Интервю

Понастоящем безпроблемно работим заедно. Товае резултат от десетгодишното сътрудничество с НАТО в рамките наПартньорство за мир, както и на опита ни от Босна и Херцеговина,където през 90-те години Швеция участва с 12 батальона. А и вКосово вече пет години действаме заедно. В крайна сметка всичкивоини, от НАТО или не, имат подобна подготовка и едни и същиценности. Затова опитът е изключително положителен.

За мен, както и за всеки командващ,независимо дали е от страна-партньор или от НАТО, най-голямотопредизвикателство предстои. Това е осемте държави участнички дадопринесат максимално за успеха на Централна многонационалнабригада и да превърнат многонационалния й характер в преимущество,а не в слабост.

От изключително значение е уеднаквяването нащабните процедури и комуникационните системи. А по отношение наобучението и подготовката на войници, сержанти и офицери за участиев многонационални бригади, главното базово умение е владеенето наезик. За всеки участващ е абсолютно задължително да може ефективнода общува на английски.

Трябва да са честни, твърди и приятелскинастроени. Това се отнася до всички равнища на мироопазващитеоперации. Местните жители трябва да се убедят, че миротворците саприятелски настроени към тези, които сътрудничат с тях, исъщевременно са твърди с тези, които отказват да сътрудничат. Такаучастниците в мироопазващите операции си спечелват уважението и наместното население, и на международните организации на терена, атова е от съществено значение за успеха на мисията. В същностключовите умения са същите, както за всеки добър воин. Един добървоин трябва да вдъхва уважение у всички.

Различията не са на етническа основа. Катоцяло местните жители, и албанци, и сърби, се отнасят към воините отстраните-партньори със същото уважение, както към тези от НАТО. Бихподчертал обаче изключението от това правило. Ако по принципчестните хора от всички етнически групи имат много положителноотношение към миротворците, то криминалните елементи и лицата сдеструктивни политически намерения са враждебно настроени към нас.Това навярно е добър знак, защото показва, че вършим добраработа.

За всички участници в мироопазващи операции иособено за командващите офицери е от изключително значение да сезапознаят с контекста на конфликта и с историята на областта инаселението в нея. В това отношение за мен е голямо предимство, чебях един от командирите в шведския батальон тук през лятото на 2000г. и мога да ползвам този опит.Разбира се, задълженията на командирна боен отряд не са същите, като тези на командир на бригада, нопредишното ми шестмесечно участие е от голяма полза за сегашната мимисия. Освен това е много важно да имаш добри съветници. Преди дасе върна в Косово, се погрижих да се заобиколя с изключителнополезни хора.

Задачата ми е да закрилям всички етническиобщности, хората и организациите им, както и всеки и всичко, коетое поставено под заплаха. Не разполагам със статистически данни затова колко време посвещаваме на една или друга общност. При всякоположение в тази насока работим заедно с полицейските сили. Мисля,че сигурността е важен фактор, от който хората ще се ръководят,преди да решат да се връщат или не. Но не и единственият.Перспективите за завръщане зависят от съчетанието на няколкофактора. Икономическото положение също е изключително важно. Ниеподкрепяме всеки, който желае да се завърне, и за тази цел сестремим да създадем колкото се може по-безопасна и сигурнасреда.

При сравнението на днешната ситуация с тазиотпреди три години не виждам никаква промяна в популярността наКЕЙФОР и не очаквам промяна дотогава, докато се справяме успешно.Едно окончателно политическо решение за Косово вероятно би улеснилозадачата ми. Но ние трябва да отчитаме факта, че това неизбежно щебъде дълъг процес, тъй като е изключително трудно да се решивъзелът от проблеми, свързани с Косово. Казвам на хората си, чезадачата ни е да се стремим да създадем максимално безопасна исигурна среда и се надявам, че това ще допринесе за намиране наполитическо решение.

Бих искал да подчертая два фактора. Първият едългата история на нашето участие в мироопазващи операции. Швецияучаства в такива мисии от 1940 г. и натрупа опит както в Близкияизток, Кипър и Конго, така и в Босна и Херцеговина и Косово. Ние сегордеем с традицията в мироопазващите мисии и с опита, коитопредоставяме на КЕЙФОР. Другият фактор е наборната система вШвеция. Във всички формирования, които изпращаме извън страната,участват воини, подготвени по време на военната си служба, които сезаписват като доброволци за изпълнението на специфични задачи. Потози начин всеки шведски воин идва и с цивилните си умения, с коитосъщо внася принос в КЕЙФОР. Сред нас има учители, водопроводчици,полицаи и всякакви други професии. Тези невоенни умения понякога саизключително полезни в мироподдържащите и мироопазващите операции,особено в работата с цивилното население.

Преди да дойдем в Косово, ние щателно сеподготвихме за тази мисия. Благодарение на взаимодействието ни натерена ние усвоихме методите на работа на Алианса и практическитепроцедури, както и подхода на НАТО към оперативното планиране.Същевременно работата в рамките на НАТО и въобще в многонационалнаструктура ни позволява ежедневно да се сравняваме с воините отдруги страни. Това не е съревнование, а конструктивен обмен наинформация и мнения и е много положително. За мен като шведскиофицер и в професионален, и в човешки план този опит е изключителнополезен. Винаги съм получавал силна подкрепа от НАТО, от моякомандир генерал-лейтенант Холгер Камерхоф, както и от всичкитеосем страни, участващи в многонационалната бригада.

Според различните изследвания на общественотомнение в Швеция, проведени от сериозни агенции като Галъп например,мнозинството от шведите не желаят страната да членува в НАТО. Самоче има един въпрос, който никога не се задава в тези анкети, аименно как обществеността в страната гледа на шведите, койтоработят заедно с НАТО. Сигурен съм, че на така поставен въпросмнозинството сънародници ще отговорят, че одобряватсътрудничеството с НАТО в рамките на ПзМ и мироопазващите операциитук в Косово, в Босна и Херцеговина и вероятно в бъдеще и на другиместа. Смятам, че научаваме много от работата с военни от различнистрани, с разни хора и организации в рамките на структурите наНАТО. И съм уверен, че можем да продължим своя принос къммеждународните усилия тук. Що се отнася до това дали е възможноедин ден Швеция да се присъедини към НАТО, това е политическивъпрос, на който един политик е по-компетентен да отговори,отколкото аз.