ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Днес жените са бойци на предния фронт - без оръжие

Get the Flash Player to see this player.

Марго Валстрьом, специална пратеничка на ООН за сексуалното насилие в конфликтите, описва основните проблеми за жените по време на конфликт, набляга колко е важно деянията да се наказват и споделя разочарованието си от бавния напредък досега.

 Субтитри: On / Off

Как бихте описали напредъка

по проблемите, които засяга резолюцията?

Бих казала, че е много бавен и непостоянен.

Жените все още не участват в преговорите и не посредничат.

Не са представени там, където се вземат важни решения,

в степента, на която се надявахме преди десет години.

Мисля, че на това все още не се гледа

като на въпрос, свързан с политиката за сигурност.

По отношение на ролята на жените досега само деветнадесет страни

са приели национални планове за действие. Това е много лошо.

Смятате ли, че липсата на напредък

се дължи на липсата на политическа воля?

Да, мисля, че някъде липсва политическа воля

и въпросът опира до баланс на силите и влиянието.

И затова този въпрос винаги ще бъде спорен и труден.

Това е борба за правата на жените.

Един от аспектите, засегнати в резолюцията,

е включването на повече жени в процеса на вземане на решения.

В някои африкански държави като Либерия и Сиера Леоне

днес има жени, заемащи високи постове.

Смятате ли, че ефектът, на който се надявахме

с увеличаването на броя на жените, вземащи решения,

е свързан и с промяна в отношението?

Определено. Това означава навсякъде по света да има жени

като Елън Джонсън Сърлийф, президент на Либерия,

защото от горе до долу посланието е много ясно -

жените трябва да се уважават, те имат важна роля.

И мисля, че такива прецеденти са изкючително важни.

Необходимо е да има критична маса жени,

които да гарантиратг, че много от проблемите, които тревожат жените,

здравеопазването, равните права,

грижите за децата и всичко останало,

се решават и нещата ще се променят.

Какво значение отдавате на участието на жените

в армията, във въоръжените сили? - Тук важи същото

и в момента обсъждаме това

след ужасните инциденти в източната част на Демократична република Конго.

Ако там имаше повече жени в мироопазващите сили, в полицията,

за местните жени щеше да е по-лесно да се свържат с тях,

да им разкажат на какво са били подложени.

Трябва промяна и на място. Това е крайно важно.

В повечето европейски държави според мен

обществеността е много по-наясно с проблеми като равенството на двата пола.

Те могат да помогнат в подготовката по тези проблеми

на много от държавите, участващи с контингенти в силите на ООН.

Някои наблюдатели смятат,

че голямо значение имат условията преди изблика на насилие

и е трябвало да се променят чрез образование,

борба с бедността и мерки

за предотвратяване на насилието над жените по време на конфликт.

Други наблягат на значението на наказателните мерки, подобряването на съдебното преследване,

за да може извършителите на тези престъпления да бъдат изправени пред съда.

Какво значение отдавате на предварителните и последващите мерки?

Всичко трябва да се прави едновременно.

Да се поясни, че тове е престъпление,

че нарушава закона, че изнасилването

е нарушение на човешките права

и че на това трябва да се сложи край.

Да се сложи край на безнаказаността,

защото ако оставим впечатлението, че ще търпим жените да са опозорени,

а извършителите да си живеят на свобода,

няма да можем да изкореним това явление.

Освен това трябва да се действа и в дългосрочен план,

за да се променят условията, причиняващи войни и конфликти.

Трябва да си дадем сметка, че и естеството на войните се е променило.

Рядко става въпрос за сблъсък на две добре въоръжени и обучени армии,

които се бият за територия по определени правила

или спазват споразумение за правилата в боя.

Днес най-често става въпрос за граждански бунтове, провал на държавната власт.

И в този случай жертва е цивилното население.

В съвременните войни мнозинството от жертвите са жени и деца.

Това означава, че днес жените са нещо като бойци на предния фронт

без оръжие и войната прегазва и техните тела.

Това е престъпно. Не е въпрос на културни особности, просто е престъпно

и трябва да се разглежда като престъпление.

За жалост съществува една мълчалива, ефикасна и евтина военна тактика

жените да се използват като оръжие и това важи не само за Африка.

Съществува и в Азия.

В нашия офис се получават сведения и за други части на света.

Например за жените в Непал.

Или в Колумбия. Имаме и други примери.

Това е важен проблем, когато се занимаваме

с насилието по време на конфликти, но това не се случва задъжително само в зони, където се води война.

Според някои доклади тази техника се използва,

за да се сплаши опозицията.

Има такива сулчаи след избори.

Например в Кения и в Гвинея.

Това е начин да се накажат политическите опоненти от опозицията.

Това, което се случи в Кения, е особено шокиращо,

но е документирано, и то добре.

Така че не можем да изключим риска това да се случи

дори в страна като Либерия, която излиза от конфликт.

Затова предупреждаваме против използването на тази пракитка по време на избирателните кампании.

Споменахте мълчанието за престъпленията.

Смятате ли, че един от най-сериозните проблеми,

е, че остават до голяма степен незабелязани?

Много от престъпленията срещу човечеството широко се отразяват,

но тези определено остават незабелязани и в сянка.

И самите жертви мълчат,

защото се чувстват белязани от петното на позора.

Поради самото си естество това престълление и нарушение на човешките права

кара жените да се чустват потънали в срам и позор.

И благодарение на това цари безнаказаност.

Именно това трябва да променим.

Затова смятам, че дебатът

след последните инциденти в Конго посочва необходимостта

от промяна и на международната реакция на тези престъпления.

Заклеймяване от редица страни,

партии и правителства.

Мисля, че вече вървим в друга посока.

И моето назначаване, фактът, че има Специален представител

по тези въпроси ни дава възможност да обърнем тенденцията.

Казахте, че трябва да се наказват извършителите,

защото в противен случай не може да се сложи край на безнаказаността.

Как ООН ще гарантира процесите

и то справедливи процеси?

В това отношение, разбира се, трябва да се работи

с националните правителства, в Конго и други страни.

Трябва правителството да поеме отговорността

за залавяне на извършителите и изправянето им пред съда.

Смятам обаче, че и ние има с какво да помогнем и да допринесем

за издирване на извършителите, тяхното залавяне,

да играем много по-активна роля в конфликта в Демократична република Конго.

И да мобилизираме вниманието и дейността на правителството.

Надявам се, че и Международният наказателен съд в Хага

ще се заеме с най-тежките дела.

Не се ли притеснявате, че наказанията в крайна сметка

може да са половинчати, което носи съответно друго послание?

Такова е положението днес. Досега се правеше така.

Почти няма изправени пред съда

за такива престъпления.

Надявам се да променим това

и този път да преследваме извършителите.

Мисля, че е важно да се покаже, че под отговорност

може да се подведе цялата командна верига,

че не само войниците ще бъдат залавяни и пращани в затвора,

а и полковниците, всички висши офицери.

Смятам, че тази система и тези сигнали действат силно,

че щом стане ясно, че тези действия са недопустими

и се наказват и от военния съд,

и в гражданското общество,

ще започнем да овладяваме безнаказаността.

Това възпира.

Смятате ли, че ООН може да играе роля

в усилията жените да се възстановят от това преживяване?

Разбира се, че имаме важна роля в помощта за жертвите

и трябва открито да се говори за това.

Да се каже на всички, че те не бива да се срамуват,

да се чувстват виновни цял живот.

Жените са едни от най-важните носители на промяната в тези страни

и могат да играят важна роля

в своята общност и в обществото, където живеят.

Мисля, че трябва също да се опитаме да обясним,

че обществото плаща твърде висока цена,

когато така се третират толкова много жени.

Цена, която може да отиде за икономическото и социалното развитие на тези страни.

Това иска много време, доказателство е Либерия.

Последен въпрос:

Чели сте резолюция 1325 на СС на ООН,

какво бихте пренаписали в резолцията днес, ако трябва?

Мисля, че няма какво толкова да се пренаписва.

Просто трябва да прилагаме основната идея в нея,

да гарантираме с жените да се съобразяват,

те да имат глас,

представителство, да участват в преговорите,

да посредничат

да станат носители на промяната и борбата за мир.

Без жените не може да има сигурност,

без сигурност за жените не може да изградите никаква сигулност.

Как бихте описали напредъка

по проблемите, които засяга резолюцията?

Бих казала, че е много бавен и непостоянен.

Жените все още не участват в преговорите и не посредничат.

Не са представени там, където се вземат важни решения,

в степента, на която се надявахме преди десет години.

Мисля, че на това все още не се гледа

като на въпрос, свързан с политиката за сигурност.

По отношение на ролята на жените досега само деветнадесет страни

са приели национални планове за действие. Това е много лошо.

Смятате ли, че липсата на напредък

се дължи на липсата на политическа воля?

Да, мисля, че някъде липсва политическа воля

и въпросът опира до баланс на силите и влиянието.

И затова този въпрос винаги ще бъде спорен и труден.

Това е борба за правата на жените.

Един от аспектите, засегнати в резолюцията,

е включването на повече жени в процеса на вземане на решения.

В някои африкански държави като Либерия и Сиера Леоне

днес има жени, заемащи високи постове.

Смятате ли, че ефектът, на който се надявахме

с увеличаването на броя на жените, вземащи решения,

е свързан и с промяна в отношението?

Определено. Това означава навсякъде по света да има жени

като Елън Джонсън Сърлийф, президент на Либерия,

защото от горе до долу посланието е много ясно -

жените трябва да се уважават, те имат важна роля.

И мисля, че такива прецеденти са изкючително важни.

Необходимо е да има критична маса жени,

които да гарантиратг, че много от проблемите, които тревожат жените,

здравеопазването, равните права,

грижите за децата и всичко останало,

се решават и нещата ще се променят.

Какво значение отдавате на участието на жените

в армията, във въоръжените сили? - Тук важи същото

и в момента обсъждаме това

след ужасните инциденти в източната част на Демократична република Конго.

Ако там имаше повече жени в мироопазващите сили, в полицията,

за местните жени щеше да е по-лесно да се свържат с тях,

да им разкажат на какво са били подложени.

Трябва промяна и на място. Това е крайно важно.

В повечето европейски държави според мен

обществеността е много по-наясно с проблеми като равенството на двата пола.

Те могат да помогнат в подготовката по тези проблеми

на много от държавите, участващи с контингенти в силите на ООН.

Някои наблюдатели смятат,

че голямо значение имат условията преди изблика на насилие

и е трябвало да се променят чрез образование,

борба с бедността и мерки

за предотвратяване на насилието над жените по време на конфликт.

Други наблягат на значението на наказателните мерки, подобряването на съдебното преследване,

за да може извършителите на тези престъпления да бъдат изправени пред съда.

Какво значение отдавате на предварителните и последващите мерки?

Всичко трябва да се прави едновременно.

Да се поясни, че тове е престъпление,

че нарушава закона, че изнасилването

е нарушение на човешките права

и че на това трябва да се сложи край.

Да се сложи край на безнаказаността,

защото ако оставим впечатлението, че ще търпим жените да са опозорени,

а извършителите да си живеят на свобода,

няма да можем да изкореним това явление.

Освен това трябва да се действа и в дългосрочен план,

за да се променят условията, причиняващи войни и конфликти.

Трябва да си дадем сметка, че и естеството на войните се е променило.

Рядко става въпрос за сблъсък на две добре въоръжени и обучени армии,

които се бият за територия по определени правила

или спазват споразумение за правилата в боя.

Днес най-често става въпрос за граждански бунтове, провал на държавната власт.

И в този случай жертва е цивилното население.

В съвременните войни мнозинството от жертвите са жени и деца.

Това означава, че днес жените са нещо като бойци на предния фронт

без оръжие и войната прегазва и техните тела.

Това е престъпно. Не е въпрос на културни особности, просто е престъпно

и трябва да се разглежда като престъпление.

За жалост съществува една мълчалива, ефикасна и евтина военна тактика

жените да се използват като оръжие и това важи не само за Африка.

Съществува и в Азия.

В нашия офис се получават сведения и за други части на света.

Например за жените в Непал.

Или в Колумбия. Имаме и други примери.

Това е важен проблем, когато се занимаваме

с насилието по време на конфликти, но това не се случва задъжително само в зони, където се води война.

Според някои доклади тази техника се използва,

за да се сплаши опозицията.

Има такива сулчаи след избори.

Например в Кения и в Гвинея.

Това е начин да се накажат политическите опоненти от опозицията.

Това, което се случи в Кения, е особено шокиращо,

но е документирано, и то добре.

Така че не можем да изключим риска това да се случи

дори в страна като Либерия, която излиза от конфликт.

Затова предупреждаваме против използването на тази пракитка по време на избирателните кампании.

Споменахте мълчанието за престъпленията.

Смятате ли, че един от най-сериозните проблеми,

е, че остават до голяма степен незабелязани?

Много от престъпленията срещу човечеството широко се отразяват,

но тези определено остават незабелязани и в сянка.

И самите жертви мълчат,

защото се чувстват белязани от петното на позора.

Поради самото си естество това престълление и нарушение на човешките права

кара жените да се чустват потънали в срам и позор.

И благодарение на това цари безнаказаност.

Именно това трябва да променим.

Затова смятам, че дебатът

след последните инциденти в Конго посочва необходимостта

от промяна и на международната реакция на тези престъпления.

Заклеймяване от редица страни,

партии и правителства.

Мисля, че вече вървим в друга посока.

И моето назначаване, фактът, че има Специален представител

по тези въпроси ни дава възможност да обърнем тенденцията.

Казахте, че трябва да се наказват извършителите,

защото в противен случай не може да се сложи край на безнаказаността.

Как ООН ще гарантира процесите

и то справедливи процеси?

В това отношение, разбира се, трябва да се работи

с националните правителства, в Конго и други страни.

Трябва правителството да поеме отговорността

за залавяне на извършителите и изправянето им пред съда.

Смятам обаче, че и ние има с какво да помогнем и да допринесем

за издирване на извършителите, тяхното залавяне,

да играем много по-активна роля в конфликта в Демократична република Конго.

И да мобилизираме вниманието и дейността на правителството.

Надявам се, че и Международният наказателен съд в Хага

ще се заеме с най-тежките дела.

Не се ли притеснявате, че наказанията в крайна сметка

може да са половинчати, което носи съответно друго послание?

Такова е положението днес. Досега се правеше така.

Почти няма изправени пред съда

за такива престъпления.

Надявам се да променим това

и този път да преследваме извършителите.

Мисля, че е важно да се покаже, че под отговорност

може да се подведе цялата командна верига,

че не само войниците ще бъдат залавяни и пращани в затвора,

а и полковниците, всички висши офицери.

Смятам, че тази система и тези сигнали действат силно,

че щом стане ясно, че тези действия са недопустими

и се наказват и от военния съд,

и в гражданското общество,

ще започнем да овладяваме безнаказаността.

Това възпира.

Смятате ли, че ООН може да играе роля

в усилията жените да се възстановят от това преживяване?

Разбира се, че имаме важна роля в помощта за жертвите

и трябва открито да се говори за това.

Да се каже на всички, че те не бива да се срамуват,

да се чувстват виновни цял живот.

Жените са едни от най-важните носители на промяната в тези страни

и могат да играят важна роля

в своята общност и в обществото, където живеят.

Мисля, че трябва също да се опитаме да обясним,

че обществото плаща твърде висока цена,

когато така се третират толкова много жени.

Цена, която може да отиде за икономическото и социалното развитие на тези страни.

Това иска много време, доказателство е Либерия.

Последен въпрос:

Чели сте резолюция 1325 на СС на ООН,

какво бихте пренаписали в резолцията днес, ако трябва?

Мисля, че няма какво толкова да се пренаписва.

Просто трябва да прилагаме основната идея в нея,

да гарантираме с жените да се съобразяват,

те да имат глас,

представителство, да участват в преговорите,

да посредничат

да станат носители на промяната и борбата за мир.

Без жените не може да има сигурност,

без сигурност за жените не може да изградите никаква сигулност.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink