ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Униформиге стават зелени

Екологичните проблеми вече не са запазен периметър само за хипита и tree huggers. Военните осъзнават тяхното значение. Кореспондентът на Би Би Си по въпросите на околната среда Дейвид Шъкман разказва как климатът е станал част от военното планиране.

Дейвид Шъкман е кореспондент на Би Би Си по въпросите на науката и околната среда

До неотдавна бе малко вероятно да видите човек, загрижен за околната среда и особено за промените в климата, да носи военна униформа. Затоплянето на планетата тревожеше само Грийнпийс. В сравнение със спечелването на една война спасяването на планетата бе твърде объркано понятие, за да заслужава внимание, твърде неясно, за да бъде фактор в планирането.

Вече не е така.

Потенциалните ефекти от промяната в климата постепенно заемат своето място сред проблемите в областта на сигурността - от заплахата от покачване на морското равнище и заблатяване на ниско разположените островни бази като Диего Гарсиа през тежките природни бедствия, изискващи масови спасителни операции, до масовата миграция, пораждаща напрежение и дори конфликти. Макар че тези сценарии са изпълнени с неяснота и не се знае кога ще се случат, участието на въоръжените сили в тях не е изключено.

Най-бързо ще усетим промените в географската карта. Арктика, която се затопля с по-бърз от средния ритъм, променя своите очертания с отдръпването на ледниците. Природните й богатства внезапно станаха по-достъпни и споровете за границите, дълго време потулени под дебелия лед, вече са възможни. Американската брегова охрана е сред тези, които са били предупредени, че трябва да патрулират части от океана, които преди са били заледени.

По време на полета на борда на самолет C-130 над Аляска през септември 2008 г. командващият бреговата охрана контраадмирал Джин Брукс ми каза: " Задачата ми е да патрулирам водите край Съединените щати, а сега на много места там, където имаше лед, има вода."

"Не ме интересува как и защо става така, но мога да ви уверя, че ледът се топи и ние трябва да отиваме все по-далеч."

Контраадмирал Брукс определи Арктика като нова граница. За да подсили присъствието на бреговата охрана, той изпрати кораби и самолети да установят предна позиция в протока Бароу. Изпращането и поддържането на логистика и комуникации на големи разстояния и разгръщането на кораби в непознати води, и то в съкратени срокове, са сериозно предизвикателство, От няколко години учените наблюдават постоянно намаляване на ледената покривка и повечето от тях предвиждат, че в края на този век пряз лятото в Арктика няма да има лед. Но стопяванията през 2007 г. достигнаха размера, предвиден за 2055 г. Самият Брукс каза, че е изумен от факта, че такива големи ледени площи могат да изчезнат толкова бързо.

През 2007 г. Европейската космическа агенция установи, че по легендарния Северозападен път, свързващ Атлантическия с Тихия океан, за известно време не е имало лед

Една от причините за неговата загриженост бе вероятността да се увеличи корабоплаването край полярните граници на Америка. През 2007 г. Европейската космическа агенция установи, че по легендарния Северозападен път, свързващ Атлантическия с Тихия океан, за известно време не е имало лед. Този факт увеличи перспективата за възникване на нов корабоплавателен маршрут. Круизните кораби и яхтите започнаха да го използват и при проблем бреговата охрана трябваше да им се притече на помощ. Със стопяването на леда възникна напрежение за контрола над новите водни площи. Северозападният път се вие между островите на Канадския арктически архипелаг и канадското правителство го счита за част от суверенната територия на страната. Съединените щати и редица европейски страни възразяват, че водният път е достатъчно широк, за да се квалифицира като международен.

През 2007 г. годишното топене намали ледниците до размера, предвиждан за 2055 г.

Избухнаха и други полярни спорове. Руски депутат използва миниподводница, за да забие руското знаме на дъното на океана под Северния полюс в подкрепа на претенциите на своята страна. Датски и канадски министри се скараха кой да забие знамето си на север. А адмирал Брукс предупреди, че тези разногласия между арктическите държави могат да доведат до катастрофа.

“С неопределените граници и големите богатства, каза той, тук има потенциал за конфликт или конкуренция. Винаги има риск от конфликт, когато няма ясно определени и взаимно признати граници.”

Топенето всъщност е като да повдигнеш камък и да откриеш змия под него. Но последиците от затоплянето се простират далеч извън Арктика. Те бяха изследвани в едно важно проучване на базираната във Вашингтон консултантска фирма CNA през 2007 година. Ръководено от група висши офицери от запаса, проучването твърди, че изменението на климата няма да доведе до конкретни кризи, а ще действа по-скоро като "множител на заплахите от нестабилност в някои от най-неустойчивите региони на света". Изключително важно наблюдение.

Макар че някои зелени активисти предупреждават, че глобалното затопляне ще доведе - или вече води - до масова и незабавна катастрофа, мнението на научния елит е по-нюансирано. Според него промяната в метеорологичните условия, предизвикана от изменението на климата, с времето ще влоши положението там, където вече е тежко.

"Ще си платим за това по един или друг начин. Ще платим за намаляването на емисиите парникови газове днес и ще понесем вероятно и другги икономически удари. По-късно ще платим и във военно отношение. Цената ще включва и човешки жертви."

Както се посочва в доклада на CNA, промените ще намалят "и без това ниското жизнено равнище в редица азиатски, африкански и близкоизточни държави, предизвиквайки политическа нестабилност в повечето от тях и много вероятно държавен упадък." С други думи в регионите, където ще стане по-топло, по-сухо или ще има повече бури, към съществуващите проблеми ще се добави допълнителна тежест. "За разлика от повечето конвенционални заплахи за сигурността, идващи от едно място и действащи по конкретен начин и в определен момент, промяната на климата може да предизвика многобройни хронични условия, възникващи едновременно по целия свят."

© Ho New / Ройтерс

В своята част от доклада генерал Ентъни Зини, бивш началник на централното командване, описва труден избор:

Ще си платим за това по един или друг начин. Ще платим за намаляването на емисиите парникови газове днес и ще понесем вероятно и други икономически удари. По-късно ще платим и във военно отношение. Цената ще включва и човешки жертви."

Умишлено сурови, тези думи подчертават дилемата, пред която е изправена международната общност в борбата си да постигне напредък в решаването на проблема. Вече близо две десетилетия по рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, предложена на Срещата на Земята в Рио през 1992 г., се водят преговори. Обикновено в тях участват министрите на околната среда, но в срещата в Копенхаген през 2009 г. участваха редица държавни и правителствени ръководители, включително американският президент Обама и китайският премиер Уен Дзябао. Смяташе се, че това събитие крие най-голям шанс за постигане на споразумение. Участниците обаче се разделиха на фракции и не се обединиха около общо решение.

Целта на този процес е измамливо проста - да се приеме задължаващо международно споразумение за намаляване на парниковите газове, които според учените са в основата на започналото затопляне. Основните факти също са ясни - миналата година бе една от най-горещите и бе 34-та поредна година, в която средната температура надвишаваше средната годишна терпература за XX век. Същевременно равнището на въглеродния диоксид, основния парников газ, се покачва всяка година от началото на точните измервания през 1958 г. Доказано е, че въгрлеродният диоксид задържа топлината в атмосферата.

Китай, най-големият източник на парникови газове в света, твърди, че е развиваща се страна и тъй като според него намаляването на емисиите трябвало да започне от развитите държави, отказва да се обвърже с международен договор.

Повечето правителства приемат тези основни научни постановки и главното заключение - предизвиканите от човека емисии са основната причина за започналото неотдавна затопляне. И почти без изключение призовават за спешни действия в отговор. Но споровете в Копенхаген показаха границите, до които са готови да стигнат, а малко се е променило оттогава. Китай, най-големият източник на парникови газове в света, твърди, че е развиваща се страна и тъй като според него намаляването на емисиите трябвало да започне от развитите държави, отказва да се обвърже с международен договор. Съединените щати, вторият най-големия замърсител, също са непреклонни. Въпреки заявената от президента Обама цел да се присъедини към глобалните усилия, плановете да се прокара национален закон за климата се провалиха в Сената и е малко вероятно в обозримо бъдеще САЩ да се включат в международно споразумение.

В резултат на това на последните преговори на ООН в Канкун в Мексико през декември миналата година бе постигнат скромен напредък по относително маловажни въпроси. Досега дългите години преговори са довели само до едно твърдо споразумение - протокола от Киото от 1997 г. Тогава той отбеляза триумф в преговорите, но изтича през 2012 г. и не включва Китай и Съединените щати. Държавите, обвързани с неговите клаузи - ЕС, Япония, Русия и Австралия - не са особено склонни да продължат и след 2012 г., ако не се присъединят и други. Така че перспективата да се подпише нов, по-подробен договор е ограничена.

Междувременно емисиите се увеличават. Учените предупреждават, че с всяка изминала година шансовете да се избегнат опасните последици намаляват. Нищо не е сигурно, продължаващото затопляне не означава незабавни проблеми. Въпрос на вяроятност. Колкото по-висока е концентрацията на парникови газове, толкова по-вероятна е появата на опасни метеорологични явления през следващите десетилетия.

Един от първите, който посочи глобалното затопляне като проблем на сигурността, е бившият главен научен съветник на британското правителство, професор сър Дейвид Кинг. Той рязко предупреди, че изменението на климата може в крайна сметка да се окаже по-опасно от тероризма. Твърде рано е да се прецени. Най-опасните последици от глобалното затопляне се предвиждат през втората половина на този век или по-късно. Но ако учените са прави, с течение на времето шансовете намаляват.

Споделете това    DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink