Съкращаването на износа на оръжия ще намали насилието върху жените

Наличието на малки оръжия увеличава сексуалното насилие върху жените. Тази тема трябва да заеме централно място в международните разговори по Договора за търговията с оръжия и държавите трябва да предприемат действия за спиране на безнаказаното въоръжено насилие срещу жените.

© Ройтерс Хорхе Силва

Когато викате за помощ, хората ви чуват, но няма да дойдат да ви помогнат, ако наоколо има въоръжени мъже.

Мари е била изнасилена от банда на 10 юни 2010 г. “Когато викате за помощ, хората ви чуват, но няма да дойдат да ви помогнат, ако наоколо има въоръжени мъже” казва тя.

Историята й напомня редица други от годишния доклад на Амнести Интернешънъл от януари 2011 г., озаглавен "Жените говорят за сексуалното насилие". Повечето от интервюираните жени, жертви на изнасилване, са били заплашени от група въоръжени мъже.

От 28 февруари до 4 март 2011 г. държавите-членки на ООН участваха в заседание в Ню Йорк на Подготвителния комитет за подписване на Договор за търговията с оръжия (ДТО). Дискусиите по договора са отлична възможност да се разгледат средствата, които се използват при акт на сексуално насилие - най-често малки оръжия и леко въоръжение (МОЛВ). Въпреки наличието на редица правнообвързващи международни инструменти, тези оръжия не са включени в списъка за разоръжаване.

Как трансферът на конвенционални оръжия и боеприпаси се отразява на живота на жените?

Историята на Мари разкрива невидимото въздействие на въоръженото насилие - въздействие върху психиката, физиката и чувството за свобода. Сред мъжете най-явните и видими последици от въоръженото насилие са многобройните убити и ранени. Но в статистикта не фигурират случаите, когато оръжието се използва не за убийство, а за налагане на собствената власт, когато с него зад вратите на дома се подчиняват членовете на семейството или се заплашват със сексуално насилие невръстни девойки, принуждавайки цели семейства да бягат. Когато говорим за малките оръжия, пропускаме да споменем изнасилването на десетки хиляди жени под дулото на оръжието.

Съществува тясна връзка между носенето на оръжие и понятието за мъжественост, така както се възприема в традиционната "оръжейна" култура. Въоръжените конфликти могат да променят виждането на мъжете за качествата, определящи мъжкото поведение - груповият натиск може да засили мъжката агресивност и склонността да се третират жените като по-низши същества. И тъй като по време на конфликт почти всички мъже са въоръжени, те могат да използват оръжието си да налагат властта си над жените.

В Колумбия, където 60-70 % от жените са изпитвали някаква форма на насилие през живота си, наличието на оръжия в обществото е тясно свързано с патриархалната и "мачистка" култура, която приема, че мъжете трябва да носят оръжие, за да се защищават и да закрилят семейството си. Само че вместо да гарантират безопасността, тези оръжия поощряват и изострят насилието над жените и девойките по време и след период на конфликт.

© Ройтер Стринджър Афганистанска администрация

Оръжията поощряват и изострят насилието над жените и девойките по време и след период на конфликт.

През лятото на 2010 г. в Лувунги, източната част на Демократична република Конго, е извършено масово изнасилване в продължение на четири дни. Почти всички от 303-те описани изнасилвания са извършени от групи от двама до шестима въоръжни мъже пред очите на съпрузите и децата на жените. Смята се, че в региона на Големите езера има 200 милиона броя леко стрелково оръжие с най голяма концентрация в източната част на ДРК.

В Колумбия, която е на второ място в света след Судан по броя на вътрешно изселените хора, две от всеки 10 изселени жени посочват сексуалното насилие като пряка причина за тяхното преместване. Във въоръжени конфликти всички враждуващи страни използват сексуалното насилие като оръжие.

По време на гражданската война в Сиера Леоне от 1991 г. до 2002 г. 64 000 момичета и жени са пострадали от свързано с войната сексуално насилие. Жените свидетелстват, че са изнасилвани под дулото на оръжията. "Те опираха дулото до шията или стомаха ни, за да са сигурни, че ще се подчиняваме", обяснява една от тях.

В Либия изнасилването също се изполва като тактика за всяване на страх. "Те (...) го принудиха да гледа как двама от тях поред изнасилват жената", разказва жител на Триполи за нахлуването на четирима въоръжени милиционери в дома на едно семейство.

Съветът за сигурност на ООН призна изнасилването по време на конфликт за заплаха за международната сигурност. Тогава защо толкова оръжия се продават на толкова страни, където изнасилването е стратегия и тактика за дехуманизиране и подчинение?

"За жените примирието не е край на войната"

Твърди се, че "за жените примирието не е край на войната". Според едно проучване от 2007 г. в Черна гора, 90 % от жените, потърсили помощ в убежищата за жени, са били заплашвани с оръжие от партньора си. Често оръжието, което войниците в отпуск, полицаите или частните охранители носят в дома си, се използва в помощ на домашното насилие. По време на последното си посещение в САЩ специалният докладчик на ООН за насилието върху жените подчерта разширяването на употребата на оръжие при домашното насилие.

Улеснявайки надмощието и насилието над жените, оръжията служат, за да им се пречи ежедневно да ползват основните си права. На пазарите, където продават, на работното им място, до водохранилищата, където черпят вода и на пътя, по който момичетата отиват на училище.

© Ройтер Лукас Джаксън

От Хаити до Балканите историята се повтаря до безкрай

От Хаити до Балканите историята се повтаря до безкрай. Оръжията масово се използват за отнемане на правата на жените. При това положение защо да не се включи сексуалното насилие в преговорите за търговията с оръжие?

През 2009 г. САЩ промениха позицията си по ДТО и решиха да се включат в преговорите. Промяната в политиката на най-големия износител на оръжия с износ на конвенционални оръжия за 55 милиарда долара годишно (40 % от световата търговия), е важна крачка напред.

Междувременно Европейският съюз прие правнообвързващ вътрешен кодекс на поведение по отношение на износа на оръжия, за да има "голяма тежест" като защитник на ДТО. Преговорите през 2012 г. няма да се лесни, но е ясно, че за да се защитят правата на жените, съответните задължаващи международни инструменти трябва да включат сексуалното насилие като критерий при вземането на решения за трансфер на оръжия.

Но само ДТО не е достатъчен. Държавите трябва да започнат да събират информация. Без точни данни за притежанието и трафика на оръжия и връзката им с насилието над жените е невъзможно да се разработи успешна обществена политика по тези въпроси.

И накрая, държавите трябва да предприемат действия, за да сложат край на безнаказаното въоръжено насилие над жените и да разширят участието им в разговорите за определяне на политиката в областта на малките оръжия.

Споделете това    DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink