Преосмисляне на реформата във въоръжените сили на НАТО

Надмощие във въздуха::Бойните хеликоптери лесно се адаптират към широк спектър мисии за борба са тероризма и бунтовете

Още след първата война вПерсийския залив Съединените щати се опитаха да трансформиратвъоръжените сили на НАТО във високотехнологични конвенционални силис възможно най-голям брой оперативно съвместими елементи. НАТО отсвоя страна търсеше начин да развие допълнителни бойни способностиза операции и изнасяне на сила извън своята зона на действие поамериканския модел. Днес тези намерения се олицетворяват от Силитеза бързо реагиране на НАТО. Най-общо усилията от двете страниотразяваха виждането, че НАТО трябва да се преосмисли следСтудената война с оглед на новите си мисии и съответните военниспособности.

Алиансът осъществи напредък в тези насоки, но повечето промени сакозметични. Институционалното изграждане не е равносилно натрансформация на силите. Министрите може да се споразумяват заприоритетите в модернизацията на армията и способностите заизнасяне на сила, но повечето национални планове и бюджети наотбраната отразяват твърде бавен напредък, продължаваща липса наоперативна съвместимост, невъзможност на голямата част от войскитеда се разгръщат и да оказват поддръжка извън националните граници.Европейските съюзници от НАТО харчат над 220 милиарда долара завъоръжените си сили, армиите им наброяват 2,2 милиона активнослужещи и 2,6 милиона запасни военни. Но всички военни анализаторисмятат, че до голяма степен националните усилия са слабокоординирани, не са насочени към създаването на оперативнасъвместимост и не целят постигането на технологично равнище и бойниспособности, еквивалентни на американските. Като цяло съвсем малкачаст от въоръжените сили на НАТО могат да се разгръщат извънтериторията му. На практика преобладаващата част от войските могатда се използват само, ако вътре в самата Европа се поведевойна.

Същевременно започна реално съревнование между Европейския съюз иНАТО кой да планира и контролира европейските отбранителниспособности и особено силите за бързо реагиране и възможностите заизнасяне на военна мощ. Различията бяха уредени с редицадоговорености, но напрежението, породено от войната в Ирак, усложниситуацията. Противоречията между Франция и САЩ се задълбочаватвъпреки помирителната визита на президента Джордж Буш в Европа, аважна фигура като германския канцлер Герхард Шрьодер заяви, че НАТОвече “не е основният форум, където трансатлантическите партньориобсъждат и координират стратегиите си”. Понастоящем НАТО сеочертава като съюз, в който по-честият случай ще е отделнидържави-членки да сформират временни коалиции срещу дадени кризи исъбития, отколкото всички да действат в унисон.

Преди да започнем да оплакваме кончината на НАТО обаче и преди дазаклеймяваме като провал трансформацията на силите на Съюза, енеобходимо да разгледаме няколко фактора. Първо, съвсем не е лошо,нито е абдикиране от потребностите на Европа в областта насигурността, ако европейската интеграция и стабилност стане основенприоритет за самата Европа. Многобройните конфликти от миналитестолетия показват колко важно е Европа да завърши този процес напромяна. А двете Световни войни доказаха, че това е жизненоважно несамо за Европа, но в същата степен и за Канада и Съединените щати.НАТО не се нуждае от някаква нова обединяваща мисия извън Европа,която да замени Студената война; той просто трябва да не забравя,че целта на трансатлантическия съюз е трансатлантическата сигурности тъкмо в това Западът е постигнал безспорен успех.

На второ място, няма нищо ново във факта, че Съединените щати сенасочват към мисии за сигурност извън Европа или четрансатлантическото сътрудничество се основава на коалиции нажелаещите и сили, сформирани за всеки случай поотделно, вместо даразчита на официална договореност с НАТО. НАТО доказа, че енадежден партньор в Афганистан и на Балканите, но на практикавсички операции извън територията му през последните петдесетгодини, в които са участвали американски и европейски войски, савключвали целево сформирани сили от американската армия и армиитена няколко европейски държави. Нещо повече, едно изследване,извършено от Центъра за военноморски анализ след войната вПерсийския залив, установи, че от създаването на НАТО до края наСтудената война САЩ са използвали сила извън територията на Алиансанад 240 пъти, като в три четвърти от тези операции Европа не еиграла никаква роля.

Един Алианс, в който Европа да се занимава със себе си, а САЩ – состаналия свят, получавайки поддръжка за всеки случай поотделно отиндивидуални европейски държави, може на практика да се окажеединствената форма за участие на Запада при събития извънтрадиционната зона на действие. НАТО не генерира общи интереси ивиждания. В много случаи принципът на консенсуса в НАТО води допарализа и реалната, а не формална трансформация на въоръженитесили на Съюза няма да се случи, защото редица – ако не повечето –европейски държави нямат ясен мотив да се ангажират и да яфинансират.

Фактът, че НАТО е по-полезен като общ форум за сигурност,гарантиращ подходящ диалог и сътрудничество там, където енеобходимо и уместно, по всички рационални критерии може да сесчита за успех. “Специализацията” на Европа и САЩ също отразявадействителността: два от най-важните приоритети за сигурността наСАЩ се намират извън Европа – сигурността на Корея и стабилносттана Тайванския пролив – като и на двете места Европа в най-добрияслучай може да играе само формална роля. Дори и операциите вПерсийския залив и Средна Азия показаха, че Великобритания еединствената европейска държава, която има сериозни перспективи заразгръщане и поддържане на сили във всички части на света.

На трето място, приоритетите на мисиите, обуславящитрансформацията на силите, се променят. Дори и “богатите” страниимат проблеми с бюджета и ограничаването на разходите е многосериозен проблем не само за Европа, но и за САЩ, въпреки огромнотопревъзходство на военния им бюджет. Съединените щати установиха, чене могат да си позволят да финансират редица програми, коитосмятаха да включат в революционното преобразование във военнатаобласт. Военновъздушните им сили са изправени пред непосилната ценана поддръжката на бойните самолети. Корпусът на морските пехотинцие заложник на програмата Оспрей за разработване на силно маневренисамолети и е принуден да орязва бюджета в редица други области.Американската пехота трябваше да отложи въвеждането на нова фамилиябойни машини с поне едно десетилетие. А военноморските сили на САЩса изправени пред проблем, който и вътрешните, и външните експертиокачествяват като огромна пропаст между потребностите от плавателнисъдове и възможностите те да бъдат набавени.

До голяма степен критиката по отношение натрансформацията на въоръжените сили на НАТО може да се сведе допогрешната стратегическа насоченост и неправилно определенитеприоритети

Съединените щати се сблъскват със същатадействителност като останалите членове на НАТО. Тъй като бюджетитене могат да се формират в зависимост от приоритетите натрансформацията, трансформацията на силите трябва да се адаптиракъм тях. След като няма някаква специфична конвенционална заплаха,основният критерий за преструктурирането на силите са финансовитевъзможности.

На четвърто място, видно е, че и изискванията за мисиите сеизменят. Все още съществуват сериозни конвенционални заплахи в Азияи Близкия изток, но в опорните точки за новия Четиригодишенпреглед на отбраната САЩ признават, че тези “традиционнизаплахи” са само част от проблема. Те постепенно изместват центърана тежестта от високотехнологичните конвенционални сили към“четирипластова матрица”, в която на случайните, внезапни икатастрофални заплахи се отдава същият приоритет. Уроците от 11септември, Афганистан, Ирак – и рискът от разпространение на оръжияот страна на Иран и терористичните групировки – принудихаСъединените щати да отделят същото внимание и на несиметричнитебойни способности, средствата за потушаване на бунтове, меркитесрещу тероризма и защитата на националната територия. Наложи се дабъде преосмислено и сътрудничеството между различните институции иорганизации, да се създадат граждански структури със задачи вобластта на националната сигурност и да се възложат на военнитезадачи в областта на държавното изграждане и укрепването на мира истабилността.

В мисиите за реагиране на необичайните внезапни заплахи изаплахите от бедствие технологията може да играе ключово значение,но скъпите нови оръжейни платформи, прескъпите космически програмии свръхточните оръжия не са основен приоритет. Войната в Иракдемонстрира например, че качеството на разузнаването, наблюдениетои целеуказването е по-важно от използването на свръхмодернисамолети. Оказа се и че точни попадения мога да се постигнат и с нетолкова скъпите лазерни или сателитната GPS система за насочване наснарядите.

Видя се също, че съществуващите основни военни платформи не самозапазват значението си, но могат да се адаптират и към нови мисии.Машини като тежкия танк М-1А1 и БТР-а Брадли не само помогнаха заразбиването на иракските конвенционални сили, но и изиграха важнароля в градския бой и потушаването на бунтовете. Бойнитехеликоптери и безпилотните самолети лесно се адаптират към широкспектър мисии за борба с тероризма и потушаване на бунтове.Съществуващите бойни самолети са пригодени за борба със заплахитевъв въздушното пространство в развиващите се страни и относителнопростото им точно въоръжение улеснява излизането от базите инанасянето на удари по градски цели на терористите и бунтовниците.По-старите системи като тези на самолета А-10 Warthog се оказахатолкова полезни, че сигурно ще бъдат основно модернизирани.

Още по-важно е, че конфликтите в Афганистан и Ирак показахаогромното значение на човешките умения, опита на терена,гражданско-военните формирования и редица способности, в чийтоцентър е човекът и които зависят от мъжете и жените в униформа, ане от техниката. Борбата с тероризма, потушаването на бунтове,изграждането на мир и държавното строителство изискват значителночовешко участие и умения и тъкмо в тези области европейските силимогат да играят важна роля в случаите, когато държавите споделятнеобходимостта за това. Специалните сили, военната полиция,лингвистите, гражданско-военните екипи за действие,експертите-разузнавачи, сапьорните части, формированията заподдръжка и тилово осигуряване, транспортните хеликоптери са самочаст от примерите за нужните нови умения, преди да се мисли зависокотехнологични системи.

Защитата на националната територия от терористични нападения иответната реакция също предполагат ново съчетание от редовни военнии паравоенни сили, структури за гарантиране на закона и зареагиране на извънредни ситуации. В тази сфера гражданскитеспособности са поне толкова важни, колкото и военните, иприоритетното увеличаване на ресурсите налага “трансформация” внай-широкия смисъл на думата. Специалистите за борба с тероризма,експертите в областта на информационната и технологичнатасигурност, защитата на важните инфраструктури, специализиранитемедицински пунктове и поделенията за реагиране в извънредниситуации като пожарникарите например са също толкова важни занационалната сигурност, колкото и редовните въоръжени сили. В някоиобласти Европа притежава същите и по-добри способности от САЩ и втях могат да се определят много повече общи трансатлантическиприоритети и потребности, отколкото в операциите в отдалеченирегиони с изнасяне на сила. Ако тероризмът, както се опасяватповечето експерти, носи заплахата от изненадващи удари и бедствия,трансатлантическото сътрудничество ще става все по-необходимо. Товаще доведе до промяна и увеличаване на започналите усилия на НАТО вборбата с тероризма например и засилване на ролята му в защитата нанационалната територия.

Накратко, до голяма степен критиката по отношение натрансформацията на въоръжените сили на НАТО може да се сведе допогрешната стратегическа насоченост и неправилно определенитеприоритети. Трансатлантическите различия няма да изчезнат. В редицаслучаи, да не казвам в повечето, Европа и Съединените щати няма дасе споразумеят за общ пакет операции извън зоната. Европейскитесили няма да се трансформират, за да достигнат технологичноторавнище на конвенционалните сили и способностите за изнасяне насила на САЩ, нито равнището, официално обявено за цел от министритена държавите-членки.

Тези различия обаче съвсем не са нещо ново и обединяващата исплотяваща роля на Студената война е само лош спомен от историята ифалшива причина за носталгия. НАТО е преживял редица“трансатлантически кризи” като прекратяването на американскатавоенна помощ по линия на програмата от 4 точки, отказа на САЩ даподкрепят колониални операции извън зоната, усилията да се преминекъм ядрени варианти на театъра на бойните действия и после да севъзстановят конвенционалните варианти, частичното оттегляне наФранция на Де Гол от Алианса, ролята на САЩ във Виетнам,разполагането на ракетите Пършинг и на крилатите ракети ипланирането на взаимно балансирано съкращение на силите и наДоговора за обикновените въоръжени сили в Европа. НАТО никога не еизпълнявал монолитно съгласуван общ план на силите дори и вмоменти, когато това е било жизненоважно, както при разполагане набазите на ПВО в Централния регион.

Ако оценяваме Алианса по реалните световни стандарти, той далеч непредставлява пълен успех, но съвсем не е и провал. Нещо повече, тойразполага с далеч по-достъпни възможности за точно този видтрансформация на силите, от която реално се нуждаятдържавите-членки, отколкото виждат военните анализатори, погълнатиизцяло само от традиционните заплахи. Алиансът трябва да преосмислииз основи повечето от сегашните си приоритети в областта натрансформацията, но въпреки това успехът е значителен. А това, откоето се нуждае НАТО в бъдеше, е по-малко надменност от страна наСАЩ, по-малко цупене от страна на Европа и повече стратегическиреализъм по отношение на това, което Алиансът може и трябва давърши.

Антъни Кордсман, който завежда катедратапо стратегия Арли Бърк в Центъра за стратегически и международниизследвания във Вашингтон, е бивш служител в Международниясекретариат на НАТО и автор на скоро публикуваната книга “Войната вИрак: стратегия, тактика и военни поуки” (“The Iraq War: Strategy,Tactics, and Military Lessons” (Praeger Publishers, Westport, CT,2003)