ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

До сготвим за планетата

Get the Flash Player to see this player.

Продължаващото покачване на земната температура и материалните последици от него сериозно ще засегнат прехраната. "НАТО Преглед" пита експерти как ще се отрази това на планирането в областта на сгурността, как виждат развитието на снабдяването с вода и храна и как оценяват ефекта от сегашната политика.

 Субтитри: On / Off

Какви са възможните резултати от засилване на несигурността в областта на прехраната?

Мисля, че все още не осъзнаваме мащаба и спешността

на проблема с прехраната и връзките му с водата и промяната на климата,

с недостига на земя и използването на обработваеми земи за цели, нямащи нищо общо със земеделието.

Всяка вечер за вечеря се появяват нови 216 000 гърла.

И много скоро това ще започне да се отразява на ресурсите.

В известен смисъл вече е твърде късно да се намери решение.

Проблемът ще се реши от само себе си, но докато демографското нарастване спре,

ще се появят още 2 милиарда души.

Положението не е като през 70-те или 80-те години на миналия век,

когато населението нарастваше експоненциално.

От Втората световна война досега броят на жителите на планетата се е увеличил над три пъти.

От 2 на 7 милиарда. Но оттук нататък няма да се удвои.

Колко нараства населението?

В развиващите се страни проблемът е семейното планиране.

Има 200 милиона жени, които искат да планират семействата си,

но нямат достъп до този вид услуги.

Затова вървим към 9 милиарда и това е катастрофално.

Дори и без промяна в климата и без глобално затопляне

е трудно да си представим с какво ще се прехранват тези два допълнителни милиарда.

Трябва да се отнасяме към обработваемата земя като към изключително ценен ресурс,

който не бива да се използва за други цели.

Повечето развити страни не могат сами да осигурят прехраната си.

Те внасят храни, така им е по-евтино. Трябва да защищаваме хранителните си ресурси,

но не като се занимаваме с един откраднат каргоф.

Каква роля ще изиграе водата?

Земята без вода не става за нищо.

Половината световно население живее в страни, където водните ресурси намаляват

и това означава, че в редица икономики, включително Индия и Китай,

производството на храни е надуто като балон.

Производството на храни може да се напомпва и разширява,

но когато водните запаси се изчерпат

то ще се свие до задоволяване на собствените нужди.

Тези страни стигат до крайност в използването на водните ресурси.

Когато им трябва вода за градовете, я отнемат от селското стопанство,

а после внасят зърно, за да компенсират загубите.

В редица страни водните ресурси така бързо намаляват,

че са почти на изчерпване

и това ще се отрази на всички пазари.

Храна - или гориво?

Масово се използва зърно за производството на автомобилно гориво -

миналата година бяха добити над 400 милиона тона зърно.

Около 100 милиона тона бяха използвани за дестилация на етанол.

Зърното е по-скъпо от петрола,

защото ако цената на петрола се вдигне, ще се използва повече зърно

в енергетиката и по-малко за производството на храни.

На практика 900-те милиона собственици на автомобили в света

в момента се борят за зърно с 2-та милиарда най-бедни

и разликата между тях

е разликата между 30 000

и 3000 долара годишен доход.

Ясно е кой ще победи, ако правителствата не направят нещо.

Ако искаме да постигнем задоволителни резултати в спасяването на гренландските ледници,

трябва да намалим въглеродните емисии с 80 % до 2020 г.,

а не до 2050 г., както предпочитат политиците. Нямаме време.

Какви са възможните резултати от засилване на несигурността в областта на прехраната?

Мисля, че все още не осъзнаваме мащаба и спешността

на проблема с прехраната и връзките му с водата и промяната на климата,

с недостига на земя и използването на обработваеми земи за цели, нямащи нищо общо със земеделието.

Всяка вечер за вечеря се появяват нови 216 000 гърла.

И много скоро това ще започне да се отразява на ресурсите.

В известен смисъл вече е твърде късно да се намери решение.

Проблемът ще се реши от само себе си, но докато демографското нарастване спре,

ще се появят още 2 милиарда души.

Положението не е като през 70-те или 80-те години на миналия век,

когато населението нарастваше експоненциално.

От Втората световна война досега броят на жителите на планетата се е увеличил над три пъти.

От 2 на 7 милиарда. Но оттук нататък няма да се удвои.

Колко нараства населението?

В развиващите се страни проблемът е семейното планиране.

Има 200 милиона жени, които искат да планират семействата си,

но нямат достъп до този вид услуги.

Затова вървим към 9 милиарда и това е катастрофално.

Дори и без промяна в климата и без глобално затопляне

е трудно да си представим с какво ще се прехранват тези два допълнителни милиарда.

Трябва да се отнасяме към обработваемата земя като към изключително ценен ресурс,

който не бива да се използва за други цели.

Повечето развити страни не могат сами да осигурят прехраната си.

Те внасят храни, така им е по-евтино. Трябва да защищаваме хранителните си ресурси,

но не като се занимаваме с един откраднат каргоф.

Каква роля ще изиграе водата?

Земята без вода не става за нищо.

Половината световно население живее в страни, където водните ресурси намаляват

и това означава, че в редица икономики, включително Индия и Китай,

производството на храни е надуто като балон.

Производството на храни може да се напомпва и разширява,

но когато водните запаси се изчерпат

то ще се свие до задоволяване на собствените нужди.

Тези страни стигат до крайност в използването на водните ресурси.

Когато им трябва вода за градовете, я отнемат от селското стопанство,

а после внасят зърно, за да компенсират загубите.

В редица страни водните ресурси така бързо намаляват,

че са почти на изчерпване

и това ще се отрази на всички пазари.

Храна - или гориво?

Масово се използва зърно за производството на автомобилно гориво -

миналата година бяха добити над 400 милиона тона зърно.

Около 100 милиона тона бяха използвани за дестилация на етанол.

Зърното е по-скъпо от петрола,

защото ако цената на петрола се вдигне, ще се използва повече зърно

в енергетиката и по-малко за производството на храни.

На практика 900-те милиона собственици на автомобили в света

в момента се борят за зърно с 2-та милиарда най-бедни

и разликата между тях

е разликата между 30 000

и 3000 долара годишен доход.

Ясно е кой ще победи, ако правителствата не направят нещо.

Ако искаме да постигнем задоволителни резултати в спасяването на гренландските ледници,

трябва да намалим въглеродните емисии с 80 % до 2020 г.,

а не до 2050 г., както предпочитат политиците. Нямаме време.

Споделете това    DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink