ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Възстановяването няма да се излъчва по Туитър

Социалните медии предизвикаха огромни промени, твърди Сузана Вила, Ролята им в последните въстания не бива да се подценява.. Но тези събития показаха също, че една от силните страни на социалните медии – липсата на лидер – може да се окаже слабост.

Идеята, залегнала в песента на Джил Скот Херън "Революцията няма да бъде излъчена по телевизията" (1971 г.) не е, че е трудно да се намерят образи на протестите по телевизията, а че тези образи, насочвани от рекламните агенти, не изразяват вярно уличните протести. “Революцията” не върви “с кока кола”, няма “да убие бацилите, предизвикващи лош дъх,” продължава песента. “Революцията” са хората долу на улицата, “lтърсещи по-светли бъднини.

Днес хората, както показаха революциите в Северна Африка, изпращат образи, видеофилми. Туитовете и статутът се ъпдейтват директно - без посредничеството на реклами на кока кола - и стигат до целия свят. Може би не всички, но достатъчно голям брой и може да имаме доверие в способността на тези добронамерени демонстранти да качат в Туитър и Фейсбук една картина на революцията, която да изглежда правдоподобно на хората, които я преживяват отвътре.

Но не трябва да сме толкова оптимисти за това, което ще последва. Фактът, че светът проследи въстанията в Северна Африка и Близкия изток в хронологичен ред, преминавайки към следващия вълнуващ разказ, буди загриженост по отношение на последиците от медийната среда за демократичния преход (или липсата на такъв). По ред причини възстановяването е много по-трудно за предаване в Туитър, отколкото революцията. На първо място обаче трябва да подчертаем ролята, която онлайн средствата и мобилните телефони изиграха в самата революция.

"Технологията е добро средство за разпространение на словото в диктаторски режим --- например да покаже колко хора са недоволни и не вярват на пропагандата"

В Тунис и Египет социалните медии допринесоха за бързото разпространяване на информацията. "Бях чул дори за Сиди Бузид", ми каза тунизийски опозиционен деец, говорейки за града, в който 28-годишният Мохамед Бузизи се самозапали пред правителствената сграда на 17 декември, давайки началото на вълната от протести, които доведоха до изгонването на президента Бен Али.

Няма значение, че самият Бузизи не е бил чест потребител на интернет и още по-малко активен участник. Има значение, че вестта за неговата постъпка бързо премина от селските райони на Тунис в градовете, преливайки чашата на и без това разгневеното младо поколение.

Скоро хиляди младежи започнаха да протестират срещу случилото се в Сиди Бузид и призоваваха света да отчете това. Когато някои медии започнаха да предават новината, те не изпратиха свои екипи да заснемат протестите, а използваха данните в хаштага в Туитър (#Sidibouzid) и видеофилмите, качени във Фейсбук и YouTube от местни хора.

В това многообразие от медийна продукция и разпространение,на информация телевизионни канали като Ал Джазира и Франс 24 използваха видеоматериали, заснети с мобилни теефони от протестиращите, в отговор демонстрантите заснемаха още повече сцени и ги показваха онлайн и така информацията се завърташе в добродетелен кръг. Това привлече още повече хора към хаштага #Sidibouzid и съответно броят на участниците в протестите в Тунис и на тези, които качваха информация в интернет, бе много по-голям, отколкото ако ги нямаше тези средства.

Второ, новите комуникационни средства дават възможност на хората да се свързват помежду си и да водят разговори за текущите събития в обкръжение, където репресиите изключително затрудняват това. В Египет например съгласно закона за извънредното положение не могат да се събират групи от над 5 души, но през периода от появата на Египетското движение за промяна през 2004 г. и кампанията от лятото на 2010 г. против бруталните действия на полицията броят на египтяните във Фейсбук е нараснал с 4 милиона.

Във виртуалните форуми, тези египтяни - обикновено по-млади и образовани - се свързваха с други и изразяваха онлайн гнева си, нещо, което не можеха да направят на улицата. Журналистът Никълъс Кристоф, който покриваше събитията на площад "Тян Ан Мен" и тази година бе в Египет и Бахрейн, в разговор с мен подчерта това явление, заявявайки: "Технологията е добро средство за разпространение на словото в диктаторски режим --- например да покаже колко хора са недоволни и не вярват на пропагандата".

Докато младите и образовани египтяни обменяха идеи онлайн, икономическото, социалното и политическото недоволство сред останалата част от населението нарасна. През 2011 г., когато пламнаха бунтовете, започна да се оформя информационен канал между малцинството, свързано онлайн, и всички останали. Вярно е, че повечето не бяха във Фейсбук и Туитър, но информацията се разпространяваше от тези мрежи сред цялата общественост.

За пример ще припомня образа, който се появи в Туитър по време на кулминацията на египетските протести - образа на стар, кален от времето човек, носещ плакат с надпис "Благодаря ви, египетски Фейсбук младежи". За него Фейсбук е изиграл роля не пряко, чрез личното му участие, а като е помогнал на младите да се запалят и мобилизират.

Когато си свикнал с незабавната реакция, която предоставят онлайн средствата, си много по-способен да се бориш, акот тя ти бъде отнета.

Историите (като тази на Мохамед Бузизи или на Халед Саид) и хората подклаждат революцията, защото тяхното поведение причинява промяната, но основно променената информационна среда оформя човешкото поведение. Медийната среда в мрежата може да има положителни последствия за активистите.

В Египет интернет не беше цензуриран особено. Младите бяха свикнали с незабавната реакция във Фейсбук и Туитър и когато загубиха достъп след опита на президента Мубарак да потуши протестите, изключвайки мрежата, активистите от интернет заляха улиците. Когато си свикнал с незабавната реакция, която предоставят онлайн средствата, си много по-способен да се бориш, акот тя ти бъде отнета.

Но могат ли интернет активистите да управляват една страна и то без подкрепата на международната публика, която така внимателно следеше събитията по време на революцията? Това е въпросът, на който сега трябва да отговорят зрителите.

Споменатите вече предимства на социалните медии за организиране и мобилизиране са по-скоро в ущърб на управлението. Да се обърнем към Египет, където революционерите знаят много добре, че революцията им не е приключила, но сякаш не могат да намерят точните политически лидери сред своите, които да запълнят вакуума във властта. Далеч не е странно да се каже, че опитите им щяха да са по-успешни, ако на върха на революционната структура имаше вече някой. Но тъкмо липсата на традиционната йерархическа структура е основната характеристика на въстанието от 25 януари и на движенията през XXI век като цяло.

Не е учудващо, че един форум във Фейсбук може да използва правилно обстоятелствата, да привлече огромен брой хора, да доведе до промяна офлайн, да изненада и дори да създаде случайни лидери. По същата логика не бива да ни учудва, че тези лидери нямат необходимите умения, за да използват натрупаното, да изградят капацитет и да превърнат кампанията си в устойчива организация или дори правителство.

Споделете това    DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink