Форум на експертите

Младич, Сребреница и правосъдието

По повод на процеса в Хага срещу Ратко Младич, обвинен в геноцид, "НАТО Преглед" се връща към събитията в Сребреница, разговаря с оцелели след събитията и се опитва да разбере дали арестуването на Младич ще позволи на региона най-сетне да погледне към бъдещето и да се раздели с миналото.

Младич, Сребреница и правосъдието

Юли 1995 г.

Анклавът в Сребреница, населен с босненски мюсюлмани, е завзет от войската,

командвана от босненския сърбин генерал Ратко Младич.

ООН безпомощно наблюдава, без да може да помогне.

Заловените жени и деца на босненски мюсюлмани

са отделени от мъжете и откарани извън региона.

За пленените или заловени в опит да избягат мъже

настъпват дни на преследване, мъчения и екзекуции.

Тези събития ще доведат до първия процес за геноцид в Европа

след Втората световна война.

Жертвите, избити в Сребреница за един час, само за един час,

са повече от избитите от армията на Босна и Херцеговина през цялата война.

Юли 2011 г.

Шестнадесет години по-късно продължават да се откриват и погребват

телата на избитите мъже и момчета.

Но за първи път оттогава

човекът, командвал операцията, е арестуван.

Ратко Младич бе заловен през май 2011 г.

и очаква процеса срещу него в Хага.

"НАТО Преглед" проучва дали арестуването на Младич може да се окаже повратен момент

и да помогне на региона да се раздели с миналото.

Ако имах власт, просто щях да го убия и толкоз.

Око за око.

Не виждате ли колко наши мъже са си отишли?

Каква част от народа ни си е отишла?

Вярно, че събитията бяха преди шестнадесет години,

но споменът е пресен.

Камил Дуракович е един от оцелелите след събитията в Сребреница през 1995 г.

Днес е заместник кмет на града.

Бях на шестнадесет години по време на падането на Сребреница.

Имах късмет, реших да не се предавам и да отида в лагера на ООН в Поточари.

Вместо това избягах заедно с неколцина други в свободната територия край Тузла.

Вървяхме седем дни през гората, докато стигнем Тузла.

Всички, които избягаха с мен, бяха избити. Бяха петима.

Днес Сребреница се намира в Република Сръбска.

Босненските сърби твърдят, че също са били жертви на насилие.

Загубих членове на семейството си. Загубих мъжа си.

Убиха него и баща ми на двора пред дома ни.

Ако погледнем броя на жертвите в тази война,

виждаме, че най-многобройни са босненците, след това идват сърбите и след тях хърватите.

Естествено и трите народа са вършили престъпления,

жертвите не са починали от естествена смърт.

Някой ги е избил.

Но въпреки, че приемат, че всички са страдали,

босненците твърдят, че геноцидът, за който е обвинен генерал Младич,

е нещо съвсем различно.

Ще бъде лицемерно да кажа, че не е имало престъпления срещу сърбите.

Но това е различно в сравнение с геноцида.

Това не са системно извършвани престъпления

и за тях трябва да отговарят отделни хора.

Ако преброите всички избити от армията и защитниците на Босна и Херцеговина,

ще видите, че броят им се равнява на избитите от сърбите само за един час.

Така че не може да става сравнение.

Има отделни групички,

които вероятно са вършили престъпления през войната, съгласен съм,

но не мога да приема, че това е съпоставимо с геноцида,

защото геноцидът е най-тежкото престъпление.

Всички страни приемат,

че отговорността за престъпленията в Сребреница

не може да се стовари само на един човек.

Един човек не може сам да създаде конфликт.

На практика от 1990 г. до 1992 г. имаше движения

в регионите на бивша Югославия.

Наблюдавахме целенасочено разпадане на Югославия

и всички нови държави искаха да вземат колкото може повече.

Има стотици преки извършители

на убийства, които още са на свобода.

И майките на жертвите все още могат

да ги срещнат на улицата.

Така че това е и много лошо послание.

Младич е на съд, Караджич е на съд,

но стотици преки извършители са още на свобода.

Освен индивидуалната, трябва да се докаже и институционалната вина

за геноцида в Сребреница.

Някои твърдят, че за такова тежко престъпление

Младич трябва да бъде съден на Балканите,

там, където са извършени престъпленията.

За тях Хага е мекият вариант.

В Хага той си живее пет, десет пъти по-добре,

отколкото аз в Босна.

Младич не е наказан, а възнаграден.

Пенсионерите тук получават 150 евро пенсия.

Младич харчи толкова на ден в Хага.

Смятам, че това е фарс.

Според много сърби трибуналът в Хага не е неутрален.

Те смятат, че там прекалено се набляга на сръбските престъпления и престъпници.

Така че дори и присъда, утвърждаваща вината,

няма да затвори главата от Сребреница.

Сърбите нямат положително отношение към Трибунала

заради броя обвиняеми и осъдени сърби.

Има сърби, които трябва да понесат отговорност и да бъдат осъдени,

но същото важи и за представители на другите националности.

Всички говорят за 1995 г.,

но какво да кажем за останалите три-четири години, през които сърбите понасяха страдания тук?

Това в Хага не е реален съд,

защото е създаден да оказва натиск над сърбите

и да оправдава престъпленията срещу нашите хора,

да амнистира тези, които са вършили престъпления над сърби.

В Босна и Херцеговина има три истини, три истории и три нации,

но след като Трибуналът в Хага е международен,

съставен от държави от ООН с неутрално отношение към Босна и Херцеговина,

трябва приемем този съд и да зачитаме неговите решения.

Схващаме и разбираме позицията на тази институция

по много положителен начин,

защото основните виновници попадат там.

Милошевич, Караджич, Младич, Шешел и други

попаднаха там и някои умряха там.

Кой ще направи това, ако не го прави Трибуналът в Хага?

Процесът срещу Младич разедини региона.

Сръбски политици като президентът на Република Сръбска

Милорад Додик се ангажираха да финансират

защитата на Младич в Хага.

Има опасност процесът срещу генерала да се превърне в политически футбол.

Този жест е лицемерен спрямо данъкоплатците в Република Сръбска,

които не са само сърби, независимо от името на страната.

Ние, жертвите и оцелелите от геноцида в Сребреница,

също сме данъкоплатци. И за нас това е недопустимо.

Две трети от сърбите не желаят да подкрепят убиеца със своите данъци.

И това е абсолютно недопустимо и унизително.

Едно от най-тъжните неща, които наблюдавам,

е злоупотребата и извиването на ръце на членове от семейството му от страна на политическите партии,

за да ги накарат да пледират в съда и да вършат това, което вършат.

Все пак може ли арестуването на Младич да се окаже повратен момент

в дългия път към помирението между враждуващите страни във войната?

За много от семействата на изчезналите

и на жертвите има промяна.

Говорят, че е твърде късно,

че това е трябвало да се случи по-рано,

но от друга страна чух също, че сега имат чувството

за възстановяване на справедливостта.

Ако Сърбия е арестувала Младич, защото бе препятствие

по пътя й към ЕС, а не защото е военнопрестъпник,

отговорен за геноцид, тогава имаме проблем.

Пътят към помирението е дълъг, но необходим.

Трябва да бъде разкрита истината и да се установят фактите,

за да се знае какво точно се е случило и кой е виновен.

Пострадалите трябва да имат чуството за справедливост.

Как ще вървят напред народите от региона,

заедно или поотделно?

И колко време още ще е нужно, за да може раната наистина да зарасне?

Ще продължим тук, както я караме от векове.

За нас това е нормално.

Ние бошняци, сърби и хървати имаме почти еднакъв начин на мислене,

същото чувство за хумор, де да знам, същите гени.

Така че можем да работим и да живеем заедно и ще го направим.

Ако няма доверие на индивидуално и национално равнище,

е малко вероятно да се стигне до помирение

между общностите на Западните Балкани.

Не само войната е символ на Босна.

Имаме десет години война в нашата история и векове мир.

И в мирно време сме готови да си помагаме,

да градим заедно големи църкви и джамии,

да работим и да живеем заедно. И това ще стане пак в Босна,

Но няма да е добре,

ако стане не след години, а след десетилетия.

Младич, Сребреница и правосъдието

Юли 1995 г.

Анклавът в Сребреница, населен с босненски мюсюлмани, е завзет от войската,

командвана от босненския сърбин генерал Ратко Младич.

ООН безпомощно наблюдава, без да може да помогне.

Заловените жени и деца на босненски мюсюлмани

са отделени от мъжете и откарани извън региона.

За пленените или заловени в опит да избягат мъже

настъпват дни на преследване, мъчения и екзекуции.

Тези събития ще доведат до първия процес за геноцид в Европа

след Втората световна война.

Жертвите, избити в Сребреница за един час, само за един час,

са повече от избитите от армията на Босна и Херцеговина през цялата война.

Юли 2011 г.

Шестнадесет години по-късно продължават да се откриват и погребват

телата на избитите мъже и момчета.

Но за първи път оттогава

човекът, командвал операцията, е арестуван.

Ратко Младич бе заловен през май 2011 г.

и очаква процеса срещу него в Хага.

"НАТО Преглед" проучва дали арестуването на Младич може да се окаже повратен момент

и да помогне на региона да се раздели с миналото.

Ако имах власт, просто щях да го убия и толкоз.

Око за око.

Не виждате ли колко наши мъже са си отишли?

Каква част от народа ни си е отишла?

Вярно, че събитията бяха преди шестнадесет години,

но споменът е пресен.

Камил Дуракович е един от оцелелите след събитията в Сребреница през 1995 г.

Днес е заместник кмет на града.

Бях на шестнадесет години по време на падането на Сребреница.

Имах късмет, реших да не се предавам и да отида в лагера на ООН в Поточари.

Вместо това избягах заедно с неколцина други в свободната територия край Тузла.

Вървяхме седем дни през гората, докато стигнем Тузла.

Всички, които избягаха с мен, бяха избити. Бяха петима.

Днес Сребреница се намира в Република Сръбска.

Босненските сърби твърдят, че също са били жертви на насилие.

Загубих членове на семейството си. Загубих мъжа си.

Убиха него и баща ми на двора пред дома ни.

Ако погледнем броя на жертвите в тази война,

виждаме, че най-многобройни са босненците, след това идват сърбите и след тях хърватите.

Естествено и трите народа са вършили престъпления,

жертвите не са починали от естествена смърт.

Някой ги е избил.

Но въпреки, че приемат, че всички са страдали,

босненците твърдят, че геноцидът, за който е обвинен генерал Младич,

е нещо съвсем различно.

Ще бъде лицемерно да кажа, че не е имало престъпления срещу сърбите.

Но това е различно в сравнение с геноцида.

Това не са системно извършвани престъпления

и за тях трябва да отговарят отделни хора.

Ако преброите всички избити от армията и защитниците на Босна и Херцеговина,

ще видите, че броят им се равнява на избитите от сърбите само за един час.

Така че не може да става сравнение.

Има отделни групички,

които вероятно са вършили престъпления през войната, съгласен съм,

но не мога да приема, че това е съпоставимо с геноцида,

защото геноцидът е най-тежкото престъпление.

Всички страни приемат,

че отговорността за престъпленията в Сребреница

не може да се стовари само на един човек.

Един човек не може сам да създаде конфликт.

На практика от 1990 г. до 1992 г. имаше движения

в регионите на бивша Югославия.

Наблюдавахме целенасочено разпадане на Югославия

и всички нови държави искаха да вземат колкото може повече.

Има стотици преки извършители

на убийства, които още са на свобода.

И майките на жертвите все още могат

да ги срещнат на улицата.

Така че това е и много лошо послание.

Младич е на съд, Караджич е на съд,

но стотици преки извършители са още на свобода.

Освен индивидуалната, трябва да се докаже и институционалната вина

за геноцида в Сребреница.

Някои твърдят, че за такова тежко престъпление

Младич трябва да бъде съден на Балканите,

там, където са извършени престъпленията.

За тях Хага е мекият вариант.

В Хага той си живее пет, десет пъти по-добре,

отколкото аз в Босна.

Младич не е наказан, а възнаграден.

Пенсионерите тук получават 150 евро пенсия.

Младич харчи толкова на ден в Хага.

Смятам, че това е фарс.

Според много сърби трибуналът в Хага не е неутрален.

Те смятат, че там прекалено се набляга на сръбските престъпления и престъпници.

Така че дори и присъда, утвърждаваща вината,

няма да затвори главата от Сребреница.

Сърбите нямат положително отношение към Трибунала

заради броя обвиняеми и осъдени сърби.

Има сърби, които трябва да понесат отговорност и да бъдат осъдени,

но същото важи и за представители на другите националности.

Всички говорят за 1995 г.,

но какво да кажем за останалите три-четири години, през които сърбите понасяха страдания тук?

Това в Хага не е реален съд,

защото е създаден да оказва натиск над сърбите

и да оправдава престъпленията срещу нашите хора,

да амнистира тези, които са вършили престъпления над сърби.

В Босна и Херцеговина има три истини, три истории и три нации,

но след като Трибуналът в Хага е международен,

съставен от държави от ООН с неутрално отношение към Босна и Херцеговина,

трябва приемем този съд и да зачитаме неговите решения.

Схващаме и разбираме позицията на тази институция

по много положителен начин,

защото основните виновници попадат там.

Милошевич, Караджич, Младич, Шешел и други

попаднаха там и някои умряха там.

Кой ще направи това, ако не го прави Трибуналът в Хага?

Процесът срещу Младич разедини региона.

Сръбски политици като президентът на Република Сръбска

Милорад Додик се ангажираха да финансират

защитата на Младич в Хага.

Има опасност процесът срещу генерала да се превърне в политически футбол.

Този жест е лицемерен спрямо данъкоплатците в Република Сръбска,

които не са само сърби, независимо от името на страната.

Ние, жертвите и оцелелите от геноцида в Сребреница,

също сме данъкоплатци. И за нас това е недопустимо.

Две трети от сърбите не желаят да подкрепят убиеца със своите данъци.

И това е абсолютно недопустимо и унизително.

Едно от най-тъжните неща, които наблюдавам,

е злоупотребата и извиването на ръце на членове от семейството му от страна на политическите партии,

за да ги накарат да пледират в съда и да вършат това, което вършат.

Все пак може ли арестуването на Младич да се окаже повратен момент

в дългия път към помирението между враждуващите страни във войната?

За много от семействата на изчезналите

и на жертвите има промяна.

Говорят, че е твърде късно,

че това е трябвало да се случи по-рано,

но от друга страна чух също, че сега имат чувството

за възстановяване на справедливостта.

Ако Сърбия е арестувала Младич, защото бе препятствие

по пътя й към ЕС, а не защото е военнопрестъпник,

отговорен за геноцид, тогава имаме проблем.

Пътят към помирението е дълъг, но необходим.

Трябва да бъде разкрита истината и да се установят фактите,

за да се знае какво точно се е случило и кой е виновен.

Пострадалите трябва да имат чуството за справедливост.

Как ще вървят напред народите от региона,

заедно или поотделно?

И колко време още ще е нужно, за да може раната наистина да зарасне?

Ще продължим тук, както я караме от векове.

За нас това е нормално.

Ние бошняци, сърби и хървати имаме почти еднакъв начин на мислене,

същото чувство за хумор, де да знам, същите гени.

Така че можем да работим и да живеем заедно и ще го направим.

Ако няма доверие на индивидуално и национално равнище,

е малко вероятно да се стигне до помирение

между общностите на Западните Балкани.

Не само войната е символ на Босна.

Имаме десет години война в нашата история и векове мир.

И в мирно време сме готови да си помагаме,

да градим заедно големи църкви и джамии,

да работим и да живеем заедно. И това ще стане пак в Босна,

Но няма да е добре,

ако стане не след години, а след десетилетия.

предложения
Антоан дьо Сент Екзюпери
Френски писател и летец
Бюлетин
Нещо пропуснато?
"Вашата задача не е да предвидите бъдещето,
а да го улесните."
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
Go to
NATO A to Z
NATO Multimedia Library
NATO Channel
Сподели това
Facebook
Facebook
Twitter
Twitter
Delicious
Delicious
Google Buzz
Google Buzz
diggIt
Digg It
RSS
RSS
You Tube
You Tube