Равносметката от Средиземноморския диалог на НАТО

Взаимодействие с НАТО: египетски, йордански имарокански воини (снимката горе) участваха връководените от НАТО операции на Балканите

През десетилетието, което изминаот началото на Средиземноморския диалог, стратегическият контекст вевроатлантическата зона, Близкия изток и извън тези региони сеизмени до неузнаваемост. След терористичните нападения срещуСъединените щати на 11 септември 2001 г. и ръководените от САЩкампании в Афганистан и Ирак Алиансът започна да играе многопо-сериозна роля на международната сцена, а Средиземноморскиятрегион и Близкият изток все по-ясно се очертават като зоната, върхукоято за в бъдеще ще се съсредоточава вниманието. Въпреки че имаочевиден потенциал за усъвършенстване на участието на НАТО в тазичаст на света, Алиансът трябва да се стреми да развива двупосочниотношения с арабските страни и да отчита проблемите им в областтана сигурността.

До този момент Средиземноморският диалог наНАТО бе предимно политическа инициатива, целяща да осигури по-доброразбиране на политиката и дейността на Съюза в страните участнички,като същевременно се проучат потребностите им в областта насигурността. Поради това обменът на информация бе в основата наДиалога благодарение на Групата за средиземноморско сътрудничество,форум, създаден на срещата на върха на НАТО в Мадрид през 1997 г. Врамките на тази група съюзническите държави водеха редовниполитически дискусии или с отделните партньори, така нареченияформат 19 + 1 (сега 26 + 1), или общо със седемте държави - Алжир,Египет, Израел, Йордания, Мавритания, Мароко и Тунис, във формат 19+ 7 (сега 26 + 7).

Въпреки политическия характер на Диалога, подповърхността му бяха залегнали редица сериозни проблеми, свързанисъс сигурността. Икономическите интереси и сигурността наенергетиката са основен елемент от средиземноморската политика наНАТО, тъй като 65 % от консумирания в Западна Европа газ и петролпреминава през Средиземно море. Освен това анализаторите в областтана сигурността отдавна предрекоха, че съчетанието междуикономическия застой и демографската експлозия в Северна Африка щепредизвика дългосрочни стратегически предизвикателства пред Европакато нелегалната имиграция и дори тероризма. Същевременноразпространението на ракети в Северна Африка и Близкия Изток прякозаплашва сигурността на Европа и свободата на действие в Средиземноморе.

От самото начало обаче Средиземноморскиятдиалог на НАТО, както и други подобни инициативи за сътрудничество,включително и Барцелонския процес на Европейския съюз, бяхавъзпрепятствани от противоположните очаквания на съюзническитедържави, от една страна, и на арабските страни от Диалога, отдруга. Европа и Съединените щати явно смятат, че трябва да сезапочне с политически диалог, дискусии и обмен на информация, за дасе създадат отношения за укрепване на доверието и насърчаване наконструктивното сътрудничество. Обратно, арабските странипредпочитат да започнат с острите въпроси в областта насигурността, особено свързаните с арабо-израелскияконфликт.

През 90-те години борбата с тероризма иосвобождаването на Близкия изток от оръжията за масово унищожаванебе приоритет за арабските държави, а не толкова за НАТО. Сдържанотоучастие на арабските страни в Барцелонския процес иСредиземноморския диалог бе реакция на провалите в близкоизточниямирен процес. Различните виждания за развитието бяха бариера предконструктивното мислене за бъдещето на региона.

В Стратегическата концепция на НАТО от 1999г. на арабските страни от Диалога се предлагаше промяна вевентуалните мисии на НАТО, за да обхванат по-широк спектър отрискове, повечето от които произтичащи от Юга. Това разширенотълкуване на мандата на НАТО неизбежно породи в южните държавивъпроси за географските граници на дейността на Алианса. Слединтервенцията на НАТО в Косово и ръководената от САЩ кампания вИрак тези въпроси се превърнаха в загриженост пред готовността наАлианса или на отделни съюзници да действат без подкрепата наООН.

Отчет от Диалога

Алиансът трябва да се стреми да развивадвупосочни отношения с арабските страни и да отчита проблемите им вобластта на сигурността.

През всичките тези години НАТО финансирапоредица от конференции и семинари за участници от страните-членкии държавите от Диалога. Първата от тези конференции се състоя вРим, Италия, през ноември 1997 г. под надслов « Бъдещето наДиалога на НАТО ». Тя бе последвана от конференцията въвВаленсия, Испания, през февруари 1999 г, на тема Бъдещето наДиалога на НАТО и новата същност на Алианса ». Докато римскатаконференция спомогна да се уточнят практическите параметри насътрудничеството в рамките на Диалога, то конференцията въвВаленсия бе първата възможност за посланиците от страните-членки ишестте средиземноморски държави да обсъдят пътя, по-който ще вървятзанапред.

Други практически инициативи в рамките наДиалога бяха отпускането на натовски стипендии, взаимодействието вобластта на планирането на гражданската защита при извънредниситуации и научното сътрудничество. През 1998 г. НАТО поканистраните от Средиземноморския диалог да участват вИнституционалната стипендиантска програма. Вече четири такивастипендии бяха отпуснати на средиземноморските страни.Междувременно парламентаристи, лидери, формиращи общественотомнение, представители на академичните среди, журналисти и официалнилица направиха посещения в Главната квартира на НАТО. Отново врамките на Диалога и под патронажа на Групата за средиземноморскосътрудничество бе организирана и поредица от семинари с участиетона законодатели от страните-членки, страните от Диалога и другидържави, както и на представители на международни организации.Освен това три страни от Диалога получиха статута на наблюдател вПарламентарната асамблея на НАТО – Мароко и Израел през 1994 г. иЕгипет през 1995 г.

Представители на страните от Диалогаучастваха в курсове по планиране на гражданската защита заизвънредни ситуации в школата на НАТО в Оберамергау, Германия,както и в други инициативи. Учени от тези страни участваха вспонсорираните от Алианса работни семинари, посветени насъвременните научни изследвания, както и в други дейности в рамкитена научната програма на НАТО.

Военното измерение на Средиземноморскиядиалог включва наблюдението на пехотни и военноморски учения наНАТО и ПзМ, посещения във военните структури на НАТО, размяната нащабни офицери и участие в научни и работни семинари. Макар че товастана извън контекста на Средиземноморския диалог, следва да сеотбележи също, че Египет, Йордания и Мароко участваха вмироподдържащите операции на НАТО в Босна и Херцеговина в рамкитена АЙФОР и ЕСФОР. А контингенти на Йордания и Мароко и в моментаучастват в операциите на ръководените от НАТО КЕЙФОР вКосово.

Преди терористичните атентати от 11 септември2001 и ръководените от САЩ операции в Афганистан и Ирак заукрепване на Диалога се мислеше малко. С изключение на един докладна американския мозъчен тръст РАНД Корпорейшън, тенденцията вмисленето бе към учестяване на политическите дискусии, предоставянена допълнителни възможности за срещи на посланическо равнище,насърчаване на страните от Диалога да организират срещи от рода наконференциите в Рим и Валенсия и създаването на преки връзки междуМеждународния военен секретариат на НАТО и въоръжените сили настраните от Диалога.

Изследването на РАНД корпорейшън, озаглавено« Бъдещето на Средиземноморската инициатива на НАТО : развитиеи следващи стъпки », публикувано през 1999 г., съдържашередица политически препоръки. Те включваха мерки за засилване нанеправителственото измерение, преформулиране на дневния ред насигурността в региона с оглед в него да се включат тероризмът,сигурността на енергетиката, емиграционните потоци, гражданскотопланиране за извънредни ситуации и разпространението на ОМУ, кактои преминаване към подобни на тези от ПзМ дейности, свързани сотбраната ; превръщане на парламентарната дейност в официална частот Диалога ; създаване на мрежа за предотвратяване на кризи иукрепване на доверието за Средиземноморския регион, осъществяванена двустранни военни учения, създаване на верига от центрове засъвместни изследвания в областта на отбраната и увеличаване набюджета за инициативата. Докладът препоръчваше и разрастване навлиянието на НАТО на юг, «за да се измести центърът на вниманиетоот Централна Европа и да се разкрият нови възможности за ангажиранес Юга ».

Днешният стратегически контекст обаче е тъйразличен от този през 90-те години, че за да се оценят бъдещитеперспективи пред Средиземноморския диалог, е необходимо да севземат под внимание три основни аспекта. Това са географскотопространство, механизмите на промяната и новата ценностнасистема.

Географията : След 11 септември икампаниите в Афганистан и Ирак потенциалното географскопространство за сътрудничество в областта на сигурността между НАТОи страните от Диалога се разшири на изток най-малкото доАфганистан, а може би и отвъд тази страна. Нещо повече, докатопреди страните от Диалога се намираха извън северноатлантическатазона и следователно извън обсега на системата за сигурност на НАТО,днешните заплахи са такива, че физическите граници имат всепо-малко значение. Географското разположение на всяка система засигурност е от ключово значение за планирането, подготовката,командването и контрола, стратегическия транспорт иразузнавателните операции. Географията може да наложи и нови видовемисии и операции. Тъй като са участвали под командването на НАТО наБалканите, Египет, Йордания и Мароко могат да обмислят изпращанетона контингенти в ръководената от НАТО мисия в Афганистан, както ида се присъединят към операции на Алианса на други места, където гоналага борбата с тероризма и разпространението на ОМУ.

Механизмите на промяната : Ако факторът« география » се отнася до пространството, механизмите на промянатазависят от фактора време и степента на спешност, ефикасност,разходите и евентуалните странични ефекти. Клинтъновия подход къмдържавите от южната и източната част на средиземноморския регион,който наблягаше на диалога, споразуменията, укрепването надоверието и икономическите инициативи, бе заменен от натраплива,превантивна и интервенционистка политика. Макар чеинтервенционисткият подход поражда етични, законови и политическивъпроси, той предполага също регионална и международна отговорностза стабилизирането и възстановяването в региона. Вече се вижда, чекампаниите в Афганистан и Ирак ускориха ритъма на промяната врегиона и доведоха до редица местни инициативи, включителноплановете за реформиране на Арабската лига, демократичните исоциални реформи и защитата на човешките права в Египет, както иедностранното решение на Либия да се откаже от оръжията за масовоунищожаване.

Новата ценностна система :По-интервенционисткият подход на САЩ към Близкия изток сепридружава от опита да бъде променена ценностната система врегиона, за да бъде приближена до западните демократични модели.Този процес и силната диспропорция в силите, причинена отамериканското военно присъствие в региона и неравностойнотоположение по отношение на притежаването на модерни оръжия, може дапороди по-нататъшна нестабилност и дори да подклажда новитерористични актове. В усилията да се обхванат културните аспектина сигурността и да се утвърдят ценностите на демокрацията,човешките права и отвореното общество ще бъде много важно да сесъздадат нови оперативни концепции и стратегии на сътрудничествомежду НАТО, страните от Диалога и другите фактори в региона.

Пътят пред нас

Общата ситуация налага напредък на Диалогакъм практическо сътрудничество, за да обхване следните нови области:

Борбата с тероризма : Това трябва дабъде централен елемент от всяка стратегия за сътрудничество вобластта на сигурността, като ударението пада върху борбата срещузаплахата за енергийната инфраструктура. Пред вид уязвимостта нажизненоважните морски коридори, заплахата от енергиен тероризъм есъвсем реална. В резултат на това всяко координирано терористичнонападение на енергийни съоръжения може да предизвика сериознопрекъсване на общото електрозахранване и да навреди на световнатаикономика, което ще има най.различни последици.

Борба срещу разпространението на ОМУ :Тя включва сътрудничество за прекъсването на пътищата заразпространение на ОМУ и ликвидиране на системите за доставка натакива оръжия и свързаните с тях части и материали по море, въздухи суша. Целта трябва да бъде да се приемат олекотени процедури забърз обмен на релевантна информация при наличието на подозрения затакова разпространение и максимална координация на усилията позабрана на ОМУ между партньорите.

Оказване на помощ при бедствия ихуманитарни мисии : Опитът от следвоенната реконструкция в Иракпоказа необходимостта от развиване на способности за бързореагиране, за да се запълнят празнините в оказване на незабавнапомощ след конфликта. Тази помощ е жизненоважна за започване нареконструкцията.

Операции по разминиране : Хуманитарноторазминиране се превърна в съставна част от операциите по изгражданена мира. Освен ужасните наранявания, които причиняват, минитепрепятстват и икономическото развитие на цели региони.Сътрудничеството в тази област трябва да засили солидарността междуНАТО и страните-партньори.

Операции по поддържане на мира :Поддържането на мира като че ли е най-важната и най-плодотворнасфера за сътрудничество и укрепване на доверието. В допълнение къмдейностите по подготовка, сътрудничеството в тази област би моглода обхване планирането на въоръжените сили, създаването нарегионални мироподдържащи модули и военно участие в спасителни ихуманитарни операции при извънредни ситуации.

Съвместни медийни инициативи:представители на културните среди могат да осъществят съвместнимедийни инициативи за представяне на желаните икономически, военнии демократични реформи.

Изграждане на регионална инфраструктура: в част от Средиземноморския регион липсва необходиматаинфраструктура, позволяваща връзки между страните и провеждане навоенни операции. Построяването на пътища, летища и енергийнисъоръжения и създаването на компютърни мрежи са жизненоважни засигурността и развитието на региона.

Средиземноморският диалог със сигурностизвървя дълъг път през изминалото десетилетие и както се очакваше,предостави на НАТО и страните-участнички възможност да започнат дасе опознават. Той вече е активен канал за обмен на информация вСредиземноморския регион и полезен форум за укрепване на доверието.След първото разширяване и включването на Алжир, вратите на тазиинициатива трябва да останат широко отворени за участието на другистрани. След като Йордания, която не може да бъде считана засредиземноморска държава, е член на Диалога от самото начало, не битрябвало да има географски ограничения за бъдещото участие.Постепенно инициативата може да обхване Ирак, Либия, Ливан, Сирия,редица държави от Персийския залив и дори Иран. Примерът наКонференцията за сигурност и сътрудничество в Европа, коятовпоследствие еволюира в Организация за сигурност и сътрудничество вЕвропа, е поучителен, именно защото целта на тази организация е давключи максимален брой държави.

Досега Средиземноморският диалог бе общовзето слабо популярен в региона. В началото инициативата севъзприемаше със смесени чувства на критичност и одобрение, защотокрайните й цели не бяха ясни нито на специалистите в областта насигурността, нито на общественото мнение. За да се открият новихоризонти на сътрудничество и партньорство пред Диалога, настоящататрансформация на НАТО трябва да се обяснява в страните от Диалога,за да се преодолеят погрешните възприятия по отношение нанарасналата роля и сфера на влияние на НАТО. Освен това Диалогът щестане по-видим, ако се изградят местни структури за поддържане напо-тесни отношения с НАТО. При желание НАТО може да играе водещароля и да улесни дискусиите по превръщане на Средния изток исъседните региони в свободна от ОМУ зона.

Тъй като липсата на напредък в близкоизточниямирен процес винаги е била основният фактор, подкопаващинициативите на ЕС и НАТО в региона, и двете институции би трябвалода играят по-сериозна роля за решаване на конфликта. Това може дасе осъществи на първо време чрез създаване на стратегическоразбирателство между Европа и САЩ по проблемите на Близкия изток,подобно на това, изградено в началото на 90-те години по отношениена подходите към Източна Европа и бившия Съветски съюз. Такова общовиждане ще спомогне за започване и подкрепяне на изпълнението навече договорени споразумения и ще разчисти пътя за по-дълбокосътрудничество между НАТО и страните от Диалога.

Мохамед Кадри Саид е генерал от запаса,военен и технически съветник в Центъра за политически истратегически изследвания Ал-Ахрам в Кайро, Египет.