ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Какво означават за НАТО промените в ядрената сфера?

Get the Flash Player to see this player.

Какво значение имат за НАТО ядрените проблеми? Как гледа Алиансът на промените в ядрения политически пейзаж тази година и как това ще бъде отразено в новата му стратегическа концепция?

 Субтитри: On / Off

Гай Робъртс,

как ядрените проблеми ще се впишат

в новата стратегическа концепция на НАТО

и как това ще им повлияе?

В новата стратегическа концепция

ще има раздел за възпиращата роля на НАТО по отношение на ядрените оръжия.

Естествено в концепцията от 1999 г. и в тази от 1991 г.

тези проблеми заемаха важно място. Различното днес

е новата стратегическа среда.

Сега възпиращата роля спрямо ядрените оръжия не заема такава голяма част от общата възпираща роля на НАТО,

защото заплахите са твърде отдалечени.

Затова предполагам, че този път ще й се отдели по-малък раздел,

но със сигурност в новата стратегическа концепция

ще се говори за ядреното възпиране на Алианса.

Как точно ще се формулира, изпреварвам въпроса ви,

предполагам, че основните стълбове на сегашната ни възпираща роля

ще се запазят, тъй като тя все още е необходима.

Нашият съюз е убеден, че възпирането е важно

и съществен елемент от нашата сигурност.

Второ, както се изтъква в неотдавна публикувания доклад на

експертната група,, ръководена от Мадлин Олбрайт,

в Европа трябва да се запази известно ядрено присъствие на САЩ,

защото е важно за трансатлантическата връзка,

за запазването на този ангажимент към сигурността на Европа

и европейските държави-членки, от една страна,

и от друга, за подсилване на третият стълб,

а именно разпределянето на тежестите и консултациите.

Държавите-членки смятат, че е важно да се сподели рискът от възпиращага роля.

Някои от тях изявяваг желание да приемат

ядрени оръжия на НАТО на тяхна територия.

Какъв е отговорът на НАТО?

Да, тази идея бе предложена не само от редица държави-членки,

но и от мозъчни тръстове и ние в Алианса

със сигурност ще я обсъдим

и ще преразгледаме позицията си в областта на ядреното възпиране.

Защото така разубеждаваме протенциалните си врагове,

предотвратяваме принудите им,

така че никога да не се стига до война.

Но всичко трябва да се обмисли с оглед на новото ни обкръжение.

Ние естествено винаги сме отчитали ситуацията в областта на сигурността

и драстично съкратихме тези оръжия.

Имаме само няколкостотин ядрени оръжия, бомбите В61,

американските ядрени оръжия в Европа днес.

Предложенията, които споменах, идваха предимно от Германия,

но важното е, че всички държави-членки,

включително Германия,

тържествено заявиха, че всяко решение за изтегляне на ядрени оръжия от дадена страна

или за промяна в конфигурацията, състава

или местополжението на тези оръжия

ще се взима в Алианса с консенсус.

Обсъждаха се елементите на противоракетната отбрана,

особено в контекста на новата концепция.

Срещу кого ще е насочена тя?

Противоракетната отбрана е част от общата възпираща роля,

възприемана холистично.

Когато създадем мощна ПВО,

това ще накара противниците ни да се усъмнят,

че едно ракетно нападение би могло да успее.

И да се надяваме, че това ще ги откаже

да търсят политическо надмощие чрез нападение над нас.

Това е много важно. Така се допълват ядрената и

конвенционалната ни възпираща сила и другите бойни способности.

Над 30 страни разработват балистични ракети.

Редица държави развиват опасна отбрана с балистични ракети.

Европа има балистична противоракетна отбрана

80-те прихващания около Москва...

Нашите руски колеги вярват в противоракетната отбрана.

Надяваме се да си сътрудничим с тях

и да допринесем за разработването на съвместна система.

Някои хора, включително държавният секретар Хилъри Клинтън твърдят,

че сега една от опасностите не са толкова другите държави,

придобиващи ядрени материали и оръжия,

колкото недържавните структури, които могат да се сдобият с тях.

Каква ще бъде вашата реакция и как НАТО се подготвя срещу тези заплахи?

НАТО естествено обмисля

как да разработи способности за реакция и най-вече

как да структурира възпиращата си позиция,

така че да убеди потенциалните си врагове,

че подобни действия ще бъдат неудачни.

Един от начините е да си сътрудничим със съюзническите държави

в Алианса и с другите организации

като МААЕ, за да разработим капацитет

за локализиране на всяка ядрена експлозия, самоделно ядрено вризвно устройство

или радиологично оръжие във всяка страна и място.

Да ги проследяваме и да искаме отчет

от всяка държава, която предоставя подобни оръжия на терористични групи.

Предприели сме някои сериозни инициативи срещу разпространението на ядрени оръжия,

за да пресечем преноса, контрабандата и кражбата на ядрени материали

и насочването им към терористични групировки,

където са на почит радиологичните оръжия

или самоделните взривни устройства.

НАТО включва страни с различна позиция по отношение на ядрените оръжия.

Споменахме Германия и последните й изявления,

позицията на САЩ се променя.

Как НАТО ще обедини тези държави около единна политика?

Смятам, че различията са в степента.

От една страна някои държави в Алианса

са ангажирани и вярват

в значението на разоръжаването, контрола над въоръженията и неразпространението.

В същност всички страни им отдават значение,

но в различна степен. Някои им придават повече тежест,

други предпочитат да запазят надеждна ядрена възпираща сила.

Всички държави.членки подкрепят идеята за запазване на надежден ядрен потенциал.

В същност в речта си в Прага миналата година,

когато говореше за свят, свободен от ядрени оръжия,

президентът Обама подчерта, че докато настъпи този ден,

ще запазим възпиращата си ядрена сила.

Тази позиция се споделя и от другите страни, които прегърнаха идеята

за премахване на ядрените оръжия от Европа.

Това трябва да стане в рамките на процеса на контрол над въоръженията.

Процес, който включва усилията за споразумение с Русия

за изтегляне на тактическиге ядрени оръжия от Европа.

Това трябва да бъде част от контрола над въоръженията,

за да укрепим нашата сигурност, но според повечето страни

едностранните съкращения ще застрашат нашата сигурност.

Така че основното обединяващо условие

е сигурността.

Това е най-важното. Сигурност, сигурност, сигурност.

Ако някои държави направят предложение

и демонстрират, че то укрепва сигурността,

то ще бъде прието от всички страни.

По това ще преценяваме предложенията.

Мисля, че има голяма възможност за споразумение

и тъкмо това ще направим със стратегическата концепция.

Ще работим по всички тези въпроси и предложения.

Смятате ли, че 2010 година ще бъде ключова за решаване на проблемите в ядрената сфера

с договора СТАРТ, срещата на върха по ядрените въпроси

и малко по-встрани от тези събития,

възможността тази година държавите,

които за първи път са изправени пред въпроса за ядрен капацитет,

Бразилия, Южна Африка и др., да трябва да вземат решение

дали да подкрепят съществуващия ред

или да внесат промени, да имат или да нямат.

Мислите ли, че тази година тези въпроси ще излязат на дневен ред?

Мисля, че те вече са. Тези година, с динамиката,

зададена от новата администрация на САЩ и личния ангажимент на президента Обама

да даде тласък на усилията за постигане на свят,

в който ядрените оръжия ще намаляват,

докато се създадат условия

за пълното им премахване.

Това вдъхнови редица страни и даде много надежди,

че можем да изпълним тази трудна задача.

Но процесът ще бъде дълъг, защото трябва да създадем

условия за висока степен на доверие

и когато кажем, че в света няма ядрени оръжия, наистина да няма нито едно.

Да създадем условия тези, които се опитват да се сдобият с такива оръжия,

да си платят за това.

Един от въпросите, които трябва да си зададете обаче

е защо процесът ще отнеме много време.

Как ще създадем условия да не изпаднем в положението

от 1945 г., след война на великите сили?

Какъв свят без ядрени оръжия искаме?

Като този от 1914 г.? Или този от 1939 г.?!

Не искаме такъв свят.

Да се отървем от ядрените оръжия и да се озовем

в положение, в което загиват милиони.

Трябва да напредваме стъпка по стъпка.

Последен въпрос, на който вероятно ще изложите личното си мнение,

но ми се ще да ви попитам за пътя към глобалната ядрена нула,

за която говори президентът Обама и която според него

той може би няма да доживее.

Кога според вас това може да се случи? И въобще възможно ли е тази идея да се осъществи напълно?

И кои са основните препятствия пред постигането на глобална ядрена нула?

Въпросът е личен. Мисля, че е въможно,

но ще се иска огромен непосилен труд.

Има една статия, написана през 1961 г. от Фред Икле,

посветена на външната политика и май озаглавена "След неспазването какво?"

Това бе преди въвеждането на който и да било режим за контрол над въоръженията.

Нямаше ДНЯО, нито конвенция за химическите и биологическите оръжия.

И той казва:

"Въпросът за проверката е номер едно.

Какви механизми за проверка можем да създадем,

за да имаме високо доверие, че хората не ни лъжат?"

Защото в свят без ядрени оръжия първият, който се сдобие с такива,

ще има огромно превъзходство.

Трябва да гарантираме това да не се случва.

И това е свързано с втория аспект, второто условие.

Какви са механизмите за спазване?

Как да се гарантира всеки, които измамва, да плати такава висока цена,

че да не си струва да го прави?

За нещастие успехите ни със спазването са доста скромни.

И това буди сериозна загриженост сред всички нас.

Най-очебийният случай е Северна Корея. Тя се оттегли от ДНЯО,

проведе два ядрени опита,

получи предимствата, докато бе страна по ДНЯО,

без да плаща нищо,

и сега е един от най-големите ни проблеми в областта на неразпространението

или по-скоро на разпространението. Вторият е Иран.

Има редица резолюции на Съвета са сигурност на ООН,

но няма напредък в решаването на проблема и гаранцията,

че те няма да придобият ядрени оръжия.

Затова трябва да изградим доверие,

да създадем механизми, които да възпират държавите

да придобиват ядрени оръжия, да ги елиминираме

и да сме сигурни, че никога повече няма да се появят

и да застрашат нашата сигурност.

И ми се ще да вярвам, че това може да се случи,

но и аз ще кажа, едва ли ще го доживея.

Благодаря ви, Гай Робърс. И аз благодаря.

Гай Робъртс,

как ядрените проблеми ще се впишат

в новата стратегическа концепция на НАТО

и как това ще им повлияе?

В новата стратегическа концепция

ще има раздел за възпиращата роля на НАТО по отношение на ядрените оръжия.

Естествено в концепцията от 1999 г. и в тази от 1991 г.

тези проблеми заемаха важно място. Различното днес

е новата стратегическа среда.

Сега възпиращата роля спрямо ядрените оръжия не заема такава голяма част от общата възпираща роля на НАТО,

защото заплахите са твърде отдалечени.

Затова предполагам, че този път ще й се отдели по-малък раздел,

но със сигурност в новата стратегическа концепция

ще се говори за ядреното възпиране на Алианса.

Как точно ще се формулира, изпреварвам въпроса ви,

предполагам, че основните стълбове на сегашната ни възпираща роля

ще се запазят, тъй като тя все още е необходима.

Нашият съюз е убеден, че възпирането е важно

и съществен елемент от нашата сигурност.

Второ, както се изтъква в неотдавна публикувания доклад на

експертната група,, ръководена от Мадлин Олбрайт,

в Европа трябва да се запази известно ядрено присъствие на САЩ,

защото е важно за трансатлантическата връзка,

за запазването на този ангажимент към сигурността на Европа

и европейските държави-членки, от една страна,

и от друга, за подсилване на третият стълб,

а именно разпределянето на тежестите и консултациите.

Държавите-членки смятат, че е важно да се сподели рискът от възпиращага роля.

Някои от тях изявяваг желание да приемат

ядрени оръжия на НАТО на тяхна територия.

Какъв е отговорът на НАТО?

Да, тази идея бе предложена не само от редица държави-членки,

но и от мозъчни тръстове и ние в Алианса

със сигурност ще я обсъдим

и ще преразгледаме позицията си в областта на ядреното възпиране.

Защото така разубеждаваме протенциалните си врагове,

предотвратяваме принудите им,

така че никога да не се стига до война.

Но всичко трябва да се обмисли с оглед на новото ни обкръжение.

Ние естествено винаги сме отчитали ситуацията в областта на сигурността

и драстично съкратихме тези оръжия.

Имаме само няколкостотин ядрени оръжия, бомбите В61,

американските ядрени оръжия в Европа днес.

Предложенията, които споменах, идваха предимно от Германия,

но важното е, че всички държави-членки,

включително Германия,

тържествено заявиха, че всяко решение за изтегляне на ядрени оръжия от дадена страна

или за промяна в конфигурацията, състава

или местополжението на тези оръжия

ще се взима в Алианса с консенсус.

Обсъждаха се елементите на противоракетната отбрана,

особено в контекста на новата концепция.

Срещу кого ще е насочена тя?

Противоракетната отбрана е част от общата възпираща роля,

възприемана холистично.

Когато създадем мощна ПВО,

това ще накара противниците ни да се усъмнят,

че едно ракетно нападение би могло да успее.

И да се надяваме, че това ще ги откаже

да търсят политическо надмощие чрез нападение над нас.

Това е много важно. Така се допълват ядрената и

конвенционалната ни възпираща сила и другите бойни способности.

Над 30 страни разработват балистични ракети.

Редица държави развиват опасна отбрана с балистични ракети.

Европа има балистична противоракетна отбрана

80-те прихващания около Москва...

Нашите руски колеги вярват в противоракетната отбрана.

Надяваме се да си сътрудничим с тях

и да допринесем за разработването на съвместна система.

Някои хора, включително държавният секретар Хилъри Клинтън твърдят,

че сега една от опасностите не са толкова другите държави,

придобиващи ядрени материали и оръжия,

колкото недържавните структури, които могат да се сдобият с тях.

Каква ще бъде вашата реакция и как НАТО се подготвя срещу тези заплахи?

НАТО естествено обмисля

как да разработи способности за реакция и най-вече

как да структурира възпиращата си позиция,

така че да убеди потенциалните си врагове,

че подобни действия ще бъдат неудачни.

Един от начините е да си сътрудничим със съюзническите държави

в Алианса и с другите организации

като МААЕ, за да разработим капацитет

за локализиране на всяка ядрена експлозия, самоделно ядрено вризвно устройство

или радиологично оръжие във всяка страна и място.

Да ги проследяваме и да искаме отчет

от всяка държава, която предоставя подобни оръжия на терористични групи.

Предприели сме някои сериозни инициативи срещу разпространението на ядрени оръжия,

за да пресечем преноса, контрабандата и кражбата на ядрени материали

и насочването им към терористични групировки,

където са на почит радиологичните оръжия

или самоделните взривни устройства.

НАТО включва страни с различна позиция по отношение на ядрените оръжия.

Споменахме Германия и последните й изявления,

позицията на САЩ се променя.

Как НАТО ще обедини тези държави около единна политика?

Смятам, че различията са в степента.

От една страна някои държави в Алианса

са ангажирани и вярват

в значението на разоръжаването, контрола над въоръженията и неразпространението.

В същност всички страни им отдават значение,

но в различна степен. Някои им придават повече тежест,

други предпочитат да запазят надеждна ядрена възпираща сила.

Всички държави.членки подкрепят идеята за запазване на надежден ядрен потенциал.

В същност в речта си в Прага миналата година,

когато говореше за свят, свободен от ядрени оръжия,

президентът Обама подчерта, че докато настъпи този ден,

ще запазим възпиращата си ядрена сила.

Тази позиция се споделя и от другите страни, които прегърнаха идеята

за премахване на ядрените оръжия от Европа.

Това трябва да стане в рамките на процеса на контрол над въоръженията.

Процес, който включва усилията за споразумение с Русия

за изтегляне на тактическиге ядрени оръжия от Европа.

Това трябва да бъде част от контрола над въоръженията,

за да укрепим нашата сигурност, но според повечето страни

едностранните съкращения ще застрашат нашата сигурност.

Така че основното обединяващо условие

е сигурността.

Това е най-важното. Сигурност, сигурност, сигурност.

Ако някои държави направят предложение

и демонстрират, че то укрепва сигурността,

то ще бъде прието от всички страни.

По това ще преценяваме предложенията.

Мисля, че има голяма възможност за споразумение

и тъкмо това ще направим със стратегическата концепция.

Ще работим по всички тези въпроси и предложения.

Смятате ли, че 2010 година ще бъде ключова за решаване на проблемите в ядрената сфера

с договора СТАРТ, срещата на върха по ядрените въпроси

и малко по-встрани от тези събития,

възможността тази година държавите,

които за първи път са изправени пред въпроса за ядрен капацитет,

Бразилия, Южна Африка и др., да трябва да вземат решение

дали да подкрепят съществуващия ред

или да внесат промени, да имат или да нямат.

Мислите ли, че тази година тези въпроси ще излязат на дневен ред?

Мисля, че те вече са. Тези година, с динамиката,

зададена от новата администрация на САЩ и личния ангажимент на президента Обама

да даде тласък на усилията за постигане на свят,

в който ядрените оръжия ще намаляват,

докато се създадат условия

за пълното им премахване.

Това вдъхнови редица страни и даде много надежди,

че можем да изпълним тази трудна задача.

Но процесът ще бъде дълъг, защото трябва да създадем

условия за висока степен на доверие

и когато кажем, че в света няма ядрени оръжия, наистина да няма нито едно.

Да създадем условия тези, които се опитват да се сдобият с такива оръжия,

да си платят за това.

Един от въпросите, които трябва да си зададете обаче

е защо процесът ще отнеме много време.

Как ще създадем условия да не изпаднем в положението

от 1945 г., след война на великите сили?

Какъв свят без ядрени оръжия искаме?

Като този от 1914 г.? Или този от 1939 г.?!

Не искаме такъв свят.

Да се отървем от ядрените оръжия и да се озовем

в положение, в което загиват милиони.

Трябва да напредваме стъпка по стъпка.

Последен въпрос, на който вероятно ще изложите личното си мнение,

но ми се ще да ви попитам за пътя към глобалната ядрена нула,

за която говори президентът Обама и която според него

той може би няма да доживее.

Кога според вас това може да се случи? И въобще възможно ли е тази идея да се осъществи напълно?

И кои са основните препятствия пред постигането на глобална ядрена нула?

Въпросът е личен. Мисля, че е въможно,

но ще се иска огромен непосилен труд.

Има една статия, написана през 1961 г. от Фред Икле,

посветена на външната политика и май озаглавена "След неспазването какво?"

Това бе преди въвеждането на който и да било режим за контрол над въоръженията.

Нямаше ДНЯО, нито конвенция за химическите и биологическите оръжия.

И той казва:

"Въпросът за проверката е номер едно.

Какви механизми за проверка можем да създадем,

за да имаме високо доверие, че хората не ни лъжат?"

Защото в свят без ядрени оръжия първият, който се сдобие с такива,

ще има огромно превъзходство.

Трябва да гарантираме това да не се случва.

И това е свързано с втория аспект, второто условие.

Какви са механизмите за спазване?

Как да се гарантира всеки, които измамва, да плати такава висока цена,

че да не си струва да го прави?

За нещастие успехите ни със спазването са доста скромни.

И това буди сериозна загриженост сред всички нас.

Най-очебийният случай е Северна Корея. Тя се оттегли от ДНЯО,

проведе два ядрени опита,

получи предимствата, докато бе страна по ДНЯО,

без да плаща нищо,

и сега е един от най-големите ни проблеми в областта на неразпространението

или по-скоро на разпространението. Вторият е Иран.

Има редица резолюции на Съвета са сигурност на ООН,

но няма напредък в решаването на проблема и гаранцията,

че те няма да придобият ядрени оръжия.

Затова трябва да изградим доверие,

да създадем механизми, които да възпират държавите

да придобиват ядрени оръжия, да ги елиминираме

и да сме сигурни, че никога повече няма да се появят

и да застрашат нашата сигурност.

И ми се ще да вярвам, че това може да се случи,

но и аз ще кажа, едва ли ще го доживея.

Благодаря ви, Гай Робърс. И аз благодаря.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink