ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Прирастът на населението - основното предизвикателство на XXI век?

Може ли инженерството да намери решение за бурния прираст на населението, засилените промени в климата и нарастващия страх от липсата на храна и вода?

През този век светът ще се сблъска с резултатите от най-големия демографски взрив в човешката история.

Ако не се предприемат действия сега, милиарди хора по света ще страдат от жажда, глад, мизерни условия на живот и конфликти.

Да си представим прираст от два милиарда хора на планетата през следващите 40 години, нуждаещи се от храна, вода и подслон, и да добавим промените в климата, които затрудняват задоволяването на тези основни човешки потребности.

Ако не се предприемат действия сега, милиарди хора по света ще страдат от жажда, глад, мизерни условия на живот и конфликти, предизвикани от суша, недостиг на храна, мизерия в градовете, миграция и все по-намаляващи природни ресурси, недостатъчни, за да задоволят търсенето.

Очаква се огромно увеличение на търсенето и промяна в предпочитанията към видове храни, които означава:

  • удвояване на земеделското производство за четири десетилетия
  • 30 процентно увеличение на потреблението на вода към 2030 г.
  • допълнителни три милиарда жители, търсещи подслон в градовете в средата на века.

Към това се добавя търсенето на енергия за стимулиране на икономическия растеж в постиндустриалните, индустриалните и новоиндустриализираните страни, което ще се удвои към 2050 г. - сериозно предизвикателство за правителствата и обществата.

Добрата новина е, че в един неотдавна публикуван доклад на Организацията на машинните инженери в Обединеното кралство, озаглавен "Населението - една планета, твърде много хора?", се твърди, че тези предстоящи проблеми могат да бъдат решени с известни инженерни технологии и устойчива практика. Което означава, че няма нужда да се бавят действията в световен мащаб в очакване на ново техническо откритие или гениална идея за контрол на прираста на населението.

Очаква се през следващите четири десетилетия световното население да се увеличи до 9 милиарда (от днешните 6,9) и да достигне своя пик от 9,5 милиарда през 2075 г.

Докладът заключава, че сме изправени пред уникална възможност с изобилието от чисти технологии и ноу хау, които могат да помогнат на развиващите се държави да прескочат стадия на високи емисии парникови газове, тоест поглъщащата ресурси фаза на ранната индустриализация. Това има особено значение, защото тъкмо в тези бързо развиващи се икономики се очаква най-големият прираст на населението.

Очаква се през следващите четири десетилетия световното население да се увеличи до 9 милиарда (от днешните 6,9) и да достигне своя пик от 9,5 милиарда през 2075 г. Тези общи цифри обаче не отразяват важни регионални демографски тенденции, които през следващите десетилетия оформят три категории с различни характеристики, в които повечето държави ще се вместят.

1) Зрелите постиндустриални икономики ще се характеризират със стабилно или намаляващо население.. Очаква се например населението в Европейския съюз да намалее с 20 % до 2100 г. Застаряването на населението ще има широко разпространени последици върху социалното и здравното осигуряване и състава на работната сила. Конфликтите в останалия свят, породени от увеличението на населението или от промените в климата, ще се отразят и на тези държави, заради прекъсване на доставките на земеделски продукти и други стоки.

2) В развиващите се икономики в напреднал стадий, които в момента се характеризират с висока степен на индустриализация, прирастът на населението ще се забави с повишаването на жизненото равнище.. Например в Азия, където днес се намира половината от световното население, се очаква прираст от само 25 % с пик през 2065 г., след който ше започне намаляване, подобно на постиндустриалните икономики. Макар и скромен, този продължаващ още пет десетилетия прираст на населението в този регион, съчетан с висок ръст на личните доходи и богатство, ще породи геополитическо напрежение между отделните държави заради общите природни ресурси - вода и промишлени суровини.

3) Отскоро развиващите се или слабо развитите държави, на които тепърва предстои индустриализация, образуват третата група.. Основната характеристика на тези страни е ускореният прираст на населението, който ще има голям дял в общия прираст до 2075 г. Основният регион в тази категория е Африка, където населението на повечето страни се очаква да се удвои или утрои до 2050 г. Това ще окаже огромен натиск върху местното производство на храни, водоснабдяването и енергетиката. Ако това се съчетае със социално и политическо напрежение, породено от безконтролна урбанизация и драстично увеличение на градската мизерия, могат да възникнат вътрешни или трансгранични конфликти, които ще дестабилизират международните търговски потоци и ще породят миграция от конфликтните зони към стабилните региони като Европа например.

Между тези три групи страни може да възникне геополитическо напрежение заради изкопаемите горива (въглища, петрол и газ) или нисковъглеродните енергийни източници. Достъпът до евтина и изобилна енергия е ключ към индустриализацията, излизането от бедността , икономическия растеж и постиндустриалното общество.

Новият световен ред ще се оформи тогава, когато държавите се сдобият с богати нови ресурси, например слънчевата енергия в Северна Африка, и други, които преобладаваха в борбата за енергийни доставки през XX век, за да запазят богатството и влиянието си.

Историята многократно показва, че без тази енергия обществата в крайна сметка западат вследствие на намаляващата възвръщаемост на инвестициите и увеличаване на сложността. Новият световен ред ще се оформи тогава, когато държавите се сдобият с богати нови ресурси, например слънчевата енергия в Северна Африка, и други, които преобладаваха в борбата за енергийни доставки през XX век, за да запазят богатството и влиянието си.

Новите развиващи се икономики ще имат важно значение за успеха. Ако тези страни тръгнат по пътя на неустойчивото развитие с висока степен на емисии на парникови газове, подобно на старите индустриализирани държави в миналото, резултатът ще бъде неприятен за всички нас.

Например ако вследствие на икономическия растеж и индустриализацията през XXI век емисиите парникови газове в Африка достигнат скромните равнища на Азия днес, нарасналото население на този континент ще добавя около 9 гигатона парникови газове в атмосферата годишно. Това е 1/4 от днешните глобални емисии. В свят, в който се борим за намаляване на емисиите, наследени от неустойчивата индустриална инфраструктура, подобен резултат ще бъде трагичен и непростим, особено като се има предвид, че разполагаме със съответното ноу хау и чисти технологии, за да го избегнем.

Прилагането на инженерни решения като биотехнологиите, механизацията и автоматизацията, намаляването на отпадъците, подобряването на водоснабдяването и използването на водата ще позволи да се осигури достатъчно храна за посрещане на нарасналото търсене.

Същото важи и за водата - ако се подобри регулирането на подпочвените води, улавянето и съхранението на дъждовната вода, рециклирането и обезсоляването на морската вода, може да се задоволи бъдещото потребление.

В градска среда интегрираното планиране и новите модели на стопанисване от общностите дава възможност за успешно преустройство на бедните квартали. Една трета от градското население по света живее в ужасно бедни условия без почти никакъв достъп до питейна вода, хигиена и енергия.

Инженерните решения могат да изиграят важна роля и по отношение на покачването на морското равнище и отражението му върху градските зони. Три четвърти от най-големите градове по света са разположени по крайбрежието, а някои от тях се намират в делтите на големи реки (като Банкок и Шанхай), където свличането на земята ще усложни проблема. Предвид дългия срок за прилагането на инженерни стратегии, като например изграждането на инфраструктура за защита от наводнения, трябва спешно да се прецени евентуалното покачване на нивото на водата и да се потърсят възможните решения в крайбрежните селища по целия свят.

Новаторските подходи във финансирането ше изиграят важна роля не само по отношение на инженерните решения в урбанизацията, но и за разпространение на чисти енергийни технологии сред различните общности като слънчевата, вятърната и микрохидроенергията или комбинираните ТЕЦ, използващи биомаса или газ от преработка на отпадъците. Ако значително се увеличи достъпът до енергия и вода и се поощри употребата на локализирани устойчиви технологии, финансовите механизми като изгодните заеми или микрокредитите, безлихвените пакети и новите модели лично или общо притежание от типа на тръстовете могат да помогнат за намаляване на капиталовите инвестиции.

Трудно е да се предскаже с точност какви промени в климата ще настъпят във всеки отделен регион в резултат от глобалното затопляне от 3°C to 6°C до края на века. Вероятно в някои региони, особено в Северното полукълбо, последиците от климатичните промени ще увеличат капацитета на държавите да се справят с прираста на населението благодарение на увеличените добиви от земеделските култури и по-лесния достъп до енергия. Но в други региони екстремалните метеорологични условия, повишените температури и промяната във валежите ще усложнят решаването на този проблем.

Доказано е, че съществуват устойчиви инженерни решения за повечето от очакваните проблеми, свързани с прираста на населението и миграцията заради промените в климата

Според предвижданията през следващите 40 години над един милиард хора могат да мигрират заради промените в климата, зачестяването на природните бедствия, сушата, покачването на морското равнище и конфликтите за намаляващите ресурси. Мащабната миграция от засегнатите региони, която ще окаже силен натиск върху регионите с умерен климат, ще породи сериозни проблеми за сигурността на по-пощадените държави.

Доказано е, че съществуват устойчиви инженерни решения за повечето от очакваните проблеми, свързани с прираста на населението и миграцията заради промените в климата. Например внедряването на технологии за регулиране на потреблението на енергия като интелигентните електроуреди и интелигентните измервателни устройства, или намаляването на загубите на енергия чрез по-добра изолация на сградите и ефективно използване на отоплението са примери за инженерни инициативи, които могат да намалят нуждата от търсене на по-устойчиви източници на енергия.

Необходима е политическа и обществена воля за коригиране на пазарната неефективност, за въвеждане на новаторски механизми за финансиране и нови модели на лична и обществена собственост, както и за локализиран трансфер на чисти технологии и най-добри практики за постигане на по-сигурен резултат.

Докладът на огранизацията предлага пет цели за инженерните разработки като първа стъпка към постигането на този резултат. Те обхващат основните проблеми в областта на енергетиката, водата, прехраната, урбанизацията и финансирането.

Освен това той призовава правителството на Обединеното кралство да поеме глобална водеща роля в работата с професията за определяне на търсените резултати и показателите за ефективност при изпълнението на тези цели на инженерните разработки, за да може да ги отстоява в ООН като основа на една международна рамка, която да замести Целите за развитие на хилядолетието, изтичащи през 2015 година.

В подкрепа на целите организацията препоръчва и механизъм за обучение и командироване на инженери в новите развиващи се страни, които да съветват за местното използване на чисти технологии и устойчиви практики. Тя призовава Отделът за международно развитие към британското правителство да оглави търсенето на нови схеми на командировка като част от дейността му в чужбина.

Накратко, тъй като повечето от нас живеят по-дълго в взаимна зависимост на все по-населената планета с ограничени ресурси, влиянието на световния прираст на населението ще се почувства в известна степен в живота на всеки - независимо къде живее. То не признава граници. Тук не става въпрос за алтруизъм. А за създаването на политическа рамка и намирането на средство за самозащита.

Споделете това    DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink