ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Договорът за неразпространение на ядрени оръжия - най-важният договор за света?

Get the Flash Player to see this player.

Дали идеалите, залегнали в ДНЯО, ще се осъществят? Или той все повече ще остарява в променящия се свят? Как да се справи с нарушаващите правилата, с недържавните структури и с проблемите на прилагането? "НАТО Преглед" анализира как този важен договор се вписва в бъдещето.

 Субтитри: On / Off

Договорът за неразпространение на ядрени оръжия, подписан преди повече от 40 години, изигра важна роля,

осуетявайки възможността много държави да се сдобият с ядрени оръжия.

Договорът е подписан от много страни и има много поддръжници

и издържа изпитанията на времето и променящия се свят.

ДНЯО е договорът, подписан от най-много страни по света.

Няма друг договор с толкова страни по него.

ДНЯО наистина бе плод на сътрудничеството между САЩ и Съветския съюз.

През Студената война двете велики сили се разминаваха напълно,

имаха стотици оръжия, но се споразумяха по договора.

190 държави се присъединиха към него.

Нарушенията от страна на Ирак,

Либия и Северна Корея не успяха.

Ирак и Либия бяпа върнати в правия път и сега има два сериозни случая -

Иран и Северна Корея.

Всички други стоят настрана от ядрените оръжия.

Може ли да кажете, че системата работи относително добре в случая с Иран?

Да, Иран купи от Пакистан някои непозволени неща,

но в крайна сметка бе заловен, системата за предупреждение работи.

Днес положението е ново.

Това, че в договора не се споменава ядреният тероризъм е една вратичка,

но въпреки това силните му страни са много повече от слабите.

Смятам, че когато е бил договарян, държавите, страни по него,

слабо са се интересували от недържавните структури.

Затова в ДНЯО не се казва нищо за опасностите от ядрения тероризъм.

Проблемът с ДНЯО е, че има редица недостатъци,

и можем да поговорим за тях,

но ако трябва наново да го създадете, няма да можете.

Трудно е да се намери договор без пропуски.

Не всички държави са страни по ДНЯО.

А и някои страни по договора

са нарушавали своите задължения.

Една от слабите страни от самото начало е, че договорът се основава на консенсуса.

И каквато и да било промяна е малко вероятна.

Правилото на консенсуса може да бъде парализиращо,

ако се злоупотребява с него, както става понякога. Ако се свика конференция

и решите да я ръководите с консенсус,

си окачвате примка на шията.

Една от другите реални трудности с договора е,

че има традиция, дори когато по закон няма такова задължение,

да се решава с консенсус.

Това дава възможност на една или малка група държави

да блокират всяко решение.

Мисля, че няма възможност за официално изменение на договора.

Процесът е толкова тромав, че е практически невъзможен.

Възможността една държава да се оттегли от ДНЯО, както направи Северна Корея,

разгневява мнозина, но ще бъде трудно тези условия да се променят.

Много страни смятат, че трябва да се направи така,

че за една държава да бъде по-трудно

да извлича полза от членството си в ДНЯО,

запазвайки възможността после да се оттегли

на висока цена и без никакви последствия.

Клаузата, съгласно която една страна може да се оттегли по извънредни причини,

съществува в редица други договори за разоръжаване.

И трудно ще се промени. Това, което може да стане,

е да се настоява при оттеглянето на една страна

въпросът да се отнася в Съвета за сигурност.

Хората по света искат повече от нас,

напредък в разоръжаването, повече съкращения във въоръженияга

и повече прозрачност.

Има съмнения за спазването на договора.

Има чувство на обида, разделящо страните, които имат и тези, които нямат ядрени оръжия.

И прилагането на разпоредбите си остава трудно,

с потенциални повратни точки.

Прилагането определено е основен проблем.

Трябва да добавим обаче факта, че някои страни твърдят,

че и ядрените държави не са изпълнили всичките си задължения по ДНЯО.

Основната трудност е изпълнението.

Няма разпоредба за прилагането на договора.

Всеки въпрос трябва да се отнася в Съвета за сигурност.

Какво ще решат новите сили като Бразилия, Южна Африка, Индия,

които не са постоянни членове на Съвета за сигурност

и които са по-свързани с Иран и други развиващи се страни,

дали да застанат с цялата си тежест зад правилата за прилагане

на сегашния ядрен ред, или ще си кажат:

"Този ядрен ред е наследен от Студената война,

има колониални или расистки отсенки,

не го приемаме и не искаме да влагаме капитала си

в укрепването на този режим." Ако това се случи, това ще бъде повратната точка

към ядреното безредие.

Конференцията по прегледа на ДНЯО ще се състои в Ню Йорк през май 2010 г.

Кои въпроси ще бъдат обсъдени, какво значение ще има разоръжаването

и как ще се убедят страните, че трябва да се присъединят към ДНЯО?

Мисля, че в някои отношения

въпросите на разоръжаването ще са едни от по-лесните на конференцията

и ще бъде много по-трудно,

ще прехвърчат повече искри, когато се обсъжда мирната употреба,

така нареченото неотменимо право и въпросите на неразпространението.

Единственият начин да се напредне, е да се разбере, че Индия, Пакистан и Израел

няма да подпишат ДНЯО и да се откажат от ядрените си оръжия,

поотделно или трите взети заедно.

Единственият начин да се реши проблемът е в контекста

на проекта за глобално ядрено разоръжаване,

за който говорят президентът Обама и някои други.

Индия, Пакистан и Израел могат да се присъединят към процеса

само при разоръжаване и да се включат в системата,

само ако ядрените оръжия са нула, включително в САЩ, Китай и Русия.

Не може да се каже, че ДНЯО е единствената причина

да няма повече разпространение на ядрени оръжия, но със сигурност е важен фактор.

Повечето от страните по договора

биха стояли настрана от ядрените оръжия, дори и ако договорът го нямаше,

но правната норма е допълнителна бариера

Има много други.

Някои гарантират сигурността си в съюз,

много други не могат да разработят ядрени оръжия,

защото нямат технология,

но за страни като родната ми Швеция, Австрия или Швейцария,

които не членуват в никакъв съюз, нямат чадър за сигурността си,

мисля, че е в наш интерес да не бъдем страна по договора.

Една отровна змия рискува да бъде убита,

дори без да напада.

И накрая, в положителен тон, страните, които имат ядрени оръжия

не са арогантни към нас, поне засега.

Тези, които са се сдобили с ядрени оръжия,

се отнасят към тях много отговорно.

Може би само Северна Корея

си позволява повече от другите.

Не искам да завися от нищо,

трябва да направим всичко да убедим Северна Корея и Иран

да не придобиват ядрени оръжия, а другите да се откажат от тях.

Договорът за неразпространение на ядрени оръжия, подписан преди повече от 40 години, изигра важна роля,

осуетявайки възможността много държави да се сдобият с ядрени оръжия.

Договорът е подписан от много страни и има много поддръжници

и издържа изпитанията на времето и променящия се свят.

ДНЯО е договорът, подписан от най-много страни по света.

Няма друг договор с толкова страни по него.

ДНЯО наистина бе плод на сътрудничеството между САЩ и Съветския съюз.

През Студената война двете велики сили се разминаваха напълно,

имаха стотици оръжия, но се споразумяха по договора.

190 държави се присъединиха към него.

Нарушенията от страна на Ирак,

Либия и Северна Корея не успяха.

Ирак и Либия бяпа върнати в правия път и сега има два сериозни случая -

Иран и Северна Корея.

Всички други стоят настрана от ядрените оръжия.

Може ли да кажете, че системата работи относително добре в случая с Иран?

Да, Иран купи от Пакистан някои непозволени неща,

но в крайна сметка бе заловен, системата за предупреждение работи.

Днес положението е ново.

Това, че в договора не се споменава ядреният тероризъм е една вратичка,

но въпреки това силните му страни са много повече от слабите.

Смятам, че когато е бил договарян, държавите, страни по него,

слабо са се интересували от недържавните структури.

Затова в ДНЯО не се казва нищо за опасностите от ядрения тероризъм.

Проблемът с ДНЯО е, че има редица недостатъци,

и можем да поговорим за тях,

но ако трябва наново да го създадете, няма да можете.

Трудно е да се намери договор без пропуски.

Не всички държави са страни по ДНЯО.

А и някои страни по договора

са нарушавали своите задължения.

Една от слабите страни от самото начало е, че договорът се основава на консенсуса.

И каквато и да било промяна е малко вероятна.

Правилото на консенсуса може да бъде парализиращо,

ако се злоупотребява с него, както става понякога. Ако се свика конференция

и решите да я ръководите с консенсус,

си окачвате примка на шията.

Една от другите реални трудности с договора е,

че има традиция, дори когато по закон няма такова задължение,

да се решава с консенсус.

Това дава възможност на една или малка група държави

да блокират всяко решение.

Мисля, че няма възможност за официално изменение на договора.

Процесът е толкова тромав, че е практически невъзможен.

Възможността една държава да се оттегли от ДНЯО, както направи Северна Корея,

разгневява мнозина, но ще бъде трудно тези условия да се променят.

Много страни смятат, че трябва да се направи така,

че за една държава да бъде по-трудно

да извлича полза от членството си в ДНЯО,

запазвайки възможността после да се оттегли

на висока цена и без никакви последствия.

Клаузата, съгласно която една страна може да се оттегли по извънредни причини,

съществува в редица други договори за разоръжаване.

И трудно ще се промени. Това, което може да стане,

е да се настоява при оттеглянето на една страна

въпросът да се отнася в Съвета за сигурност.

Хората по света искат повече от нас,

напредък в разоръжаването, повече съкращения във въоръженияга

и повече прозрачност.

Има съмнения за спазването на договора.

Има чувство на обида, разделящо страните, които имат и тези, които нямат ядрени оръжия.

И прилагането на разпоредбите си остава трудно,

с потенциални повратни точки.

Прилагането определено е основен проблем.

Трябва да добавим обаче факта, че някои страни твърдят,

че и ядрените държави не са изпълнили всичките си задължения по ДНЯО.

Основната трудност е изпълнението.

Няма разпоредба за прилагането на договора.

Всеки въпрос трябва да се отнася в Съвета за сигурност.

Какво ще решат новите сили като Бразилия, Южна Африка, Индия,

които не са постоянни членове на Съвета за сигурност

и които са по-свързани с Иран и други развиващи се страни,

дали да застанат с цялата си тежест зад правилата за прилагане

на сегашния ядрен ред, или ще си кажат:

"Този ядрен ред е наследен от Студената война,

има колониални или расистки отсенки,

не го приемаме и не искаме да влагаме капитала си

в укрепването на този режим." Ако това се случи, това ще бъде повратната точка

към ядреното безредие.

Конференцията по прегледа на ДНЯО ще се състои в Ню Йорк през май 2010 г.

Кои въпроси ще бъдат обсъдени, какво значение ще има разоръжаването

и как ще се убедят страните, че трябва да се присъединят към ДНЯО?

Мисля, че в някои отношения

въпросите на разоръжаването ще са едни от по-лесните на конференцията

и ще бъде много по-трудно,

ще прехвърчат повече искри, когато се обсъжда мирната употреба,

така нареченото неотменимо право и въпросите на неразпространението.

Единственият начин да се напредне, е да се разбере, че Индия, Пакистан и Израел

няма да подпишат ДНЯО и да се откажат от ядрените си оръжия,

поотделно или трите взети заедно.

Единственият начин да се реши проблемът е в контекста

на проекта за глобално ядрено разоръжаване,

за който говорят президентът Обама и някои други.

Индия, Пакистан и Израел могат да се присъединят към процеса

само при разоръжаване и да се включат в системата,

само ако ядрените оръжия са нула, включително в САЩ, Китай и Русия.

Не може да се каже, че ДНЯО е единствената причина

да няма повече разпространение на ядрени оръжия, но със сигурност е важен фактор.

Повечето от страните по договора

биха стояли настрана от ядрените оръжия, дори и ако договорът го нямаше,

но правната норма е допълнителна бариера

Има много други.

Някои гарантират сигурността си в съюз,

много други не могат да разработят ядрени оръжия,

защото нямат технология,

но за страни като родната ми Швеция, Австрия или Швейцария,

които не членуват в никакъв съюз, нямат чадър за сигурността си,

мисля, че е в наш интерес да не бъдем страна по договора.

Една отровна змия рискува да бъде убита,

дори без да напада.

И накрая, в положителен тон, страните, които имат ядрени оръжия

не са арогантни към нас, поне засега.

Тези, които са се сдобили с ядрени оръжия,

се отнасят към тях много отговорно.

Може би само Северна Корея

си позволява повече от другите.

Не искам да завися от нищо,

трябва да направим всичко да убедим Северна Корея и Иран

да не придобиват ядрени оръжия, а другите да се откажат от тях.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink