Да продължим да сме полезни

Джонатан Париш прави личната си равносметка на промяната в НАТО и в собствения си светоглед.

Навигацията беше лесна. Цялата ми работа се състоеше в това да внимавам голямата преграда да ми остава в ляво и да поддържам курс на юг. Пътникът ми, от британските гранични служби, познаваше всеки инч от преградата. Задачата ми бе да прелетя с него покрай нашия сектор, за да провери има ли необичайни признаци на дейност от отсрещната страна. Но това не беше обичайна преграда – това бе стената, издигната по границата, разделяща Германия на две, действието се развиваше през март 1983 г. и всяка маневра на моя хеликоптер Газела от британската армия намираше огледален образ в тези на съветски вертолет Кошута от другата страна на границата.

През следващите няколко години пилотирах противотанкови хеликоптери във Федерална република Германия. Всяка сутрин започваше по същия рутинен начин: бюлетин за времето в региона и подробно проучване на военната техника на Варшавския договор и НАТО, за да можем да ги различаваме на бойното поле, изстрелвайки противотанковите ракети.

След службата в Германия и щабната подготовка във Великобритания през 1990 г. бях назначен в SHAPE. Колегите ми се шегуваха, че ще подобря уменията си по голф, защото SHAPE бе известен като Superb Holidays At Public Expense (Прекрасна ваканция на държавни разноски). Тази представа се беше наложила през четиридесетте години на Студената война, когато щабквартирата на НАТО бе статична, военните операции предварително планирани и отговорностите – тясно определени. Плановете за разбиване на съветските въоръжени сили в равнините на Северна Германия изискваха незначителна актуализация, така че престоят на моите предшественици, когато не е бил чудесна ваканция, се е състоял от тренировки по голф.

Така или иначе пристигнах в SHAPE само година след разпадането на съветския блок и малко след приемането на Лондонската декларация за трансформиране на Северноатлантическия съюз. Много скоро стана ясно, че НАТО вече не е същата организация, за която летях в граничния патрул. Започна промяната на Алианса.

Какво в същност означава трансформация? Различните хора възприемат този термин по различен начин и досега не съм намерил общоприето определение в НАТО. Според мен целта на трансформацията е Алиансът да остане надежден като гарант на сигурността и способен ефективно да изпълнява задачите, които поема.

Промените, лансирани с Лондонската декларация от 1990 г., бяха предизвикани от края на Студената война. Те могат да бъдат обобщени като движение от един отбранителен и ответен подход за гарантиране на сигурността към по активно поведение, съсредоточено към разширяване на зоната на сигурност и стабилност. И макар че ангажиментът за колективната сигурност, скрепен с Вашингтонския договор, продължаваше и продължава да бъде в основата на Алианса, обвързвайки Европа и Северна Америка, през последното десетилетие на XX век промяната в НАТО бе особено отчетлива в областта на партньорството и регулирането на кризи.

През 90-те години имах доста работа по регулирането на кризи. В началото на десетилетието участвах в първото оперативно разгръщане на сили на НАТО за оказване на поддръжка на Турция по време на войната в Персийския залив. Зает бях и по време на помощта, която НАТО оказа за въздушния транспорт на хуманитарна помощ за бившия Съветски съюз. Работата ми стана още по-натоварена със засилващото се участие на НАТО на Балканите, отначало за поддръжка на ООН в контрола на тежките въоръжения, а по-късно и в контрола на забранената за полети зона и последвалите морски операции за прилагане на санкциите, наложени от ООН.

В края на десетилетието имах национално военно назначение като командир на хеликоптерен отряд. Това изискваше допълнителна работа поради ролята на НАТО в регулирането на кризи: операциите в Босна и Херцеговина и Косово.

В началото на новото десетилетие започнах работа в международния военен секретариат към Главната квартира на НАТО. Там станах свидетел на следващия етап от трансформацията на Съюза с решението от 2002 г. да се излезе извън евроатлантическата географска зона. Но се учудвам, че и тогава, и сега мнозина говорят за срещата в Прага като повратен момент в трансформацията. За мен още Лондонската среща положи основите, в Прага просто се продължи курсът

Пред заплахата от тероризъм и опасностите, породени от разпространението на оръжия за масово унищожение.сигурността на съюзническите държави все повече зависи от събития, ставащи на голямо разстояние от националната им територия. На срещата в Прага Алиансът призна този факт и прие допълнителни мерки за адаптацията си към него. Тази адаптация включваше и разбирането, че новите заплахи изискват възможно най-широко сътрудничество не само с държавите, но и с другите международни организации и институции, което и предопредели призива от Прага за разширяване на членството и “нови отношения”.

Но тези реформаторски инициативи не бяха нещо съвършено ново, а просто продължаваха започналата преди това промяна. През 1990 г. в Лондон НАТО обединяваше 16 страни-членки, а в Прага те вече бяха 19. В Лондон НАТО въведе обширна програма за партньорство, протягайки приятелски ръка към Изтока. По-късно, през 1994 г. Алиансът се обърна и на юг, към страните от Северна Африка и Близкия изток (а миналата година на срещата в Истанбул сътрудничество бе предложено и на държавите от Персийския залив). Освен това по време на срещата в Прага НАТО вече бе заел достойно място в мрежата от международни организации и сътрудничеше с Европейския съюз, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и ООН.

Подобен е случаят и с “новите военни способности”. Решението от Прага да се създадат сили за бързо реагиране бе закономерна стъпка след призива от Лондон за създаване на изключително подвижни и гъвкави многонационални сили, довел до създаването на Съюзното командване за Европа на корпуса за бързо реагиране (ARRC). Обявените в Прага промени в командната структура на Алианса се основаваха на решението от 1990 г. за съкращаване на трите главни командвания на НАТО чрез разформироване на Съюзното командване за Ламанш. Пражкият ангажимент за военните способности е насочен към изграждането на способности за отбрана срещу тероризма и нов тласък за подобряване на военната техника, което вече бе започнало с Инициативата за отбранителните способности, приета на срещата на върха във Вашингтон през 1999 г (на която се присъединиха и три нови държави-членки и бе приета Стратегическата концепция на НАТО).

Погледът назад ни показва, че и Лондонската, и Пражката среща са реакции на промените в заобикалящия свят. На Лондонската среща Съюзът реагира на края на Студената война, Прага бе отговор на терористичните нападения над САЩ на 11 септември. Така че Пражката среща не бе срещаТА на трансформацията, а просто продължи поетия в Лондон курс с цел Алиансът да остане надежден, да поема нови роли и придобива адекватните способности, за да може пълноценно да ги изпълнява.

Трябва да признаем обаче, че дори и достъпът до неограничени количества най-съвършена военна техника би бил безсмислен, ако съюзническите държави не могат да се споразумеят кога и как да я използват. Неотдавнашните събития показаха, че трябва да се помисли за промени в самата същност на НАТО. Докато предишните заплахи обединяваха съюзниците, сегашните крият риск от разделение помежду им, както показа иракската криза през 2003 г. Затова е от съществено значение да се изгради обща визия, общо разбиране и общо схващане за целта, която е в основата на мисиите и способностите на НАТО. Това предопредели и започналата неотдавна кампания на генералния секретар за насърчаване на политическия диалог в НАТО, като трябва да припомним, че съюзническите държави заявиха намерението си да засилят политическия елемент в НАТО още в Лондонската декларацияот 1990 г.

В заключение ще кажа, че според мен именно Лондонската декларациясъдържаше генезиса на продължаващата и до днес трансформация, а в Прага процесът бе продължен в правилната посока. Покрай работата си през всичките тези години съм усетил редица от резултатите на реформаторските инициативи, приети на тези срещи. Въпреки това съм убеден, че всички те ще загубят смисъла си, ако НАТО спешно не промени стила си и не стимулира усилен политически диалог. Съюзниците никога няма да застанат на обща позиция, ако боязливо отбягват спорните въпроси на политиката и сигурността. В днешната среда на сигурност тези въпроси трябва да се дискутират, да се дискутират своевременно, да се дискутират пространно.Ако държавите-членки не поемат предизвикателството да обсъждат тези въпроси в рамките на НАТО, Алиансът ще загуби своята надеждност и ще бъде заменен от алтернативен форум. Убеден съм, че НАТО е идеалният форум за такъв дебат и съм загрижен, защото ако не го използваме, ще го загубим.

П.П. Аз също се преобразих. Миналата година замених зелената военна униформа със сив цивилен костюм и сега най-страшното оръжие, което имам право да нося, е добре подострен молив. Оставям на другите да преценят дали продължавам да бъда полезен.

Джонатан Париш е старши служител в Службата за планиране и подготовка на речи към Отдела по политическите въпроси и политиката на сигурност в НАТО.