ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Обама, изборите и външната политика - топката остава в неговото поле?

Get the Flash Player to see this player.

Каква е връзката между резултатите от междинните избори в САЩ и бъдещата външна политика на страната? До каква степен гласоподавателите се интересуват от външните проблеми? "НАТО Преглед" пита експерти от Белия дом и средностатистически избиратели как гледат на новите промени и евентуалното им влияние.

 Субтитри: On / Off

Както направихте през 2008 г., може да се опълчите срещу конвенционалните схващания.

Президентгъг Обама отново се впусна в предизборна кампания.

Не може да се преборите с големите пари.

Не може да изберете този мършав човек със смешното име Барак Обама.

Не можете да се справите с най-големите предизвикателства.

Всички казваха не, не можете.

И през 2008 г. вие им показахте: Да, ние можем.

На 20 януари 2009 г.,

сенаторът Барак Обама положи клетва като президент

горе на стълбите зад мен

и се превърна в нов тип лидер с огромни международни перспективи,

който щеше да промени имиджа на САЩ по света

и да управлява по по-консенсусен начин.

Но по време на междинните избори в края на 2010 г.

превес имаха не външните, а вътрешните проблеми.

Предизборният девиз можеше да е същият

като този на бившия президент от демократическата партия Бил Клинтън, който просто каза:

"Икономиката, глупако".

Топката остава у президента.

В страната има реални проблеми .

Над 9 % безработица,

в икономическо отношение страх от закриването на предприятия,

проблем за всички западни страни, който и тук е много сериозен,

последните финансови кризи,

загтрижеността от прекомерните разходи и намалените инвестиции

пенсионирането на бейби-бумърите

и нарастването на цените в здравеопазването.

Всичко това обяснява защо американците не се чувстват добре

в икономическите условия, в които живеят днес.

В тази сфера според мен няма много работни места.

Хубаво е, когато общностите си помагат.

Но как ще се отрази това на външната му политика?

От титуляра се търси отговорност за някои неща.

Всички знаем, че на първо място е икономиката

и веднага след това идва ред на стабилността по света.

Един размирен свят не е в полза на президент, които иска да бъде преизбран.

Дори когато искат да се заемат с вътрешните проблеми,

защото това желаят избирателите,

президентите, когато са президенти на САЩ,

опират до външната политика.

Не могат да избягат от нея.

Президентът Обама има сериозна външнополитическа програма.

Икономиката е несравнимо по-важна от всичко останало,

но освен вътрешната политика,

тя включва и външната търговия и международните финанси. Обменните курсове например са важни в търговията

и обяснението е много просто -

когато валутата се обезцени, стоките поевтиняват

и лесно конкурират по нечестен начин продуктите от други страни,

включително в собствената си страна.

Винаги ме е впечатлявал фактът, че дори тези, които имат трудности с математиката в училище,

усвояват основните операции с цифри, които могат да се отразят на джоба им.

Какво очакват американските гласоподаватели от новоизбраните си политици

в областта на външната политика? Можем ли да се надяваме, че тя ще остане извън

партизанските боричкания във Вашингтон?

Беше се създал един мит по отношение на американската външна политика,

а именно, че политиката спира до брега на океана

и затова няма критики към президента,

когато се занимава с международни въпроси

или пътува в чужбина. Сега това си остава просто мит.

Не мисля, че някога е имало златен период

на консенсус по външнага политика в двуполюсните общества

или ако е имало, е било при Хитлер.

След 1945 г. не е имало дълъг период на взаимно сътрудничество

и липса на политическа злъч.

Републиканската партия контролира Конгреса

и сега може да прави обструкции в Сената.

Ще се възползва ли от новата си сила, за да осуети някои от външнополитическите цели на Обама

като засилването на контрола над въоръженията?

Те несъмнено искат да отслабят позициите на президента

и не желаат да му дадат нито една победа, както видяхме със здравната реформа.

Опитваха се да я предотвратят.

И могат да решат да не му позволят да победи

в областта на контрола над въоръженията,

но тези игра е малко опасна за републиканците,

да се противопоставят на всичко, което върши.

И как да се обяснят 100-те милиарда долара разходи в Афганистан,

когато икономиката в страната боледува?

Дори ако не одобрява 100-те милиарда долара годишни разходи,

за Джо Сикс-Пак това няма да бъде основен аргумент срещу Обама,

нито за ръководството му.

До каква степен Обама трябва да внимава?

Труден ли ще е пътят? Страната не завива ли надясно?

Могат да отговорят само избирателите.

Говорихме с експерти и анализагтори от Вашингтон,

които изложиха своето виждане.

Но често установяваме,

че нещага изглеждат различно извън Вашингтон.

Затова излизаме от града по прословутия път номер 66,

за да видим как обикновените американски граждани гледат на всичко това.

Спряхме в малкото градче Маршал, щата Вирджиния.

Щат, който изигра ключова роля с изненадващата победа на Обама през 2008 г.

Попитахме избирателите от града кое според тях е по-важно да подкрепят-

вътрешната или външната политика на Обама.

Вътрешната.

- И по-точно, в коя област?

Например програмата в здравеопазването е много важна.

И връщането на хората на работа.

И дори и в малкото градче ясно личат различията в мненията.

Притесняват ме и двете,

защото това, което направи в страната,

тревожи американците.

След като не може да направи, каквото трябва, вътре в страната

какво ще напррави за нас в международен план?

Попитахме хората как гледат на вътрешната и външната политика след избирането на Обама?

Попътувах малко след избирането му

и наистина в някои страни, които беше посетил,

имаше голяма надежда, че ще извърши истинска промяна.

Конгресът и Сенатът

се обединиха и направиха всичко, което той искаше да направят,

а не което американците искаха да се направи.

Така се роди движението "Чаеното парти".

Не знам дали не правим прекалено много, поемаме прекомерна тежест.

Мисля, че всеки има нужда да реагира

на всичко, което става и в други краища на света.

Америка, поне според мен,

винаги първа се притича на помощ на другите страни.

Но в крайна сметка всяка политика опира до местната.

Продължавам да мисля, че местните, вътрешните проблеми

ще имат най-голямо значение.

Както направихте през 2008 г., може да се опълчите срещу конвенционалните схващания.

Президентгъг Обама отново се впусна в предизборна кампания.

Не може да се преборите с големите пари.

Не може да изберете този мършав човек със смешното име Барак Обама.

Не можете да се справите с най-големите предизвикателства.

Всички казваха не, не можете.

И през 2008 г. вие им показахте: Да, ние можем.

На 20 януари 2009 г.,

сенаторът Барак Обама положи клетва като президент

горе на стълбите зад мен

и се превърна в нов тип лидер с огромни международни перспективи,

който щеше да промени имиджа на САЩ по света

и да управлява по по-консенсусен начин.

Но по време на междинните избори в края на 2010 г.

превес имаха не външните, а вътрешните проблеми.

Предизборният девиз можеше да е същият

като този на бившия президент от демократическата партия Бил Клинтън, който просто каза:

"Икономиката, глупако".

Топката остава у президента.

В страната има реални проблеми .

Над 9 % безработица,

в икономическо отношение страх от закриването на предприятия,

проблем за всички западни страни, който и тук е много сериозен,

последните финансови кризи,

загтрижеността от прекомерните разходи и намалените инвестиции

пенсионирането на бейби-бумърите

и нарастването на цените в здравеопазването.

Всичко това обяснява защо американците не се чувстват добре

в икономическите условия, в които живеят днес.

В тази сфера според мен няма много работни места.

Хубаво е, когато общностите си помагат.

Но как ще се отрази това на външната му политика?

От титуляра се търси отговорност за някои неща.

Всички знаем, че на първо място е икономиката

и веднага след това идва ред на стабилността по света.

Един размирен свят не е в полза на президент, които иска да бъде преизбран.

Дори когато искат да се заемат с вътрешните проблеми,

защото това желаят избирателите,

президентите, когато са президенти на САЩ,

опират до външната политика.

Не могат да избягат от нея.

Президентът Обама има сериозна външнополитическа програма.

Икономиката е несравнимо по-важна от всичко останало,

но освен вътрешната политика,

тя включва и външната търговия и международните финанси. Обменните курсове например са важни в търговията

и обяснението е много просто -

когато валутата се обезцени, стоките поевтиняват

и лесно конкурират по нечестен начин продуктите от други страни,

включително в собствената си страна.

Винаги ме е впечатлявал фактът, че дори тези, които имат трудности с математиката в училище,

усвояват основните операции с цифри, които могат да се отразят на джоба им.

Какво очакват американските гласоподаватели от новоизбраните си политици

в областта на външната политика? Можем ли да се надяваме, че тя ще остане извън

партизанските боричкания във Вашингтон?

Беше се създал един мит по отношение на американската външна политика,

а именно, че политиката спира до брега на океана

и затова няма критики към президента,

когато се занимава с международни въпроси

или пътува в чужбина. Сега това си остава просто мит.

Не мисля, че някога е имало златен период

на консенсус по външнага политика в двуполюсните общества

или ако е имало, е било при Хитлер.

След 1945 г. не е имало дълъг период на взаимно сътрудничество

и липса на политическа злъч.

Републиканската партия контролира Конгреса

и сега може да прави обструкции в Сената.

Ще се възползва ли от новата си сила, за да осуети някои от външнополитическите цели на Обама

като засилването на контрола над въоръженията?

Те несъмнено искат да отслабят позициите на президента

и не желаат да му дадат нито една победа, както видяхме със здравната реформа.

Опитваха се да я предотвратят.

И могат да решат да не му позволят да победи

в областта на контрола над въоръженията,

но тези игра е малко опасна за републиканците,

да се противопоставят на всичко, което върши.

И как да се обяснят 100-те милиарда долара разходи в Афганистан,

когато икономиката в страната боледува?

Дори ако не одобрява 100-те милиарда долара годишни разходи,

за Джо Сикс-Пак това няма да бъде основен аргумент срещу Обама,

нито за ръководството му.

До каква степен Обама трябва да внимава?

Труден ли ще е пътят? Страната не завива ли надясно?

Могат да отговорят само избирателите.

Говорихме с експерти и анализагтори от Вашингтон,

които изложиха своето виждане.

Но често установяваме,

че нещага изглеждат различно извън Вашингтон.

Затова излизаме от града по прословутия път номер 66,

за да видим как обикновените американски граждани гледат на всичко това.

Спряхме в малкото градче Маршал, щата Вирджиния.

Щат, който изигра ключова роля с изненадващата победа на Обама през 2008 г.

Попитахме избирателите от града кое според тях е по-важно да подкрепят-

вътрешната или външната политика на Обама.

Вътрешната.

- И по-точно, в коя област?

Например програмата в здравеопазването е много важна.

И връщането на хората на работа.

И дори и в малкото градче ясно личат различията в мненията.

Притесняват ме и двете,

защото това, което направи в страната,

тревожи американците.

След като не може да направи, каквото трябва, вътре в страната

какво ще напррави за нас в международен план?

Попитахме хората как гледат на вътрешната и външната политика след избирането на Обама?

Попътувах малко след избирането му

и наистина в някои страни, които беше посетил,

имаше голяма надежда, че ще извърши истинска промяна.

Конгресът и Сенатът

се обединиха и направиха всичко, което той искаше да направят,

а не което американците искаха да се направи.

Така се роди движението "Чаеното парти".

Не знам дали не правим прекалено много, поемаме прекомерна тежест.

Мисля, че всеки има нужда да реагира

на всичко, което става и в други краища на света.

Америка, поне според мен,

винаги първа се притича на помощ на другите страни.

Но в крайна сметка всяка политика опира до местната.

Продължавам да мисля, че местните, вътрешните проблеми

ще имат най-голямо значение.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink