ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

.Как НАТО се възприема в Русия (или урок по оптимизъм)

Роберт Пшчел ръководи Информационната служба на НАТО в Москва

Роберт Пшчел е лицето на НАТО в Русия. В качеството си на ръководител на Информационната служба на НАТО в Москва той говори за развиващото се партньорство с Русия и слуша и другите мнения. В тази статия той разказва какво е научил и защо е добре да бъдем оптимисти

Нека започнем с малко статистика.

Първа констатация - Проучване на общественото мнение, извършено от руския центъра "Левада" през януари 2011 г,. показа, че НАТО се квалифицира като противник от 23 % от руснаците (чеченските бунтовници са на първо място с 43 %, следват ги САЩ с 28 %).

Втора констатация - През всяка произволно избрана седмица може да очаквате руски вестник да публикува статии със заглавия "Гибелта на НАТО" , "Престъпни бомбардировки на цивилни от натовски самолети" или "НАТО отхвърля предложенията на Русия" и прочее.

Трета констатация - този път от собствения ми опит в Русия. В края на едно дълго телевизионно предаване, в което дискутирахме проблема с международния тероризъм с други гости в студиото, бях информиран от водещия, че отзивите от телефонните обаждания са толкова враждебни към организацията,, която представлявам, че предпочита да не ги чете в ефир.

Да бъдем честни: това не е много вдъхновяваща картина. Зад тези констатации се крият дълбоко вкоренени стереотипи за НАТО. Ето няколко от тях

.

Спориед едно от стереотипните виждания за НАТО в Русия с промените във военната сси структура организацията обсажда Русия

Първият се опира на мита за историческата несправедливост..След като НАТО по същество бе противовес на Варшавския договор по време на Студената война, тогава защо, при положение, че втората организация се разпусна, Алиансът още съществува? Интересното е, че това виждане се споделя не само от по-старото поколение, такива настроения често се чуват и сред руски общественици и коментатори, които доста слабо си спомнят 1960-те и дори 1980-те. години

Така беше преди - среща на страните от Варшавския договор

Вторият стереотип е свързан с това, което се предполага че НАТО цели и върши. Основните елементи в това виждане са, че с промените във военната сси структура организацията обсажда Русия и усещането за русофобия в редица държави членки, особено сред новите., както и подозрението, че всяка инициатива на НАТО в близост до Русия (например в Източна Европа или Средна Азия) цели да се попречи на руските интереси там. .

Сляпо се критикуват военните операции и мисии на НАТО като тази в Афганистан или Либия. Действията на НАТО се считат за незаконни, неефективни, опасни за международния мир или всичко това, взето заедно.

Не е нещо необичайно например да видиш демонстранти пред Информационната служба на НАТО в Москва с плакати, изобличаващи "престъпните фашисти, които убиват невинни либийци" или призоваващи "НАТО вън от Афганистан".

Тези митове - защото са митове - упорито не искат да си отидат. Те се прокрадват в политическия дискурс в Русия и се изправят пред редица пратеници на страните членки на НАТО, които се опитват да водят дебат с представители на общественото мнение в Русия.

При такъв проблем с възприемането на НАТО няма ли причини да бъдем унили и песимисти? Не може да не се разочароваш от толкова едностранчиво и нечестно представяне на НАТАО от страна на голям брой руснаци. Но като цяло отговорът ми категорично е не. Има причини да останем твърди оптимисти.

Смятам, че голяма част от руснаците просто не знаят много добре, какво представлява НАТО днес и още по-малко какво е сътрудничеството НАТО-Русия. С разширяването на достъпа до информация има надежда възприятията да се променят.

Проучванията на общественото мнение може да са точни, но цитираната и други анкети все пак показват, че в двуцифрен процент от населението се таи враждебност.

На всичко отгоре положителното отношение към всички страни от НАТО, взети поотделно, е широко разпространено (например в проучването на "Левада" 60 % от руснаците имат положително отношение към САЩ).

И макар че някои от телевизионните зрители могат да се изкушат да кажат неблагоприятни думи за Алианса, в

Русия, сред населението не се усеща чувство на враждебност и неуважение. В замяна на това,в разговорите за НАТО с официални руски представители - депутати и дори обикновени граждани, изразители на общественото мнение, съм се сблъсквал само с несъгласие, но и с упоритото желание да се стигне до взаимно разбиране. С други думи мисля, че всеки дебат допринася да се уронят стереотипите.

Така е сега - съвместно учение за борба с тероризма

Мисля, че това се обяснява с факта (подкрепен от социологическите анкети), че голяма част от руснаците просто не знаят много добре, какво представлява НАТО днес и още по-малко какво е сътрудничеството НАТО-Русия. С разширяването на достъпа до информация има надежда възприятията да се променят.

И има видими признаци на интерес към запълване на тези празноти.

Същите вестници, които излизат с негативни заглавия за НАТО, отделят страници за сътрудничеството в Съвета НАТО-Русия и много сложни анализи на политиката и действията на Алианса. Всеки достоен за внимание съвместен проект НАТО-Русия се отразява много добре.

Така стана тази година с първото съвместно учение на живо в областта на борбата с тероризма, част от Инициативата за сътрудничество във въздушното пространство. Всички телевизионни канали в Русия показаха кадри на руски изтребители, ескортиращи полски военнотранспортен самолет и по-късно осъществяващи подобна мисия с турски колеги. Руските зрители гледаха репортажи от успешна демонстрация на способностите на руските и натовските военноморски сили по време на операцията по подводно спасяване Bold Monarch край бреговете на Испания.

Това е много важно за широката общественост, която осъзнава по-добре последиците от историческите решения на срещата на върха в Лисабон миналата година, на която президентът Медведев и лидерите на държавите от НАТО приеха да вървят към стратегическо партньорство. С обогатяването на програмата за сътрудничество през всеки изминал месец се увеличават възможностите да се усетят ползите от новото партньорство.

Партньорските проекти, включващи споделени задачи като стабилизирането на Афганистан (споразумения за транзит, хеликоптерна поддръжка за афганистанските власти, обучение на експерти за борба с наркотиците от региона и др.) се приемат добре. Същото важи за съвместните опити да се разработят технологии за откриване на самоделни взривни устройства и други инициативи, обединяващи усилията в борбата с тероризма. Сътрудничеството в области като борбата с пиратството, планирането на гражданската отбрана в извънредни ситуации или борбата срещу разпространението на ОМУ се цени от руската общественост.

Нещо повече, засиленият ритъм на политическия диалог - срещи на министрите на външните работи и отбраната, покана до всички членове на Съвета НАТО-Русия за среща с президента Медведев в Сочи, както и зачестените междупарламентарни срещи - допринасят много за промяна на обществените нагласи към взаимодействието с НАТО. Видимото политическо желание да се постигне конструктивен напредък показва на обикновените руснаци (и на хората в съюзническите държави), че техните лидери са готови да вървят към стратегическо партньорство, да изградят съвременни отношения, отговарящи на нашето време.

Дали това е достатъчно, за да разсее стереотипите и невярните представи за НАТО? Могат ли да бъдат убедени руските ни партньори, че НАТО определено е инструмент за постигане на международен мир и стабилност и търси приятелство с Русия? Не веднага, разбира се. Необходим е засилен диалог, повече конкретни дебати и съвместна работа, за да се стигне до трайна и задоволителна промяна. Но всеки партньорски проект ни доближава до тази цел.

Убеден съм, че в крайна сметка най-добрата гаранция в това начинания са самите руснаци.Трябва да им се даде възможност да преценяват другите единствено със собственото си сърце и разум.

Руската искреност и дружелюбност са качества, с които жителите на Москва, Санкт-Петерсбург или Казан се гордеят. НАТО е и ще продължи да бъде честен и солиден партньор на Русия - и съм сигурен,че тове ще бъде признато.

Същото важи за разума и интелекта - не случайно руските шахматисти и математици са високо уважавани по света. И ако се проследи отблизо логиката на сътрудничеството между НАТО и Русия, се виждао, че то със сигурност не е рискован гамбит, а желязно уравнение от взаимен интерес

Споделете това    DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink