ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Ядрен шах - следващият ход на Иран?

Get the Flash Player to see this player.

Според редица наблюдатели Иран е лакмусът за решимостта на международната общност. Ако се позволи тази страна да се сдобие с ядрени оръжия, значи всеки може. Какво ще направят Иран и тези, които се опитват да го спрат, в решаващата последна фаза?

Информацията във видеофилма е към дата 16.05.2010 г.

 Субтитри: On / Off

Една от основните цели на президента Обама през 2010 г.

е да обедини международната общност в твърда единна реакция

на нарушенията на Договора за неразпространение на ядрените оръжия

от страна на Иран с ядрената му програма.

Не е лесно обаче да се прекрати тази иранска програма.

Трудно е да се убеди Иран да изостави пътя към ядрените оръжия.

Вече петима президенти се опитват да направят това,

двамата Буш, Рейгън, Клинтън, Обама.

Програмата стартира още през 80-те години

и все още не можем да ги убедим да я прекратят.

Способни ли са в краткосрочен план с краткосрочни тактики

да продължат да обогатяват уран? Да.

Вие планирате дългосрочна стратегия, а в краткосрочен план

нещата се развиват бързо и то в нежеланата посока.

Иран получи алтернативно предложение

от ръководителя на МААЕ.

През октомври миналата година Мохамед ел Барадей направи добро предложение

зе прехвърляне на ниско обогатения уран от Иран към Русия

и след обогатяването му до 20 % превасянето му във Франция,

превръщането му в гориво и връщането му в Иран.

Според мен това бе честно, реалистично предложение и аз го подкрепих,

но не получих отговор от Иран.

Уверявам ви, че той знае адреса на МААЕ,

знае какво се очаква от него, може да отговори по всяко време

и все още ще привестваме добрата воля, обоснован истински отговор.

Но както виждате, чакаме.

Какво трябва, за да се убедят иранците - повече моркови или повече тояги?

Те не обичат думата морков. Свързват я с магаретата.

Опитвам се да им напомня, че една от най-големите партии в САЩ

има за символ магаре, да не го вземат сериозно.

Мисля, че начинът да ги стимулираме, за да се стигне до решение,

е да им предоставим гаранции

срещу нападение отвън или подривна дейност вътре.

В основата на подхода на президента Обама е

желанието да получи международен консенсус по отношение на Иран.

В нашата решимост да предотвратим разпространението на тези оръжия

правилата трябва да са задължителни, нарушенията да се наказват,

думите да значат нещо. Светът трябва да се обедини,

за да предотврати разпространението на тези оръжия.

Коя общественост се опитва да убеди той най-вече?

Тази в страни като Бразилия и Южна Африка,

които искат да има по-справедлив международен ред

и които няма да се ангажират

и да инвестират в прилагането на двойни стандарти.

Разбирам протестите, че някои страни имат оръжия, които други нямат.

В ядрения ред има двоен стандарт.

Няколко държави имат ядрени оръжия, останалите нямат.

Това е тест дали той ще може да обедини

международната общност в единна позиция

за спиране на иранската програма. Подходът, който възприе,

бе да протегне ръка на Иран, но Иран го пренебрегна.

Затова ще бъде в по-силна позиция,

ако международната общност подкрепи усилията на САЩ

и окаже сериозен натиск върху Иран.

Това е въпрос и на възприятие.

Докато Западът се опитва да покаже какво става в Иран,

Иран също се опитва да убеди всички колебаещи се страни.

Така те възприемат погрешно това, което се прави спрямо Иран,

като нарушение на правата му на ядрена енергетика, което не е вярно.

Иран нарушава условията, но не губи ядрените си права,

Иран действа така, но някои си казват:

"Не бих искал да ми ограничават правата,

както става с Иран. Подкрепям Иран."

Но правата на Иран вече са гарантирани

с Договора за неразпространение на ядрени оръжия.

По силата на ДНЯО Иран има право

да развива мирна гражданска ядрена енергетика.

Следващата крачка, ако не се получи отговор от Иран,

вероятно ще бъдат санкции. Какъв ще бъде ефектъг от тях?

Санкциите не са пряк начин за прекратяване на програмата за изработване на бомби.

Това не е добър начин да се убеди Ахмадинеджад да смени посоката.

Проблемът за президента е,

че дори държавите да се обединят около строги санкции,

това не означава, че те ще попречат на Иран да продължи.

Всяка страна, решена да разработи ядрени оръжия,

вероятно ще направи същото.

Търсенето на надеждно решение включва международната общност.

Мнозина признават, че санкциите имат граници, но и вършат работа.

Санкциите не са вълшебна пръчица.

Санкциите могат да свършат нещо, а именно

да променят сметките на държави като Иран,

които ще осъзнаят, че продължаването на ядрената програма

носи повече разходи, отколкото ползи.

В този дебат типичният аргумент е

"санкциите са глупави, не трябва повече да ги прилагаме,

те няма да променят иранската стратегия".

Но те изпускат факта,

че санкциите се използват за наказание и изпращат сигнал на някого.

"Има правила, вие ги нарушавате и това се плаща.

И ние ще си вземем дължимото, макар че не можем да променим поведението ви.

Ще има наказание." Това е донякъде посланието.

Въпросът е не само дали да има санкции,

а и кога да бъдат наложени.

Няма да е уместно Съветът за сигурност

да вземе решение през май,

когато ще заседава конференцията по прегледа на ДНЯО.

Дори да бъдат приети строги санкции,

това няма да подтикне Иран към отстъпчивост.

Друг проблем са страничните ефекти от санкциите.

Няма ли да предизвикат засилване на ядрените инициативи на Иран

и да накарат други държави в региона да последват Иран по този път?

Колкото повече санкции налагаме на Иран,

толкова повече ще го стимулираме да продава на черния пазар

всякакви технологии на висока цена.

Опитваме се запазим линията с Иран,

може би понякога се поблазваме да я прекосим. Нещага се развиват, но...

Ако Иран прекоси линията, ще възникне сериозен проблем

с разпространението на ядрени оръжия в Близкия изток, Египет, Сирия, Саудитска Арабия.

Това трябва да ни безпокои.

Но Иран оше не е прекосил линията към ядрените оръжия.

Има причини да вярваме, че може да не я прекоси

и дори да го направи, никога няма да използва оръжията, които придобива.

Това, което ми дава надежда, е че според мен

те нямат основателни причини да използват ядрени оръжия за сигурността си.

Имаха преди с Ирак, но сега не е така.

Рационалните държави, дори когато не ни се харесват,

са доста колебливи по отношение на употребата на ядрено оръжие,

защото знаят, че ответът ще е точно насочен

и ще понесат невероятни последствия.

Една от основните цели на президента Обама през 2010 г.

е да обедини международната общност в твърда единна реакция

на нарушенията на Договора за неразпространение на ядрените оръжия

от страна на Иран с ядрената му програма.

Не е лесно обаче да се прекрати тази иранска програма.

Трудно е да се убеди Иран да изостави пътя към ядрените оръжия.

Вече петима президенти се опитват да направят това,

двамата Буш, Рейгън, Клинтън, Обама.

Програмата стартира още през 80-те години

и все още не можем да ги убедим да я прекратят.

Способни ли са в краткосрочен план с краткосрочни тактики

да продължат да обогатяват уран? Да.

Вие планирате дългосрочна стратегия, а в краткосрочен план

нещата се развиват бързо и то в нежеланата посока.

Иран получи алтернативно предложение

от ръководителя на МААЕ.

През октомври миналата година Мохамед ел Барадей направи добро предложение

зе прехвърляне на ниско обогатения уран от Иран към Русия

и след обогатяването му до 20 % превасянето му във Франция,

превръщането му в гориво и връщането му в Иран.

Според мен това бе честно, реалистично предложение и аз го подкрепих,

но не получих отговор от Иран.

Уверявам ви, че той знае адреса на МААЕ,

знае какво се очаква от него, може да отговори по всяко време

и все още ще привестваме добрата воля, обоснован истински отговор.

Но както виждате, чакаме.

Какво трябва, за да се убедят иранците - повече моркови или повече тояги?

Те не обичат думата морков. Свързват я с магаретата.

Опитвам се да им напомня, че една от най-големите партии в САЩ

има за символ магаре, да не го вземат сериозно.

Мисля, че начинът да ги стимулираме, за да се стигне до решение,

е да им предоставим гаранции

срещу нападение отвън или подривна дейност вътре.

В основата на подхода на президента Обама е

желанието да получи международен консенсус по отношение на Иран.

В нашата решимост да предотвратим разпространението на тези оръжия

правилата трябва да са задължителни, нарушенията да се наказват,

думите да значат нещо. Светът трябва да се обедини,

за да предотврати разпространението на тези оръжия.

Коя общественост се опитва да убеди той най-вече?

Тази в страни като Бразилия и Южна Африка,

които искат да има по-справедлив международен ред

и които няма да се ангажират

и да инвестират в прилагането на двойни стандарти.

Разбирам протестите, че някои страни имат оръжия, които други нямат.

В ядрения ред има двоен стандарт.

Няколко държави имат ядрени оръжия, останалите нямат.

Това е тест дали той ще може да обедини

международната общност в единна позиция

за спиране на иранската програма. Подходът, който възприе,

бе да протегне ръка на Иран, но Иран го пренебрегна.

Затова ще бъде в по-силна позиция,

ако международната общност подкрепи усилията на САЩ

и окаже сериозен натиск върху Иран.

Това е въпрос и на възприятие.

Докато Западът се опитва да покаже какво става в Иран,

Иран също се опитва да убеди всички колебаещи се страни.

Така те възприемат погрешно това, което се прави спрямо Иран,

като нарушение на правата му на ядрена енергетика, което не е вярно.

Иран нарушава условията, но не губи ядрените си права,

Иран действа така, но някои си казват:

"Не бих искал да ми ограничават правата,

както става с Иран. Подкрепям Иран."

Но правата на Иран вече са гарантирани

с Договора за неразпространение на ядрени оръжия.

По силата на ДНЯО Иран има право

да развива мирна гражданска ядрена енергетика.

Следващата крачка, ако не се получи отговор от Иран,

вероятно ще бъдат санкции. Какъв ще бъде ефектъг от тях?

Санкциите не са пряк начин за прекратяване на програмата за изработване на бомби.

Това не е добър начин да се убеди Ахмадинеджад да смени посоката.

Проблемът за президента е,

че дори държавите да се обединят около строги санкции,

това не означава, че те ще попречат на Иран да продължи.

Всяка страна, решена да разработи ядрени оръжия,

вероятно ще направи същото.

Търсенето на надеждно решение включва международната общност.

Мнозина признават, че санкциите имат граници, но и вършат работа.

Санкциите не са вълшебна пръчица.

Санкциите могат да свършат нещо, а именно

да променят сметките на държави като Иран,

които ще осъзнаят, че продължаването на ядрената програма

носи повече разходи, отколкото ползи.

В този дебат типичният аргумент е

"санкциите са глупави, не трябва повече да ги прилагаме,

те няма да променят иранската стратегия".

Но те изпускат факта,

че санкциите се използват за наказание и изпращат сигнал на някого.

"Има правила, вие ги нарушавате и това се плаща.

И ние ще си вземем дължимото, макар че не можем да променим поведението ви.

Ще има наказание." Това е донякъде посланието.

Въпросът е не само дали да има санкции,

а и кога да бъдат наложени.

Няма да е уместно Съветът за сигурност

да вземе решение през май,

когато ще заседава конференцията по прегледа на ДНЯО.

Дори да бъдат приети строги санкции,

това няма да подтикне Иран към отстъпчивост.

Друг проблем са страничните ефекти от санкциите.

Няма ли да предизвикат засилване на ядрените инициативи на Иран

и да накарат други държави в региона да последват Иран по този път?

Колкото повече санкции налагаме на Иран,

толкова повече ще го стимулираме да продава на черния пазар

всякакви технологии на висока цена.

Опитваме се запазим линията с Иран,

може би понякога се поблазваме да я прекосим. Нещага се развиват, но...

Ако Иран прекоси линията, ще възникне сериозен проблем

с разпространението на ядрени оръжия в Близкия изток, Египет, Сирия, Саудитска Арабия.

Това трябва да ни безпокои.

Но Иран оше не е прекосил линията към ядрените оръжия.

Има причини да вярваме, че може да не я прекоси

и дори да го направи, никога няма да използва оръжията, които придобива.

Това, което ми дава надежда, е че според мен

те нямат основателни причини да използват ядрени оръжия за сигурността си.

Имаха преди с Ирак, но сега не е така.

Рационалните държави, дори когато не ни се харесват,

са доста колебливи по отношение на употребата на ядрено оръжие,

защото знаят, че ответът ще е точно насочен

и ще понесат невероятни последствия.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink