ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Политическата промяна - какво могат и какво не могат социалните медии

Get the Flash Player to see this player.

Може ли да се твърди, че социалните медии улесняват политическата промяна? Вярно ли е, че вече са били основната сила, стояща зад някои политически промени? Тук няколко експерти описват как социалните медии променят играта и какви са ограниченията пред тях

 Субтитри: On / Off

Политическата промяна. Какво могат и какво не могат социалните медии?

Когато хората в Северна Африка се надигнаха,

списание "Тайм", "Хъфингтън пост" и дори "Ню Йорк Таймс"

си зададоха въпроса дали събитията могат да бъдат окачествени като "фейсбук революция".

Макар че тези революции можеха да се случат и без социалните медии,

скоростта, с която се развиха,

нямаше да е същата.

Мисля, че социалните медии изиграха важна роля.

Те им предоставиха сигурно пространство.

В Туитър или Фейсбук няма нужда да давате информация за себе си.

По време на криза хората търсят информация

където и да е. Ако имат достъп до интернет,

ще потърсят именно във Фейсбук.

Една от любимите мрежи на движението, Фейсбук,

бе създадена на източното американско крайбрежие.

Но едва когато стигна до западното крайбрежие, до Калифорния,

започна шеметното й разрастване. Как Калифорния

гледа на ролята на социалните медии за промяната?

Когато се извършва революция, обикновено има лидер.

Има група хора,, които олицетворяват каузата,

които я мотивират.

Но сега наблюдаваме революции, в които това го няма.

Наблюдаваме демосратични промени, да се надяваме, че ще са демократични,

с много широко участие, но без лидери.

Как социалните медии допринесоха за тази промяна?

Социалните медии внезапно и реално хвърлиха светлина

върху несметните богатства на властимащите.

И показаха какво е възможно в други страни.

Веднъж получили възможността да се изразяват,

хората се свързват с други хора,

с които може би в ежедневието си никога не биха се срещнали,

и които споделят същите чувства. Това е мощен процес.

Стига се до степен,

когато котелът закипява

и хората изведнъж установяват, че не са сами.

Нещо като горските пожари, когато духа силен вятър.

Изведнъж хората се свързват помежду си,

разбират, че мнозина се чувстват като тях,

и че заедно могат да направят нещо.

Защо използването на социалните медии се разпространи така бързо?

Хубавото е, че те са безплатни или много евтини.

Фейсбук и Туитър са безплатни. Може да си направите уебсайт в Нинг,

друга социална мрежа.

Хората могат да се организират почти без пари,

да обменят информация, без да плащат,

да споделят идеи, да се събират,

да призовават за промяна в кратък срок,

нещо, което преди време щеше да е много по-трудно.

Но това е само част от общата картина. Каква заслуга могат да си припишат социалните медии

за политическите промени в Северна Африка?

Социалните медии имат много по-широка роля от изпращането на 144 знака в Туитър

или актуализацията на статута във Фейсбук. Това също е полезно,

но ако видите как хората споделят видеоматериалите и информацията

в Египет, Тунис, Либия,

ще установите, че използват предимно SMS, а не Туитър.

Тогава как се появи изразът "Фейсбук революция"?

В тези бунтове има много неща, които хората не могат да разберат.

Те търсят някакво обяснение. Как се случи всичко това?

Мисля, че се качиха на влака в движение...

Това са най-новите играчки и всички си играят с тях.

Не казвам това, за да отрека ролята на социалните медии,

но тъй като хората се опитват всичко да разберат, те твърдят,

че това са средствта, благодарение на които се случиха събитията. Аз мисля, че това не е вярно.

Наблюдаваме Туитър, така че му отдаваме толямо значение,

но голяма част от комуникацията минава по други канали.

Смятам, че тези, които говорят за Фейсбук или Туитър революции,

са избрали погрешно название, което не е справедливо към хората,

излезли на улиците, рискувайки или дори загубвайки живота си

за каузата на тези революции.

Фактите на терена в Северна Африка като че ли потвръждават

границите на ролята на социалните медии там.

В Египет протестите достигнаха кулминацията си,

след като правителството прекъсна интернет.

Мисля, че социалните медии дават началото на идеята. Карат хората да се ангажират.

Но след това протестът заживява собствен живот.

Египетското правителство прекъсна, каквото можа.

От интернет до влаковете.

Идеята бе да се парализира движението, но това не стана.

Тези революционни движения развиват собствена динамика и като наберат скорост, няма значение какво прави правителството.

и като наберат скорост, няма значение какво прави правителството.

Политическата промяна. Какво могат и какво не могат социалните медии?

Когато хората в Северна Африка се надигнаха,

списание "Тайм", "Хъфингтън пост" и дори "Ню Йорк Таймс"

си зададоха въпроса дали събитията могат да бъдат окачествени като "фейсбук революция".

Макар че тези революции можеха да се случат и без социалните медии,

скоростта, с която се развиха,

нямаше да е същата.

Мисля, че социалните медии изиграха важна роля.

Те им предоставиха сигурно пространство.

В Туитър или Фейсбук няма нужда да давате информация за себе си.

По време на криза хората търсят информация

където и да е. Ако имат достъп до интернет,

ще потърсят именно във Фейсбук.

Една от любимите мрежи на движението, Фейсбук,

бе създадена на източното американско крайбрежие.

Но едва когато стигна до западното крайбрежие, до Калифорния,

започна шеметното й разрастване. Как Калифорния

гледа на ролята на социалните медии за промяната?

Когато се извършва революция, обикновено има лидер.

Има група хора,, които олицетворяват каузата,

които я мотивират.

Но сега наблюдаваме революции, в които това го няма.

Наблюдаваме демосратични промени, да се надяваме, че ще са демократични,

с много широко участие, но без лидери.

Как социалните медии допринесоха за тази промяна?

Социалните медии внезапно и реално хвърлиха светлина

върху несметните богатства на властимащите.

И показаха какво е възможно в други страни.

Веднъж получили възможността да се изразяват,

хората се свързват с други хора,

с които може би в ежедневието си никога не биха се срещнали,

и които споделят същите чувства. Това е мощен процес.

Стига се до степен,

когато котелът закипява

и хората изведнъж установяват, че не са сами.

Нещо като горските пожари, когато духа силен вятър.

Изведнъж хората се свързват помежду си,

разбират, че мнозина се чувстват като тях,

и че заедно могат да направят нещо.

Защо използването на социалните медии се разпространи така бързо?

Хубавото е, че те са безплатни или много евтини.

Фейсбук и Туитър са безплатни. Може да си направите уебсайт в Нинг,

друга социална мрежа.

Хората могат да се организират почти без пари,

да обменят информация, без да плащат,

да споделят идеи, да се събират,

да призовават за промяна в кратък срок,

нещо, което преди време щеше да е много по-трудно.

Но това е само част от общата картина. Каква заслуга могат да си припишат социалните медии

за политическите промени в Северна Африка?

Социалните медии имат много по-широка роля от изпращането на 144 знака в Туитър

или актуализацията на статута във Фейсбук. Това също е полезно,

но ако видите как хората споделят видеоматериалите и информацията

в Египет, Тунис, Либия,

ще установите, че използват предимно SMS, а не Туитър.

Тогава как се появи изразът "Фейсбук революция"?

В тези бунтове има много неща, които хората не могат да разберат.

Те търсят някакво обяснение. Как се случи всичко това?

Мисля, че се качиха на влака в движение...

Това са най-новите играчки и всички си играят с тях.

Не казвам това, за да отрека ролята на социалните медии,

но тъй като хората се опитват всичко да разберат, те твърдят,

че това са средствта, благодарение на които се случиха събитията. Аз мисля, че това не е вярно.

Наблюдаваме Туитър, така че му отдаваме толямо значение,

но голяма част от комуникацията минава по други канали.

Смятам, че тези, които говорят за Фейсбук или Туитър революции,

са избрали погрешно название, което не е справедливо към хората,

излезли на улиците, рискувайки или дори загубвайки живота си

за каузата на тези революции.

Фактите на терена в Северна Африка като че ли потвръждават

границите на ролята на социалните медии там.

В Египет протестите достигнаха кулминацията си,

след като правителството прекъсна интернет.

Мисля, че социалните медии дават началото на идеята. Карат хората да се ангажират.

Но след това протестът заживява собствен живот.

Египетското правителство прекъсна, каквото можа.

От интернет до влаковете.

Идеята бе да се парализира движението, но това не стана.

Тези революционни движения развиват собствена динамика и като наберат скорост, няма значение какво прави правителството.

и като наберат скорост, няма значение какво прави правителството.

Продължение:Новите медии
Споделете това    DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink