Интервю

Според моето схващане трябва да се впрегнатмодерната технология и напредничавото мислене за интегриране навсички способности, така че да се прилага военна сила по най-бързияи ефективен начин. Всичко трябва да се изпипа изключителномайсторски. Затова е необходимо да се използват всички наличниинструменти. Имам предвид разработката на идеи, планирането наотбраната, развитието на научноизследователската дейност итехнологиите, експериментирането, анализа на уроците от практикатаи обучението. Начело в този списък бих сложил новаторското мислене,което ще ускори максимално предоставянето на нови военниспособности на фронтовата линия.

Ние обмислихме добре трансформацията и смятаме, че тя ще сеосъществи, ако се постигнат три цели. Това са засилване наефективността на решенията, уеднаквяване на ефектите в бойнотопространство и съвместно разгръщане и поддръжка. Ако успеем в това,ще създадем трансформирани сили. Създадохме пет интегрирани екипаза работа по проекти (IPT), които обхващат седемте сфери натрансформация: “Ефективно участие”, “Съвместни маневри”, “Засиленосътрудничество между гражданския и военния сектор”, “Информационнопревъзходство”, “Военни способности, подсилени от мрежа” (което визвестен смисъл се отнася до всички сфери на дейност), “Операции секспедиционен характер” и “Интегрирано тилово иматериално-техническо осигуряване”. Тези екипи пресичатвертикалната структура на нашата организация и са идеалното звеноза целева работа

Това е основното предизвикателство. Предивсичко е необходимо да се намерят резерви за инвестиции втрансформацията. Това изисква да изоставим всичко, което нямабъдеще в модерното бойно пространство. Ако се откажат от остарялататехника и средства, държавите-членки ще освободят необходимитесредства за инвестиции във военни способности, които ще дадаттласък на преструктурирането на въоръжените им сили. Националнитеправителства трябва да направят труден избор, за да освободятресурси за премахване на недостатъците в бойните способности наАлианса. Държавите-членки биха могли да потърсят и специализираниниши, в които да доставят способности на НАТО и ние се опитваме данасърчаваме развитието в тази посока.

Интегрирането на технологиите, необходими заосъществяване на трансформацията, определено е предизвикателство.Точно в това отношение Съединените щати имат превес, защото слеснина впрягат всички съществуващи технологии в страната запостигането на максимален ефект. Използвайки в “пакет” всичкитехнологии, с които разполагат, САЩ повдигнаха много високо летватав областта на военните способности. Трябва да добавим обаче, че вЕвропейския съюз и Канада повечето от тези технологии съществуват иняма причина те да не се справят с предизвикателството и дапостигнат същото равнище като Съединените щати. Трансферът натехнологии между отделните държави и през Атлантическия океан сесблъсква със значителни политически проблеми. Въпреки това ние семъчим да опростим процеса. Но не може да се игнорира въпросът сресурсите, тъй като САЩ отпускат много повече средства заотбраната, отколкото останалите държави-членки.

Съюзното командване по трансформацията беизключително натоварено, защото трябваше да осъществяваедновременно редица инициативи на различни фронтове и с новиметоди.Например прегледът и ревизирането на планирането наотбраната налага да предвиждаме поне десет години напред. Опитвамесе да прогнозираме за много дълъг срок изискванията към бойнитеспособности на НАТО, за разлика от миналото, когато в НАТО сегледаше в по-краткосрочна перспектива. Вече изготвихме документ заПодсилените с мрежа военни способности на НАТО, който даваосновата, на която ще се определят потребностите от такиваспособности в бъдеще. Макар че на този етап документът само полагаосновите, той включва всички изисквания, на които Алиансът трябвада отговори, за да създаде свързани в мрежа способности. Многоважно в това отношение е да се използват съществуващите системи ида се осигури включване в мрежата без пълно реинвестиране. Спореднас свързването в мрежа ще бъде основният фактор за бъдещоторазвитие на военните способности. Ако се инвестира в мрежата, щестане възможно да се постига повече с по-малко средства.

Правим много и в областта на експериментирането. Ще споменанапример експериментите със системата на НАТО за локализация наприятелски сили в Афганистан. Между другото системата залокализация, която значително подобрява ситуационната осведомености позволява съществено да се намалят инцидентите с огън поприятелски армии, вече излезе от фазата на експериментиране и сепревърна в необходим оперативен елемент. Проучваме и тиловаталокализация. Освен това търсим възможност за възможно най-лесно,най-последователно и интегрирано предоставяне на информация навсички, които трябва да взимат решения.

В областта на обучението създаването на Обединения военен център вСтавангер, Норвегия, изключително увеличи възможностите ни даобучаваме персонала на оперативно равнище, нещо ново за НАТО. Дорисъздадохме мрежа за инструкторите, която позволява в учебния процесда се използва опитът на експерти в различни области. Засилихмепроцеса на анализ на поуките и рационализирахме разработването напакети от способности в НАТО. Преди такива разработки отнемаха двеи повече години. Ние усъвършенствахме и ускорихме този процес.Преразглеждаме и всички съществуващи проекти, независимо кога сабили одобрени, за да определим дали са релевантни за това, коетопредставлява НАТО през 2005 г. и в бъдеще, за разлика от Алиансапрез 90-те години. Работим и за задействането на Националницентрове за усъвършенстване.

Много работа свършихме и в концептуално отношение. Съвместно съсСъюзното командване по операциите изготвихме документа“Стратегическата визия”, посветен на предизвикателстватана трансформацията. В момента подготвяме и неговото продължение,“Концепция за бъдещите съвместни съюзнически операции”,която произтича от “Стратегическата визия” и анализиравъзможностите съюзниците да засилят взаимодействието си всъвместните операции. Изградихме връзки с индустрията, за данасърчим усъвършенстването на мощностите, които ще позволятразвитие на бойните способности. Участваме и в оперативнатаподготовка на иракски офицери, нещо, което не можеше да сепредположи при създаването на Съюзното командване потрансформацията. Много свършихме и по развитието на планирането набъдещите операции, обвързано с ефекта от тях, което означава да сегарантира постигането на желания стратегически резултат чрез всичкивоенни и невоенни средства.

Съюзното командване по трансформацията оказва все по-динамичновлияние върху трансформацията на НАТО. Показателни са ритъмът имащабът на осъществения напредък, но ние продължаваме здраво да сетрудим, за да подготвим НАТО за бъдещето. Вече извървяхме дълъгпът, но много добре съзнавам колко много ни остава да свършим. Атъй като в девиза ни фигурира думата “трансформация”, процесът щебъде непрекъснат.

Вече е свършено много, но можеше да направимоще повече, ако бяхме в пълен състав. Още не сме достигналипървоначалната оперативна готовност, да не говорим за пълната.Поради това не ни достигат хора, за да свършим всичко, което трябваили бихме искали да направим. А точно в работата със странитепартньори недостигът на хора се отразява най-силно. Въпреки всичкосмятаме, че помощта ни в планирането на отбраната и вразработването на адаптирани програми за обучение и подготовка имаогромно значение.

За тази цел използваме две тясно свързани средства – Процеса напланиране и преглед (PARP) в рамките на ПзМ и Програмата засътрудничество. По линия на PARP подпомагаме партньорите впланирането на отбраната почти по същия начин, както правим съсстраните-членки, а именно като идентифицираме възможните реформи вотбраната от политическа и военна гледна точка. Съобразяваме се и сЦелите на партньорството, за да трансформираме военните структури испособности. По програмата за сътрудничество осъществяваме различниинициативи – курсове, програми за подготовка, семинари – с цел заподпомогнем страните-партньори да се подготвят за пълноправночленство в Алианса.

Общото между школата на НАТО в Оберамергау иКолежа по отбраната в Рим е подготовката на големи групи студенти внай-различни дисциплини. За разлика от тях Военният център вСтавангер осигурява оперативната подготовка на различни екипи. НАТОпо традиция посвещаваше много време на колективната подготовка насъюзниците за предоставяне на военни способности, но малко сезанимаваше с обучение. Никога досега оперативните елементи вкомандването и контрола при сформирането си не са били обучаванисъвместно, преди да бъдат изпратени за участие в операции. Тъкмотази ниша запълни Съвместният център в Ставангер. Там подготвихмепоследните трима командири на АЙСАФ в Афганистан. Те отидоха сцелите си щабове в Ставангер и изкараха двуседмичен интензивен курсза конкретна подготовка за тази мисия.

Командирите и екипи от Силите за бързо реагиране също преминахапрез целева подготовка за очакващата ги мисия. Това е нещосъвършено ново. Даже ще отида по-далеч и ще кажа, че това е една отпървите перли в короната на успеха за Съюзното командване потрансформацията. Съвместният военен център в Ставангер отговаря иза някои области в експериментирането, като анализа напротивопоставянето и взаимодействието, което ще ни позволи даподобрим подготовката на нашите командири и техните щабове запреговаряне с основните участници в даден конфликт.

Съвместният център за подготовка на силите в Бидгошч, Полша, е ощев зародиш. Преговорите с Полша за създаването на база на НАТО нанейна територия току-що приключиха. Но след време Центърът щеподготвя отделни елементи от трите рода войски за постепеннатапромяна в съвместните операции.

Ние искаме Съвместният център за анализ дасъумява да осмисли наученото на театъра на операциите и да гооползотвори възможно най-бързо. Центърът не трябва да се задоволявасамо да посочва проблемите, той трябва да анализира уроците и бързода извлича от тях необходимите промени за подобряване на военнитеспособности и процедури, още докато траят съответните операции. Вминалото НАТО организираше учения, вадеше съответните заключения оттях, анализираше ги, изготвяше интересни отчети, но докато сеполучи резултат, изминаваха две години от съответните учения. Вднешно време това не може да продължава по същия начин. Ние трябвабързо да усвояваме уроците от реалните операции и незабавно да гивключваме в образователните и подготвителните ни програми.

Членове на Съвместния център за анализ на уроците от практикатазаминаха в Афганистан и Ирак, за да изучат предизвикателствата,свързани с тези две мисии. Като имаме предвид, че НАТО ръководиоперации извън традиционната си зона на действие едва от две годининасам, тепърва има на какво да се учим. Включително в области катосформирането на силите и стратегическия транспорт, да не изброявамостаналите.

Ние, Съюзното командване по трансформацията,отговаряме за подготовката на иракските сили извън страната. Вечекоординирахме програми за обучение със Съвместния военен център вСтавангер през ноември и с школата в Оберамергау през декември.Вече сме обучили 22 старши офицери. Курсът в Ставангер епредназначен за подготовка на високо равнище на висши командири,генерали, с цел те да научат как да ръководят операции в западнитеструктури и по западните норми.От февруари до май се надяваме даобучим други 120 военни в Центъра и в школата на НАТО. Същевременнокурсове ще се организират и от отделните държави-членки, напримерот Италия.

Процесът се оказа по-бавен, отколкото очаквахме, донякъде защотоминистерството на отбраната на Ирак дава приоритет на други въпросии това е разбираемо. Не е лесно да се освободят толкова много висшивоенни за такъв кратък период от време.Сега, след като изборите вИрак вече се състояха, се надяваме на по-голямо участие вкурсовете. Има и езиков проблем. Когато се изпращат хора заедноседмичен курс в школата на НАТО, е уместно да има превод. Нопри участие в по-дълъг курс като шестмесечните програми за щабнаподготовка в колежа на НАТО по отбраната в Рим е необходимоучастниците да притежават нужните езикови умения, за да извлекатмаксимална полза от курса.

Ние отговаряме за координацията на всичкибъдещи Центрове за усъвършенстване. В момента преговаряме с редицадържави, които се заеха да разкрият центрове за подготовка вразлични области, които могат да се разглеждат като авангардницентрове за усъвършенстване. Засега само един от проектите отговаряна критериите, което позволи официално да бъде обявен за Авангарденцентър за усъвършенстване чрез подписването на меморандум заразбирателство. Това е Съвместният център за подготовка на ВВС вКалкар, Германия. Следващият вероятно ще бъде Центърът замногонационални съвместни морски операции, предложен от Съединенитещати.

В момента преговаряме с други потенциални центрове заусъвършенстване. В Турция например проучваме възможностите засъздаване на Център за усъвършенстване в защитата срещу тероризма,както и на Център за тактическа военновъздушна подготовка. ВЕстония обмисляме откриването на Център за усъвършенстване вкибернетичната защита. Възнамеряваме да разкрием и Център заусъвършенстване в областта на сътрудничеството между гражданския ивоенния сектор в рамките на Група север за гражданско-военносътрудничество. В Чехия ще може да се създаде Авангарден център заядрена, биологична и химическа защита, а в Италия - за полицейскитеоперации. Това са все сфери на компетентност, коятодържавите-членки искат да притежават с оглед на участието си в НАТОи която Алиансът пълноценно може да използва. Естествено, искамевъзможно най-бързо да осъществим тези идеи, но първо трябва дадоговорим условията, при които ще функционират тезицентрове.

Прогрес във военно отношение определено има,но непрекъснато се сблъскваме с нови предизвикателства, част откоито се поемат от Съюзното командване по операциите и част – отСъюзното командване по трансформацията. Съюзното командване пооперациите се занимава с военните способности и изисквания, коитотрябва спешно да се предоставят, за да се гарантира въвеждането наСилите за бързо реагиране в пълна бойна готовност следващатагодина. Ние в Съюзното командване по трансформацията гледаме впо-дългосрочен план, за да сме сигурни, че равнището на бойнитеспособности на тези сили непрекъснато ще се повишава.

По отношение на предстоящите в близко време предизвикателстватоку-що приключихме едно учение в Ставангер Allied Reach2005, в рамките на което и двете командвания се съсредоточихмевърху стратегическите въпроси. Трябва да разрешим противоречиетомежду многонационалния характер на силите и военната имефективност. Трябва да се определи точният профил намногонационално участие, който не нарушава общата бойна способност.Обмисляме и как чрез сегашните процеси да улесним предварителнотопланиране, за да постигнем целта за влизане в бойна готовност за 5до 20 дни. Занимаваме се и с интегрираното материално техническо итилово осигуряване – как да се дистанцираме от старите структури наНАТО, в които всяка отделна държава отговаряше за собственото ситилово осигуряване, и да интегрираме всички логистични канали, зада гарантираме опростена и рационализирана поддръжка на Силите забързо реагиране. Работим и върху обмена на разузнавателнаинформация и оползотворяване на сведенията. Това са трудни сфери, вкоито трябва да има максимална прозрачност в НАТО, за да сегарантира ефективността на Силите във всяка криза или операция, вкоято се налага да участват. Нужно е да усъвършенстваме икомандването и контрола, прехвърлянето на власт от държавите-членкикъм НАТО и най-вече да ограничим въздействието на националнитезабрани.

Съвместното финансиране на Силите за бързо реагиране също е голямпроблем. Макар че той трябва да се реши от Главната квартира наНАТО, а не от военните командвания, той пряко ни засяга, защотоучастието в тях струва скъпо. Държавите-членки не са особеноентусиазирани да плащат двойно – един път като изпращат контингентив силите, и втори път, като финансират тяхната поддръжка иобучение.