ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Социалните медии - фронтовата линия на киберзащитата?

Има такива, които смятат, че социалните медии са заплаха за тяхната сигурност. Не само отделни хора и отделни компании, а и правителства. До каква степен социалните медии могат да се окажат слабото ни място?

През последните месеци политиците от държвите-членки на ЕС и НАТО се ангажираха да се борят срещу заплахите в киберпространството. Въпреки доброто желание обаче, същите тези лидери доста се поизмъчиха, докато определят какво точно представлява киберзащитата.

Лесно е да се разберат трудностите. Мейв Дайън, програмен директор в Центъра за защита на инфраструктурата към висшата школа по право Джордж Мейсън, твърди, че "в една страна киберзащитата може да се поема основно от военните, които да предотвратяват и да отговарят на кибератаките, а в друга да е част от цялостна система за превенция и овладяване на последиците от кибератаки, природни бедствия и аварии ."

Дефинициите си остават твърде общи и не признават ролята на "уязвимите" кибернетични канали в гражданското общество и по-специално социалните медии.

Това не е изнендващо, тъй като досега дискусиите за кибернетичната сигурност се водеха все по повод на конфликти, в които се подозираше, че близки до някои правителства източници са играли централна роля.

През април 2007 г., след преместването на военно гробище и паметници в Талин, естонските институции бяха парализирани от залп кибератаки.

Същата година компютърът на немския канцлер Ангела Меркел и базата данни в Пентагона станаха жертва на хакери, чиито следи водеха към една държава.

През втората половина на 2010 г. вирусът Stuxnet зарази около 30 000 системи за индустриален контрол в Иран и попречи на влизането в експлоатация на нова ядрена централа. Данните от тези инциденти водеха към външен враг или правителствено спонсорирана организация, чиято цел е прякото прекъсване на комуникацията и измъкване на чувствителна информация.

Над 90 % от материалната инфраструктура на мрежата принадлежи на частната индустрия

Появи се нова фронтова линия, която се намира далеч извън традиционното държавноцентристко бойно поле и която допълнително усложнява сигурността в киберпространството. Социалните медии безспорно завоюваха централна роля в гражданското общество. Само във Фейсбук има над 600 милиона активни участници със 100 милиарда влизания на ден. Тези мрежи създадоха нова среда за непроверявано взаимодействие, до голяма степен благодарение на относителната им независимост от обществения сектор.

Бившият директор на на;ионалното разузнаване Майк Мак Конел припомня, че "над 90 % от материалната инфраструктура на мрежата принадлежи на частната индустрия". И наистина интернет се разсрасна органично без закон.

Благодарение на двойнствената си същност и неофициалния си произход социалните мрежи се превърнаха в рай за свободата на словото.

Красноречив пример за това са събитията в Северна Африка тази година. В графити по стените на къщите в Тунис пише: “Благодарим ти, Фейсбук,” признание за ролята на социалната мрежа в "жасминовата революция".

В Египет изпълнителният директор по маркетинг на Google Ваел Гоним е използвал Фейсбук, за да информира широката общественост за насилията от страна на полицията.

В Либия също движението срещу Кадафи качи онлайн видеофилми, показващи нападенията на изтребители на диктатора срещу собствения му народ, филми, които не само приобщаваха към каузата тълпи хора в страната, но и оказваха натиск върху международната общност.

Въпреки това, би било прибързано да се заключи, че възходът на социалните медии е изцяло печеливш ход за Запада и за разпространението на демокрацията. Макар че фирмите успяха да използват предимствата на социалните мрежи, например пазарите, в доклада на британската фирма Sophos за заплахите за сигурността за 2010 г. се посочва, че 60 % от фирмите смятат Фейсбук за заплаха за тяхната сигурност. Социалните платформи привличат и киберпрестъпниците, които вземат на прицел непредпазливите потребители.

Атентатът на франкфуртското летище през март 2011 г., извършен от Арид Ука, при който загинаха двама американски войници, илюстрира широкото влияние на социалните медии върху сигурността. Младият косовар е планирал нападението си съвсем самостоятелно, радикализиран от видео проповедите във Фейсбук на франкфуртския ислямски свещеник Шейх Абдулатиф. Защо да се пътува, за да се получат инструкции как да се сее терор, след като интернет и социалните медии в частност предоставят курсове у дома?

Западните демократични правителства също контролират интернет

Разширяването на социалните медии на практика позволи събирането и разпространяването на неконтролирана информация. Така наречените "нетизени", тоест интернет граждани, свободни да постват всякаква информация, се озоваха в противоречие с правителствата и техните закъснели действия за защита.

Опитът на администрацията на Мубарак да запуши устата на бунтовниците, закривайки всички мрежи за интернет и мобилни телефони за близо пет дни, бе твърде закъснял. В Китай обаче неделните митинги, свиквани от онлайн общността, бяха бързо осуетени от системите за цензуриране на интернет.

Западните демократични правителства също контролират интернет. Новият естонски киберекип бе създаден преди общите избори, за "да държи под око интернет трафика", както заяви Хейки Сибул, председател на националната избирателна комисия.

Най-после централното командване на американската армия започна да използва софтуер, който му позволява да открива уебсайтове на терористи в социалните медии. В отговор на дейността на терористите в социалните мрежи, базираната в Калифорния фирма Ntrepid, специализирана в областта на сигурността, разработи програма, която използва редица измислени профили с надеждата да подмами следващия Ирхаби 007 (псевдонима на млад мароканец във Великобритания, обвинен в използването на интернет за подстрекаване към терористични атентати.

Независимо дали се занимават с киберужилванията или събират разузнавателни данни от отворени източници, агентите на службите за сигурност към фирмите присъстват все по-често в социалните медии.

Защо тогава стратегиите а киберпространството продължават да избягват социалните медии? Всеки демократичен лидер с основание се притеснява да хвърли светлина върху "меката" си роля в областта на кибернетичната сигурност. Мерките за киберзащита са на ръба на нарушаването на правата на гражданите на ЕС и НАТО по две причини.

  • Първо, превантивното присъствие за гарантиране на сигурността онлайн - наблюдение на интернет престъпниците - може да се възприеме като нарушение на правото на личен живот и на свободата на словото.
  • Второ, ако не са балансирани, подобни мерки са на границата на използването на военни средства за контрол от страна на държавата на собственото й население. Централното командване на американската армия е решило проблема, като стои настрана от социалните медии на американски компании като Фейсбук, Туитър, YouTube и Reddit. Тази практика обаче не е залегнала в международни стандарти за кибернетичната сигурност.

Освен транснационалните междудържавни конфликти социалните медии мобилизират и местните активисти против собствените им правителства

От Талин до Франкфурт несъмнено е, че онлайн мрежите могат да въоръжат гражданите с необуздана сила. Социалните мрежи се превърнаха в средство, което може да даде сила на хората да съборят тиранията, но което може да позволи и друг вид нападения. Те могат да разпросраняват информация там, където тя е оскъдна. Те предоставят на престъпниците нов форум и път за отстъпление, а на правителствата - възможност да извършват операции под ггражданско прикритие.

Освен транснационалните междудържавни конфликти социалните медии мобилизират и местните активисти против собствените им правителства.

Въпреки централната роля на социалните онлайн мрежи в страните от НАТО и ЕС, западните демокрации се затрудняват да намалят рисковете, които те крият за сигурността в киберпространството.

Необходим е нов открит диалог по проблемите на кибернетичната сигурност, който да не избягва ролята на социалните медии. Трябва да се започне с общ подход и съвместна стратегия на държавите от ЕС и НАТО - стратегия, която да пази гражданите от редките клопки в социалните медии, използвайки възможностите за творческа изява, които те предоставят.

Споделете това    DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink