ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Гарантирането на прехраната - днес трябва да посеем семената на бъдещото решение

Бьорн Ломборг твърди, че отражениието на глобалното затопляне върху хранителните запаси може да се избегне още отсега. Той обрисува свят, в който въпреки нарастването на населението гладуващите са по-малко. И описва действията, които трябва да се предприемат още отсега.

Често ни се казва, че скоро с глобалното затопляне ще стане невъзможно да се изхранва планетата. Това драматично и пресилено изявление ни подтиква към погрешни решения.

Когато Центърът за консенсус в Копенхаген свика група нобелови лауреати и им възложи да определят най-удачните инвестиции, които могат да помогнат на планетата, те посочиха невероятно евтини и високо ефективни начини за борба с недохранването като микрохранитeлните добавки, подсилващите микрохранителни елементи или биовещества, или още програмите за изхранване на общности.

За жалост в развития свят не се говори много за тези решения и дори за самия проблем. Когато се замислим за тлада, често го виждаме под грешен ъгъл.

Пропорцията на гладуващите постоянно намалява от 1950 г. насам - от 50 % от световното население днес тя е само 18 %

Отдавна се тревожим за масовото разпространение на глада - през 1968 г. Пол Енрих заяви, че човечеството вече е загубило битката за осигуряване на своята прехрана. Неговата прогноза за предстоящото масово гладуване се основава на елементарната идея, че по-големият брой хора неизбежно води до по-малко храна за всеки отделен човек.

На практика обаче от 1961 г. досега световното население се е удвоило, а производството на храни - утроило. Населението на развиващите се страни се е увеличило малко над два пъти, а производството на храни там - четири пъти.

В резултат наличните калории бързо с увеличават, особено в развиващия се свят. Пропорцията на гладуващите постоянно намалява от 1950 г. насам - от 50 % от световното население днес тя е само 18 %. Дългосрочните сценарии на ООН предвиждат тази пропорция да спада устойчиво, докато стигне 2,9 % през 2050 г. Което ще се равнява на 290 милиона недохранени по това време.

Няколко мащабни проучвания за въздействието на промяната в климата върху земеделското производство и световната търговия с храни споделят четири основни заключения.

Първо, те предвиждаг голямо нарастване на земеделското производство - над два пъти за производството на зърнени храни през този век. По думите на един от екипите, изготвили модели, "В глобален мащаб земите и културите, с използване на технологичния прогрес, ще бъдат достатъчни за изхранване на световното население, което ще наброява около 9 милиарда към 2080 г."

Най-песимистичните модели, отразяващи най-песимистичните последици от промените в климата, предвиждат 1,4 % намаление на земеделското производство в сравнение със сценария без промяна на климата

Второ, отражението на глобалното затопляне върху земеделското производство може би ще бъде лошо, но като цяло скромно. Най-песимистичните модели, отразяващи най-песимистичните последици от промените в климата, предвиждат 1,4 % намаление на земеделското производство в сравнение със сценария без промяна на климата. Най-оптимистичните модели предсказват увеличение на земеделското производство с 1,7 % вследствие на затоплянето на планетата. За сравнение ще добавим, че средното нарастване на земеделското производство през последните 30 години е 1,7 %.

Трето, макар че в глобален мащаб промяната ще е слаба, в регионален мащаб това не е така. Като цяло глобалното затопляне ще има отрицателно въздействие върху земеделието в развиващите се страни, но ще се отрази положително на този отрасъл в развитите държави. Тази жестока действителност се дължи на факта, че покачването на температурите ще подпомогне стопанствата в умерените географски ширини (удължаване на земеделския сезон, редуване на култури и по-високи добиви), но ще намали производителността в тропическите страни.

При най-мрачните сценарии това ще доведе до 7 процентно намаление на добивите в развиващия се свят и 3 процента увеличение в развития. Това е проблем, който трябва да решим, без обаче да забравяме общата картина, а именно че очакванията са общото производство, дори и в най-слабо развитите страни, да нарасне с около 270%.

През този век развиващите страни неизбежно ще станат по-зависими от вноса на храни от развитите държави. Това явление не се дължи само на глобалното затопляне - дори и без него вносът в най-слабо развитите страни ще се удвои през този век по демографски причини. Затоплянето ще допринесе за увеличението от 100 на 110-140 %.

Не бива да забравяме, че през 2080 г. потребителите в развиващите се страни ще бъдат в по-добро положение, отколкото днес. Един от моделиращите екипи посочва, че "в бъдеще потребителите в развиващите се страни до голяма степен ще са отделени от земеделските производствени процеси, ще живеят в градове и ще работят в други отрасли. Както е днес в развитите страни, потреблението зависи до голяма степен от цените на храните и доходите, а не толкова от промените в местното земеделско производство."

Четвърто, общото затопляне на планетата в най-вероятния сценарий ще доведе до допълнителни 28 милиона недохранени. (Другите сценарии предвиждат по-слабо въздействие, като някои дори очакват затоплянето да намали броя на недохранените с 28 милиона).

Мащабите на глада зависят не толкова от климата, колкото от икономиката

Важно е явленията да се разглеждат в техния контекст. Сега в света има 925 милиона недохранени. Очаква се този век световното население да нарасне с 2 до 3 милиарда и същевременно броят на гладуващите в края на века да е "едва" 108 милиона.

Мащабите на глада зависят не толкова от климата, колкото от икономиката. Дори ако решително контролираме затоплянето на планетата (да приемем например, че още днес някак успеем да спрем емисиите), това ще спаси от глад само 28 милиона души към края на века. В замяна на това, ако успеем да преминем от икономически най-слабо ефективния сценарий към по-ефективни, можем да спасим от глад 1 065 милиона души към края на века.

Разбира се, съвсем нереалистично е да мислим, че можем изцяло да спрем глобалното затопляне или да премахнем икономическите причини за глада. Това, което трябва да направим, е да намерим сценария, който гарантира най-ниския брой гладуващи хора, а това е свързано с увеличение на доходите.

Да се използва политиката в областта на климата, за да се получи малко намаление на този брой, не е разумна и етична стратегия. Съкращенията на въглеродните емисии ще доведат да слабо намаление на покачването на температурите. Ако Протоколът от Киото се прилагаше от всички, това би довело до намаляване на броя на недохранените през 2080 г. с 2 милиона при годишни разходи от 180 милиарда долара.

Ако наистина искаме да помогнем на гладуващите, можем да направим много повече.

И тук стигаме до евтините и ефикасни решения. Групата от нобелови лауреати препоръча микрохранителните добавки и подсилващи микро и биохрани в своя проект за Центъра за консенсус в Копенхаген от 2008 г., защото дори и малки инвестиции в тази област могат да дадат мащабен резултат.

Благодарение на основните подсилващи вещества (например желязо), на създаването на по-хранителни култури и по-широкото предлагане на микрохранителни добавки можем да се справим по-добре с често пренебрегвания проблем с недохранването. Програмите за изхранване на отделни общности могат трайно да подобрят положението на семействата и на цялата общност. (За научната обосновка на тези препоръки вижте: www.copenhagenconsensus.com)

Трябва да признаем, че разпространението на глада твърде малко зависи от климата.

Други важни инвестиции, препоръчани от групата нобелови лауреати, могат да се направят за разширяване на ваксинирането и обезпаразитяването, предотвратяване и лечение на маларията и премахване на бариерите за изпращането на момичетата на училище. Това ще доведе до трайни промени, които ще направят най-уязвимите общности по-силни и устойчиви.

Ако искаме да помогнем на максимално голям брой хора да избегнат глада, трябва да признаем, че той зависи много по-малко от климата, отколкото от икономиката.

Споделете това    DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink