ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Време е да се сбогуваме с илюзиите

Време е Русия и НАТО да престанат да гледат един на друг през призмата на Студената война, твърди Фьодор Лукиянов. Предизвикателствата на двадесет и първи век изискват двете страни да преодолеят махмурлука от XX век

Днес, над 20 години след края на Студената война, НАТО и Русия все още са неспособни да намерят обща основа, на която да очертаят контурите на бъдещо стратегическо сътрудничество.

Това е достойно за съжаление, тъй като те спешно се нуждаят един от друг,, въпреки че Москва и държавите от НАТО не го осъзнават напълно. Русия и Алиансът са изправени пред едни и същи проблеми, въпреки че причините за тях са противоположни. Но двете страни показаха, макар и по различен начин, че са неспособни да се откажат от наследените от миналото виждания.

Русия още се възстановява от геополитическия колапс вследствие на разпадането на Съветския съюз. Руската общественост като цяло, а и голяма част от политическата класа, инстинктивно търсят доказателство, че разпадането през 1991 година не означава изчезването на Русия като важен актьор на световната сцена.

НАТО се разглежда като успешен съперник и символ на стратегическото поражение на Русия

На този фон, НАТО се разглежда като успешен съперник и символ на стратегическото поражение на Русия, и това виждане е в основата на общото възприятие.

Излишно е да се каже, че такъв подход – комплексът на победения, ако го окачествим с психологически термин – едва ли може да допринесе за конструктивно взаимодействие. Интелектуалната слабост на руския политически елит, който не може да се приспособи към новата ера, допълнително влошава цялостното объркване.

Въпреки това нещата се развиват. На фона на бързо променящия се международен пейзаж, Русия постепенно преодолява рефлекса си да възприема НАТО като основната заплаха за нейната сигурност. Но засега сърцевината на отношенията й с Алианса е ехо от миналото. Все още не е ясно кога това ехо ще заглъхне, но то влиза във все по-голяма дисхармония с други отзвуци по света, особено тези, долитащи от Азия.

Проблемите на НАТО се дължат на точно обратното. Аз мисля, че Алиансът още не може да преодолее еуфорията на победителя и продължава да се изживява като най-успешния военен съюз в историята, което може да беше вярно преди 15 години, но днес е подвеждащо.. Въпреки натрупаната си мощ, НАТО е зле подготвен да се справи с предизвикателствата на XXI век. Вместо да се изправи пред реалността, организацията се опитва да я заобиколи с политически коректна реторика и самовнушение.

До края на първото десетилетие на този век крайно необходимата дълбока промяна на целите и мисията на НАТО бе осъществена чрез разширяването на организацията. Механичното разширение достигна своите граници, но не успя да реши новите стратегически дилеми.

.

И НАТО, и Русия са изпълнили (или по-скоро изчерпали) своите предначертания от периода след края на Студената война и сега трябва наново да се самоопределят спрямо реалността на XXI век.

НАТО не се превърна в световен полицай и единственият оставащ проблем в първоначалната му зона на отговорност – Европа – са нерешените отношения с Москва. Ако тези отношения се поставят на солидна основа, което би трябвало да започне с изоставянето на остарелите им възприятия един за друг, това би предоставило нова цел на НАТО като регионална организация.

Накратко, и НАТО и Русия, са изпълнили (или по-скоро изчерпали) своите предначертания от периода след края на Студената война и сега трябва наново да се самоопределят спрямо реалността на XXI век. И да променят позицията си спрямо другия.

Последните събития са по-скоро обезсърчаващи. След шест месеца преговори за европейската противоракетна отбрана, стартирали на много обещаваща среща на върха между НАТО и Русия през миналия ноември, представителите на Алианса окончателно и недвусмислено отхвърлиха предложението на Русия за сътрудничество. Реакцията бе предвидима: руските участници изразиха дълбоко разочарование и предупредиха за риска от нова надпревара във въоръжаването.

Пропиляна ли е тази половин година дебати? Не, няма съмнение, че опитът да се приложи тази идея си заслужаваше. Самият факт, че въпросът за сътрудничество в толкова чувствителна сфера от националната сигурност бе повдигнат от практическа гледна точка, показва, че и двете страни наистина се отдалечават от логиката на Студената война.

"НАТО не може да възлага на нечленове задължения за колективна отбрана, които обвързват неговите членове

Андерс Фог Расмусен , Генерален секретар на НАТО

Инерцията и силата на предрасъдаците са огромни и от двете страни, но в разговорите те обърнаха гръб на реториката на вярата и емоцията и навлязоха в сферата на разума. Дискусиите разкриха важни подробности за технологичната съвместимост и политическите възможности.

« НАТО не може да възлага на нечленове задължения за колективна отбрана, които обвързват неговите членове », каза Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, « Но предполагаме, че и Русия не е готова да се откаже от своя суверенитет ».. Последната забележка е от особено значение. Много експерти посочиха, че почти сензационното предложения на президента Дмитрий Медведев за "териториална противоракетна отбрана " предполага възможността за обсъждане на досега неотменимия принцип за стратегическата самодостатъчност на Русия. С други думи, президентът предложи нещо, за което никоя друга администрация на Кремъл не е и посмявала да си помисли, дори и през романтичния прозападен период в началото на 90-те години.

Ясно е, че би било нереалистично да се очаква бърз и плавен напредък. Шумният опит на Москва да реши проблем, който има влияние върху основните аспекти на сигурността, вероятно е бил обречен на провал. Всяко споразумение в тази сфера изисква много висока степен на взаимно доверие – нещо, което отсъства в руско-американските отношения въпреки известно подобрение, постигнато през полседните две и половина години. Сега, като виждаме, че няма да има пробив, трябва да направим правилните изводи и да сведем до минимум щетите от нереализираните очаквания. Първият опит си заслужаваше.

Афганистан не може да бъде област на дълготрайно взаимодействие между НАТО и Русия, тъй като целите им са различни

Забележително е, че диалогът за Европейската противоракетна отбрана разшири полемиката за хипотетичното членство на Русия в НАТО. През 2010 г. много се спекулираше за това дали някой ден Русия може да се присъедини към НАТО. На страниците на западни издания видни анализатори и бивши политици изразиха мненията си за целесъобразността и ползата от членството на Русия. Експертната група за стратегическата концепция на НАТО, ръководена от бившия американски държавен секретар Мадлин Олбрайт, проведе оживена дискусия по въпроса, макар и изводите на « мъдреците » в тази област да не бяха включени в проекта на новата стратегия на Алианса.

В Русия прозападните либерали от Института за съвременно развитие и дори високопоставени служители обмислят тази възможност. След срещата на върха на НАТО в Лисабон, където атмосферата беше доста приятелска към Русия, двама високопоставени руски представители признаха възможността Русия да се присъедини към НАТО в бъдеще. Това бяха заместник началникът на администрацията на Кремъл Владислав Сурков и директорът на Департамента по външнополитическо планиране в Министерството на външните работи Александър Крамаренко.

Дискусията не стигна доникъде. Но може би за първи път страните изложиха конкретни аргументи. Те не казаха просто « това е невъзможно, защото никога няма да стане », а обясниха защо е невъзможно. С други думи, дискусията в крайна сметка отиде отвъд реториката на вярата.

Въпросът за противоракетната отбрана неизбежно ще възникне отново в отношенията на Русия със САЩ, което естествено влияе на отношенията между Русия и НАТО. Докато двете държави притежават ядрен арсенал, надвишаващ няколко пъти този на останалия свят, идеята за стратегическа стабилност ще стои на дневен ред, колкото и остаряла да изглежда. Но в сегашната си форма противоракетната отбрана остава обвързана с по-широкия евроатлантически контекст. С други думи, тя не се откъсна от мощната инерция на Студената война.

Тази дискусия може да попадне в нова светлина след няколко години, когато всички участници разберат, че Европа вече не е стратегически театър. С надигането на Азия, която бързо измества Европа, противоракетната отбрана все по-често ще се свързва и с този регион. Това означава, че американо-руският диалог също ще претърпи промяна, защото ролята, която Москва и Вашингтон играят в Азия, е напълно различна от тази в Европа.

Основният принцип на военно-политическите съюзи през XXI век най-вероятно ще се различава от този на XX век, когато те се основаваха на споделена идеология или ценности. В следващите десетилетия, съюзи ще се формират вероятно за постигане на конкретна цел. Както каза преди време Доналд Ръмсфелд, "мисията определя коалицията – коалицията не трябва да определя мисията". Тази фраза се оказа по-трайна от политическата му кариера.

Между другото, дори да приемем, че членството на Русия в НАТО е реалистично, то не би допринесло с нищо за справянето с реалните проблеми на сигурността през XXI век. Те трябва да се разглеждат в нов формат – в идеалния случай, тристранен формат с участието на Русия, Китай и Съединените щати. Въпреки че трите сили имат различни интереси и подходи, те имат стратегическата тежест, необходима за решаване на проблемите в централна Евразия, далечния изток на Русия и Тихоокеанския регион.

Европейските съюзници на Америка е малко вероятно да се включат, докато се измъкват от афганистанското тресавище. Причините за това бяха изчерпателно дадени от бившия министър на отбраната на САЩ, Робърт Гейтс, в реч в Брюксел през юни, в която подчерта прекомерните тежести и ниските разходи за отбрана.

Афганистан не може да бъде област на дълготрайно взаимодействие между НАТО и Русия, тъй като техните цели са различни: Алиансът търси подходящ начин да се изтегли, докато Русия търси дългосрочни решения със своите съседи.

Но в момента интересите им съвпадат и следващите години ще предоставят добри възможности за съвместно управление на прехода. Това ще увеличи взаимното доверие и необходимото ниво на оперативна съвместимост за по-нататъшното сътрудничество. Но преди това НАТО и Русия първо трябва да се приспособят към новите предизвикателства.

Стеината падна, но изчезнаха ли тогавашните нагласи?

Всички в крак - дали срещата в Лисабон подобри отношенията?

Съвместните учения станаха нещо обичайно. Но има ли взаимно разбиране?

Споделете това    DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink