Форум на експертите

© АЙСАФ

Десет години по-късно - поуките

Ако погледнем назад, вместо да предвещаят залеза на НАТО, събитията от 11 септември се превърнаха в катализатор на най-дълбоките промени в историята на организацията, твърди Микаел Рюле .За съюзниците от НАТО въпросите, по които трябваше да размишляват от самото начало, бяха колкото очевидни, толкова и дълбоки.

Трябва ли съюзниците да се позоват на член 5, разпоредбата за колективна отбрана, изпращайки силно политическо послание на солидарност на суверенни държави? Или това ще въвлече Алианса в нещо, което може да се превърне в "лична" кампания за реванш на Съединените щати срещу тези, които извършиха това отвратително престъпление? И преди всичко, какво ще стане, ако Вашингтон реши, че това е национален проблем и просто загърби НАТО и предложението му за солидарност?

САЩ не поставиха НАТО в центъра на своята реакция. Вашингон сключи доста различна коалиция.

Седмиците след 11 септември сякаш потвърждават позицията на тези, които не искаха да се правят големи жестове.

Въпреки че съюзниците се позоваха на член 5 на следващия ден след атентатите и някои механизми на Алианса като гарантирането на свободно прелитане над въздушното му пространство веднага се задействаха, когато стана ясно, че атентатите се коренят в Афганистан, САЩ не поставиха НАТО в центъра на своята реакция. Вашинтгон счете, че му е нужна съвсем различна коалиция.

За кратко теоретичната школа "НАТО запада" сякаш се оказа права. След позоваването на член 5 за първи път в историята на НАТО отговорът на Вашингтон се сведе горе-долу до "Не ни закачайте. Ние ще ви постърсим,,ако трябва".

Трансформацията на НАТО

След няколко месеца и много некролози по адрес на НАТО нещата се поизясниха. Отношението на САЩ се оказа не толкова пренебрежително, колкото изглеждаше в началото. Нито пък НАТО бе обречен на маргинализация в борбата срещу международния тероризъм.

Предупреждението на Генералния секретар лорд Робъртъсн, че критиците на НАТО праят грешка, като тесногръдо се вторачват в конкретен момент, се оказа точно. Трансатлантическата общност се нуждаеше от време, за да асимилира напълно всички последици от 11 септември. Но по-късно уроците от този съдбовен ден щяха да залегнат в политическата и военната програма на НАТО.

В същност НАТО бе започнлал да адаптира програмата си още преди съюзниците съзнателно да настоят за това. Първият пример за това развитие бе позоваването на член 5 на 12 семтември 2001 г. Приемайки, че нападение отстрана не на държава, а на частни лица, може да се окачестви като "въоръжено нападение" по смисъла на Вашингтонския договор, съюзниците разшириха тълкуването на колективната самоотбрана далеч отвъд традиционното разбиране за ответна реакция на военно нашествие.

Уроците от Афганистан

Поемането на командването на Международните сили за сигурност в Афганистан (АЙСАФ) през август 2003 г. бе друга важна крачка към утвърждаване на ролята на НАТО извън Европа.

Както можеше да се очаква, мисията в Афганистан изправи НАТО пред редица предизвитакелства - от липсата на подходящи бойни способности в много от държавите членки до вечния дебат за "справедливото разпределяне на рисковете и тежестите". Освен това мисията извади на бял свят сериозните политически и военни асиметрии вътре в НАТО, както и различията между членовете му по отношение на значението на мисията и пътищата да се постигне успех. Участието в Афганистан принуди НАТО да осъществи още редица промени, за да увеличи капацитета си да се справя с проблемите.

Днес НАТО е много по-опитен в ръководенето на сложни операции в отдалечени региони, отколкото преди 11 септември.

Една от основните промени е качеството на военните способности на съюзниците и партньорите. Макар че много държави понесоха загуби в Афганистан, мисията на АЙСАФ ускори трансформацията в наследените от Студената война армии в много страни, за да се пригодят към експедиционни мисии..За много от държавите, участващи в АЙСАФ, това бе първият боен опит от десетилетия насам. Изправени пред трудни задачи, вариращи от стабилизация до потушаване на бунтове, контингентите на редица страни членки и партньори трябваше в крачка да адаптират подготовката, екипировката и бойната техника.

Благодарение на това днес НАТО е много по-опитен в ръководенето на сложни операции в отдалечени региони, отколкото преди 11 септември и в началото на мисията в Афганистан.. Освен това опитът, натрупан в обучението на местните сили за сигурност, също може да бъде полезен при други обстоятелства - например в Либия след Кадафи.

Алиансът се превърна в център на безпрецедентна международна коалиция и вече има партньори по целия свят

Другата важна промяна се отнася до партньорството. Тъй като общите цели на мисията в Афганистан широко се споделят от много страни, Алиансът се превърна в център на безпрецедентна международна коалиция и вече има партньори по целия свят, от Азиатско-Тихоокеанския регион до Латинска Америка. В резултат от това НАТО не само има вече глобално партньорство, но и промени подхода си към него - от регионален той стана по-функционален.Тези промени позволяват по-ефикасно партниране по бъдещите проблеми като тероризма, разпространението на оръжия за масово унищожение,кибератаките или хуманитарните кризи.

Третата важна област на промени са отношенията на НАТО с другите институции.

От самото начало ролята на НАТО в Афганистан бе да гарантира безопасна среда, в която гражданските структури да изпълняват задачите си за възстановяване на опустошената от войни страна. Макар че често се смяташе, че ангажираността на цивилната страна изостава спрямо военните усилия, отношенията между АЙСАФ и гражданските организации, правителствени и неправителствени, с времето се развиха. Напрмер отношенията между НАТО и ООН, които по време на конфликтите на Балканите през 90-те години бяха трудни, значително се подобриха.

Прилагането на един наистина всеобхватен подход, комбиниращ политически, икономически и военни средства, все още е далечна цел. Но днес НАТО има по-добра връзка с цивилната страна на международната общност, отколкото преди 11 септември и Афганистан.

Прилагането на един наистина всеобхватен подход, комбиниращ политически, икономически и военни средства,, все още е далечна цел. Но днес НАТО има по-добра връзка с цивилната страна на международната общност, отколкото преди 11 септември и Афганистан

Трансформацията на НАТО, предизвикана от 11 септември, далеч не е приключила.

Ал Кайда бе значително отслабена, но да се завърши преходът до 2014 г.и да се предостави на афганистанските сили за сигурност ръководството на всички провинции и области е голямо предизвикателство. Освен това, въпреки че НАТО е ангажиран на няколко континента, съюзниците все още не осъзнават достатъчно нуждата да се създаде "глобална" колективна нагласа. В резултат от това вай-често НАТО проявява интерес към даден регион, едва след като кризата вече е избухнала и се налага да се разгърнат въоръжени сили.

Друга област, на която трябва да се обърне още внимание, е партньорството. И особно с Китай и Индия, които залагат много на бъдещето на Афганистан.

И накрая, трябва концептуално да се разработи ролята на НАТО в борбата с тероризма, например военната концепция да се допълни с политическа.

Заключение

В началото на XXI век НАТО бе изправен пред двойна дилема. Първо, още преди 11 септември започна да става ясно, че новите заплахи като тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение.се намират извън Европа и вниманието на Съединените щати се насочи към Средна Азия и Близкия изток. Но дотогава, докогато НАТО продължаваше да се смята отговорен единствено за сигурността на Европа, всеки опит на Съединените щати да се насочат другаде се правеше извън органидзацията.

Втората дилема произтичаше от факта, че военните способности на повечето държави членки бяха оптимално пригодени за случай, който изглеждаше все по-малко вероятен - мащабна война в Европа. Имаше опасения, че едностранното поведение на САЩ ще се втвърди и влиянието на Европа ще отслабне.

Вместо да предизвести упадъка на НАТО, 11 септември се превърна в катализатор на най-сериозните промени в историята на организацията

Отчасти поради естеството си, но много повече защото следваше здравите си политически инстинки, трансатлантическата общност успя да преодолее тези дилеми. Вместо да предизвести упадъка на НАТО, 11 септември се превърна в катализатор на най-сериозните промени в историята на организацията, превръщайки мотото на Алианса от "съществувам" в "действам". Укрепи се ролята на НАТО като уникална институция, съчетаваща военни умения с политическа визия. Трансатлантическата общност показа, че е "учеща се общност", както уместно я нарече един европейски наблюдател.

Вярно е, че 11 септември извади всички от равновесие, но погледнато от наши дни се вижда, че НАТО се е вслушал в съвета на Хенри Кисиднжър малко след атентатите - трагедията да послужи за нещо.

Нов посетител?
За автора

Микаел Рюле ръководи Секцията "Енергийна сигурност" към Отдела на НАТО за новите предизвикателства в областта на сигурността. Тук излага лични мнения.

предложения
Ахмад Шах Масуд
Лидер на съпротивата и национален герой на Афганистан
Бюлетин
Нещо пропуснато?
Няма да бъдем пионка в чужда игра,
ние винаги ще сме Афганистан.!
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
Сподели това
Facebook
Facebook
Twitter
Twitter
Delicious
Delicious
Google Buzz
Google Buzz
diggIt
Digg It
RSS
RSS
You Tube
You Tube