Форум на експертите

Младич, правосъдието и 2011 - поглед от Хърватска

2011 бе важна година за Хърватска. "НАТО Преглед" разговаря с президента на страната в деня , в който тя потвърди присъединяването си към Европейския съюз, в опит да разбере дали вече не е време да се говори за бъдещето на Западните Балкани, вместо да се рови в мивалото.

Младич, правосъдието и 2011 г. през погледа на президента на Хърватска

Господин президент, смятате ли, че арестуването тази година

на генерал Ратко Младич е повратен момент

за региона на Западните Балкани?

Мислите ли, че сега вече регионът може да погледне

в бъдещето и да загърби миналото?

За помирението е много важно военнопрестъпниците да бъдат наказани.

Един от основните заподозрени е Ратко Младич

и сега ще започне процесът срещу него в МТБЮ.

Но той не е единствен. Няма мир без справедливост.

Това означава, че трябва да сме готови

да накажем всеки, извършил военни престъпления.

Всички военнопрестъпници от всички страни. Това е основният принцип,

защото, ако не се отнасяме еднакво към всички военнопрестъпници,

няма да има справедливост и помирение.

Смятате ли, че процесът в Трибунала в Хага

ще бъде приемлив за всички страни в Западните Балкани?

Ако анализирате това, което се пише за МТБЮ

в различните страни от Западните Балкани,

ще решите, че във всичките той не се смята за справедлив.

Но в действителност е различно. Всяка си има своите критерии.

Не може всеки да е доволен,

но в крайна сметка въпреки всички установени слабости

трибуналът в Хага правораздава.

Важно е, че бе променен подходът

и сега съставът включва съдии от всички страни.

И всичко започна със създаването на МТБЮ,

защото в началото на войната и след войната

не всички страни искаха да се преследват военнопрестъпниците.

Така че Трибуналът в Хага е много важен, но още по-важно е,

че някои страни имат правилен подход към военнопрестъпниците.

Сега всички съдии

са на високо равнище.

Днес Хърватска подписа договора за присъединяване към ЕС.

Има възможност следващата година да бъде потвърден

статутът на страна кандидат на Сърбия.

Смятате ли, че това развитие

може да доведе до засилена интеграция в региона?

Да, наблюдава се една нова интеграция.

Никой не мисли да възстановява бивша Югославия.

Това е невъзможно след всичко, което се случи.

Но трябва всички новосъздадени държави след разпадането на Югославия да се присъединят към Европа.

Това е много важно, такава е моята политика, политиката на моята страна

Надявам се, че политиката на всички лидери в региона

цели изграждането на зона на мир, стабилност и сътрудничество.

Това е важно не само за нас, а и за Европа.

Все още има проблеми, по което има разногласия

между балканските страни, проблеми като собствеността,

водните пътища, банките и прочее.

Смятате ли, че сега, след като се решават

най-важните проблеми, свързани с военните престъпления,

тези по-маловажни въпроси ще се решат по-лесно?

Това определено допринася за създаванетоо на нова атмсфера,

но от решаващо значение е способността на лидерите от региона

да разберат, че не война, не студена война, а един различен подход

е начинът да се изградят отношения в региона.

Мисля, че от една-две години

вече прилагаме нов подход.

Определено започнахме да обсъждаме сложните въпроси -

изселените лица, границите, икономическите проблеми,

наследството от бивша Югославия.

Има наистина трудни проблеми,

но трябва да започнем да ги решаваме,

а първата крачка винаги е най-трудната.

Ние я направихме и сега трябва да продължим.

И много важно е... Например проблемът с границите.

Хърватска има такъв проблем със Сърбия и Словения,

с Босна и Херцеговина и Черна гора,

но днес вече това не е сложен политически проблем.

Сега го считаме за правен проблем и той ще бъде решен с арбитраж

в Международния съд или просто с преговори.

Така че сега атмосферата е различна от тази преди десет години.

Днес сме способни да говорим за всичко в приятелска атмосфера.

Споменахте икономическите проблеми. Смятате ли,

че ако Сърбия се присъедини към ЕС в близко бъдеще,

на Хърватска това предстои,

а Словения вече е там, икономическото обединение на тези страни

ще превърне интегрираната икономика на Югоизточна Европа

в мощен двигател?

Вече имаме търговски отношения.

Те не са винаги на ниво, но имаме съвместна търговия,

компании в различни страни,

които оперират в региона. Резултатите са видими.

Вчера имаше промоция

на съвместна програма между Босна и Херцеговина и Хърватска.

Тя е важна, защото не е местна,

а се отнася за износа на медицинска апаратура в целия свят.

Това е добър пример и се надявам, че нашите икономики

определено могат да се подобрят чрез сътрудничество

в наш интерес, в интереса на всяка страна.

Имаше конференция тук в Брюксел,

където участниците обсъждаха дали проблемите на Западните Балкани

са общи за всички.

Мислите ли че проблемите в региона са общи за всички?

Икономическите проблеми са горе-долу еднакви в цяла Европа,

но искам да подчертая:

да, има нерешени проблеми между страните,

но днес в Югоизточна Европа, така наречените Западни Балкани

сериозните проблеми са вътрешни,

а не междудържавни. Вътре в Босна и Херцеговина,

отношенията между Сърбия и Косово, две различни страни

със съществени политически различия.

Сега има добра атмосфера да се решат всички тези проблеми.

Сега е моментът да започнем да изграждаме нови отношения.

И лидерите от региона да поемат конкретна отговорност,

защото това поколение политици

не бива да завещава тези проблеми на следващото поколение.

Това ще бъде много рисковано и за региона, и за Европа.

Някои коментатори посочиха 2011 като годината,

в която страните от Западните Балкани

ще започнат да изграждат по-тесни връзки,

вместо да странят една от друга като в миналото.

Вярно ли е това или мислите, че сблъсъците

между Косово и Сърбия в спора за границата

показват, че не всички в региона

са се отказали от насилието?

В крайна сметка историята също е част от нашето ежедневие.

Носим наследство, за жалост от омраза,

особено в някои части на Западните Балкани.

Но тук е отговорността на сегашните политици.

Те трябва да прекъснат традицията, да изградят нови отношения

и да решат всички тези проблеми.

Последен въпрос - за помирението.

Всички казват колко е важно.

Кога според вас то окончателно ще настъпи

и какво бе значението на 2011 г.?

Има възход и спадове.

Особено в някои части на региона

положението не винаги се подобрява.

Понякога се влошава, но тенденцията е ясна.

Общият подход е положителен.

Мисля, че никой не може да посочи коя година, месец и ден

ще постигнем стабилен мир и благоденствие,

но вървим в правилната посока,

Проблемите не могат да се решат изцяло още утре.

Нуждаем се от време все още,

но важното е, че тенденцията е видима.

Ако сравните отношенията на Хърватска със Сърбия,

Босна и Херцеговина, Словения или Черна гора

ще видите колко са различни.

Разликата е чувствителна.

Благодаря ви, господин президент.

Младич, правосъдието и 2011 г. през погледа на президента на Хърватска

Господин президент, смятате ли, че арестуването тази година

на генерал Ратко Младич е повратен момент

за региона на Западните Балкани?

Мислите ли, че сега вече регионът може да погледне

в бъдещето и да загърби миналото?

За помирението е много важно военнопрестъпниците да бъдат наказани.

Един от основните заподозрени е Ратко Младич

и сега ще започне процесът срещу него в МТБЮ.

Но той не е единствен. Няма мир без справедливост.

Това означава, че трябва да сме готови

да накажем всеки, извършил военни престъпления.

Всички военнопрестъпници от всички страни. Това е основният принцип,

защото, ако не се отнасяме еднакво към всички военнопрестъпници,

няма да има справедливост и помирение.

Смятате ли, че процесът в Трибунала в Хага

ще бъде приемлив за всички страни в Западните Балкани?

Ако анализирате това, което се пише за МТБЮ

в различните страни от Западните Балкани,

ще решите, че във всичките той не се смята за справедлив.

Но в действителност е различно. Всяка си има своите критерии.

Не може всеки да е доволен,

но в крайна сметка въпреки всички установени слабости

трибуналът в Хага правораздава.

Важно е, че бе променен подходът

и сега съставът включва съдии от всички страни.

И всичко започна със създаването на МТБЮ,

защото в началото на войната и след войната

не всички страни искаха да се преследват военнопрестъпниците.

Така че Трибуналът в Хага е много важен, но още по-важно е,

че някои страни имат правилен подход към военнопрестъпниците.

Сега всички съдии

са на високо равнище.

Днес Хърватска подписа договора за присъединяване към ЕС.

Има възможност следващата година да бъде потвърден

статутът на страна кандидат на Сърбия.

Смятате ли, че това развитие

може да доведе до засилена интеграция в региона?

Да, наблюдава се една нова интеграция.

Никой не мисли да възстановява бивша Югославия.

Това е невъзможно след всичко, което се случи.

Но трябва всички новосъздадени държави след разпадането на Югославия да се присъединят към Европа.

Това е много важно, такава е моята политика, политиката на моята страна

Надявам се, че политиката на всички лидери в региона

цели изграждането на зона на мир, стабилност и сътрудничество.

Това е важно не само за нас, а и за Европа.

Все още има проблеми, по което има разногласия

между балканските страни, проблеми като собствеността,

водните пътища, банките и прочее.

Смятате ли, че сега, след като се решават

най-важните проблеми, свързани с военните престъпления,

тези по-маловажни въпроси ще се решат по-лесно?

Това определено допринася за създаванетоо на нова атмсфера,

но от решаващо значение е способността на лидерите от региона

да разберат, че не война, не студена война, а един различен подход

е начинът да се изградят отношения в региона.

Мисля, че от една-две години

вече прилагаме нов подход.

Определено започнахме да обсъждаме сложните въпроси -

изселените лица, границите, икономическите проблеми,

наследството от бивша Югославия.

Има наистина трудни проблеми,

но трябва да започнем да ги решаваме,

а първата крачка винаги е най-трудната.

Ние я направихме и сега трябва да продължим.

И много важно е... Например проблемът с границите.

Хърватска има такъв проблем със Сърбия и Словения,

с Босна и Херцеговина и Черна гора,

но днес вече това не е сложен политически проблем.

Сега го считаме за правен проблем и той ще бъде решен с арбитраж

в Международния съд или просто с преговори.

Така че сега атмосферата е различна от тази преди десет години.

Днес сме способни да говорим за всичко в приятелска атмосфера.

Споменахте икономическите проблеми. Смятате ли,

че ако Сърбия се присъедини към ЕС в близко бъдеще,

на Хърватска това предстои,

а Словения вече е там, икономическото обединение на тези страни

ще превърне интегрираната икономика на Югоизточна Европа

в мощен двигател?

Вече имаме търговски отношения.

Те не са винаги на ниво, но имаме съвместна търговия,

компании в различни страни,

които оперират в региона. Резултатите са видими.

Вчера имаше промоция

на съвместна програма между Босна и Херцеговина и Хърватска.

Тя е важна, защото не е местна,

а се отнася за износа на медицинска апаратура в целия свят.

Това е добър пример и се надявам, че нашите икономики

определено могат да се подобрят чрез сътрудничество

в наш интерес, в интереса на всяка страна.

Имаше конференция тук в Брюксел,

където участниците обсъждаха дали проблемите на Западните Балкани

са общи за всички.

Мислите ли че проблемите в региона са общи за всички?

Икономическите проблеми са горе-долу еднакви в цяла Европа,

но искам да подчертая:

да, има нерешени проблеми между страните,

но днес в Югоизточна Европа, така наречените Западни Балкани

сериозните проблеми са вътрешни,

а не междудържавни. Вътре в Босна и Херцеговина,

отношенията между Сърбия и Косово, две различни страни

със съществени политически различия.

Сега има добра атмосфера да се решат всички тези проблеми.

Сега е моментът да започнем да изграждаме нови отношения.

И лидерите от региона да поемат конкретна отговорност,

защото това поколение политици

не бива да завещава тези проблеми на следващото поколение.

Това ще бъде много рисковано и за региона, и за Европа.

Някои коментатори посочиха 2011 като годината,

в която страните от Западните Балкани

ще започнат да изграждат по-тесни връзки,

вместо да странят една от друга като в миналото.

Вярно ли е това или мислите, че сблъсъците

между Косово и Сърбия в спора за границата

показват, че не всички в региона

са се отказали от насилието?

В крайна сметка историята също е част от нашето ежедневие.

Носим наследство, за жалост от омраза,

особено в някои части на Западните Балкани.

Но тук е отговорността на сегашните политици.

Те трябва да прекъснат традицията, да изградят нови отношения

и да решат всички тези проблеми.

Последен въпрос - за помирението.

Всички казват колко е важно.

Кога според вас то окончателно ще настъпи

и какво бе значението на 2011 г.?

Има възход и спадове.

Особено в някои части на региона

положението не винаги се подобрява.

Понякога се влошава, но тенденцията е ясна.

Общият подход е положителен.

Мисля, че никой не може да посочи коя година, месец и ден

ще постигнем стабилен мир и благоденствие,

но вървим в правилната посока,

Проблемите не могат да се решат изцяло още утре.

Нуждаем се от време все още,

но важното е, че тенденцията е видима.

Ако сравните отношенията на Хърватска със Сърбия,

Босна и Херцеговина, Словения или Черна гора

ще видите колко са различни.

Разликата е чувствителна.

Благодаря ви, господин президент.

Продължение:Балкани
Нов посетител?
Продължение:
предложения
Антоан дьо Сент Екзюпери
Френски писател и летец
Бюлетин
Нещо пропуснато?
"Вашата задача не е да предвидите бъдещето,
а да го улесните."
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
Go to
NATO A to Z
NATO Multimedia Library
NATO Channel
Сподели това
Facebook
Facebook
Twitter
Twitter
Delicious
Delicious
Google Buzz
Google Buzz
diggIt
Digg It
RSS
RSS
You Tube
You Tube