Форум на експертите

НАТО след 11 септември - поглед от САЩ

Един наистина модерен подход, който да ускори приспособяването на НАТО към новите заплахи, трябва да започне с рационализиране на разходите, повече ангажираност и ясно планиране, смята Жаклин Дейвис.

В края на изминалото от 11 септември десетилетие страните от НАТО трябва да обърнат тенденцията към непрекъснато съкращаване на разходите за отбрана и да приемат веднъж завинаги, че трансаллантическата връзка си заслужава да се пази. Последният прецедент с операция "Обединена защита" не е окуражаващ.

Американската политика на отдръпване от водещата роля в Либия и оказване само на важна поддръжка няма да надделее, докато европейските съюзниици от НАТО нямат готовност да увеличаг бюджета на отбраната. Те трябва да обсъдят колективно и някои важни за Алианса въпроси като използването на сила срещу новите и възникващите заплахи за сигурността.

Необходимостта от по-системно планиране в НАТО на необичайните и асиметрични заплахи, идващи от недържавни структури, не е добре анализирана в новата стратегическата концепция. Отчитаането й би улеснило и планирането на операции по член 5 (нападение срещу една държава се счита за нападение над всчки).

Да не забравяме терористите "вълци единаци", атаките в киберпространството, оръжията за масово унищожаване и търсенето на такива оръжия от терористичните организации

Въпреки че на последната среща на върха на НАТО в Лисабон бе потвърдено, че отбраната по член 5 си остава основната мисия на Алианса, продължава да се дискутира какво точно означава това в XXI век. Днес проблемите в областта на сигурността са многообразни - от някои държави до недържавните въоръжени групировки, използващи високотехнологични оръжия в асиметрично, неравно противоборство или по-обисновени оръжия, които всяват страх и причиняват тежки загуби сред цивилното население. Това сериозно се разминава с досегашното понятие за война, споделяно от НАТО и Запада, което в последно време еволюира, поставяйки акцента върху свеждане на жертвите до минимум, избягване на загуби сред цивилното население и приключаване на операциите колкото може по-бързо..

И това не са единствените заплахи. Да не забравяме терористите "вълци единаци", атаките в киберпространството, оръжията за масово унищожаване и търсенето на такива оръжия от терористичните организации. Всичко това поражда въпроси, свързани с тълкуването на член 5 в съвременния свят и начина, по който трябва да се прилага.

Според мен обаче дискусията в НАТО по член 5, особено малко преди приемането на новата стратегическа концепция в края на 2010 г., се характеризираше с фалшив дебат за териториалната отбрана и експедиционните способности. Както посочиха редица държави членки, за отбрана на територията на НАТО (особено по фланговете) са необходими екпедиционни въоръжени сили. При това положение трансформацията на НАТО към по-голяма мобилност, точност и оперативна съвместимост може само да подсили, а не да принизи, мисиите за териториална отбрана.

Основният въпрос, който трябва да си зададат плановиците от НАТО, е дали планирането, което се развива, адекватно отчита риска недържавни структури да бъдат подпомогнати от държава, за да нападнат НАТО.

Това поражда дилема, защото някои държави членки са по-заинтересувани от планирането на териториалната отбрана по по-традиционен начин, особено във връзка с Русия. Други предпочитат да прокарват нови, понякога неконвенционални идеи за позиция на силата, което се дължи на различното им тълкуване на понятията "заплаха" и "национален интерес".

Освен това, макар че териториалната отбрана запазва централното си място в планирането на сигурността, нововъзникващите проблеми в тази област все повече противоречат на това понятие, защото границите стават все по-пропускливи и не могат да спрат балистичните ракети и други заплахи. Как да се защити от тези заплахи в период на ресурсни ограничения и съкратени разходи за отбрана е основен въпрос за Алианса в момент, когато не винаги има консенсус за бъдещите заплахи (Иран), за необходимите способности, противоракетната отбрана и използването на сила и държавите членки налагат ограничения.

Затова, въпреки че планирането при извънредни ситуации за всеки непредвиден случай, включително Русия, си остава един от важните аспекти от дейността на Съюзното командване по операциите, то не е основният проблем с член 5, който НАТО трябва да реши. Възможността Иран да се сдобие с ядрени оръжия, и балистични ракети, насочени към Европа, също трябва да се отчете сред възможните мисии за отбрана и възпиране по член 5.

В съвременния свят обаче териториалната отбрана трябва да включва защита на важните инфраструктурни обекти, овладяване на последиците, плаониране на действията за осуетяване на атака с електромагнитна пулсация (ЕМП), различните аспекти на енергийната сигурност и операциите в киберпространството. Очевидно не всички кибератаки могат и трябва да се обвързват с член 5. Възниква въпросът кога и как една кибератака или нападение над енергийната инфраструктура може да се разглежда като извънредна ситуация, заплашваща съответната държава и НАТО и налагаща прилагането на член 5.

Тревожнотоо в този случай е възможното обвързване на поръчани от държава нападения и недържавни въоръжени групировки, на които да бъде възложено да ги осъществят. Това ще създаде объркване относно източника на нападението и ще усложни дебата в НАТО за ответната реакция. Иран и връзките му с Хизбалла са пример, макар че в НАТО няма консенсус дали Иран представлява заплаха за интересите на Алианса.

В кибернетичното пространство също има риск спонсорирани от национална държава недържавни структури да извършат атака, какъвто вероятно е случаят с последните прониквания в компютърните системи за сигурност на Съединените щати и НАТО..

Въпросът, който трябва да си зададе НАТО, е до каква степен тези атаки засягат инттересите в областта на сигурността. Дори да приемем, че е възможно да се открие откъде идват, как ще се действа, след като държавите от НАТО не винаги постигат съгласие за използването на сила да не говорим за превантивни действия?

По време на разискванията за новата стратегическа концепция на НАТО бе повдигнат проблемът с терористичните бомбени атентати и самоделните взризвни устройства в европейски градове. Превантивните действия са важен аспект от плрнирането за извънредни ситуации при подобен сценарий. Но се оказа трудно да се постигне съгласие по прилагането на който и да било тип превантивни действия и още по-малко за използването на сила срещу извършителите, ако се установи кои са. Проблемът е, че превантивните действия изискват отлично разузнаване, а в това отношение НАТО изцяло разчита на държавите членки.

Както е предложено в новата Стратегическа концепция, в бъдещите мисии на НАТО може да се наложи да бъдат включени и невоенни структури - неправителствени и международни организации и други международни партньори. Това предполага нов начин на действие в Алианса. За някои държави членки като Франция това противоречи на праволинейното виждане, че НАТО не бива да се ангажира с граждански организации и да изпълнява невоенни функции като обучение на полицейски служители например.

НАТО вече разполага със структура за планиране на гражданската отбрана в извънредни сигуациии и вероятно предстои развитие на Комитета на старшите служители по планиране на гражданската отбрана при извънредни ситуации (SCEPC). Могат да възникнат спешни нови мисии, свързани например с криминалистиката, биометричните данни или за овладяване на последствията от поражение с ОМУ.

Друг важен аспект от превантивното планиране е достъпът до висококачествена разузнавателна информация за потенциалните врагове, техните способности и връзки с други местни групи, правителства и други заинтересовани страни. Необходимо и крайно важно е планирането в НАТО да предвиди усъвършенстване и засилване на ролята на силите за специални операции, особено ако Алиансът възнамерява да провежда операциии в зони, в които недостатъчно познава тенденциите, капацитета и отношенията. НАТО вече започна със създаването на разузнавателна мрежа, обединяващи всички източници на информация, която може да оказва поддръжка в театъра на операциите и да предоставя важна за планирането информация при спешни кризи.

Глобалните и нетрадиционни партньорски отношения също са от огромно значение за усилията на Алианса да приложи всеобхватна стратегия. Те вклчват например подкрепа от силите на НАТО за невоенна агенция или международна партньорска организация като ООН при извънредни кризисни ситуации. АЙСАФ в Афганистан вече взаимодейства с широка общност от коалиционни партньори, включително Австралия и Нова Зеландия. Това явление найв-вероятно ще се разпространи през следващиите години с глобализацията и развитието на всеобхватното планиране. Както гласи и стратегическата концепция от 2010 г., "НАТО е регионална организация с глобална цел".

Днес и в Либия силите на НАТО взамодействат с други партньори и по-специалнот Катар и Обединените арабски емирства. И двете държави игроат важна роля за обучението на либийските опозиционни сили, прилагайки принципа "да обучим обучаващите", който заема централно място при планирането на специалните сили в НАТО. С времето подобна структура ще трябва да се използва все по-спешно, а това изисква засилване на оперативната съвместимост с партньорите. Особено ако НАТО реши да се ангажира и на други места, където успехът ще зависи от действията на местнио равнище и сътрудничеството на партньорите.

Досега НАТО има в актива си само една антитерористична операция.(Active Endeavour), чията цел е забраната на терористична дейност в Средиземно море. Целта се свежда до откриване на терористи или пратки ОМУ. Никога досега не се е мислело тази операция да служи за образец при планирането на борбата с тероризма в НАТО. Някои стратези от Алианса предложиха да се разшири мандатът на операцията за гарантиране на сигурността на мореплаването, както по времето, когато сигурността на морските пътища се смяташе за един от стълбовете на планирането в организацията.

В това отношение, благодарение на новата морска стратегия на Алианса от 2011 г. сме свидетели на ново мислене в планиращите структури на НАТО, насочено към всеобхватен подход към морската сигурност. Това може да доведе до отчетливо разпределение на задачите между Алианса и Европейския съюз, които да си разделят ролята и мисиите, при условие, че ЕС успее реално да развие собствена идентичност в областта на сигурността и отбраната, която неговите държави членки обявиха за свжя цел.

Засега обаче усещането за провал на ЕС в Либия и фактът, че много малко от европейските членове на НАТО се включиха, и то в края на операция "Обединена защита", намалява шансовете това да се случи, особено в период на съкращаване на разходите за отбрана. При това положение НАТО си остава най-надеждната рамка за колективно действие и решаване на европейските проблеми в областта на сигурността като цяло в бъдеще. Това естествено предполага Съединените щати и европейските им партньори да продължат да се ангажират с това и да проявят волая да увеличат ресурсите, необходими за задоволяване на новите потребности.

НАТО обмисля нова инициатива за способностите, която ще бъде изложена на срещата на върха в Чикаго през 2012 г. , Сега е моментът лидерите на Алианса да обмислят нови начини да получиат достъп до важни елементи, които могат да подобрят способностите и които засега се притежават и пазят от отделни държави.

Една от идеите е да се определят средствата, които могат да се използват за операциите, и държавите, които биха желали да ги предосавят за ;целите на НАТО. Това е сърцевината на така наречения от Генералния секретар Расмусен подход за "интелигентна отбрана" - икономии в отбраната благодарение на нови методи на сътрудничество. Това налага и по-широко разбиране, че недависимо от националните изисквания в отделните страни от НАТО, те са партньори, преследващи общи цели.

За редица страни от НАТО това се очертава като трудно начинание. То изисква още сериозни промени в действията на техните армии. Но по необходимост и заради финансовата криза е възможно планиращите отбраната да нямат друг избор, освен да преразгледат старите конструкции, да рационализират и групират средствата, техниката и силите и да разработят нови идеи в оперативното планиране, ако искат да запазят структурата на армията и необходимите бойни способности.

Великобритания и Франция вече проучват възможностите да направят това, докато други като Холандия и Белгия например си сътрудничат вече от години.Това им позволява да поддържат значителен капацитет в области, в които нито една държава не би желала да загуби оперативните си способности. За бъдещоото планиране в Алианса определянето на ключовите способности е основна задача, ако държавите членки сериозно възнамеряват да запазят надеждността на НАТО.

Както покзазаха операциите на НАТО в Афганистан и Либия, планирането на стабилизацията и потушаването на бунтове се основава на умения и правила за участие (за употреба на сила), различни от тези, които важат за защитата на населението и територията на държавите членки. Силите на НАТО бързо осъзнаха и научиха това благодарение на опита от Афганистан.

Но въпросът пред бъдещото планиране в НАТО е дали организацията отново ще участва в такива амбициозни операции извън собствената си територия. Както показват разискванията в НАТО по отношение на Либия ,няма голям политически апетит към подобни действия и още по-малко способности за поддръжка на операции за стабилизация след конфликти, в резултат на което това може да остане от национална компетентност.

Но на хоризонта се задават и нови предизвикателства, които може да наложат участието на НАТО, дори и не всички държави членки да искат да участват. Ако Алиансът желае да продължи да бъде нужен в новата ера на заплахи и предизвикателства, той трябва ясно да демонстрира способността си да направи това. Това ще е особено важно за скептично настроения Американски конгрес и други разочаровани от тромавите процеси в Алианса, които понякога са основната пречка НАТО да извлече максимална полза от колективните действия и сътрудничеството.

Нов посетител?
За автора

Д-р Жаклин Дейвис е изпълнителен заместник-председател на Института за анализи на външната политика. Тя е експерт по въпосите на националната сигулност на САЩ и по-специално струкктура на въоръжените сили, коалиционно съюзническо планиране, отбрана и възпиране, предизвикателства и и понятия и междуведомствени аспекти. .

предложения
Ахмад Шах Масуд
Лидер на съпротивата и национален герой на Афганистан
Бюлетин
Нещо пропуснато?
Няма да бъдем пионка в чужда игра,
ние винаги ще сме Афганистан.!
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
Сподели това
Facebook
Facebook
Twitter
Twitter
Delicious
Delicious
Google Buzz
Google Buzz
diggIt
Digg It
RSS
RSS
You Tube
You Tube