Тласък на процеса на трансформация

Зов за обединение: Генералният секретар на НАТО Яп де Хооп Схефер призова НАТО активно да формира международната среда на сигурност в духа на споделените стратегически интереси и ценности

Откакто пое кормилото на НАТО,Яп де Хооп Схефер продължи и разви реформите, започнати от неговияпредшественик лорд Джордж Робъртсън. Той запази срока за въвежданев пълна оперативна готовност на Силите за бързо реагиране през 2006г. и продължи доста по-неблагодарната и често носещанеудовлетворение задача да се умилква на държавите-членки даизпълнят задълженията за инвестиции в отбраната, поети на срещатана върха в Прага през 2002 г. Той подкрепи участието на НАТО вАфганистан и горещо призова съюзниците да гледат на Международнитесили за сигурност в Афганистан (АЙСАФ) като на жизненоваженкатализатор на трансформацията, който трябва да се подкрепя, а некато мъчително оперативно бреме, което трябва да се понесе. Тойсериозно се ангажира и по отношение на последната операция на НАТО“извън зоната” - мисията в Ирак.

Както можеше да се очаква след година и три месеца, Де Хооп Схеферзначително надмина чисто интендантския начин на управление,наследен от своя предшественик. През краткото време, изтекло отнеговия мандат, процесът на трансформация навлезе във втората сифаза, през която към продължаващата реформа на военните способностисе добавя опитът на НАТО да се позиционира като основен канал зашироки реформаторски тенденции.

От самото начало трансформацията на Алианса бе замислена катодвуизмерен процес, отразявайки двойната роля на НАТО катоотбранителен военен съюз и действена политическа организация.Въпреки това само допреди няколко месеца политическата дейност наНАТО бе засенчена от военните реформи.

Някои от причините за това са ясни. Основните компоненти навоенната реформа като формирането на Сили за бързо реагиране исъздаване на Съюзно командване по трансформацията в Норфолк, щатаВирджиния, САШ, се измерват и оценяват много по-лесно, отколкоторезултатите от политическите програми на Алианса. Ако заразширяването на членството има аршин за измерване на политическияуспех, то широкообхватните програми в Източна Европа, Кавказ,Близкия изток и Северна Африка е почти невъзможно да бъдат оценени.Несъмнено е имало и периоди, през които относително резервиранотоповедение на НАТО е било полезно на дипломатите на Съюза в стремежаим да омекотят представите за триумфализъм или враждебност в някоисъседни държави.

След като зае поста генерален секретар, Де Хооп Схефер потвърдиколко е важно военната трансформация на НАТО да бъде подплатена сширока и активна политическа програма. Освен вече установенитепартньорства в “близката чужбина” – Източна Европа и Балканите,генералният секретар апелира за по-динамично участие вгарантирането на сигурността в Близкия изток и Централна Азия иукрепване на сътрудничеството с глобалните сили – Китай, Япония иИндия. Той подкани и към подробен преглед на отношенията на НАТО сЕвропейския съюз и ООН на фона на новата активна позиция наАлианса. С думи, които само пред няколко години биха били немислимив устата на генерален секретар на НАТО, Де Хооп Схефер призоваАлианса активно да формира международната среда на сигурност в духана споделените стратегически интереси и ценности.

Засилване на политическия елемент наНАТО

Този пореден призив за категорична и реформаторска политическастратегия отчасти е отговор на външните събития. Въпреки трайнотоусещане за криза, породено от политическите различия по отношениена Ирак, от известно време се проявяват признаци на сближаване наголемите стратегически приоритети на САЩ и Европа. Бялата книга наЕвропейския съюз за сигурността, “Сигурна Европа в по-добърсвят”, изготвена през декември 2003 г., настоява за активеневропейски подход към заплахите, свързани с тероризма,разпространението на оръжия за масово унищожение, регионалнитеконфликти и страните с разпаднала се държавност в стил, който почтине се различава от Националната доктрина за сигурност от2002 г. на администрацията Буш., документът, породил толковаопасения в трансатлантическите отношения. През последвалите месециФранция, Германия и Великобритания възобновиха колебливите сипреговори с Иран успоредно с по-широкия европейски процес навъзстановяване на отношенията с Китай. Всички тези инициативи отедна страна предизвикаха ново трансатлантическо напрежение, но отдруга демонстрираха нарастващото желание на Европа да овладявастратегическите кризи чрез ранно и превантивно участие. Европейцитеможе и да се стряскат от помпозни фрази като “стратегия за износ насвобода” , това не пречи тяхната международна политическа стратегияда става несъмнено все по-реформаторска.

Тази тенденция ясно се очерта по време на посещенията в Европа надържавния секретар на САЩ Кондолиза Райс и на президента Джордж Бушпрез февруари. Година преди това призивът на администрацията на Бушза кръстоносен поход за налагане на каузата на свободата идемокрацията бе посрещнат с открита насмешка в европейскитестолици. Този път приемът бе по-топъл от когато и да било след 11септември. Разбира се, внимателно режисираният фон за бляскавопрезидентско посещение трябва да се разглежда със здравословна дозаскептицизъм. Въпреки това окуражаващо е, че и администрацията наБуш, и нейните европейски критици оставиха на заден планнай-поляризираните си тенденции и се помъчиха да подчертаят общатаоснова на своите визии за промяна.

Контурите на реформаторската политическастратегия дълго време имплицитно се съдържаха във военните реформина Съюза

В НАТО контурите на реформаторскатаполитическа стратегия дълго време имплицитно се съдържаха въввоенните реформи на Съюза. Промяната от статична отбранителнапозиция към използването на по-гъвкави, бързо разгръщащи сеекспедиционни сили е насочена към едно бъдеще, в което НАТО щетрябва да излиза извън територията си, за да отиде до източника назаплахата. Мисията на АЙСАФ в Афганистан изправи силите на Алиансапред някои от новите предизвикателства, с които най-вероятно честоще се сблъскват в бъдеще, и подейства като катализатор на реформатана бойните способности. Но дори и тази мисия първоначално беоправдана чрез творческа интерпретация на традиционнатаотбранителна стратегическа роля на НАТО. АЙСАФ се възприемаше безакъсняло изпълнение на ангажимента, произтичащ от позоваването начлен 5 на 12 септември 2001 г. и мисията се представяше катопревантивна мярка срещу възстановяването на терористичната база, откоято евроатлантическата територия бе нападната на 11 септември иможеше отново да бъде нападната. През двете години, през които НАТОръководи АЙСАФ, тонът на трансатлантическия стратегически дискурсзначително се промени и европейците започнаха да артикулират своясобствена версия за превантивно и реформаторско международноучастие. Това създаде възможност НАТО да се позиционира катоосновен канал за насочване на общата стратегическа активност.

Друга група външни тенденции дадоха нов тласък на военнататрансформация в НАТО. При всички успехи, постигнати подръководството на лорд Робъртсън, несъмнено много от европейскитедържави-членки на организацията продължаваха да се отнасят снедоверие към термина “трансформация” и заложените в основата мупринципи. За скептично настроените трансформацията се превърна всиноним на скъпо струваща и финансово непосилна военна реформа,калкирана върху американския модел и съсредоточена главно върхуизграждането на мрежа, нещо, към което им се виждаше нереалистичнои нежелателно да се стремят. Мнозина виждаха и по-мрачен подтекст,смятайки, че трансформацията е зле прикрит опит за отваряне наевропейските пазари за американския военен износ.

В контекста на НАТО може би най-вредната за трансформациятакритика бяха твърденията, че тя се стреми да институционализираедно незавидно и политически неприемливо разделение на военнитезадачи. Според това виждане в Афганистан и Косово е създаденоперативен модел, при който Съединените щати започват с “убийстватаи разрушенията”, след което европейските сили отиват да свършатзадачите по опазването на мира, стабилизацията и възстановяването.Не е учудващо при това положение, че европейците гледат с нежеланиена инвестициите в трансформацията, след като смятат, че тезиинвестиции ще ги принудят да мият чиниите след пиршествата наамериканците.

Ефектът от Ирак

Опитът от Ирак разби опростенческата дихотомия между боя идейностите след боя и схващането, че стабилизацията,реконструкцията и мироопазването са работа за малодушни.Асиметричните средства, използвани от терористите и бунтовниците,превърнаха следвоенната фаза в далеч по-интензивно и скъпо струващоначинание, отколкото предшестващата я относително кратка фаза наконвенционални военни действия. Дори самото понятие за война,предполагащо високо интензивни бойни действия, последвани отпо-слабо интензивен следвоенен етап, бе преобърнато. Коалиционнитесили бяха принудени да се приспособят към една аморфна среда, вкоето противниците непрекъснато менят силата, естеството и целитена атаките си.

Този опит мощно повлия на архитектите на трансформацията навъоръжените сили на САЩ, предизвиквайки всеобщо разбиране, чесмазващото превъзходство в конвенционалните сили се омаловажава отнепригодността за борба с неконвенционални заплахи. Това разбираневсе още не води до нужната степен на осъзнаване на спешността напроблема, което да доведе до пълно преразглеждане на бюджетнитеприоритети на министерството на отбраната на САЩ. Все пак имапризнаци, че от второстепенен проблем “неконвенционалната война” сепревърна в централен приоритет за планирането на отбраната в САЩ.Четиригодишният преглед на отбраната за 2006 г. анализирапо-систематично от когато и да било ползата и недостатъците надосегашните и планираните отбранителни платформи за водене наоперации срещу неконвенционални заплахи. Междувременно Обединенотокомандване на въоръжените сили, един от основните интелектуалнидвигатели на военната трансформация в САЩ, започна основен прегледна отбранителните концепции и доктрина на фона на нетрадиционнитезаплахи. Този преглед вероятно ще доразклати схващането, чефокусираната върху изграждане на мрежи трансформация ще улеснипостигането на военен “ефект”, като постепенно намали потребноститеот военен личен състав. Почти сигурно е също, че той ще призове запо-творчески подход в сътрудничеството на американските военни сгражданските структури и, нещо изключително важно, съссъюзниците.

Тази промяна в насочеността на трансформацията на въоръжените силина САЩ създава по-благоприятни условия за полезен трансатлантическиобмен, каквито отдавна не са съществували. Очевидно е, че честотонаблягане на нетрадиционната война – понятие, включващостабилизацията, възстановяването и поддържането на мира – доближаваамериканската военна реформа до една визия, в която европейците сечувстват доста по-удобно и за която реално могат да допринесат. Впо-специфичен план усилията за подобряване на взаимодействието иоперативната съвместимост между съюзниците дава отлична възможностна НАТО да засили престижа си в очите на американците.

Военните плановици признаха това и стигнаха до решението дапозиционират НАТО като главен интелектуален център натрансатлантическия дебат за реформата на въоръжените сили. Съюзнотокомандване по трансформацията е основният канал за обмен иобобщаване на идеи между Америка и Европа, например завзаимодействието между гражданския и военния сектор в промененаоперативна среда. Същевременно Силите за бързо реагиране на НАТОскоро ще предоставят обновен тип формирование, в което ще сеизпробват новите оперативни концепции.

И в политическо, и във военно отношение широките реформаторскитенденции предоставиха на НАТО възможности да ускори започналатапреди няколко години реформа. В никакъв случай обаче това не епричина за възгордяване, нито пък сега е моментът. Колкото иокуражаваща да е появата в Европа на нещо подобно на реформаторскамеждународна стратегия, НАТО все още трябва да убеди скептиците, чеможе да играе полезна роля редом с Европейския съюз за развитие натази стратегия. Колкото до военната трансформация, променящите сетенденции в Съединените щати позволяват на Алианса да създадепо-голямо чувство за справедливост в трансатлантическия дебат запромяната. Справедливият дебат обаче трябва да се съпътства и отсправедливо разпределение на тежестта. Както подчертаваше лордРобъртсън, стойността на НАТО като стратегическа организация зависив крайна сметка от три неща: бойните способности, бойнитеспособности и бойните способности.

Марк Джойс завежда Трансатлантическатапрограма на Кралския институт по въпросите на отбраната вЛондон.