Интервю

Ник Уитни: Това е агенция към Съвета наЕвропейския съюз, създадена със задачата да “подпомагадържавите-членки в усилията им да подобрят европейскитеотбранителни способности в областта на регулирането на кризи и вподкрепа на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) всегашния й вариант и в бъдещото й развитие”. Така че трябва даотговорим на потребностите на днешния ден и същевременно дапредвидим какви ще са изискванията след 20 или 30 години.

По-конкретно, на агенцията бяха дадени четири основни функции.Това са развитието на отбранителните способности, сътрудничествотов областта на въоръженията, промишлената и технологичната база наевропейската отбрана и пазарът на отбранителна техника, както ивзаимодействието в научноизследователската дейност и развитието натехнологиите. Това е доста широк кръг от отговорности, макар ченямаме задължения в оперативно отношение и не се иска мнението нипо отбранителната политика и стратегия.

Всички държави-членки имат участие в агенцията с изключение наДания, защото Дания избра да не участва в ЕПСО. Ключът заразпределяне на финансирането е основан на брутния вътрешенпродукт. Въпреки това засега заделените суми не са особено големи.Бюджетът за тази година е 20 милиона евро. Тази сума, следизплащането на заплатите на персонала и разходите по настаняванетони в новите офиси, ще ни позволи за похарчим 3 милиона за проучванена възможностите за реализация на проектите.

Европейската агенция по отбраната е третата агенция към Съвета.Първите две са Сателитният център в Торехон и Институтът заизследвания в областта на сигурността в Париж, прехвърлени къмЕвропейския съвет от Западноевропейския съюз.

В някои отношения структурата ни е уникална.Агенцията е малка, но има много отговорности и трябва до голямастепен да принадлежи на държавите-членки. Управлява се от ръководенкомитет с председател Хавиер Солана (ръководител на агенцията и мойначалник) и членове министрите на отбраната на страните-членки. Тойще заседава в различен формат. Предвиждат се заседания с участиетона националните директори по отбраната, други, на които щеприсъстват директорите по научноизследователската дейност иразвитието на технологиите. На някои заседания ще се канят иотговарящите за развитието на военните способности. Когато започнеда функционира нормално, този комитет ще заседава средно на всекишест седмици.

Персоналът ни е съставен почти изцяло от представители надържавите-членки, за които ще работим, за да бъде агенцията центърна съвместните им дейности. Ще организираме поредица разговори,семинари, работни групи и други прояви, на които представителите настраните-членки ще се срещат и ще могат да сътрудничат в широк кръгдейности. Силата ни е в широкия обхват на дейността ни, който нипозволява да стимулираме синхронизираните инициативи.

Западноевропейската група по въоръженията WEAG прекратявадейността си през юни и след това ние ще поемем функциите й.Надявам се, че благодарение на способността ни да прилагамепо-холистичен подход, ние ще успеем да засилим взаимодействието поразличните планове и програми. Съвместната организация засътрудничество в областта на въоръженията (OCCAR) емеждуправителствена агенция, но не принадлежи на Европа. Тя зависиот шестте държави, които участват в нея, и се занимава единственосъс снабдяването и оборудването, необходими за изпълнението напрограмите. Неотдавна например те поеха управлението на програматаза въздушен транспорт А400М. В този случай задачата им е даконтролират изпълнителят по договора да достави самолетите вопределения срок и на определената цена. Нашата дейност започва иостава на по-ранен етап. Ние ще се стремим да постигнем консенсуспо приоритетите в развитието на военните способности, после щеформулираме предложения, ще представяме идеите си и отново щетрябва да търсим единодушие по изпълнението им. Може би в бъдеще ина нас ще бъдат възлагани управленски задачи. Но засега смятам, черолята ни е да допълваме OCCAR. Надявам се, че ще можем дасъздаваме програми, които после да бъдат управлявани от OCCAR.Макар че никой не е длъжен да се обръща непременно към тази агенцияза управление, тя изпълнява много добре тази роля и вероятно ще имаинтерес да продължи дейността си.

В момента сме 30 души, но когато приключатпървоначалните назначения това лято, ще бъдем общо 77. Разделенисме в четири главни дирекции, всяка отговаряща за един от четиритеосновни аспекта в развитието на способностите:научноизследователска и развойна дейност в областта натехнологиите, въоръжения, индустрия и пазар. Разбира се, това неозначава, че колегите, които работят в дирекцията понаучноизследователска и развойна дейност, ще се посвещават изцялосамо на тази област. През по-голямата част от времето те щеучастват в интегрирани екипи по изпълнение на проекти. Когатозапочнем да работим по конкретни проблеми, ще посочвамеръководител, който ще набере интегриран екип от персонала начетирите дирекции. За всеки проект, по който работим – за тазигодина имаме четири големи – ще намираме най-правилния холистиченподход, който ще изисква да се ползва опитът от четиритедисциплини.

Най-непосредствената ни задача, от чиетоизпълнение зависи и всичко останало, е да започнем дафункционираме, да попълним състава и да се нанесем в новите офиси.Важно е също да обясним какво представлява агенцията. Към нея сепроявява невероятен интерес, но концепцията още не се разбирадобре. Трябва поотделно да се запознаем с всичките 24държави-членки, които са наши собственици. Освен всичко това имамеи работен план за годината, в който се уточняват четирите ниосновни програми. Това са Европейският пазар на отбранителнатехника, изследване в областта на командването, контрола икомуникациите, бронираните бойни машини и безпилотнитесамолети.

Ние бяхме принудени да анализираме европейския пазар наотбранителна техника, защото през септември миналата годинаЕвропейската комисия издаде зелена книга по този въпрос. Вече могада кажа, че постигнахме първия си успех в тази насока. Преди двеседмици имаше заседание на ръководния комитет, на което всичкидържави-членки се споразумяха да започнат процес на консултации,който до края на годината да доведе до споразумение за засилване наконкурентноспособността в областта на военната техника. Така четази година трябва да проучим и да обсъдим един междуправителственкодекс на поведение, който в началото вероятно ще бъде надоброволни начала, няма да е задължителен, но който, надявам се,всички 24 държави ще приемат и спазват. Военното снабдяване доголяма степен е освободено от правилата, които регулират вътрешнияевропейски пазар. Ако до края на годината успеем да представимубедителен план за откриване на тръжен процес, ще направим голямакрачка напред. Това ще гарантира на Европа и по-добри резултати отинвестициите в отбраната.

Командването, контролът и комуникациите (трите К или К3) винаги сапредставлявали проблем при осъществяването на операции. В моментаработим по съвместно проучване в областта на К3 с военниясекретариат на ЕС. Трябва да го приключим през май и да определимтри или четири целеви области, в които да работим. С времето ще сеочертаят и други области в резултат от операцията на ЕС в Босна иХерцеговина. Сателитните комуникации са друга област, в коятоевропейците могат да направят повече, ако успеем заедно даанализираме проблема, до голяма степен свързан с капацитета, иразработим колективни решения.

През следващите две-три години основните ни цели ще се определятот по-задълбочен научен анализ на бойните способности, необходимиза постигане на целите на ЕПСО. Като начало избрахме брониранитебойни машини и безпилотните самолети, които представляват интересот общоевропейска гледна точка. Редица държави признават, чебезпилотните самолети са ново и важно средство и инвестират всобствени изследователски програми. Но ако те не обединят усилиятаси, крайният продукт няма да бъде това, което може да се желае отгледна точка на оперативната съвместимост и практическотоприложение. Цената също ще бъде по-висока. Нашата цел е дапредставим много точна картина на това, което се прави в Европа.След което да предоставим анализ на нашия ръководен комитет, за дасе види доволни ли са държавите-членки от тази ситуация. Акоположението не ги устройва, ще дадем предложения за хармонизиранена дейността. Същото се отнася и за БТР.

Има предложения за финансиране на мащабнапрограма за изследвания в областта на сигурността. Формално трябвада правим разлика между изследвания в областта на сигурността иизследвания в областта на отбраната. За първите отговорятминистрите на отбраната и средствата се заделят от военнитебюджети. Изследванията в областта на сигурността могат да сефинансират от Комисията. Но въпреки това формално разграничение, вреалния свят разработваните технологии и участващите визследванията организации и фирми са едни и същи. Номерът е да сеспазва формалното разграничение и същевременно да се намерятнай-подходящите изследвания. Трябва да следим какво правиКомисията, за да не се окаже, че плащаме два пъти за едно и същоизследване. Трябва да споделяме и резултатите. Има дори възможностКомисията да финансира някои проекти, които имат значение заагенцията.

Мисля, че не е имало по-труден период захората, които планират отбраната. Защото на тях се падна участта дапреминат от териториална отбрана към изнесени навън операции, катосъщевременно трябва да отчитат аспектите на технологичнатареволюция, благодарение на която военното изкуство премина отпромишлената в информационната ера. В Европа имаме много тежкивъоръжения. Но същевременно ни липсват редица важни качества:осигуряване на дълготрайна поддръжка на войските, бързо разгръщане,мобилност и оперативна съвместимост. Повечето от тях са свързани сновите системи за наблюдение и комуникация, където технологиитебурно се развиват в гражданската сфера. Трябва да насърчавамеправителствата да предприемат тази съществена промяна. Но тай катосме малка агенция със скромен бюджет, основната ни функция е дабъдем будната съвест на Европа в тази област и да играем ролята накатализатор.

Ние сме в позиция да предоставим уникално точен анализ на цялатаевропейска сцена. Това ще ни помогне да обясним ситуацията научастващите държави-членки и да ги попитаме дали тя гиудовлетворява. Ако отговорът е “не”, ще им предложим как даподобрят състоянието. В крайна сметка 24-те министри на отбранататрябва да се споразумеят да адаптират някои елементи отнационалните си планове и да преразпределят разходите, за даотчетат европейското измерение. Мисля, че това може и трябва дастане, защото отсега агенцията има широка политическаподкрепа.

В момента имаме влияние именно благодарениена факта, че в агенцията работят представители на столиците.Колкото и да сме документирани и изобретателни, няма да успеем даразчупим леда в столиците, ако просто съобщаваме кое смятаме занай-подходящо, пък те ако искат, да го възприемат. Ние сме вначалото на дълга авантюра, в която ние – агенцията и 24-тедържави-членки – трябва да извървим пътя рамо до рамо. На нас вагенцията е възложено да задаваме дневния ред, но ще имаме успех,само ако успеем да въвлечем страните и да гарантираме тяхнототрайно участие. На тях принадлежи всичко, което ние щепредлагаме.

Бих поставил нещата в обратен ред. Ние вечеимаме Европейска политика за сигурност и отбрана и Европейскастратегия за сигурност, която ясно излага същността и целите наЕПСО. Агенцията е създадена, за да улесни Европа в изпълнението назаложеното в Стратегията за сигурност. Но в Стратегията засигурност се подчертава, че ако Европа иска да поеме своя дял вгарантирането на глобалната сигурност, тя трябва да разполага снеобходимите инструменти. Ролята на агенцията е да запълнипразнините в средствата, способностите, техниката иинфраструктурата, с други думи да заличи разликата между това,което Европа може днес, и това, което би желала да е способна даправи.

Още сме в самото начало. Въпреки това вечеима изградени механизми. Ще спомена например Групата НАТО-ЕС завоенните способности, на чието първо заседание през април щеприсъствам и аз. Смятаме също при определени поводи да канимгенералния секретар на НАТО и съответните помощник генералнисекретари на заседанията на ръководния ни комитет. Освен това,макар че още не е взето решение, агенцията вероятно ще бъдепоканена в председателството на Конференцията на националнитедиректори по въоръженията, което досега се осигуряваше от WEAG..Всичко това са официални канали. Но според мен най-удачнитеотношения в практиката са неформалните, защо взаимно ни помагат дане направим грешен ход. Вече прегледахме програмата ни за тазигодина заедно с Джон Колстън (Помощник генерален секретар на НАТОпо политиката и планирането в областта на отбраната) и МаршалБилингсли (помощник генерален секретар на НАТО по инвестициите вобластта на отбраната), за да чуем техните бележки и да смесигурни, че няма още от първите месеци да дублираме дейносттаси.

Известно сътрудничество се предвижда. Страникато Норвегия и Турция ще се ползват от административни механизми,уреждащи асоциирането им към агенцията., което ще им помогне дадобият ясна представа за това, което се върши в нея. По този начин,ако да кажем шест страни-членки обмислят заедно да осъществят даденпроект, ако искат, могат да се включат в агенцията. Случаят с Данияе различен и не са предвидени административни механизми. ПростоДания е държавата от ЕС, която избра да не участва.

В това отношение трябва да се решат важнитрансатлантически въпроси. Но инициативата трябва да дойде отстрана на Съединените щати. Именно САЩ ограничават трансфера натехнологии през океана и свиват достъпа до американския пазар,докато в замяна на това се ползват от открит и честен достъп доевропейския пазар. Разходите на САЩ за отбрана значителнопревишават европейските, така че те третират проблемите от позицияна силата. Ако на европейците не им харесва този дисбаланс в обменана технологии и достъпа до пазара, най-разумно е да инвестират впо-силна промишлено-технологична база на отбраната в Европа, за даможе проблемите да се решават на по-равноправна основа от дветестрани на Атлантика. За да постигнат това, те трябва да преодолеятразпокъсаността и да укрепят единството си, за да получатпо-ефективен резултат от съвсем не незначителните суми, коитоЕвропа харчи за отбрана. Но това е дългосрочен проект. Що се отнасядо достъпа на САЩ до европейските пазари, ние в агенцията нищо нямада променим. По този въпрос има фундаментално различни виждания в24-те държави-членки, участващи в агенцията. Така че подозирам, черъководният ни комитет ще се съгласи с несъгласието в тазиобласт.

Разбира се, че да. Убеден съм, чеевропейската отбранителна промишленост се нуждае от консолидация.Това е общопризната необходимост още от 90-те години и презпоследните години бе осъществен голям напредък, особено в някоисфери като въздухоплаването. В други области, например в сухопътнияи морския компонент, все още няма уеднаквяване. Смятам, че е иоперативен, и икономически императив да стигнем до по-голямсинхрон. Но както и по редица други въпроси, и тук агенцията можеда допринася за този процес единствено със съвети ианализи.

Една от точките в тазгодишната ни работнапрограма е да подготвим за ръководния ни комитет до края нагодината пакет от мерки за оценка на ефективността. С тези мерки щесе оценява ефективността не само на агенцията, но косвено и научастващите в нея страни-членки. Мерките, за които си мисля, щевключват и финансовата цел да се увеличи делът на средствата заевропейските фондове за научноизследователска и развойна дейност вобластта на отбраната и вероятно използване на критерия за“използваемост” на силите, въведен за първи път от НАТО.