ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

НАТО и Русия: обречени на разочарование?

Джеймс Шеър от Чатъм Хаус твърди, че различното разбиране от двете страни в отношенията НАТО-Русия води до нежелани резултати. И докато всяка от страните не приеме разбирането на другата за заплахите за сигурността, нещата няма да се променят.

Джеймс Шейр, старши научен сътрудник в Чатъм Хаус

През последните няколко години мнозина с право се питат дали партньорството между НАТО и Русия най-сетне може да се превърне в смислено начинание. Паузата в процеса на разширяване, реактивирането на Съвета НАТО-Русия, поставянето на отношенията между САЩ и Русия на нова основа, новите споразумения START и засилването на сътрудничеството в Афганистан подхранват тези надежди.

Но не е тайна, че нещо липсва в отношенията. За Брюксел липсващото звено е доверието. За Москва това е равенството.

Възприятията,са твърде различни, и очакванията трябва да са трезви. Въпреки подобренията НАТО и Русия запазват решаващо различните си гледни точки за това, какво запазва европейската сигурност и какво я заплашва. Те носят отпечатъка на два съвършено различни типа култура в областта на сигурността. Докато това е така,,за Русия ще е трудно да се доверява на НАТО, а съюзническите държави в НАТО ще бъдат изключително колебливи в желанието да предостаят на Русия типа равенство, към което тя се стреми. В рамките на тези параметри са възможни продуктивни отношения на сътрудничество. Но не и хармония.

За Русия равенствожто означава съвместно управление

В основен план НАТО никога не е оспорвал равенството на Русия. Русия е приоритетен партньор за Алианса. Нито една държава членка не се опитва да ограничи нейната автономия и прерогативи.Основополагащият акт НАТО-Русия изключва всяка възможност за право на вето върху действията на другата страна и каквито и да било ограничения на правата на НАТО и Русия да вземат самостоятелни решения и да предприемат самостоятелни действия.

Но за Русия равенството означава съвместно управление. По думите на председателя на Комисията по външната политика към Държавната дума Константин Косачев това означава "пълноправно приемане в "Евроатлантическия клуб" и реално влияние върху процеса на вземане на решения". По мнението на ръководството на страната Русия има право на това равенство по силата на своя принос за края на Студената война, разпускането на Варшавския договор и стратегическото й значение.

Същевременно, по думите на Путин, по това време президент, Русия си е завоювала правото да тледа собствените си интереси. Тя е равна на другите, но има правото да е различна, както каза външният министър Лавров, да бъде самостоятелен център на ценности. Според Москва с игнорирането на тези искания, с приближаването на военната инфраструктура до руските граници и с отказа да изостави перспективата за по-нататъшно разширяване НАТО съживява разделението на Европа.

Вътре в НАТО мнозина гледат на Русия по същия начин. С подписвоанто на Будапещенската декларация на ОССЕ през 1994 г. и на Основополагащия Акт НАТО-Русия през 1997 г. Русия потвърди, че зачита суверенитета, независимостта и териториалната цялост на всички държави и неотменимото им право да избират средствата за гарантиране на националната им сигурност. Тя се отказа и от сфери на влияние.

Но руската дипломация успя с тънкост да подчертае някои различни теми:, например, че "сигурността е неделима" (1990 г., Парижката харта), както и че "държавите не трябва да преследват интересите на сигурността за сметка на другите"(1994 г., Будапещенска декларация). Въз основа на тези принципи, президентът Медведев твърди, че европейската система за сигурност не трябва да доведе до "зони с различно равнище на сигурност"', което повдига въпроса за правото на държавите да влизат или да излизат от "зоните".

Споразумяваме се да станем партньори - 1997 г. проправи нов път пред НАТО и Русия

Във вътрешните и двустранните изявления на Русия руската позиция не е толкова тънка. От първия политически документ за така наречената "близка чужбина" през 1992 г. до споменатата от президента Медведев през 2009 г."привилегирована сфера на влияние" Русия намеква, че има право да ограничава суверенитета на съседите си. В Обръщението си през август 2009 г. към тогавашния украински президент Юшченко Медвезев го упрекна, че игнорира основните принципи на сътрудничеството и подкопава общата история, култура и религия на двете страни заради тясното икономическо сърудничество и стремежа към членство в НАТО

Тези, които са свикнали да преговарят с Русия, ще видят известна поза в тези позиции и донякъде ще са прави. Но руската политика не е гамбит. Тя е израз на държавни интереси и винаги е била последователна. .

Могат да се направят пет предпазливи заключения.

Първо, не трябва да приемаме, че последното подобрение в отношенията между НАТО и Русия ще примири Русия с ролята на НАТО на световната сцена. В последната военна доктрина на Русия НАТО е в списъка на най-сериозните военни опасности за страната. Стратегическата противоракетна отбрана също е причислена към военните опасности. Доктрината бе публикувана през февруари 2010 г., 18 месеца слад спирането на процеса на разширяване.Тя драстично се разминава със Стратегическата концепция на НАТО, която гласи, че сигурността на НАТО и на Русия е обвързана.

В много области, Русия е неизбежен партньор. Но ще си остане труден

Второ,не трябва да приемаме, че сътрудничеството ще води да натрупвания или че подписването на едно споразумение ще създаде динамика за постигане на други.. Новият договор START не улесни преговорите по противоракетната отбрана и поне до този момент призивът на Американския сенат за преговори по субстратегическите оръжия среща твърд отпор. Не трябва да си мислим и че Русия ще продължи сътрудничеството с НАТО, за да му угоди . От гледната точка на Москва преговорите и съвместните усилия не са групова терапия, а средство за прокарване на националните интереси Сътрудничеството в някои области в Афганистан, например в доставките и транзитния транспорт, няма да изключи конфликтните подходи в други (например основните права и регионалната сигурност).

Трето, не трябва да приемаме, че нуждата от модернизация и чуждестранни инвестиции ще укроти отношението на Русия към НАТО. Има видими връзки между недостига на ресурси, административната немощ и недостатъците на конвенционалните въоръжени сили на Русия. Но неуспехите в отбранителната реформа на военния министър Сердюков само изостриха враждебното отношение към противоракетната отбрана на НАТО и противопоставянето на по-нататъшното съкращаване на оръжията.

Дали противорактената отбрана ще доведе до засилено сътрудничество или ще увеличи разногласията?

Четвърто, не трябва да забравяме влиянието на съответните ценности и традиции.За три поколения манталитетите в западните демокрации се настройваха за изграждане на консенсус, колективно вземане на решения и навици за сътрудничество с цел да се съчетаят националните с общите интереси. Днес НАТО и ЕС са ангажирани с новия ред в областта на сигурността, възникнал след края на Студената война и определен не от линии по географските карти, а от свободата на държавите да избират своите партньори и своя тип развитие. Те считат също, че има случаи, когато "универсалните" ценности могат да се защищават и отвъд собствените граници. Русия няма такава традиция.Тя определено е модерна държава без постмодерни прояви.Тя изповядва безмилостно геополитическо разбиране за сигурността, яростна защита на сферите на влияние, непреклонна вяра в суверенитета и неприкрито недоверие към месианството на Запада.

Пето и като следствие от казаното, трябва да сме готови да приемем, че някои от най-ценните ни политически инициативи могат до доведат до конфликт с чувството на Русия за нейните права и прерогативи. Подкрепата за свободния избор на съседните на Русия държави може да е от полза за Европа, но протворечи на руските интереси, така, както самата Русия ги определя. За военния естаблишмънт, който поставя знак за равенство между сигурност и лространствено надмощие, присъствието на сили на НАТО в съседство с границите на Русия представлява военна заплаха, независимо от нашите намерения.

Тези заключения не трябва да намалят приоритетното значение, което НАТО отдава на отношенията с Русия. Напротив, те трябва да укрепят решимостта на НАТО да задълбочи взаимоизгодното сътрудничествоо при наличие на взаимен интерес и да сведе споровете до реалните различия.

В много области Русия е неизбежен партньор. Но ще си остане труден.

Руските национални интереси поставят строги граници за подкрепата или противопоставянето на НАТО. С тези ограничения може да постигнем оскъдни, но важни резултати..Ако очакваме повече, сме обречени на разочарование.

Споделете това    DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink