ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Египет и Фейсбук - време е да се ъпдейтва статутът

Според някои източници в Египет се състоя "революция 2.0" Не е точно така, твърди Уил Хевън. Той изтъква убедителни доказателства, че Западът има вина, че възприема събитията в Египет през собствената си призма.

Ваел Гоним беше млад медиен юпи, преди да се превърне в герой на революцията. През лятото на 2010 г. можеше да намерите тридесетгодишния изпълнителен директор на Google край басейна във вилата му в Дубай или на пътешествие с приятели в така наречените от него "зелени коли".

Шест весеца по-късно картината тотално се променя. Изтощен, Гоним държи микрофон на площад "Тахрир" в родния си град Кайро и вика лозунги на арабски пред десетки хиляди демонстранти - току-що е освободен от режима на Хосни Мубарак след 12-дневно задържане. На другия ден думите му звучат победоносно: “Това беше интернет революция,” заявява той пред CNN, “IЩе я нарека революция 2.0.”

Кое накара Ваел Гоним да се прибере у дома? И прав ли е по отношение на египетската революция?

Отговорът на първия въпрос започва с бруталното убийство на 28-годишния египетски бизнесмен Халед Саид през юни 2010 г. По една чиста случайност Саид се добира до видео на корумпирани полицаи, които си разделят иззети наркотици и пари. Попада на него случайно в Bluetooth, докато си седи мирно и тихо в едно интернет кафе в Александрия. Но Саид не изтрива издайническия видеофилмa, а проявява дързостта да го качи онлайн.

Свидетели твърдят, че са блъскали мнотократно главата му в една мраморна маса, преди да го извлекат навън и да го пребият до смърт

Подробностите, водещи до убийството, са неясни. Знае се, че няколко седмици по-късно двама от въпросните полицаи срещат Саид пред същото кафе, вкарват го вътре и го нападат. Свидетели твърдят, че са блъскали мнотократно главата му в една мраморна маса, преди да го извлекат навън и да го пребият до смърт

За втори път интернет изиграва роля. В протокола на полицията се твърди, че Саид е починал след консумация на торба с марихуана. Но семейството му успява да получи снимки от пазача в моргата, на които се вижда насиненото му от побоя тяло. Челюстта му, изметната от ритник на полицейски ботуш, е достатъчно доказателство за станалото. Предизвиквайки египетските власти, братовчедите на Саид публикуват снимките онлайн. Шокът е брутален и плъзва като вирус.

Снимките достигат и до Ваел Гоним в Дубай - и директорът по маркетинг на Google за Близкия изток и Северна Африка решава да предприеме действия. Създава нова страница във Фейсбук, където качва снимките, и я озаглавява “Ние всички сме Халед Саид”, използвайки псевдонима “Ел Шахийд” (мъченика), за да прикрие собствената си самоличност. В края на януари 2011 г. страницата има над 350 000 последователи, които протестират срещу египетския режим на 25 януари.

© АП / Питър Макдайърмид

Но някои наблюдатели - сред които и аз - не сме сигурни, че Гоним е организирал революция

Този линеен разказ или поне част от него заплени западната публика. Той обяснява защо Ваел Гоним се върна в Египет. Но случилото се по-късно поражда въпроси..

Някои наблюдатели смятат, че линейният разказ продължава. Че групата на Гоним във Фейсбук е подтикнала десетки хиляди демонстранти да излязат на улицата на 25 януари и до предизвикат оставката на Мубарак. На 30 януари например "Нюзуик" попита “Кой е Ел Шахийд?” Този анонимен деец, пишеше списанието, стои “зад въстанието в Египет”.

След като Ваел Гоним разкри самоличността си, същото списание го нареме “бореца за свобода от Фейсбук”. Междувременно "Ню Йорк Таймс" забързано разказа за “Египет на Ваел Гоним” – Гоним ще бъде човекът, твърдеше се в статията, който ще обяви освободен Египет за страна, отворена за бизнес".

Но някои наблюдатели - сред които и аз - не сме сигурни, че Гоним е организирал революция. Или че той стои зад въстанието в Египет. Или дори че това бе интернет революция - "революция 2.0". Линейният разказ бе разтеглен и разкрасен, но просто не е точен. В първата му част изпълнителният директор на Google несъмнено се проявява като смел мъж. Без непременно да е прав.

Първо, нека да започнем от най-елементарното. Какъв процент от 3,4 милионното население на Египет са последователи на страницата на Ваел Гоним във Фейсбук "Ние всички сме Халед Саид" през януари 2011? Нямаме представа колко са били в страната. Докато пишех статията, можех да следя страницата от Великобритания през собствения ми акаунт във Фейсбук. Но колко други са я следили извън Египет? Колко детесетки хиляди от арабската диаспора, например египтяните в Америка? Никой не може да каже.

Участието в събитията на 25 януари бе исторически прецедент. Дали създадената шест месеца по-рано страница на Ваел Гоним е допринесла за това? Почти сигурно е така. Но други фактори сериозно намаляват значението й и не на последно място фактът, че само девет дни по-рано Тунис изгони своя диктатор. Протестите - ако човек посмее да го каже - вероятно щяха да се състоят и без помощта на Фейсбук и другите социални мрежи като Туитър. 25 януари е национален празник за Египет.

Туитър революцията бе преувеличена

Да не забравяме телевизията. Западните медии - и повечето египтяни - чуха за първи път за Ваел Гоним, когато се появи по Dream TV в интервю няколко часа след освобождаването му след 12-дневно задържане. Той разказа историята си и се разплака за убитите демонстранти по веме на неговото задържане. Както писа един египетски колумнист, това подейства като "прилив на адреналин в сърцата". Участието масово се увеличи.

Но тук има една важна разлика - едно значимо телевизионно интервю с екссперт от социалните медии - който вероятно олицетворява надеждите на Египет за бъдешето - няма почти нищо общо със самите социални медии. Просто двата типа медии бяха объркани и е много по-вероятно телевизията (и особено сателитната) да е изиграла огромна роля в египетската революция. Както заяви Фарес Брайзат от намиращия се в Катар Арабски център за научна дейност и политичеки изследвания, "Ал Джазира даде на хората глас, който никога преди не са имали".

Западът има опит, когато става дума за надценяване на влиянието на социалните медии. Зелената революция в Иран през 2009 г. стана известна под друго име - "туитър революцията" ( редом с други "Вашингтон Пост" и Световната служба на БиБиСи предпочетоха този термин). Използването на социалнигте медии от опозиционните движения излиза във водещите заглавия по целия свят. Както каза тогава Клей Шърки “Това е тя. Най-голямата. Първата революция, изстреляна на световната сцена и трансформирана от социалните медии .

© Ройтерс

Но Туитър революцията бе преувеличена. В книгата си "Разочарованието от мрежата" Евгени Морозов твърди, че според компанията за анализ на социалните медии Sysomos, в Иран са били регистрирани само 19 235 акаунта в Туитър (0,027 % от населението) в навечерието на изборите през 2009 г. С други думи, както каза година по-късно Хамид Техрани, отговарящ за персийското издание на Global Voices,"Вниманието на Запада бе съсредоточено не върху иранския народ, а върху ролята на западната технология... Туитър имаше значение, защото публикуваше случващото се, но ролята му бе крайно преувеличена."

Същото важи по всяка вероятност и за египетската революция и по-общо казано, за въставането на арабския свят. Западните медии упорито са се втренчили в ролята на западната технология, подминавайки факта, че тъкмо активните улични протести, едно поразително познато средство, свалиха диктаторите. Хаотичната действителност на арабските улични протести - по едно време странно се появи и нападение с камили в Кайро - бе пренагласена и опакована за западната публика. Без съмнение 30 000 милиона юзъри на Фейсбук във Великобритания и десетките милиони, ползващи социалната мрежа през годината, привестват това.

Но да се върнем към втория въпрос. Прав ли е Ваел Гоним за египетската революция? Интернет революция ли е тя? "Революция 2.0"? Не, вероятно не.

А ако погледнете и друго негово твърдение – “Ако искате да освободите едно общество, дайте му достъп до интернет” – идеята започва да изглежда наивна.

Продължение:Египет, Новите медии
Споделете това    DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink