Военни въпроси

Дълъг и труден път: разминаването между ангажиментите и наличните сили стои в дневния ред на НАТО от няколко години

Операциите по регулиране на кризи сепревърнаха в основен елемент от приноса на НАТО за международниямир и сигурност и успехът им се превърна в общоприето мерило занадеждността на Алианса. Военните способности на НАТО, разбира се,са само част от смисъла на неговото съществуване и политическата муроля определено е по-важна. Съюзът, който стана център на все поширока мрежа от партньорски отношения, разполага с редица невоенниканали за укрепване на мира и стабилността. Но във всичките муфункции особената му стойност е тясно свързана със възможността муда превръща политическите консултации и споразумения в колективнивоенни действия. Именно затова той непрекъснато се стреми даподобри способностите си да води днешните и бъдещитеоперации.

До голяма степен всички важни промени, които НАТО предприе презпоследните петнадесет години, бяха съзнателно усилие да се подобриоперативната ефективност. Понякога се натъкваме на критики къмспособността на НАТО да се адаптира и да развие необходимитепроцедури и способности, за да поеме предизвикателствата насъвременния свят. Но тези критики най-често са признак нанеосведоменост, защото в усилията си да се адаптира, НАТОпостигнали значителни успехи. Това се вижда при всяко сравнение навъоръжените сили на Съюза днес с тези отпреди 10-15 години. Всякасъюзническа държава осъществи или осъществява в момента преглед наотбранителните си програми и структури, за да пригоди силите си къмднешните изисквания, и във всяка Бяла книга, посветена наотбраната, се подчертава необходимостта от бързо разгръщане,дълготрайна поддръжка и използваемост на въоръжените сили,формулирана в Стратегическата концепция на НАТО - документа,анализиращ стратегическата среда и начините Алиансът да се справисъс заплахите и предизвикателствата, с които се сблъсква – и вдруги подробни документи, даващи основните насоки. НАТО колективнопреработи своята стратегия и своите концепции, структурата навъоръжените си сили и командването, както и вътрешната сиорганизация и процедури.

Нужни са още промени

Търсенето на повече ефективност няма край. Това отчасти се дължина факта, че изискванията, свързани с операциите, се променят понев две посоки. От една страна, необходимите елементи за конкретнаоперация се променят с времето. Такъв бе случаят в бивша Югославия.От друга страна, се предприемат нови операции, които пораждатдопълнителни изисквания, често различни от тези при предишните.Международните сили за сигурност в Афганистан (АЙСАФ), Силите заКосово, операция Active Endeavour и Мисията на НАТО за подготовкана иракските сили за сигурност имат съвършено различни потребностиедна от друга, на които обаче трябва да се отговори едновременно.Но потребността от нови промени произтича и от факта, че НАТОтрябва да постигне още по-голям напредък в подобряването наразличните компоненти на оперативната ефективност и обвързването имв еднородна цялост.

Особен проблем е военните способности да се приспособят къмпоеманите ангажименти. В това отношение често наблюдавамеразминаване между политическите решения да се предприемат операциии предоставянето на необходимите за осъществяването им сили. Но вповечето случаи това не се дължи на някакво несъответствие междуцелите, които си поставяме, и средствата, с които разполагаме.Защото трябваха много усилия да бъдат накарани съюзниците дапредоставят няколко хеликоптера за АЙСАФ, но същите тези държави сготовност предоставиха най-малко стотина след цунамито вАзия.

Продължаващото разминаване между политическите решения за воденена операции и доброто изпълнение на свързаните с тях изисквания седължи на три групи проблеми. Те са свързани с политическата воля,ресурсите и способностите. От известно време съюзническите лидериосъзнават тези проблеми в тяхната взаимовръзка. Преди две годинигенералният секретар лорд Робъртсън изрази своята загриженост поотношение на волята и способността на държавите от НАТО да изпълнятвъв военно отношение поетите на политическо равнище ангажименти вНАТО или в други форуми. Той подчерта, че причините за товасъстояние на нещата са сложни, но усилията трябва да се обединятоколо това, което той нарече “използваемост”. Той предупреди, чеако съюзническите правителства не направят голяма част от силите сиизползваеми за операциите, в които са приели да участват, и няматготовността да предоставят необходимата численост по начин, койтода гарантира оперативния успех, съществува риск от криза вмеждународните форуми, в които НАТО е поел определени политическизадължения.

Разминаването между ангажиментите и наличните сили стои в дневнияред на НАТО от няколко години и се правят редица усилия в тазинасока в рамките на по-общото движение към засилена оперативнаефективност. Семинарът, организиран от Съюзното командване потрансформацията през април 2004 г. в Норфолк, щата Вирджиния, вкойто участваха генералният секретар Яп де Хооп Схефер ипосланиците на страните-членки, бе особено важен, защото на негобяха изяснени причините за това разминаване и пътищата то да сепревъзмогне. Оттогава различните насоки за работа в тази област,включително подобряването на процеса на сформиране на силите,необходими за операциите, и повишаването на използваемостта, сеобозначават като “Програмата от Норфолк”. Предприета бе и другаинициатива, а именно разработването на Подробни политическинасоки, чиято цел – засилване на ефективността и еднородносттана различните дейности по планиране на отбраната в НАТО – е тясносвързана с решаването на горния проблем.

Сформирането на силите

Търсенето на повече оперативна ефективностняма край.

Алиансът трябва да предоставя сили заразнородни и дълготрайни операции. Традиционните механизми, чрезкоито всеки път се съставят сили за отделните операции – официалниангажименти за участие от държавите-членки за определен период отвреме въз основа на списък от изисквания, който се предоставя отвоенното ръководство на НАТО – изглеждат все по-незадоволителни,прекалено тесни, краткосрочни, не позволяват да се изпреварватсъбитията и не са обвързани с процеса на планиране на силите.Съюзниците се споразумяха за пакет от мерки, които да отстраняттези недостатъци.

Важна инициатива в това отношение е създаването на годишнитеконференции за общото сформиране на силите, на които ще се правиподробен и дългосрочен преглед на оперативните потребности на НАТОи на усилията на всички държави-членки да отговорят на тях. Засъюзниците е много по-лесно да предоставят сили, когато разполагатсъс срок от 12 месеца, а не от 12 дни, и особено когато виждат, чеи останалите държави-членки поемат своя дял в оперативните усилия иса уверени, че съществуват планове за заместване на технитеконтингенти след изтичане на съответния период. Първата конференциясе състоя във Върховната щабквартира на съюзните сили в Европа презноември 2004 г., а в момента се анализира опитът от нея, за да сеподобри протичането на следващите. Освен това обмисляме как присформирането на силите по-добре да се отчете участието настраните-партньори и други страни извън НАТО в ръководени отАлианса операции.

Използваемост

Както бе посочено по-горе, от няколко години съществувазагриженост за използваемостта на силите на НАТО. Необходимостта дасе гарантира бързото разгръщане и дълготрайната поддръжка на силитее един от елементите на Пражкия ангажимент за военните способностии на по ранната Инициатива за отбранителните способности. Тазизагриженост е свързана и с констатацията, че въоръжените сили нанякои съюзнически държави все още в голямата си част саконфигурирани за териториална отбрана и не подхождат за операциитепо регулиране на кризи извън територията на Алианса, които НАТОръководи в момента и каквито вероятно ще осъществява в бъдеще. Насрещата на върха в Истанбул през юни миналата година министрите наотбраната на Съюза се споразумяха да интензифицират усилията, за данаправят силите си по-използваеми. По-конкретно те взеха решение 40% от личния състав на пехотата на всяка държава-членка да бъдеструктуриран, подготвен и оборудван за операции извън зоната подръководството на НАТО или под друго командване, като 8 % от тезисили ще бъдат ангажирани или готови за дълготрайни операции повсяко време. Те се споразумяха и да определят национални цели заизползваемост в допълнение към високите политически цели.Министрите възложиха на Северноатлантическия съвет да разработиначални и крайни показатели за общ числен състав, размери ичисленост на бързо разгръщащите се елементи, бойни способности затрайни операции и тяхната поддръжка, разходи за операциите иразходи за оборудване и въоръжаване, които ще позволят да се добиеточна представа до каква степен съюзниците успяват втрансформацията на силите и ще бъдат критерий, с който всякаотделна държава ще сравнява постиженията си.

Работата е в пълен ход. Държавите предоставиха сведения за това,което са свършили, за да постигнат целта от 40 % и 8 %. Най-общоказано, информацията показва, че ако някои държави-членки сапостигнали и надминали определените в Истанбул прагове, то другивсе още не са, донякъде защото отделните държави се намират наразличен етап от преструктурирането на своите армии. Редицадържави, включително тези, които са изпълнили целите, предоставихаи информация за бъдещите си планове за подобряване наизползваемостта на силите. Не бива да се забравя и фактът, четолкова сериозни промени в такава област не стават от днес заутре.

Успехът на това начинание още не е гарантиран. Макар чеблагодарение на него някои столици съсредоточиха вниманието сивърху използваемостта на силите си и изготвиха планове за бъдещиподобрения, засега получените данни са трудно сравними. В резултатна това е изключително трудно от тях да се извлече обща картина наизползваемостта на съюзните въоръжени сили и дори в някои случаиточно да се прецени използваемостта на армията на отделнадържава-членка. Необходими са още много усилия, за да се постигнесравнимост на националните цифри, тъй като съюзническите държавиорганизират по различен начин своите войски. До този моментработата бе съсредоточена предимно върху сухопътните войски, тъйкато при тях предизвикателствата по отношение на разгръщането иподдръжката са по-големи, отколкото при военновъздушните ивоенноморските сили. Но трябва да се предвидят цели и за ВВС и ВМС.И да се обмисли прецизирането и вероятно разширяването на началнияпакет от мерки на входа и изхода.

Подробните политически насоки

На срещата в Истанбул съюзническите лидери възложиха наСеверноатлантическия съвет да подготви за тях Подробни политическинасоки в приложение на Стратегическата концепция, включващи всичкивъпроси, свързани с военните способности, планирането иразузнаването. Очаква се тази инициатива да придаде повечеполитическа тежест на националното участие в подобряването наспособностите и да допринесе за хармонизирането на различнитедисциплини, имащи отношение към разработването, развитието идоставянето на бойни способности.

След дискусиите в Главната квартира на НАТО за целта, обхвата иестеството на Подробните политически насоки стана ясно, че това щебъде кратък политически документ, съдържащ насоки за бъдещоторазвитие на съюзните въоръжени сили и други бойни способности и засъздаването на разузнаване, което да допринесе за определяне набъдещите изисквания към военните способности. Този документ е нещосредно между Стратегическата концепция и специфичните документи вконкретни области на планирането като Министерските насоки запланиране на силите и други. Макар че ще останат в руслото наСтратегическата концепция, Подробните политически насоки ще отчетатпромените, настъпили в средата на сигурност след 1999 г.

Документът ще служи за ръководство във всички дейности попланирането и в дисциплините, свързани с развитието на бойнитеспособности. Това се отнася както да традиционните елементи впланирането на отбраната – войски, въоръжения; консултации,командване и контрол (К3); логистика; ресурси, ядрени сили ипланиране на гражданската защита при извънредни ситуации, така и додругите дейности, свързани с бойните способности като планиранетона противовъздушната отбрана и стандартизацията. Той ще допринесеза по-добра информираност на националните планиращи органи, коетоще засили оперативната съвместимост. Целта е да се постигнепо-голям синхрон между националното и колективното планиране. Соглед на това е необходимо в документа да се посочи какво желае дапостигне Алиансът в новата среда на сигурност, особено в оперативноотношение. Трябва да се предвиди и съответния механизъм наръководство, който ще насърчава системно и последователнохармонизирането на различните дейности в планирането.

Северноатлантическият съвет нареди Подробните политически насоки ипредложението за механизъм на ръководство да му бъдат предоставенив най-кратък срок и най-късно до края на тази година.

Тези инициативи – процесът на сформиране на силите,използваемостта и Подробните политически насоки – са важниинструменти, гарантиращи оперативната ефективност на НАТО. ВНорфолкската програма са предвидени и други, не по-маловажни, катоусилията за подобряване на обмена на разузнавателна информация иактуализирането на механизма за съвместно финансиране в НАТО. Новсички тези мерки ще са резултатни, само ако се прилагат с яснацел. За това е необходима политическа воля – решимостта на всичкисъюзнически държави да гарантират успеха на операциите на НАТО и даизиграят полагащата им се роля, за да постигнат това.

Стив Стърм ръководи Дирекцията поотбранителната политика и военните способности към Отдела на НАТОпо отбранителната политика и планирането на отбраната.