО поовладяване на конфликтите и успокояване на напреженията сеосъществява от дипломати и служители на средно равнище в контактитеим в кафенето, ресторанта и коридорите на Главната квартира. Именнофактът, че всички национални делегации и представителства, военни иполитически, се намират под един покрив, предопределя уникалнияхарактер на НАТО. Непринудената атмосфера, която се създава по тозиначин, благоприятства разцвета на истинската дипломация. Точно товапредимство трябва да предоставим и на нашите колеги отСредиземноморския регион и Близкия и Средния изток.

Тъй като Партньорство за мир сепроменя и преобразува, неизбежно ще има засилено сътрудничествомежду участниците в него и новия механизъм за диалог исътрудничество със Северна Африка и Близкия и Средния изток. Можеби най-доброто решение в такъв случай би било като шапка да сеприеме една обща програма, обхващаща всички аспекти напартньорството и включваща и Партньорство за мир, иСредиземноморския диалог, а под нея да се отчита голямата разликамежду регионите и между частите на цялото : например Партньорство вимето на сътрудничеството, обхващаща Централна и Източна Европа,Средиземноморския регион и Близкия и Средния изток.

Крис Донели, изследовател в Английскатаакадемия по отбраната в Шрайвенхам, е бил специален съветник повъпросите на Централна и Източна Европа на четирима генералнисекретари на НАТО от 1989 до 2003 г.

* Турция признава Македония с конституционното й име.