По-нататъшно укрепване на сигурността чрез партньорство

Бъдещото развитие на отношенията на НАТО съсстраните-партньори ще бъде една от основните точки от дневния редна срещата на върха в Истанбул в края на юни. Първоначалната цел наинициираната от Алианса политика на партньорство бе да се премахнатбариерите, разделящи го от бившите врагове, и да се изградисигурност чрез диалог и сътрудничество. Целите пред Партньорствотоднес са далеч по-амбициозни, тъй като страните-партньори вечеучастват редом с НАТО в борбата с предизвикателствата на XXI век вобластта на сигурността.

Успоредно с трансформацията на НАТО се развии Партньорството. Във всяка област – от участието в мироопазващиоперации до реагирането на новите заплахи за общата сигурност катотероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение –партньорите играят важна роля във формулирането и реализирането наполитиката на НАТО по отношение на тези нови предизвикателства. Отдруга страна съветите и помощта, които Алиансът предоставя чрезмеханизмите на партньорството, са изключително необходими настраните партньори в осъществяването на вътрешните имреформи.

НАТО редовно се консултира с партньорите вЕвроатлантическия съвет за партньорство (ЕАСП), който предоставяобщата политическа рамка за партньорските отношения. Освен това врамките на Партньорство за мир всяка страна може да изградииндивидуални отношения с Алианса благодарение на програмата отдейности, от които партньорите могат да избират в зависимост отсобствените си приоритети. Тези два основни механизма напартньорството придобиха ключово значение за евроатлантическатаархитектура на сигурност.

За да запази динамизма и важността си заНАТО, Партньорството трябва да отчита променящите се приоритети наАлианса. Предвид важната роля на организацията в областта насигурността е логично партньорите да търсят тесни връзки с нея. НоПартньорството трябва да продължи да предлага атрактивнипредложения на страните-участнички и да ги подпомага восъществяването на техните въжделения. В навечерието на срещата вИстанбул в края на юни НАТО и партньорите трябва да отчетат редицапредизвикателства.

На първо място, това е промененият балансмежду съюзници и партньори. На 29 март седем партньорски държавистанаха членове на НАТО – България, Естония, Латвия, Литва,Румъния, Словакия и Словения. За първи път страните-членки (26) саповече от страните-партньори (20). Затова съюзниците трябва да саготови да играят по-активна роля, за да запазят жизнеността наПартньорството. Това е възможност да се обмислят и бъдещите общиприоритети в рамките на Партньорството.

На второ място следва да се отчетеразнородността на групата партньорски държави. Тя включва кактостратегически важни страни от Кавказ и Централна Азия, така инеобвързани западноевропейски държави. Те имат съвсем различнипотребности и желания в областта на сигурността и приоритетите ицелите, които преследват чрез Партньорството, са твърдемногообразни. Програмата трябва да е достатъчно гъвкава, за даотчете тези особености.

За страните от Кавказ и Централна Азиянапример механизмите на партньорството са помощно средство заосъществяване на реформаторските им програми. Опитът на НАТО вотбранителната реформа и в работата с новите членове благодарениена Плана за действие за членство и оказаната им помощ вотбранителната реформа и оптимизирането на военните структури щеиграе съществена роля в този процес.

Но за да отговори по-добре на потребностите вобластта на реформата, НАТО трябва да обхване и други области отнея. За тази цел Съюзът е предвидил Индивидуалния план за действиепо партньорството (IPAP), включващ всички разнообразни механизми завзаимодействие на партньорите с Алианса и съсредоточен върхунационалната реформа. В Плана ясно се определят приоритетите насътрудничеството с всяка отделна страна и механизмите за тяхнотоосъществяване.

Досега редица страни проявиха подчертанинтерес към тази инициатива, а Грузия първа започна процеса на 6април, когато президентът Михаил Саакашвили предаде в Главнатаквартира на НАТО Документа за представяне на страната (подробностиза този и други механизми може да прочетете в статията на СюзънПонд “Анализ на инструментариума на НАТО, публикувана втози брой на “НАТО Преглед”).

Докато някои страни-партньори развиватотбранителните си структури и способности, други имат възможност дапредоставят значителни контингенти за ръководените от НАТОоперации. Шведски формирования например изиграха особено важна роляза възстановяването на реда в Косово след размириците през март. Затези партньори е от особено значение да продължат да участват впроцеса на вземане на решения в НАТО посредством механизмите наПартньорството и да имат влияние върху подготовката и ръководенетона мисиите, в които вече имат своя дял или в които възнамеряват даиграят роля.

На трето място, Партньорството трябва даследва ритъма на трансформацията на НАТО. Днес борбата с тероризмае един от основните приоритети на Алианса. Атентатите срещу САЩ от11 септември 2001 г. доведоха до първото в историята позоваване начлен 5. Още на следващия ден 46-те страни от ЕАСП безусловноосъдиха нападенията срещу Ню Йорк и Вашингтон и се ангажираха даположат всякакви усилия в борбата с тероризма. Партньорите, коитосъщо са жертви на този бич, споделят амбицията на НАТО да засилисътрудничеството в борбата с тероризма.

Практическата работа в тази насока щепродължи по линия на Плана за действие срещу тероризма в рамките наПартньорството. Основната му цел е да стимулира и улеснявасътрудничеството между страните от ЕАСП чрез политическиконсултации и практически програми в рамките на ЕАСП и Партньорствоза мир (по-подробно с този план ви запознава статията“Взаимодействие с партньорите в борбата срещу тероризма отОсман Явузалп, публикувана в пролетния брой на “НАТОПреглед” от 2003 г.)

За да може Алиансът да се справя с новитезаплахи и да осъществява целия си спектър от мисии, лидерите наНАТО се ангажираха да укрепят военните му способности.Съюзническите сили трябва да имат възможността бързо да сепридвижват, където е необходимо, да осигуряват поддръжката си задълго време и на големи разстояния и да имат готовност за реакцияна атаки с ядрени, биологични и химически оръжия.

Партньорите, които желаят да участват връководените от НАТО операции, които са най-голямотопредизвикателство, трябва да са в състояние да предоставятотговарящи на изискванията сили. Процесът на планиране и преглед(PARP) години на ред бе основното средство за подготовка напартньорите за такова участие чрез създаването на подходящиспособности, основани на стандартите на НАТО. Процесът все повечесе доближава до процеса на планиране на отбраната в НАТО и трябвада продължи в тази насока, за да гарантира най-ефикасното участиена партньорите в такива мисии.

За да може Алиансът да се справя с новитезаплахи и да осъществява целия си спектър от мисии, лидерите наНАТО се ангажираха да укрепят военните му способности.Съюзническите сили трябва да имат възможността бързо да сепридвижват, където е необходимо, да осигуряват поддръжката си задълго време и на големи разстояния и да имат готовност за реакцияна атаки с ядрени, биологични и химически оръжия.

Партньорите, които желаят да участват връководените от НАТО операции, които са най-голямотопредизвикателство, трябва да са в състояние да предоставятотговарящи на изискванията сили. Процесът на планиране и преглед(PARP) години на ред бе основното средство за подготовка напартньорите за такова участие чрез създаването на подходящиспособности, основани на стандартите на НАТО. Процесът все повечесе доближава до процеса на планиране на отбраната в НАТО и трябвада продължи в тази насока, за да гарантира най-ефикасното участиена партньорите в такива мисии.

Партньорството трябва да отчита променящитесе приоритети на Алианса

Може би най-красноречивият пример заразвитието на НАТО през последните години е участието в Афганистан.От август 2003 г. Алиансът ръководи международните сили засигурност АЙСАФ със задачата да се укрепи мирът и сигурността и дасе предотврати рискът страната отново да се превърне в убежище затероризма.

Операцията в Афганистан, далеч извънпределите на традиционния периметър на НАТО, ясно показва защопартньорството е тъй важно за НАТО и защо Алиансът трябва да отделиповече внимание на потребностите на партньорите си от ЦентралнаАзия. В момента в операцията участват осем страни-партньори, катоповече от тях са предоставили специализирани формирования:военно-полицейски части и сапьорски екипи. Макар че обикновено сепредоставят за кратко време, тези формирования са важен елемент отедна балансирана структура на силите и имат ключово значение зауспеха на всяка операция.

Страните партньори от Централна Азия изиграхаключова роля в логистичното осигуряване на АЙСАФ, защото преди дадостигнат до Афганистан, логистичните средства трябваше да прекосятняколко от тях. Благодарение на отношенията, създадени в рамките наПартньорство за мир, съюзниците сключиха двустранни споразумения затранзитен превоз на техника през тези държави и за разполагане насили и средства на тяхната територия.

Поради етническото многообразие в Афганистаннякои от средноазиатските партньори имаха възможност да оказватвлияние върху важни местни актьори в подкрепа на целите на АЙСАФ. Врезултат на тези разнообразни фактори страните от Средна Азия,преди считани за периферия на евроатлантическата зона, се превърнахвъв важен съседен регион за Алианса и Партньорството трябва даотчете нарасналото им значение.

На четвърто място, Партньорството трябва даостане отворено за нови участници. Босна и Херцеговина и Сърбия иЧерна гора ясно заявиха желанието си да се присъединят къмпрограмата. НАТО изисква за тази цел двете страни да отговорят напоставените условия, най-важно от които е сътрудничеството сМеждународния съд за военните престъпления в бивша Югославия вХага.

Пето, Партньорството трябва да продължи даизпълнява първоначалната си функция, а именно да бъде форум законсултации с партньорите по най-важните въпроси на сигурносттаднес. Програмата разполага с различни механизми: общи срещи навсички съюзници и партньори или консултации в по-малък, но гъвкавформат, определян в зависимост от дискутираните теми. Тезиразнообразни механизми трябва да запазят атрактивността си засъюзниците и партньорите.

Последните заседания на ЕАСП на равнищепосланици тази година разгледаха редица важни въпроси от същественозначение за съюзниците и партньорите, включително развитието наситуацията на Балканите, разпространението на оръжия за масовоунищожение и борбата с тероризма. Освен това неотдавна ЕАСП взерешение да учреди Форум в областта на сигурността, който ще обсъждаедин път годишно на високо равнище важни въпроси в областта насигурността и пътищата НАТО и партньорите да намерят най-удачнотосъвместно решение.

Развиващата се политика на партньорство наНАТО постигна огромни успехи в промяната на стратегическия контекств евроатлантическата зона. Със засилването на политическотовзаимодействие и военната оперативна съвместимост партньорствотодопринесе за създаване на нова евроатлантическа култура в областтана сигурността: твърда решителност за взаимодействие в борбата сосновните предизвикателства пред сигурността в рамките наевроатлантическата общност и извън нея. 26-те съюзнически държави и20-те страни партньори продължават да се развиват заедно и щеувеличат възможностите си да намират съвместни отговори на общитепредизвикателства. Срещата на върха в Истанбул ще утвърди тазитенденция и ще начертае пътя напред.

Робърт Уивър завежда секция “Отношения съсстраните и политически въпроси” в Отдела на НАТО по политическитевъпроси и политиката в областта на сигурността.