Малките оръжия - истински оръжия за масово унищожение?

Get the Flash Player to see this player.

Служителят от НАТО Чък Паркър се е сблъскал за първи път с ефекта от малките оръжия по време на военната си служба във Виетнам. Днес той е един от хората, които се опитват да предотвратят подобна злоупотреба и неправомерното използване на тези оръжия, което продължава и днес.

 Субтитри: On / Off

Доктор Фред Чък Паркър за първи път отблизо се е сблъскал с ефекта от малките оръжия

по време на военната си служба във Виетнам.

Днес той завежда службота на НАТО за контрол и координация по въпросите ва малките оръжия и лекото въоръжение,

която се опитва да помогне на държавите да отсстранят заплахите,

произтичащи от излишно или необезопасено леко въоръжение.

Говорим за оръжия за масово унищожение.

Според някои истинските оръжия за масово унищожение са малките,

защото оръжията за масово унищожение до голяма степен са неизползваеми.

Силата им е толкова унищожителна, че можем да се надяваме да си останат такива.

Но за жалост малките оръжия лесно се използват.

Миналата година 750 000 души са загинали от малки оръжия.

И не във война. Две трети от жертвите не са избити по време на война.

Споменахте 200 милиона оръжия. Цифрата е феноменална.

По наши изчисления притежанието на около 70 милиона от тях

е неоправдано.

Какви проблеми създават излишните оръжия?

Проблем, водещ до два резултата.

Тъй като те са в голям брой и не са достатъчно обезопасени и добре съхранявани,

първия резултат е, че лесно могат да бъдат откраднати.

Оръжия, чиято цел е да гарантират националната военна мощ, изчезват.

Никога няма да се сравим с това явление, защото е твърде доходоносно.

Но можем поне да затрудним престъпниците.

Какви са другите заплахи?

Другото е, че не са добре съхранявани, тоест не са обезопасени.

И че са различни видове. Не само малки оръжия.

На едно място се съхраняват муниции за малки оръжия

и артилерийски боеприпаси

и с времето те се повреждат и не са безопасни.

Така че освен проблема с кражбата им,

проблем е и безопасното боравене с тях.

Могат да гръмнат случайно

или поради неумела употреба.

През последното десетилетие в Северна Америка и в Европа

имаше 60 такива случая.

Обръща ли се достатъчно внимание на унищожаването на ръчно преносимите противовъздушни системи?

Една такава система може да свали голям пътнически самолет,

да отнеме живота на пътниците

и да нанесе щети на самолетния превоз и икономиката.

Икономическите последици от свалянето

на самолет с такава система ще са страшни.

Не трябва да позволяваме това да се случва.

Единственото решение е да сме изрядни.

Всички ръчно преносими противовъздушни системи ли са на отчет?

Не. Дали някои липсват? Да.

Все още ли унищожаването на оръжията е прекалено скъпо?

Всяко общество, което се опитва да се развива,

има проблеми с малките оръжия и лекото въоръжение.

И цената е огромна. Ако не се преборим с този проблем обаче,

броят им ще нараства в геометрична прогресия.

И тогава ще бъдем принудени да се заемем с проблема,

а цената ще е... Ракетите ще бъдат повече, отколкото са сега.

Ако не го решим сега, ще платим още по-висока цена.

И ще бъде ужасно.

Много страни търсят помощ, защото,

пак ще кажа, решаването на проблема струва пари.

Наблюдаваме стъпаловиден подход

и от страна на ООН, и в нашите усилия.

Опитваме се да подобрим положението с прости и евтини решения

и да бъдем изрядни на всяко стъпало.

По какъв начин ви помага доверителният фонд на НАТО?

Това е много полезен инструмент,

защото позволява на държавите-членки, които могат да вложат малко средства

и не биха ппредприели мерки по тази причина,

да ги групират с други

и да поверят управлението им на Агенцията за ремонт и доставки,

която има голям опит. Така те са сигурни,

че парите ще се изразходват по предназначение.

И това дава резултат.

Дотук сме унищожили 427 000 малки оръжия и леко въоръжение.

И 105 милиона боеприпаси.

2 милиона ръчни гранати.

24 000 тона други боеприпаси.

Спомняте си, че ви казах, че боеприпасите се съхраняват зле,

не само тези за малките оръжия, а и гранатите за гранатомети, минохвъргачки,

артилерийски боеприпаси, всичко се съхранява на едно място.

Унищожили сме хиляда ръчно преносими противовъздушни системи

и 9000 ракети.

Как НАТО решава този проблем в Афганистан?

През май 2008 г. започнахме един проект

за физическата безопасност и управлението на запасите от боеприпаси

в Афганистан, който приключи през април тази година.

Идеята бе афганистанците да изградят структура за решаване на проблема,

а не ние да го правим вместо тях.

Част от проекта приключи с построяването на 12 депа,

отговарящи на международните стандарти,

в които могат да се поместят 400 палети боеприпаси.

и е осигурена съответната ремонтна техника.

подготвят се и огромен брой специалисти.

Надяваме се, че сега Афганистан е много по-добре подготвен

да решава сам проблема.

Как бихте обобщили дейността на НАТО в тази област?

НАТО не ръководи усилията. Не налагаме нищо на никого.

Съгласуваме желанията на получателите с предложенията на донорите. Така те знаят какви са потребностите

и могат по-ефективно да използват парите си.

Сега е трудно с парите.

Смятаме, че като търсим практически, полезен резултат,

даваме своя принос.

Доктор Фред Чък Паркър за първи път отблизо се е сблъскал с ефекта от малките оръжия

по време на военната си служба във Виетнам.

Днес той завежда службота на НАТО за контрол и координация по въпросите ва малките оръжия и лекото въоръжение,

която се опитва да помогне на държавите да отсстранят заплахите,

произтичащи от излишно или необезопасено леко въоръжение.

Говорим за оръжия за масово унищожение.

Според някои истинските оръжия за масово унищожение са малките,

защото оръжията за масово унищожение до голяма степен са неизползваеми.

Силата им е толкова унищожителна, че можем да се надяваме да си останат такива.

Но за жалост малките оръжия лесно се използват.

Миналата година 750 000 души са загинали от малки оръжия.

И не във война. Две трети от жертвите не са избити по време на война.

Споменахте 200 милиона оръжия. Цифрата е феноменална.

По наши изчисления притежанието на около 70 милиона от тях

е неоправдано.

Какви проблеми създават излишните оръжия?

Проблем, водещ до два резултата.

Тъй като те са в голям брой и не са достатъчно обезопасени и добре съхранявани,

първия резултат е, че лесно могат да бъдат откраднати.

Оръжия, чиято цел е да гарантират националната военна мощ, изчезват.

Никога няма да се сравим с това явление, защото е твърде доходоносно.

Но можем поне да затрудним престъпниците.

Какви са другите заплахи?

Другото е, че не са добре съхранявани, тоест не са обезопасени.

И че са различни видове. Не само малки оръжия.

На едно място се съхраняват муниции за малки оръжия

и артилерийски боеприпаси

и с времето те се повреждат и не са безопасни.

Така че освен проблема с кражбата им,

проблем е и безопасното боравене с тях.

Могат да гръмнат случайно

или поради неумела употреба.

През последното десетилетие в Северна Америка и в Европа

имаше 60 такива случая.

Обръща ли се достатъчно внимание на унищожаването на ръчно преносимите противовъздушни системи?

Една такава система може да свали голям пътнически самолет,

да отнеме живота на пътниците

и да нанесе щети на самолетния превоз и икономиката.

Икономическите последици от свалянето

на самолет с такава система ще са страшни.

Не трябва да позволяваме това да се случва.

Единственото решение е да сме изрядни.

Всички ръчно преносими противовъздушни системи ли са на отчет?

Не. Дали някои липсват? Да.

Все още ли унищожаването на оръжията е прекалено скъпо?

Всяко общество, което се опитва да се развива,

има проблеми с малките оръжия и лекото въоръжение.

И цената е огромна. Ако не се преборим с този проблем обаче,

броят им ще нараства в геометрична прогресия.

И тогава ще бъдем принудени да се заемем с проблема,

а цената ще е... Ракетите ще бъдат повече, отколкото са сега.

Ако не го решим сега, ще платим още по-висока цена.

И ще бъде ужасно.

Много страни търсят помощ, защото,

пак ще кажа, решаването на проблема струва пари.

Наблюдаваме стъпаловиден подход

и от страна на ООН, и в нашите усилия.

Опитваме се да подобрим положението с прости и евтини решения

и да бъдем изрядни на всяко стъпало.

По какъв начин ви помага доверителният фонд на НАТО?

Това е много полезен инструмент,

защото позволява на държавите-членки, които могат да вложат малко средства

и не биха ппредприели мерки по тази причина,

да ги групират с други

и да поверят управлението им на Агенцията за ремонт и доставки,

която има голям опит. Така те са сигурни,

че парите ще се изразходват по предназначение.

И това дава резултат.

Дотук сме унищожили 427 000 малки оръжия и леко въоръжение.

И 105 милиона боеприпаси.

2 милиона ръчни гранати.

24 000 тона други боеприпаси.

Спомняте си, че ви казах, че боеприпасите се съхраняват зле,

не само тези за малките оръжия, а и гранатите за гранатомети, минохвъргачки,

артилерийски боеприпаси, всичко се съхранява на едно място.

Унищожили сме хиляда ръчно преносими противовъздушни системи

и 9000 ракети.

Как НАТО решава този проблем в Афганистан?

През май 2008 г. започнахме един проект

за физическата безопасност и управлението на запасите от боеприпаси

в Афганистан, който приключи през април тази година.

Идеята бе афганистанците да изградят структура за решаване на проблема,

а не ние да го правим вместо тях.

Част от проекта приключи с построяването на 12 депа,

отговарящи на международните стандарти,

в които могат да се поместят 400 палети боеприпаси.

и е осигурена съответната ремонтна техника.

подготвят се и огромен брой специалисти.

Надяваме се, че сега Афганистан е много по-добре подготвен

да решава сам проблема.

Как бихте обобщили дейността на НАТО в тази област?

НАТО не ръководи усилията. Не налагаме нищо на никого.

Съгласуваме желанията на получателите с предложенията на донорите. Така те знаят какви са потребностите

и могат по-ефективно да използват парите си.

Сега е трудно с парите.

Смятаме, че като търсим практически, полезен резултат,

даваме своя принос.

Споделете това    DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink