ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Възможно ли е социалните медии да засегнат и демокрацията?

Get the Flash Player to see this player.

Много се говори за ролята на социалните медии за разширяване на демокрацията. Но какви опасности крият те, ако попаднат в ръцете на хора, мразещи свободата? И кога ще са по-ефикасни - за или против демокрацията?

 Субтитри: On / Off

Възможно ли е социалните медии да засегнат и демокрацията?

Предизборната кампания на президента Обама от 2008 г. се възприе

като триумф на социалните медии в служба на демокрацията.

В страниицата си във Фейсбук кандидатът Обама имаше над 2 милиона приятели.

Кампанията на Обама от 2008 г. бе христоматиен пример

за използването на социалните медии с политически цели.

Каналът на Обама в YouTube привлече над 18 милиона посетители.

В кампанията на Обама видяхме например,

че ако успеете да мобилизирате голям брой хора да дарят минимални суми,

много бързо успявате да натрупате огромна сума.

Възможно ли е обаче социалните медии да имат същото мощно въздействие,

ако се използват против свободата и демокрацията?

Всички следим развитието в момента и се учим.

Някои средства на социалните медии могат да се използват

в стремежа към демокрация,

но има режими като този в Китай,

които контролират съдържанието им и могат да ги използват за репресии.

Досега правителствата използвали ли са социалните медии,

за да се противопоставят на повече свобода?

Правителствата вече са изправени пред такъв избор -

как да обуздаят този тип

революция, този вид се промени?

И един от начините е да предявяват все по-големи изисквания

върху трафика в интернет, например за премахване на определено съдържание

или да налагат такси, така че хората да не могат да си го позволят.

Да издигат бариери и в крайна сметка

да убиват разпространяването на информацията

в името на някаква краткосрочна сигурност.

Мисля, че правителствата в страни като Бирма, Китай

или Зимбабве например внимателно обмислят

как да се опитат да контролират тези медии.

Какво могат да направят правителствата,

за да попречат на свободното разпространение на информация в социалните медии?

Има две страни на медала. Хората могат да идентифицират протестиращите, използващи социалните медии.

Видяхме какво стана в Иран,

благодарение на lвидеоматериалите в YouTube,

но според мен кдокато нещата сне тигат до критична точка,

автократичните режими обикновено не са в течение,

на това,, което се говори.

Видяхме това в Иран, където имаше обвинения

към западни фирми, продаващи пакетни технологии за наблюдение.

които влизат в потока данни

и дори ги улавятпо време на предаването им.

Например ако напишете в SMS "Хайде да се съберем на протест",

те могат да уловят текста и да го изтрият или да го променят

и да ви пратят на друго място. Така че технологии има.

Успешни ли са опитите да се блокира информацията?

Мисля, че станахме свидетели на радикална промяна в света

и няма връщане назад. Това ще принуди правителствата

или да станат по-отзивчиви, или да засилят репресиите с помощта на технологиите.

Можем да посочим Китай като най-красноречивия пример

за използване на интернет за улесняване или за предотвратяване на комуникацията.

Да видим и обратната страна на медала.

Колко струват опитите да се филтрира цялата тази информация?

Ежедневно текат гигабайтове информация.

По данните, с които разполагам, с това трябва да се занимават стотици хиляди държавни служители.

Колко дълго може да се задържи цялата тази машина?

Когато е безплатна, информацията трудно може да се запази в тайна.

Наблюдавахме това в Уйкилийкс със Съединените щати.

Достатъчно е един да измъкне поверителна информация

от среда с висока степен на сигурност

и тя започва да се разпространява в интернет.

Така че правителствата скоро ще бъдат изправени пред важен избор -

дали да продължат да се опитват да класифицират информацията

и да увеличават цената на обществения достъп до нея,

или да приемат, че информацията няма да навреди на хората.

И в крайна сметка дали социалните медии

са най-голямата интернет заплаха за правителствата?

Обсъждаме уязвимостта на софтуера и намираме антивирусна защита,

Обсъждаме уязвимостта на услугите

и създаваме командване за киберзащита или нещо подобно.

Обсъждаме хакерството, което е няма нищо общо с определена държава.

Говорим за всичко това,

но тук кгана нъхпос да комбинация на много единици и нули..

Но в крайна сметка, ако се прережат трансатлантическите кабели

ако се унищожат физически кибернетичните центрове,

ефектът ще е същият като от атака срещу софтуера.

А кабелите са ограничен брой.

Възможно ли е социалните медии да засегнат и демокрацията?

Предизборната кампания на президента Обама от 2008 г. се възприе

като триумф на социалните медии в служба на демокрацията.

В страниицата си във Фейсбук кандидатът Обама имаше над 2 милиона приятели.

Кампанията на Обама от 2008 г. бе христоматиен пример

за използването на социалните медии с политически цели.

Каналът на Обама в YouTube привлече над 18 милиона посетители.

В кампанията на Обама видяхме например,

че ако успеете да мобилизирате голям брой хора да дарят минимални суми,

много бързо успявате да натрупате огромна сума.

Възможно ли е обаче социалните медии да имат същото мощно въздействие,

ако се използват против свободата и демокрацията?

Всички следим развитието в момента и се учим.

Някои средства на социалните медии могат да се използват

в стремежа към демокрация,

но има режими като този в Китай,

които контролират съдържанието им и могат да ги използват за репресии.

Досега правителствата използвали ли са социалните медии,

за да се противопоставят на повече свобода?

Правителствата вече са изправени пред такъв избор -

как да обуздаят този тип

революция, този вид се промени?

И един от начините е да предявяват все по-големи изисквания

върху трафика в интернет, например за премахване на определено съдържание

или да налагат такси, така че хората да не могат да си го позволят.

Да издигат бариери и в крайна сметка

да убиват разпространяването на информацията

в името на някаква краткосрочна сигурност.

Мисля, че правителствата в страни като Бирма, Китай

или Зимбабве например внимателно обмислят

как да се опитат да контролират тези медии.

Какво могат да направят правителствата,

за да попречат на свободното разпространение на информация в социалните медии?

Има две страни на медала. Хората могат да идентифицират протестиращите, използващи социалните медии.

Видяхме какво стана в Иран,

благодарение на lвидеоматериалите в YouTube,

но според мен кдокато нещата сне тигат до критична точка,

автократичните режими обикновено не са в течение,

на това,, което се говори.

Видяхме това в Иран, където имаше обвинения

към западни фирми, продаващи пакетни технологии за наблюдение.

които влизат в потока данни

и дори ги улавятпо време на предаването им.

Например ако напишете в SMS "Хайде да се съберем на протест",

те могат да уловят текста и да го изтрият или да го променят

и да ви пратят на друго място. Така че технологии има.

Успешни ли са опитите да се блокира информацията?

Мисля, че станахме свидетели на радикална промяна в света

и няма връщане назад. Това ще принуди правителствата

или да станат по-отзивчиви, или да засилят репресиите с помощта на технологиите.

Можем да посочим Китай като най-красноречивия пример

за използване на интернет за улесняване или за предотвратяване на комуникацията.

Да видим и обратната страна на медала.

Колко струват опитите да се филтрира цялата тази информация?

Ежедневно текат гигабайтове информация.

По данните, с които разполагам, с това трябва да се занимават стотици хиляди държавни служители.

Колко дълго може да се задържи цялата тази машина?

Когато е безплатна, информацията трудно може да се запази в тайна.

Наблюдавахме това в Уйкилийкс със Съединените щати.

Достатъчно е един да измъкне поверителна информация

от среда с висока степен на сигурност

и тя започва да се разпространява в интернет.

Така че правителствата скоро ще бъдат изправени пред важен избор -

дали да продължат да се опитват да класифицират информацията

и да увеличават цената на обществения достъп до нея,

или да приемат, че информацията няма да навреди на хората.

И в крайна сметка дали социалните медии

са най-голямата интернет заплаха за правителствата?

Обсъждаме уязвимостта на софтуера и намираме антивирусна защита,

Обсъждаме уязвимостта на услугите

и създаваме командване за киберзащита или нещо подобно.

Обсъждаме хакерството, което е няма нищо общо с определена държава.

Говорим за всичко това,

но тук кгана нъхпос да комбинация на много единици и нули..

Но в крайна сметка, ако се прережат трансатлантическите кабели

ако се унищожат физически кибернетичните центрове,

ефектът ще е същият като от атака срещу софтуера.

А кабелите са ограничен брой.

Споделете това    DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink