ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Проблемите на сигурността през 2011 г. - кой, какво и къде?

Избираме тези три въпроса за основните проблеми на сигурността през следващата година. Задаваме ги на четирима експерти и коментатори. Събираме отговорите. И се получава разнообразна картина, показваща как хора от различни трупи, поколения и националност виждат развитието през следващите 12 месеца. Тук представяме резултата.

Лео Сендрович пише за списание Тайм

Лео Сендрович

Според вас в коя област (географска и тематична) да очакваме най-сериозната заплаха за сигурността през 2011 г.?

Най-голямата заплаха за сигурността през 2011 г. ще бъде разпространението на ядрени оръжия. Този проблем буди загриженост от години, но има надежди, че заплахата няма да бъде изпълнена през 2011 г. и след това. Изглючително важно е да се приеме една всеобхватна многостранна стратегия, която да позволи на държавите да гарантират безопасността и сигурността при достъпа до ядрените мощности с цивилно предназначение. Договореността между САЩ и Русия за съкращаване на ядрените оръжия, постигната миналата година след месеци преговори, има огромно значение. За няколко десетилетия петте държави, постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, раздадоха около 20 000 кг високо обогатен уран - достатъчен за производството на 800 ядрени оръжия - на петдесетина доста различни една от друга страни - например Австралия, Ямайка и Виетнам. Но реалните страхове са свързани с опасението ядрени материали да не попаднат в злонамерени ръце. По света има много проблеми в областта на сигурността, но ако те се съчетаят с притежанието на ядрени оръжия, заплахата е ужасяваща - независимо дали става дума за религиозния фундаментализъм (Иран, Ирак, Афганистан), за авторитарен режим (Северна Корея), за активисти на крайни движения (Хамас, Хизболла) или за пирати (Сомалия). Дейността на Абдул Кадир Хан в Пакистан демонстрира, че някои учени - мошеници или полуофициални, според тяхната гледна точка - нямат скрупули по отношение на разпространението на ядрени оръжия.

Според вас кой ще играе ключова роля във външната политика през 2011 г.?

Барак Обама. Може да изглежда очевидно да посоча американския президент, но наистина той вече остави своя отпечатък на международната сцена. След междинните избори той ще може да отдели повече време на външната политика. Макар че след двугодишно управление имиджът му не е същият, той все още може да действа много ефикасно. И макар че се говори много за надигането на съперниците като Китай и Индия, никой не привлича така световното внимание, както Обама.

Смятате ли, че положението в областта на сигурността и международните отношения ще се подобри или влоши в края на 2011 г. и защо?

Някои явления и тенденции ще направят света по-безопасен, други по-малко. Контактите с Русия на нова основа като че ли временно успокоиха отношенията с тази особено раздразнителна държава. В замяна на това шансът да се неутрализират източниците на безпокойство като Иран и Северна Корея е доста бегъл. Пиратството край Африканския рог намалява, но пък кибератаките се увеличават. В края на 2010 г. Ал Кайда потъна в неизвестност, но ако извърши някоя друга жестокост - например на десетата годишнина от 11 септември - отново ще се превърне в основен политически проблем. Основният барометър вероятно ще бъде Афганистан. Обама обеща да започне изтеглянето на войските през юли 2011 г., но какво ще стане, ако сигурността в страната не се е подобрила спрямо 2009 г. преди неговия възход? Ще изпълни ли общението си, с което на практика ще признае, че мисията е провал, или ще се откаже и ще продължи досегашната линия?

Лоуранс Каплан от университета в Джорджтаун, е почетен директор на Центъра „Лаймън Лемницър” за изследвания върху НАТО и Европейския съюз към Държавния университет в Кент

Лоуранс Каплан

Според вас в коя област (географска и тематична) да очакваме най-сериозната заплаха за сигурността през 2011 г.?

Иран и Корея са кандидати за най-голямата заплаха за сигурността през 2011 г. Продължаващото изграждане на ядрен капацитет в Иран може да предизвика военна реакция от страна на Израел или Съединените щати. Провокациите от страна на Северна Корея на Корейския полуостров може да доведат до война с Южна Корея, в която ще се включат и Китай и Съединените щати. Но най-вероятната заплаха за сигурността са Афганистан и Пакистан. Крахът на правителството на Карзай в Афганистан ще има опустошителен ефект върху присъствието на НАТО в тази страна, ще ускори оттеглянето на съюзническите държави и ще осуети плановете на НАТО за решаване на войната. Пакистан може да се окаже още по-сериозна заплаха, не само заради талибаните, а и при един сценарий, в който едно слабо правителство ще се поддаде на ислямистката опозиция, притежаваща ядрени оръжия. Ефектът от този кошмарен сценарий ще бъде глобален. Индия, другата ядрена сила в Южна Азия, може да започне ядрена война. Има вероятност и Китай, който играе все по-властна роля в Азия, да се включи в индо-пакистанската война. Съединените щати, които залагат на мирен прозападен Пакистан, също ще бъдат въвлечени в конфликта.

Според вас кой ще играе ключова роля във външната политика през 2011 г.?

Закономерно е Съединените щати да играят ключовата роля във външната политика през 2011 г. Те си остават единствената суперсила в света. Въпросът е обаче дали ще бъдат централен фактор през настъпващата година. Дълги години страната живя над възможностите си. Доларът като световна валута може да бъде изместен от конкурентна парична единица. Макар че във военно отношение си остават силни, планираните съкращения в бюджета на Пентагона ще намалят обхвата на участието им. Най-сериозната пречка би била отслабването на администрацията на Обама и отражението на това върху външната политика Китай може да поеме ключовата роля. Това е най-многолюдната държава в света, на второ място в икономиката и с перспективи за ускорен икономически растеж през 2011 г. Амбициите му в търсенето на суровини се простират далеч извън Азия - от Латинска Америка до Африка, където оказва дълбоко влияние върху отделните страни. Китай може да бъде потенциален посредник в регионалните конфликти, особено с влиянието си в Северна Корея. Може обаче да играе и ролята на дестабилизираща сила в съперничеството с Япония и Тайван или като използва националната си валута, за да наводнява чуждите пазари със стоки с изкуствено формирани цени. Независимо дали ще бъде положителна или отрицателна, ролята на тази държава през 2011 г. ще бъде ключова.

Смятате ли, че положението в областта на сигурността и международните отношения ще се подобри или влоши в края на 2011 г. и защо?

Положението в света през 2011 г. може би няма да е много по-различно от това през 2001 г. Ако има разлика, вероятно ще е към по-лошо, в зависимост от развитието на сегашните кризи - в Европейския съюз, Пакистан и Корея. Иран може да се окаже в центъра, защото продължава да развива ядрената си програма. Има и смекчаващи явления, които могат да дадат плод през 2011 г. Най-обещаващото могат да се окажат договореностите между Русия и САЩ за заплахата от тероризъм като цяло и за Иран в частност.

Д-р Бейтс Джил е ръководител и главен изпълнителен директор на Международния институт за изследване на мира в Стокхолм (SIPRI) и съиздател на излязлата неотдавна книга "Управление на бомбата - граждански контрол и демократична отчетност в областта на ядрените оръжия" ('Governing the Bomb: Civilian Control and Democratic Accountability of Nuclear Weapons)'.

Д-р Бейтс Джил

Според вас в коя област (географска и тематична) да очакваме най-сериозната заплаха за сигурността през 2011 г.?

В географско отношение най-големите заплахи за сигурността вероятно ще дойдат от ивицата край Червено море и Аденския залив (включваща Судан, Сомалия и Йемен) и една дъга на север, обхващаща Ирак, Иран, Афганистан, Пакистан до Кавказ и Средна Азия. Освен това хората и обществата ще продължат да страдат от упорстващото и дестабилизиращо насилие от страна на недържавните актьори - терористи, милиции, престъпници. Най-сериозните предизвикателства в областта на сигурността през 2011 г. ще са там, където двете явления се застъпват. Струва ми се малко вероятно да има сериозни междудържавни конфликти, макар че ако няма ефективна международна реакция, една евентуална война между Судан и една новообразувана държава в Южен Судан може трагично да опровергае това предвиждане. Но най-общо казано, заплахите и насилието срещу невинни граждани ще идват най-вече от недържавни структури, но също и от държави и техни представители, най-вече в рамките на вътрешни борби и съперничество.

Според вас кой ще играе ключова роля във външната политика през 2011 г.?

Много хора - високопоставени личности и редови граждани - ще окажат влияние върху световната сигурност и ще влязат във водещите новини през 2011 г. Но за редица спешни проблеми на сигурността ключова роля със сигурност ще играе Ху Джин Тао и колективното ръководство на Китайската комунистическа партия (ККП), макар че самите те биха желали ние да не възприемаме нещата по този начин. Пекин би предпочел "да си стои мирно и тихо" и да изгражда "хармоничен свят". Но все по-нарастващите и сложни интереси на Китай в областта на дипломацията, икономиката и сигурността го принуждават да предприема действия по настояване отвътре и отвън. За добро или за зло решенията, които ще вземат Ху Джин Тао и колегите му, ще имат основно значение за развитието в Судан, Иран, Северна Корея и Пакистан и други горещи точки в близкото и по-далечното бъдеще. Освен това вътрешно и външнополитическите решения, които ще вземе малката група ръководители на ККП, ще издигнат Китай като свръхсила - отговорна? конструктивна? налагаща се? - което (макар и плавно в началото) ще се отрази в дълбочина на глобалната сигурност прз 2011 г. и след това.

Смятате ли, че положението в областта на сигурността и международните отношения ще се подобри или влоши в края на 2011 г. и защо?

В областта на глобалната сигурност положението ще става все по-трудно и проблематично през 2011 г. То се характеризира с настъпателно използване на мека и твърда сила в основните държави в международната система, разпространението на оръжия и чувствителни технологии и редовното предоставяне на средства за насилие в ръцете на недържавни структури - а крехките и пропадащи институции, които трябва да решат тези регионални и международни проблеми, са неспособни да го направят. Тези тенденции, които съществуват от няколко години, се изостриха вследствие на международната финансова криза, икономическата стагнация и последвалата политика на затягане на коланите, засягащи по-голямата част от света, които отслабиха спсобността и волята на основните фактори, особено западните като Европа и Северна Америка, да играят по-сериозна и ефективна роля като гаранти на световната и регионалната сигурност. През 2011 и следващите години международната общност ще се сблъска с тежките последици от отслабналото регулиране на международната сигурност в един все по-несигурен свят.

Тома Ренар е изследовател, работещ по програмата "Европа в света" в Кралския институт за международни отношения Егмон и старши научен сътрудник в Центъра за глобално сътрудничество в борбата с тероризма

Тома Ренар

Според вас в коя област (географска и тематична) да очакваме най-сериозната заплаха за сигурността през 2011 г.?

В областта на сигурността има два основни проблема, които ще продължат да пораждат различни заплахи и през 2011 г. (единият "традиционни", другият "нови"). Единият е свързан с категорията "нелоялни ядрени държави", където с особено внимание трябва да се следи вътрешното и регионалното развитие около Иран и Северна Корея и отблизо да се наблюдава случващото се в Пакистан и особено безопасността на ядрените инсталации в страната. Другият сериозен проблем е сигурността в киберпространството, както неотдавна ни напомни случаят с Уикилийкс. Едва сега започваме да осъзнаваме и разбираме колко уязвими сме за кибератаките, откъде идват те (държави или малки групи) и кои могат да са потенциалните им мишени. От една страна, ядрената заплаха изглежда по-сериозна - тя може да предизвика надпревара във въоръжаването, да улесни разпространението на ядрени оръжия, да дестабилизира държавите в крехко равновесие и дори, при най-лошия сценарий, да доведе до ядрена ексалация. От друга страна, има шанс в това отношение положението да остане горе-долу стабилно, докато по отношение на кибератаките можем да бъдем сигурни, че няма да спрат и обхватът и честотата им ще се увеличават, като последиците тепърва ще се изчисляват.

Според вас кой ще играе ключова роля във външната политика през 2011 г.?

В глобалната среда, която все повече се характеризира с взаимообвързаност и многополюсна система, почти нито един проблем не може да бъде решен едностранно. В това отношение САЩ трябва да споделят бремето на гарантирането на глоблната стабилност с все повече страни, включително нововъзникващите икономики (като Китай) по редица въпроси, или други големи държави като Бразилия и Турция по някои конкретни въпроси и дори регионални организации като ЕС.

И Китай, и Русия ще играят ключова роля по отношение на двете заплахи, споменати по-горе (ядрена и кибернетична). Тази роля може да бъде положителна (ако например Китай и Русия конструктивно се ангажират с Корейския полуостров и Иран) или отрицателна (ако зачестят кибератаките от страна на двете държави, като тук няма значение дали тези атаки ще се поръчват от правителствата им или не).

Смятате ли, че положението в областта на сигурността и международните отношения ще се подобри или влоши в края на 2011 г. и защо?

Продължаващото западане на американската хегемония (като относителна власт и абсолютна легитимност) определено е тревожна тенденция в областта на международната сигурност.САЩ вече не са самотна свръхсила и все повече споделят този статут с нововъзникващите сили (макар че все още доминират до голяма степен в международните дела). Това има поне две предвидими последствия за международната сигурност: 1) САЩ ще действат като доброволна глобална свръхсила по-рядко от преди (защото просто не може да си позволят лукса да продължат да го правят и защото международната им политика се измести от алтруизъм към повече конкуренция), а това неизбежно ще усложни решаването на глобалните проблеми; 2) Предвид факта, че САЩ не могат (или не искат) да действат като световен жандарм, кой ще го прави? Ако няма кой да възпира държавните режими и групировките да осъществяват пъклените си планове или да въдворява ред по време на криза, ще се възцари хаос на местно, и дори по-лощо, на регионално равнище.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink