Форум на експертите

Талибански бунтовници © Galuna.com News

Струваше ли си да се инвестира в Афганистан?

Може ли да се сравни предишният Афганистан, където мъчеха и обезглавяваха, с днешния? Г-н Шафик Хамдам представя страната така, както я вижда. Признава, че все оше не е съвършена. Но смята, че е извървяла дълъг път.

Роден съм и израснах през драматичен период в афганистанската история. Виждал съм какво ли не през последните три десетилетия в Афганистан. Бил съм свидетел на потресаващи кръвопролития и геноцид в столицата Кабул. Като студент наблюдавах дискриминацията и публичните мъчения и безнадеждно гледах как обезглавяваха хора.

Режимът на талибаните е най-ужасната епоха в афганистанската история. Бяха избити хиляди афганистанци. А живите изгубиха надежда.

И тогава се случиха събитията от 11 септември. Атентатите бяха трагедия за Съединените щати и Запада. Но за афганистанците, познали толкова страдания под властта на талибаните и Ал Кайда, това бе неочаквана възможност.

През октомври 2001 г., когато САЩ започнаха военна кампания в Афганистан, в душите на афганистанците разцъфна надежда. По това време живеех в Джалалабад, град в източната част на страната на няколко мили от бастиона на Ал Кайда в Тора Бора. Бях един от многото младежи, които подкрепяха кампанията.

Ръководената от САЩ и подкрепяна от афганистанци мисия за шест месеца успя да свали от власт талибаните, Ал Кайда и чуждестранните им съюзници.

След падането на талибаните Афганистан започна от нулата. След три десетилетия война инфраструктурата и държавната система се бяха сринали напълно. Това не бе възстановяване, а нов градеж на всичко от основите. През последните десет години Афганистан се издигна до сегашното си положение - страна, постигнала много в социалната сфера, културата, политическото развитие, икономиката и сигурността.

Свободата настъпва

При режима на талибаните свободните медии, свободното слово и комуникации бяха забранени. Като студент се интересувах от детски списания и трябваше да водя борба, за да намеря. Днес имаме хиляди печатни издания, над 75 активни телевизионни канала и над 175 радиостанции, което е невероятно постижение.

Когато талибаните станаха печално известни с унищожаването на 1700-метровите статуи на Буда в Бамиан, написах статия срещу този акт. Изключиха ме от университета и ме хвърлиха в затвора. Имах голям късмет, че ме освободиха - донякъде, защото не признах, че съм автор на въпросната критична статия.

Само три държави признаваха режима на талибаните. Днес повечето страни по света официално признават Афганистан. Страната има 56 дипломатически мисии по света и поддържа двустранни и стратегически отношения с редица страни.

Макар че и днес има оплаквания от управлението и състоянието на демокрацията в Афганистан, нека не забравяме, че талибаните бяха създали диктаторски емират. Днес страната ми разполага с конституция, демократично избрани президент и правителство и избираеми парламент и провинциални съвети, в които 25 % от постовете се заемат от жени.

Трябва да се направи още много, за да се развие гражданското общество. Но ще припомня, че талибаните закриха политическите партии, неправителствените организации и всички останали организации на гражданското общество. Днес те са стотици.

Гради се нова страна

Преди нямаше нормални пътища и магистрали, днес се радваме на хиляди километри пътища и магистрали, които бяха възстановени и покрити с настилка.

Хиляди училища, закрити от талибаните, отново отвориха врати. Според афганистанското министерство на образованието днес над 8 милиона момчета и момичета ходят на училище. Преди десет години броят на учениците едва достигаше половин милион, и то само момчета. Днес в образователната система са обхванати една четвърт от афганистанците.

Днес афганистанските момичета могат да ходят на училище. До 2001 г. броят на учениците, само момчета, едва достигаше половин милион. Днес почти 8,3 милиона момчета и момичета ходят на училище. © Nomad Photos

Мостовете и язовирните стени, разрушени от талибаните, отново бяха изградени. Построени бяха стотици болници и клиники.

Пет големи телекомуникационни компании свързват афганистанците с останалия свят благодарение на мобилните телефони и интернет. Днес страната има функционираща банкова система и се радва на масови инвестиции в минния сектор.

Милиони деца в страната се ваксинират срещу епидемични заболявания и над 80 % от населението има достъп до основните здравни услуги.

Стратегията за национално развитие, която бе завършена през 2008 г., положи основите на развитието на Афганистан. През 2001 г. средният доход на глава от населението бе 150 долара. Днес размерът достига 500 щ.д. Брутният вътрешен продукт нарасна от 3 милиарда долара на 18 милиарда. Афганистан се присъедини към регионалните икономически форуми. Търговията със съседните страни се увеличи до 2,5 милиарда годишно.

Сигурност, сигурност, сигурност

След режима на талибаните най-голямата опасност бяха милициите на муджахидините. Но като участник в ръководената от ООН програма за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция видях как муджахидински милиции - и много талибани - предадоха оръжията си и отново се интегрираха в общността.

През последните десет години наблюдавах впечатляващи постижения в областта на сигурността.

По времето на талибаните армията и полицията бяха подменени от милиция. Когато Северният алианс навлезе в Кабул, той не разполагаше с организирана армия или полиция. Така че афганистанското правителство, с подкрепата на НАТО и Европейския съюз, започна от нулата. Днес ние имаме 305 000-хилядна армия и полицейски сили, които представляват всички етноси и племенни групи в Афганистан.

Афганистанските национални сили за сигурност растат на брой и подобряват качеството си. Днес личният състав на 305 000-та армия и на полицията представлява всички етноси и племенни групи в Афганистан. © Мисия на НАТО за обучение в Афганистан

Днес афганистанските национални сили за сигурност не са така добре екипирани, както биха ни се искало. Въпреки това те нарастват по брой и подобряват качеството си. Те постигнаха забележителни успехи в борбата с тероризма и защитата на афганистанските граждани.

Но бунтовниците не са елиминирани. През последните десет години война хиляди афганистанци загинаха или бяха ранени от самоделни взривни устройства и бомбени атентати камикадзе. Хиляди други бяха изселени. Но броят на международните сили и на афганистанската армия бе увеличен и се предвижда през 2014 г. страната сама да поеме контрола на своята сигурност.

Преходът не е обикновен процес. Той носи гордост, засилва самостоятелността, отговорността и авторитета. Всяка нация цени независимостта и суверенитета. Преходът ще донесе на афганистанците осъществяването на една заслужена мечта - да станат годподари на собствената си земя.

Жена, служеща в афганистанската армия © Nomad Photos

Преходът помете лъжливата пропаганда на бунтовниците, които представят Афганистан за окупирана страна. Обявявайки началото на преходния процес, афганистанското правителство доказа, че Афганистан не е окупирана, а свободна и независима държава, която сама решава кое е в неин интерес.

Афганистан отново се превърна в държава за всички афганистанци. След три десетилетия войни започнахме отново да вярваме в по-доброто бъдеще.

Смятам, че разполагаме с достатъчно време да завършим прехода и се надявам, че в края му ще разполагаме с надеждни сили за сигурност, които ще бранят страната.

Самите афганистанци настояваха и се нуждаеха от преход. Не може вечно да зависим от международните сили, като всяка друга страна искаме сами да се справяме и да носим отговорност за собственото си бъдеще.

Благодарение на помирението и връщането в обществото, на ангажиментите, поети от съюзническите страни, на партньорството на НАТО и САЩ се надявам, че след 2014 г. животът в Афганистан ще стане по-хубав и по-сигурен.

За да успее преходът, международната общност трябва да развива гражданското общество и политическите партии. Днес Афганистан няма потребностите на една милитаризирана държава, а на демократична страна, която се нуждае от силно гражданско общество и широко политическо представителство.

Тези постижения обаче не са гарантирани, правителството все още не е достатъчно силно. Слабото управление, наркотиците, нерешените проблеми със съседните страни, бедността и преди всичко корупцията си остават огромни проблеми. Проблеми, които трябва да бъдат решени.

За да успее преходът, международната общност трябва да развива гражданското общество и политическите партии. Днес Афганистан няма потребностите на една милитаризирана държава, а на демократична страна, която се нуждае от силно гражданско общество и широко политическо представителство.

Ако политиката и стратегията в различните области се водят, както трябва, и се основават на нуждите на афганистанците и ако се появят силни лидери, съм убеден, че в бъдеще Афганистан ще съумее да върне дълга си към международната общност с приноса си за международния мир и сигурност.

Искам да задам на читателите няколко въпроса във връзка с инвестициите, направени в Афганистан. Смятате ли, че в Афганистан има промяна? Смятате ли, че има подобрение по отношение на развитието, човешките права, управлението и демокрацията в страната? И най-вече, смятате ли, че в сравнение с 2001 г. светът е по-сигурен?

Надявам се, че като мен ще отговорите "да". Днешният Афганистан не е заплаха за нито една страна. Той е в пъти по-развит от това, което бе преди десет години.

И дори с всички оставащи проблеми - несигурността, бедността и всичко друго, от което се оплакват хората, ви питам: "Може ли въобще да се прави сравнение между днешен Афганистан и това, което бе преди десет години? Моят отговор е категорично "не".

Нов посетител?
За автора

Шафик Хамдам, афганистански гражданин, е съветник по медиите и страната към службата на Старшия граждански представител на НАТО в Кабул.

предложения
Ахмад Шах Масуд
Лидер на съпротивата и национален герой на Афганистан
Бюлетин
Нещо пропуснато?
Няма да бъдем пионка в чужда игра,
ние винаги ще сме Афганистан.!
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
Сподели това
Facebook
Facebook
Twitter
Twitter
Delicious
Delicious
Google Buzz
Google Buzz
diggIt
Digg It
RSS
RSS
You Tube
You Tube