ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Храна или смърт

Get the Flash Player to see this player.

Как недостигът на храна ще се отрази на сигурността? Как ще повлияе върху ролята на военните? И кои са най-застрашените региони?

 Субтитри: On / Off

Никой не гладува доброволно и гладът може да доведе до война.

Навлизаме в нов етап по отношение на осигуряването на прехраната в световен мащаб.

Етап, изпълнен с рискове.

Какви са възможните резултати от засилване на несугрността в областта на прехраната?

Ще възникнат много деликатни военни и дипломатически проблеми,

за да се запази сигурността и ненарушимостта на границите,

защото нашите страни граничат с държави, които ще бъдат засегнати от проблема.

И от тях ще тръгнат потоци бежанци, изпаднали в отчаяние,

които могат да стигнат до безразсъдни действия,

защото в противен случай са обречени на глад.

Натискът, който ще окаже този приток на бежанци, да ги наречем бежанци от климата,

ще бъде толкова голям, че далеч ще надвиши възможностите на полицията.

И границите до известна степен ще трябва да се милитаризират

не поради риск от нашествие, а за възпиране на вълните от бежанци,

които ги заливат.

Подобно на преградата, която Индия издига по границата си с Бангладеш - 3000 км.

Сега това се прави за спиране на милионите икономически бежанци

от съседните на Бангладеш държави,

и ако попитате хората от Делхи, те ше признаят,

че това е предпазна мярка за бъдещето.

Защото половината, добре, да кажем 20 % от територията на Бангладеш е под вода

и 30 милиона души се опитват да се измъкнат от там.

Затова се вдига преграда.

Какво се промени през XXI век в осигуряването на прехраната?

Над десетина страни се опитват да придобият земя извън своите граници,

за да осигурят прехраната си.

Земя и вода.

Земя без вода не става за нищо.

Наблюдаваме борба за земя през националните граници,

нещо, което не се е случвало досега.

Това е нов етап в осигуряването на прехраната в световен мащаб.

С новото покачване на цените на зърнените храни, което е неизбежно,

за държавите, инвестирали

в гладуващи страни като Етиопия и Судан например.

ще бъде трудно да изнасят храни, без да предизвикат бунтове и размирици,

защото гладуващите няма да приемат храни, произведени в тяхната страна,

да отиват някъде другаде.

И по целия свят могат да избухнат редица конфликти под различни форми.

И да доведат до мерки на икономическа принуда, ембарго

или нещо друго, но при всяко положение до реално напрежение.

Как могат да се решат тези проблеми?

Нито една държава не може да приеме поток от чужди граждани, възлизащи на една трета от населението й,

идващи отдалеч и не познаващи нейния език.

Това трябва да се предотврати.

Да, има проблем с границите. Как да се попречи на прекосяването им?

Има и други начини да се реши проблемът,

например да се предостави помощ, за да си останат хората в собствената си страна,

да се помогне на държавите, от които могат да тръгнат

вълните бежанци, да осигурят прехраната на населението си.

Макар че срещата на върха в Копенхаген през декември

бе неуспешна,

видяхте каква огромна сума -

сто милиарда долара годишно към 2020 г.,

се заделя, предимно от развитите държави,

за развиващите се страни с цел да им се помогне да се откажат от изкопаемите горива

и да се справят с последиците от промяната в климата,

които за тях ще бъдат по-тежки и ще настъпят по-рано.

За да могат да гарантират прехраната и благосъстоянието

на своите народи, подложени на сериозни изпитания от климатичните явления.

Границите на Европейския съюз с Близкия изток

и през Средиземно море и с Африка

ще бъдат подложени на огромен натиск, ако положението се влоши,

защото субтропическите райони ще бъдат по-засегнати

от умерения пояс, където живеем ние. Повечето държави от НАТО са европейски.

Другите, от Северна Америка,

ще имат собствени проблеми по границите си

с държави от Третия свят,

например границата между САЩ и Мексико.

Трябва да се намери начин да се овладява този натиск, без да се стига до конфронтация

и някаква нова форма на поляризация, като по време на Студената война от миналото.

И мисля, че тъкмо НАТО е организацията,

която ще изиграе най-важната роля, различна от тази на дипломатите.

Никой не гладува доброволно и гладът може да доведе до война.

Навлизаме в нов етап по отношение на осигуряването на прехраната в световен мащаб.

Етап, изпълнен с рискове.

Какви са възможните резултати от засилване на несугрността в областта на прехраната?

Ще възникнат много деликатни военни и дипломатически проблеми,

за да се запази сигурността и ненарушимостта на границите,

защото нашите страни граничат с държави, които ще бъдат засегнати от проблема.

И от тях ще тръгнат потоци бежанци, изпаднали в отчаяние,

които могат да стигнат до безразсъдни действия,

защото в противен случай са обречени на глад.

Натискът, който ще окаже този приток на бежанци, да ги наречем бежанци от климата,

ще бъде толкова голям, че далеч ще надвиши възможностите на полицията.

И границите до известна степен ще трябва да се милитаризират

не поради риск от нашествие, а за възпиране на вълните от бежанци,

които ги заливат.

Подобно на преградата, която Индия издига по границата си с Бангладеш - 3000 км.

Сега това се прави за спиране на милионите икономически бежанци

от съседните на Бангладеш държави,

и ако попитате хората от Делхи, те ше признаят,

че това е предпазна мярка за бъдещето.

Защото половината, добре, да кажем 20 % от територията на Бангладеш е под вода

и 30 милиона души се опитват да се измъкнат от там.

Затова се вдига преграда.

Какво се промени през XXI век в осигуряването на прехраната?

Над десетина страни се опитват да придобият земя извън своите граници,

за да осигурят прехраната си.

Земя и вода.

Земя без вода не става за нищо.

Наблюдаваме борба за земя през националните граници,

нещо, което не се е случвало досега.

Това е нов етап в осигуряването на прехраната в световен мащаб.

С новото покачване на цените на зърнените храни, което е неизбежно,

за държавите, инвестирали

в гладуващи страни като Етиопия и Судан например.

ще бъде трудно да изнасят храни, без да предизвикат бунтове и размирици,

защото гладуващите няма да приемат храни, произведени в тяхната страна,

да отиват някъде другаде.

И по целия свят могат да избухнат редица конфликти под различни форми.

И да доведат до мерки на икономическа принуда, ембарго

или нещо друго, но при всяко положение до реално напрежение.

Как могат да се решат тези проблеми?

Нито една държава не може да приеме поток от чужди граждани, възлизащи на една трета от населението й,

идващи отдалеч и не познаващи нейния език.

Това трябва да се предотврати.

Да, има проблем с границите. Как да се попречи на прекосяването им?

Има и други начини да се реши проблемът,

например да се предостави помощ, за да си останат хората в собствената си страна,

да се помогне на държавите, от които могат да тръгнат

вълните бежанци, да осигурят прехраната на населението си.

Макар че срещата на върха в Копенхаген през декември

бе неуспешна,

видяхте каква огромна сума -

сто милиарда долара годишно към 2020 г.,

се заделя, предимно от развитите държави,

за развиващите се страни с цел да им се помогне да се откажат от изкопаемите горива

и да се справят с последиците от промяната в климата,

които за тях ще бъдат по-тежки и ще настъпят по-рано.

За да могат да гарантират прехраната и благосъстоянието

на своите народи, подложени на сериозни изпитания от климатичните явления.

Границите на Европейския съюз с Близкия изток

и през Средиземно море и с Африка

ще бъдат подложени на огромен натиск, ако положението се влоши,

защото субтропическите райони ще бъдат по-засегнати

от умерения пояс, където живеем ние. Повечето държави от НАТО са европейски.

Другите, от Северна Америка,

ще имат собствени проблеми по границите си

с държави от Третия свят,

например границата между САЩ и Мексико.

Трябва да се намери начин да се овладява този натиск, без да се стига до конфронтация

и някаква нова форма на поляризация, като по време на Студената война от миналото.

И мисля, че тъкмо НАТО е организацията,

която ще изиграе най-важната роля, различна от тази на дипломатите.

Споделете това    DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink