ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

НАТО и енергийната сигурност

Много пътища свързват енергетиката със сигурността. Микаел Рюле излага причините за интереса на НАТО към енергийната сигурност и ролята, която Съюзът може да изиграе.

През последните няколко години енергийната сигурност стана една от важните теми в международния дебат по отношение на сигурността. Това се дължи на редица фактори - нарастващата зависимост на Европа от доставките на петрол и природен газ, засиленото търсене на гориво от страна на новите икономически сили като Китай и Индия, намаляването на залежите изкопаеми горива, които се очаква да се изчерпат през втората половина на столетието, оживения дебат за промяната на климата и възвръщането на интереса към мирната ядрена енергетика в редица държави.

Други фактори са заплахите за енергийните доставки от терористи или пирати и политическата нестабилност в редица страни производителки, включително опитите на някои от тези държави да използват енергийните доставки като политическо оръжие.

НАТО с пълно право може да играе роля в областта на енергийната сигурност. Но каква да бъде тя?

Всичко това води в една посока - гарантирането на енергийните доставки може да не е военен проблем, но определено е свързано със сигурността. Алиансът, който трябва да гарантира закрилата на 900 милиона граждани и който разполага с уникална мрежа от партньори по света, с пълно право може да играе роля за енергийната сигурност. Но каква да бъде тя?

Новата стратегическа концепция на НАТО дава ясен отговор на този въпрос. Обявявайки съществената промяна от защита на територията към защита на хората, документът не само подробно описва нарастващата уязвимост на енергийните доставки за страните от Алианса, но и възлага на НАТО да ”развива капацитета си да допринася за енергийната сигурност, включително защитата на ключови инфраструктурни обекти и транзитните зони и пътища, сътрудничеството с партньорите и консултациите между държавите-членки въз основа на стратегически оценки и планирането за извънредни ситуации..”

Превръщането на тази амбициозна препоръка в конкретна практика обаче няма да е лесно.. По ред причини държавите от НАТО подхождат доста колебливо към енергийната сигурност.

© Репортер от Русия / Ройтерс

Една от основните причини за тази предпазливост са различните национални интереси. Енергийната сигурност масово се счита за национален икономически проблем и много страни не държат да го обсъждат в рамките на многонационални форуми. Това е проблем не само за НАТО, а и за ЕС. Въпреки усилията на Европейската комисия да разработи далновидна енергийна политика, държавите-членки продължават да сключват двустранни договори с държавите доставчици. С една дума, в областта на енергийната сигурност всяка държава се грижи за себе си.

Друга причина за предпазливия подход на НАТО към енергийната сигурност е, че темата е тясно свързана с Русия. Русия притежава най-големите запаси въглища, природен газ и уран в света и е на 7 място в глобален мащаб по отношение на петролните запаси. Поради това тя играе важна роля в енергийните доставки за Европа. По тази причина възгледите на съюзническите държави за руската външна и енергийна политика и политиката в областта на сигурността се различават, което очасти се дължи на степента на енергийна зависимост от Русия. И затова доста страни се колебаят да започнат дебат, който може да се изроди в безплодни спорове с Русия.

Третата причина за предпазливостта на НАТО е фактът, че с енергийната сигурност вече се занимават редица структури и организации - от Европейския съюз до Международната агенция за енергия и от ОИСР до частния сектор. При това положение НАТО може да играе само допълваща роля, да внесе и своя принос, без да ръководи процеса.

И последната причина за колебанията на НАТО е самата му същност - съюз, използващ предимно военни средства. Макар че очевидно енергийната сигурност може да има и военно измерение - както показват операциите на НАТО срещу пиратите край бретовете на Сомалия в защита между другото и на танкерите - редица държави-членки се опасяват, че една твърде видима роля на Алианса може ненужно да "милитаризира" един икономически проблем.

През изминалите години НАТО успя да развие общоприетите си постижения в областта на енергийната сигурност, съответстващи на специфичните му способности

Съчетанието на разнородни политически и икономически интереси, от една страна, и структурните ограничения на НАТО, от друга, спъват последователната дискусия по проблемите на енергийната сигурност между държавите-членки. Въпреки тези спънки обаче през изминалите години НАТО успя да развие общоприетите си постижения в областта на енергийната сигурност, съответстващи на специфични му способности. Тези постижения почиват на три основни стълба.

Първият е диалогът и обменът на информация и разузнавателни данни между държавите-членки, между тях и партньорите и с частния сектор. Основното ударение пада върху сигурността на важните инфраструктурни обекти, особено в страните производителки и транзитните държави, върху сигурността на транспортните коридори и анализа на терористичните заплахи. Друг аспект е анализът на сигурността на доставките на енергия и гориво за силите и операциите на НАТО.

Вторият е изнасянето на стабилност. Това предполага преди всичко адаптиране на процеса на реформи в НАТО към един по-широк стратегически контекст. Набляга се на политическия диалог и военното сътрудничество с партньорските страни от Европа, Кавказ, Средна Азия, Близкия изток и Персийския залив. Те включват страни производителки, транзитни държави и страни потребителки. Енергийната сигурност е включена в редица индивидуални програми за сътрудничество.

© Хо Ню / Ройтерс

Третият е защитата на важните инфраструктурни обекти. По принцип това е задължение на държавите-членки. Но по искане на дадена държава НАТО може да се включи в наблюдението на морските пътища и териториалните й води с участието на цивилни експерти или с военни средства. В допълнение отделът на НАТО за планиране на гражданската отбрана в извънредни ситуации може да помогне при причинени от човека бедствия, например при петролен разлив.

Това кратко изброяване показва, че енергийната сигурност се преплита с различни области от дейността на НАТО, в които обаче няма обща последователна политика. Ако иска да предприеме целенасочени действия в областта на енергийната сигурност и да ги координира безпроблемно с другите големи организации, Алиансът трябва да възприеме по-систематичен подход. Целта е енергийната сигурност да заеме по-видимо място в НАТО и да се проведе един разумен дебат между държавите-членки.

Очевидно е, че тази цел може да бъде постигната само стъпка по стъпка. Държавите-членки ще я приемат едва тогава, когато се убедят, че НАТО може да бъде полезен.

Първата крачка в този постепенен подход би трябвало да бъде демистификацията на енергийната сигурност и превръщането й в редовна тема за разговор по време на вътрешните консултации в НАТО. Възможностите да се постигне напредък са по-добри от когато и да било. Дебатът за международната сигурност все повече се насочва към новите предизвикателства като кибератаките или разпространението на ядрени оръжия и натискът върху НАТО да се заеме с тези проблеми става все по-голям. Освен това редица от новите проблеми за сигурността имат и енергийно измерение. Кибератаката със “Stuxnet” срещу ядрената централа в Бушер и оспорваната иранска ядрена програма като цяло е красноречив пример за връзката между кибернетичните заплахи и енергетиката. Същото показват и терористичните атентати срещу руски елетроцентрали или срещу рафинерии в африкански и арабски държави.

Редом с разрастването на аналитичния потенциал в Алианса и подобряването на обмена на разузнавателна информация между съюзниците, новите проблеми в областта на сигурността, включително и енергийната сигурност, вече са отразени и в организационната структура на НАТО

Холистичното представяне на новите заплахи в новата стратегическа концепция е важна първа стъпка към превръщането на енергийната сигурност в редовен елемент от дейността на Алианса. Не по-малко важна е и втората крачка - вмъкването на проблема в организационната структура. Със създаването на отдела за "Новите предизвикателства в областта на сигурността" към Международния секретариат на НАТО се извърши точно това. Обединяването на новите проблеми (кибератаки, тероризъм, разпространение на ядрени оръжия, енергия) в един отдел не само ще улесни анализа, но и ще придаде по-голяма целенасоченост на дебата между държавите-членки. Редом с разрастването на аналитичния потенциал в НАТО и подобряването на обмена на разузнавателна информация между съюзниците, новите проблеми в областта на сигурността, включително и енергийната сигурност, вече са отразени и в организационната структура на НАТО.

© Репортер от Шанхай / Ройтерс

Третата крачка към по-систематичен подход на НАТО към енергийната сигурност е траен диалог с другите организации като ЕС, Международната агенция за енергия, ОССЕ и Енергийната харта. Всички държави-членки са на мнение, че в областта на енергийната сигурност НАТО трябва да допълва ролята на другите организации. Но за да бъде реално допълването, всички участници трябва да се познават, за да избягват ненужното дублиране. Освен това НАТО трябва да разшири диалога и с частния сектор в енергетиката, започнал преди няколко години, за да разбере гледната точка и очакванията на енергийните компании. Основната тема в диалога с другите организации и с частния сектор трябва да бъде защитата на важните инфраструктурни обекти, област, в която НАТО има безспорни умения и където редица партньори искат по-тясно да си сътрудничат с него.

Друга крачка към по-системно включване на енергийната сигурност в дневния ред на НАТО е обвързването на проблема с военно-оперативни въпроси, както и с проблемите на околната среда и ресурсите. Сред военните вече върви дебат за използването на по-ефективни горива, които ще намалят екологичните последици от материално-техническото снабдяване във военните операции на НАТО. Освен това някои мисии на НАТО като операцията "Океански щит" срещу пиратството могат до допринесат за опазването на сигурни морски пътища за превоз на гориво. Безспорно е също, че последиците от промяната на климата могат да засегнат и НАТО, например хуманитарните катастрофи.

И накрая, новият дебат за "редките земи", които имат ключово значение за модерните индустриални общества и особено за енергоспестяващите технологии, остро напомня, че енергийната сигурност не трябва да се разбира само като безпрепятствено доставяне на петрол и природен газ. За Алианса, който иска да бъде модерна организация за сигурност, анализът на взаимовръзката между всички тези елементи и отражението им върху сигурността трябва да се превърне от изключение в правило.

По-сериозната и последователна роля на НАТО в областта на енергийната сигурност няма да се появи отведнъж. Тя трябва да се впише в по-широките усилия за укрепване на ролята на НАТО като форум за консултации не само по спешните военно-оперативни въпроси.

Нито една от гореописаните стъпки няма да превърне НАТО в решаваща за енергийната сигурност институция. Предвид различията между съюзническите държави, голям успех би било дори и само да приемат да включат този проблем в своите дискусии, подобно на киберзащитата и предотвратяването на разпространението на ядрени оръжия, които станаха редовни теми от днвния ред на НАТО. Институционализирането на диалога между страните-членки е основната предпоставка за обмислянето на следващите стъпки, например дискусия на Северноатлантическия съвет с отделни партньорски държави (така наречения формат “28+n”) по проблемите на енергийната сигурност или създаването на екипи за обучение и подготовка за защитата на инфраструктурни обекти.

По-сериозната и последователна роля на НАТО в областта на енергийната сигурност няма да се появи отведнъж. Тя трябва да се впише в по-широките усилия за укрепване на ролята на НАТО като форум за консултации не само по спешните военно-оперативни въпроси. НАТО трябва да създаде култура на политическа дискусия, която да не се свежда само до военното участие и да включва по-широки политически въпроси. Дотогава, докато всяка дискусия се възприема единствено като подготовка за военни операции, в НАТО няма да се състои задълбочен и далновиден дебат за новите проблеми на сигурността през XXI век. Съюзниците ще съумеят да включат енергийната сигурност във всеобхватния подход към сигурността, единствено ако (пре)открият НАТО като форум за политически консултации.

Споделете това    DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink