ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

НАТО и партньорите му - промяна в отношенията?

Get the Flash Player to see this player.

НАТО променя начина, по който работи с партньорите си. Посланик Дирк Бренгелман, Помощник Генерален секретар по политическите въпроси и политиката на сигурност, пояснява какво означава тази промяна за двете страни.

 Субтитри: On / Off

НАТО и партньорите му - промяна в отношенията?

Партньорската ни политика съществува от доста време.

Тази среща е замислена едновременно като край и ново начало.

Евроатлантическият съвет за партньорство.

Промени настъпиха и в собствената ни институция.

Например новият ни отдел по нововъзникващите предизвикателства в областта на сигурността.

И Стратегическата концепция от Срещата на върха в Лисабон.

Какво и защо се промени?

Решихме, че трябва да осъвременим партньорството с редица държави.

Разработихме нова партньорска политика,

която е по-гъвкава спрямо страните партньори

и се занимава с по-конкретни въпроси.

Тя не отменя досегашната рамка на партньорство,

напротив, вписва се в нея.

Как се отразява това на старите партньорски структури?

Продължаваме да се срещаме в рамките на ЕАСП,

Евроатлантическия съвет за партньорство.

От 1997 г. той наброява 50 държави - 28 от НАТО и 22 партньорски.

Или в рамките на Средиземноморския диалот, създаден през 1994 г.,

където участват 7 държави,

от Мавритания до Израел,

И в Истанбулската инициатива за сътрудничество,

където участват 4 близкоизточни страни -

Бахрейн, Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства

Тя стартира през 2004 г.

Гледаме винаги на тези срещи

да се обсъждат важни въпроси,

от значение и за нас, и за партньорите ни.

Трите програми се осъществяват едновременно.

Нов документ за партньорската политика,

после подходящите инструменти

Съществуваащата рамка за партньорство предвижда различни инструменти за всеки конкретен случай,

нещо като меню от дейности,

по принцип отворени за всички,

което увеличава работата, защото в индивидуален диалог

с всяка партньорска държава

трябва да се уверим, че отговаряме на нейните потребности и амбиции.

Няма универсален метод.

Хубавото е, че диалогът с всяка партньорска страна е много по-индивидуализиран.

Може ли в рамките на партньорството да се решават глобални проблеми?

Осъзнахме, че по редица въпроси трябда да разчитаме

на така наречените глобални партньори, други страни, с които имаме интерес да сътрудничим.

Сега сме се съсредоточили върху отношенията с Индия и Китай,

две държави, с които трябва да имаме диалог.

Например по отношение на положението край бреговете на Сомалия,

което засяга не само Индия и Китай,

а и всички нас. Всички сме в една лодка.

Затова трябва да засилим контактите с различни страни

по проблеми, които не признават граници.

Обмисляме срещи, посветени на кибернетичната или морската сигурност.

НАТО скоро прие нова стратегия за морска сигурност.

Кой решава дали да се предложи членство или партньорство?

Решава Северноатлантическият съвет

във формат 28 + n (28-те страни-членки плюс въпросната държава).

Но забележете, партньорите също играят роля. Те могат да заявят интерес,

да кажат кои операции са от стратегически интерес за тях,

с тях дебатираме такива въпроси,

например морската сигурност, както може да си представите,

занимава някои страни повече от други.

Така че участието им донякъде включва и личен интерес,

както и отказът от участие впрочем.

Не всеки се интересува от всички проблеми,

но всеки има интерес към някои проблеми.

Не мисля, че ще възникне ситуация,

в която някоя държава да не намери мястото си при този гъвкав подход.

Колко ще струват тези промени?

Ще се осъществят с наличния бюджет.

Длъжни сме да са рентабилни.

Няма да струват повече.

Но затова трябва да се съгласуваме

с военните ни колеги, да внимаваме за какво разходваме парите

с всяка партньорска страна.

И тъй като сме длъжни да се справим с наличните ресурси,

трябва да действаме мъдро,

да изберем правилно приоритетите, когато планираме бюджета.

Как ще се адаптират новите структури?

Всички си даваме сметка, че в същото време се и учим,

Учим се в процеса на работа

и смятам, че след време ще извлечем поуки

за нас самите.

Не мисля, че това непременно ще наложи промяна в документите,

но вероятно ще се наложи да се приспособи мисленето вътре в организацията,

да се появят някои нови идеи

или вниманието да се насочи към едни въпроси, а други да останат на по-заден план.

Но това ще стане

едва след няколко месеца.

НАТО и партньорите му - промяна в отношенията?

Партньорската ни политика съществува от доста време.

Тази среща е замислена едновременно като край и ново начало.

Евроатлантическият съвет за партньорство.

Промени настъпиха и в собствената ни институция.

Например новият ни отдел по нововъзникващите предизвикателства в областта на сигурността.

И Стратегическата концепция от Срещата на върха в Лисабон.

Какво и защо се промени?

Решихме, че трябва да осъвременим партньорството с редица държави.

Разработихме нова партньорска политика,

която е по-гъвкава спрямо страните партньори

и се занимава с по-конкретни въпроси.

Тя не отменя досегашната рамка на партньорство,

напротив, вписва се в нея.

Как се отразява това на старите партньорски структури?

Продължаваме да се срещаме в рамките на ЕАСП,

Евроатлантическия съвет за партньорство.

От 1997 г. той наброява 50 държави - 28 от НАТО и 22 партньорски.

Или в рамките на Средиземноморския диалот, създаден през 1994 г.,

където участват 7 държави,

от Мавритания до Израел,

И в Истанбулската инициатива за сътрудничество,

където участват 4 близкоизточни страни -

Бахрейн, Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства

Тя стартира през 2004 г.

Гледаме винаги на тези срещи

да се обсъждат важни въпроси,

от значение и за нас, и за партньорите ни.

Трите програми се осъществяват едновременно.

Нов документ за партньорската политика,

после подходящите инструменти

Съществуваащата рамка за партньорство предвижда различни инструменти за всеки конкретен случай,

нещо като меню от дейности,

по принцип отворени за всички,

което увеличава работата, защото в индивидуален диалог

с всяка партньорска държава

трябва да се уверим, че отговаряме на нейните потребности и амбиции.

Няма универсален метод.

Хубавото е, че диалогът с всяка партньорска страна е много по-индивидуализиран.

Може ли в рамките на партньорството да се решават глобални проблеми?

Осъзнахме, че по редица въпроси трябда да разчитаме

на така наречените глобални партньори, други страни, с които имаме интерес да сътрудничим.

Сега сме се съсредоточили върху отношенията с Индия и Китай,

две държави, с които трябва да имаме диалог.

Например по отношение на положението край бреговете на Сомалия,

което засяга не само Индия и Китай,

а и всички нас. Всички сме в една лодка.

Затова трябва да засилим контактите с различни страни

по проблеми, които не признават граници.

Обмисляме срещи, посветени на кибернетичната или морската сигурност.

НАТО скоро прие нова стратегия за морска сигурност.

Кой решава дали да се предложи членство или партньорство?

Решава Северноатлантическият съвет

във формат 28 + n (28-те страни-членки плюс въпросната държава).

Но забележете, партньорите също играят роля. Те могат да заявят интерес,

да кажат кои операции са от стратегически интерес за тях,

с тях дебатираме такива въпроси,

например морската сигурност, както може да си представите,

занимава някои страни повече от други.

Така че участието им донякъде включва и личен интерес,

както и отказът от участие впрочем.

Не всеки се интересува от всички проблеми,

но всеки има интерес към някои проблеми.

Не мисля, че ще възникне ситуация,

в която някоя държава да не намери мястото си при този гъвкав подход.

Колко ще струват тези промени?

Ще се осъществят с наличния бюджет.

Длъжни сме да са рентабилни.

Няма да струват повече.

Но затова трябва да се съгласуваме

с военните ни колеги, да внимаваме за какво разходваме парите

с всяка партньорска страна.

И тъй като сме длъжни да се справим с наличните ресурси,

трябва да действаме мъдро,

да изберем правилно приоритетите, когато планираме бюджета.

Как ще се адаптират новите структури?

Всички си даваме сметка, че в същото време се и учим,

Учим се в процеса на работа

и смятам, че след време ще извлечем поуки

за нас самите.

Не мисля, че това непременно ще наложи промяна в документите,

но вероятно ще се наложи да се приспособи мисленето вътре в организацията,

да се появят някои нови идеи

или вниманието да се насочи към едни въпроси, а други да останат на по-заден план.

Но това ще стане

едва след няколко месеца.

Продължение:партньори
Споделете това    DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink