Форум на експертите

10 години по-късно все още често в Афганистан се срещат жени, носещи синя бурка © Nomad Photos

Афганистан - 19 години пропуснати възможности?

Нелофер Пазира е виждала различните лица на Афганистан. И макар че има напредък, тя има чувството, че страната все още не се е измъкнала от цикъла на страданията. Тук тя разказва своите преживявания и впечатления от живота си в Афганистан - от размирните години през 1980-те до днешен Афганистан.

През юли 2001 г. се завърнах в Кабул след тринадесетгодишно отсъствие. През 1980-те години израснах в Кабул, но в юношеството си го напуснах със семейството ми, докато подкрепяният от Съветския съюз режим още бе на власт.

Когато се върнах, а това бе точно седем месеца след падането на режима на талибаните, едва разпознах улиците на родния ми град.

Мрачен саван от тежък прах затъмняваше и обвиваше всичко. Разрушени сгради и стени, разрушени домове и купчини отпадъци и отломки, въоръжени мъже в камиони - това бе новото лице на моя град. Отвсякъде струеше бедност и нищета и сенки с прекършен дух и изгубени души бродеха в опит да оцелеят.

Един следобед си вървях по пътя, когато жена в износена синя бурка се приближи към мен. "Мога да шия", каза тя, "Добра шивачка съм. Ако работите за агенция за помощ, моля, намерете ми работа." Бе загубила съпруга си във войната и се грижеше за голямо семейство, включително седемте си деца и племенниците си. Скоро ме заобиколиха и други жени, всички с подобни истории и искания.

"Вие, джихадисти, отвлякохте нашите синове и убихте нашите съпрузи, а сега искате и оцелелите от нашите семейства да гладуват до смърт. Изчезвай..."

Един мъж на колело ни задмина, после се обърна и започна да вика по мен.“Какво по дяволите си мислиш, че правиш тука, като събираш жените” кресна той. “Ние водихме свещена война, за да защитим достойнството на нашите жени, а вие си въобразявате, че можете да ги купите с вашите парични помощи.” С тясното си изпито лице и хлътналите си очи той приличаше на излязъл от концентрационен лагер.

Жените край мен го отблъснаха. “Вие, джихадисти, отвлякохте нашите синове и убихте нашите съпрузи, а сега искате и оцелелите от нашите семейства да гладуват до смърт. Изчезвай ...” Осъзнавайки безсилието си пред тази вълна от сини бурки, той подви опашка и скрибуцането на ръждясалата верига на велосипеда му постепенно заглъхна в далечината.

Такова бе положението на жените по това време, когато наричаха Кабул "столицата на вдовиците". Хиляди жени зависеха от всеки, който можеше да им предложи възможност да оцелеят.

Интензивно движение по улиците на Кабул © Насим Фекрат

Оттогава често се връщам в Кабул след дългите пътувания из страната. И всеки път не мога да позная родния си град. Сгради, облицовани с лъскаво зелено или синьо стъкло, една гротескна фалшива Айфелова кула на един от градските площади, търговски молове, ресторанти и хотели, пригодени за вкусовете на чужденците, замениха това, което представляваше старият Кабул. Има повече коли, отколкото разнебитените улици могат да поберат, така че сега често попадам в дълги задръствания. Пазарната икономика с неистовото си темпо и бруталното си въздействие подкопа традиционния начин на живот и промени облика на стария град.

Но тя донесе и работни места и възможности, намали бедността и лишенията. Много хора се радват на по-добро жизнено равнище и имат достъп до образование. Тя даде шанс на определена категория хора - тези, които имат правилните връзки и са способни да се възползват от хаотичното положение, за да спечелят пари, и то много.

Редом с това се появи и нова класа хора, които се движат самите те в бронирани коли и имат лични бодигардове. Когато отиват от дома в офиса си и обратно, всички останали трябва да чакаме, докато те блокират улиците, за да минат техните коли.

Същевременно жените, които преди десет години търсеха работа или просеха по улиците, имаха възможност да променят живота си. Жените се оказаха изключително важна част от избирателното тяло в политическо и социално отношение. Те са активни, организирани и мотивирани да участват в живота на днешен Афганистан.

Афганистанските жени се оказаха изключително важна част от избирателното тяло в политическо и социално отношение. Те са активни, организирани и мотивирани да участват в живота на днешен Афганистан.© Nomad photos

Днес на училище ходят много повече момичета, отколкото когато и да било в миналото. Многобройни жени се вливат в редиците на работещите или в политиката. Двете социални категории, които най-много се възползваха от промените през последните десет години, са жените и младото поколение. За младите е нещо естествено да имат достъп до интернет, да притежават мобилни телефони, да ползват новите технологии, които им позволяват да се свързват с целия свят. Техните надежди и стремежи са същите като тези на другите млади хора по света - мечтата за по-добър живот.

Броят и статутът на афганистанските медии невероятно се подобри през последните десет години. Понякога дълбочината и качеството на представянето на новините могат да засрамят повечето западни медии, които представят Афганистан.

Но в Афганистан не всичко е така просто, както изглежда.

Корупцията се превърна в ендемичен проблем, който се увековечава от тези, които би трябвало да са двигателят на промяната в страната.

Някои жени, които навлязоха в политиката, се превърнаха в силни пионки за властниците, военачалниците и богатите бизнесмени. Тези мъже си дадоха сметка, че използването на жените като прикритие им предоставя нова сфера на влияние и разширява контрола им върху богатството и ресурсите. Военачалниците и богатите политици притежават редица телевизионни и радиостанции. Това означава, че те могат да използват новите медии, за да продължат войната в друга област. Всяка възможност за прогрес и промени за тях е повод да увеличат богатството и властта си.

Така корупцията се превърна в ендемичен проблем, който се увековечава от тези, които би трябвало да са двигателят на промяната в страната. Има и такива, които продължават да се борят, за да запазят независимостта си, против всички очаквания.

През последните десет години много афганистанци, която бяха избягали от страната в тежките времена и при трудни обстоятелства, се завърнаха в домовете си. Някои успяха да си върнат земята и домовете, отнемайки ги от хората, които твърдяха, че са техни. Те ги отдават под наем на високи цени на чужденци, които единствени могат да си позволят да заплатят високата цена.

Над 50 % от афганистанците са под 30-годишна възраст. Ако им предложите пистолет или камера, ще ми се да вярвам, че ще изберат второто.

Планински връх с комуникационна кула и оборудване. Младите поколения в Афганистан израстват с гарантиран достъп до интернет, мобилни телефони и новите технологии, които им позволяват да се свързват с останалия свят. © Насим Фекрат

Други започнаха бизнес, от магазини и ресторанти до хотели или строителни компании. Някои афганистанци се върнаха във войските на НАТО като преводачи, разузнавачи и съветници. Вече съществува и нова управляваща класа, включително министрите в сегашния кабинет. Съществува негласна неприязън между тези, които са се върнали с доходоносна работа и титли или които печелят повече от местните жители, останали в страната по време на войната. Това създава още една пукнатина в едно и без това крехко общество, където трудно ще се установи равенство и демокрация.

Несигурността има ужасно влияние върху цялата страна. Редица бизнесмени бяха отвлечени от банди за откуп. Липсата на ефикасна полиция позволява на местната мафия да се вихри и трафикът на наркотици се разширява.

Това е по-сериозна заплаха за безопасността и благосъстоянието на хората от талибаните.

В това трудно положение какво да мислим за крайния срок за изтегляне на САЩ и НАТО през 2014? Мнозинството афганистанци подозират, че американците никога няма да се оттеглят. През ноември в Кабул се предвижда свикването на Лоя Джирга (Велико народно събрание), което ще трябва да отговори на следния въпрос - трябва ли САЩ да оставят постоянни бази в Афганистан? Твърди се, че американците искат да оставят постоянни бази като преден пост в близост до Русия, Китай и Иран. Това кара афганистанците да се питат дали Афганистан има някаква стойност за останалия свят или просто има стратегическо местоположение.

Последното разделение в Афганистан е в самото правителство по отношение на проекта на президента Карзай за “помирение с талибаните”. Този ход предизвика вълнения и дори убийства. От самото начало женските организации и членове на самото правителство на Карзай се противопоставиха. Неотдавна разделенията доведоха и до смъртта на бившя президент Бурханудин Рабан.

Дори и в присъствието на международните въоръжени сили и организации афганистанското правителство и полиция не са способни да поддържат закона и реда. Как ще се справят без тях според вас?

С едно загубило легитимност правителство, с корупцията, която подкопава в дълбочина всички институции - включително армията и полицията, отчаяни от липсата на сигурност, повечето афганистанци нямат кой знае какви очаквания. “Дори и в присъствието на международните въоръжени сили и организации афганистанското правителство и полиция не са способни да поддържат закона и реда. Как ще се справят без тях според вас?” каза един млад мъж, продуцент в Noreen Television Network.

Професионалната класа вече се кани да бяга. През последните две години се увеличи броят на афганистанците, които се опитват да си намерят дом в чужбина.

Миналата седмица получих електронна поща от блестящ високообразован инженер, специалист по високи технологии, който се бе завърнал преди десет години от Иран с надеждата да живее "нормален живот". Жена му, също толкова интелигентна, работеше в една от афганистанските медии.“Успяхме да напуснем страната, но децата ни са още в Кабул", пишеше той. "Решихме, че няма начин да останем в Афганистан и се надяваме да намерим работа в чужбина, за да изтеглим и децата си. Познавате ли някой, който може да ни помогне да си намерим работа в Гърция, докато си уредим нещо другаде?”

В света на киното и телевизията това може да влезе в скеч на Монти Пайтън. Афганистанец търси работа в Гърция! Но в реалния свят това просто е още една афганистанска драма.

Много се промени през последните десет години, но има моменти, в които се питаш дали наистина нещо реално се е променило въобще. Според мен пропуските и провалите през последните десет години затъмняват постигнатия напредък.

Над 50 % от афганистанците са под 30-годишна възраст. Ако им предложите пистолет и камера, ми се ще да вярвам, че ще изберат второто. Но аз съм закоравял оптимист.

Нелофер Пазира е канадска режисьорка от афганистански произход, актриса, журналистка и правозащитничка. Израсла е в Кабул по време на съветската окупация, после е избягала в Пакистан и след това в Канада. Известна е с ролята си в акламирания филм "Кандахар"(2001 г.), в който героинята й се връща в Афганистан да търси загубен приятел от детството си.

предложения
Ахмад Шах Масуд
Лидер на съпротивата и национален герой на Афганистан
Бюлетин
Нещо пропуснато?
Няма да бъдем пионка в чужда игра,
ние винаги ще сме Афганистан.!
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
Сподели това
Facebook
Facebook
Twitter
Twitter
Delicious
Delicious
Google Buzz
Google Buzz
diggIt
Digg It
RSS
RSS
You Tube
You Tube