ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

2010 - нулева година в броенето към ядрената нула?

Get the Flash Player to see this player.

Дали 2010 г. ще бъде ключова за усилията да се стигне до свят без ядрени оръжия? С всички важни въпроси на дневен ред, от договора START до Иран, 2010 г. може да влезе в историята като решаваща година за ядреното разоръжаване.

 Субтитри: On / Off

Ядреното унищожение виси над света като дамоклев меч

от средата на 1940-те години.

Но ядрен конфликт никога не е имало. Защо?

Направо е сляп късмет, че не е имало ядрена катастрофа

през последните 65 тодини след Втората световна война.

Това няма нищо общо с доброто управление или сигурността

на ядрения оръжеен комплекс. Просто сляп късмет.

Имали сме голямо щастие цели 65 години да няма ядрена война.

Но е неразумно да вярваме, че късметът ще трае вечно.

Лесно е да се посочат случаи през Студената война, когато сме били на косъм от ядрената катастрофа.

За мен най-красноречивият е кубинската ракетна криза,

знаем, че тогава на кубинска територия бяха разположени ядрени оръжия,

както и в съветските подводници в региона

извън тези, които пристигаха с кораби и които блокадага спираше.

Един от инцидентите по време на морската блокада

възникна, защото корабите на САЩ изстрелваха бомби в дълбочина

без да се целят в нещо определено, за да покажат, че не се заблуждават,

но една от тях удари

руска подводница и унищожи комуникационната й система.

Според протокола, когато една подводница загуби връзка с базата си

и не знае започнала ли е войната,

решението дали да се изстрелят ядрените торпеда

се гласува от тримата капитани на борда.

те гласуват и с 2 гласа за и един против

решението е да не се изстрелва.

Гласът на един руски моряк ни е спасил от трета световна война.

По време на Студената война се смяташе, че възпирането е в защита на националния интерес.

Днес някои вярват в обратното.

Ние ще бъдем нападнати

от терористите или от революционните държави.

Затова по-добре да се опитаме да мобилизираме всички

да анатемосат тези оръжия, така ще защитим националния интерес.

Каквато и да е ползата от ядрените оръжия

като стабилизираща сила по време на Сгудената война,

през XXI век притежаването на ядрени оръжия от когото и да било

създава много повече неприятности, отколкото си струва.

Ядрените оръжия служат предимно за възпиране,

но извън това доколко са полезни и безопасни?

Военните по света не ги обичат,

защото поглъщат пари, които могат да отидат за друго

и не смятат, че ще могат да ги използват.

Така че те са почти безполезни, а същевременно заплашват всички нас.

Все още имаме 2000 оръжия във висока степен на бойна готовност.

Имаме системи за командване и контрол,

които не са много по-добри от тези през Студената война,

а в някои страни, които сега имат ядрени оръжия, са съвсем некачествени.

И сме изправени пред перспективата от много по-сложно кибернападение.

Неверната информация между системите може да създаде объркване,

тревога и да доведе до техническа или човешка грешка.

САЩ и Русия са част от коалицията,

настояваща Ислямска република Иран да поеме последствията...

Променящите се възгледи доведоха до ново поведение

спрямо разоръжаването и неразпространението.

Не мисля, че положението е по-лошо отпреди,

просто днес от ядрените оръжия има по-малко полза.

Затова сме по-малко склонни да ги защищаваме

и ни се струват по-проблематични.

Затова когато някой друг иска ядрени оръжия, това изглежда много лошо.

Двете водещи ядрени държави

се ангажираха да вървят по пътя на съкращенията до нула

Първите стъпки могат да са съкращаване наполовина

или дори по-малко,

но посоката е положителна.

И така стигаме до 2010 г. Факгъг, че ядрените въпроси бяха извадени в светлината на прожекторите

означава ли, че тя ще бъде ключова за ядрената одисея?

Ако съберем всичко, което се готви,

двете конференции, срещата на върха по ядрената сигурност

и конференцията за прегледа на ДНЯО през май, както и другите въпроси,

включително сериозния проблем с Иран,

ако тази година постигнем положителни резултати на повечето фронтове,

динамиката може да се запази.

Всичко това е важно. Прегледът на ядрената позиция на САЩ е важен,

в Русия вече имаше.

Но не мисля, че годината ще бъде ключова.

Светът знае, че администрацията във Вашингтон

иска разоръжаване

и затова някои неща ще й се прощават.

Затова сега по-скоро ще има пауза.

Независимо от напредъка, осъществен през 2010 г.

някои ядрени заплахи могат да си останат напълно непредсказуеми.

Безпокоя се за Индия и Пакистан в смисъл,

че ако се извърши ново нападение като атентатите в Мумбай, терористично нападение над Индия

индийците заявиха, че няма да се въздържат

и ще дадат урок на Пакистан за това, че покрепя терористични организации.

Пакистан твърди: "Ние послушахме САЩ,

изпратихме армията си да воюва в Афганистан,

Индия лесно може да ни уязви.

Ако Индия се опита да ни поучава, ще използваме ядрени оръжия."

Тъй като вероятността от терористичен атентат в Индия е много по-голяма

от възможността Ал Кайда да се снабди с ядрени оръжия,

ядрената заплаха, която ме тревожи, е конфликт между Индия и Пакистан,

който нито едната, нито другата страна желае.

Ядреното унищожение виси над света като дамоклев меч

от средата на 1940-те години.

Но ядрен конфликт никога не е имало. Защо?

Направо е сляп късмет, че не е имало ядрена катастрофа

през последните 65 тодини след Втората световна война.

Това няма нищо общо с доброто управление или сигурността

на ядрения оръжеен комплекс. Просто сляп късмет.

Имали сме голямо щастие цели 65 години да няма ядрена война.

Но е неразумно да вярваме, че късметът ще трае вечно.

Лесно е да се посочат случаи през Студената война, когато сме били на косъм от ядрената катастрофа.

За мен най-красноречивият е кубинската ракетна криза,

знаем, че тогава на кубинска територия бяха разположени ядрени оръжия,

както и в съветските подводници в региона

извън тези, които пристигаха с кораби и които блокадага спираше.

Един от инцидентите по време на морската блокада

възникна, защото корабите на САЩ изстрелваха бомби в дълбочина

без да се целят в нещо определено, за да покажат, че не се заблуждават,

но една от тях удари

руска подводница и унищожи комуникационната й система.

Според протокола, когато една подводница загуби връзка с базата си

и не знае започнала ли е войната,

решението дали да се изстрелят ядрените торпеда

се гласува от тримата капитани на борда.

те гласуват и с 2 гласа за и един против

решението е да не се изстрелва.

Гласът на един руски моряк ни е спасил от трета световна война.

По време на Студената война се смяташе, че възпирането е в защита на националния интерес.

Днес някои вярват в обратното.

Ние ще бъдем нападнати

от терористите или от революционните държави.

Затова по-добре да се опитаме да мобилизираме всички

да анатемосат тези оръжия, така ще защитим националния интерес.

Каквато и да е ползата от ядрените оръжия

като стабилизираща сила по време на Сгудената война,

през XXI век притежаването на ядрени оръжия от когото и да било

създава много повече неприятности, отколкото си струва.

Ядрените оръжия служат предимно за възпиране,

но извън това доколко са полезни и безопасни?

Военните по света не ги обичат,

защото поглъщат пари, които могат да отидат за друго

и не смятат, че ще могат да ги използват.

Така че те са почти безполезни, а същевременно заплашват всички нас.

Все още имаме 2000 оръжия във висока степен на бойна готовност.

Имаме системи за командване и контрол,

които не са много по-добри от тези през Студената война,

а в някои страни, които сега имат ядрени оръжия, са съвсем некачествени.

И сме изправени пред перспективата от много по-сложно кибернападение.

Неверната информация между системите може да създаде объркване,

тревога и да доведе до техническа или човешка грешка.

САЩ и Русия са част от коалицията,

настояваща Ислямска република Иран да поеме последствията...

Променящите се възгледи доведоха до ново поведение

спрямо разоръжаването и неразпространението.

Не мисля, че положението е по-лошо отпреди,

просто днес от ядрените оръжия има по-малко полза.

Затова сме по-малко склонни да ги защищаваме

и ни се струват по-проблематични.

Затова когато някой друг иска ядрени оръжия, това изглежда много лошо.

Двете водещи ядрени държави

се ангажираха да вървят по пътя на съкращенията до нула

Първите стъпки могат да са съкращаване наполовина

или дори по-малко,

но посоката е положителна.

И така стигаме до 2010 г. Факгъг, че ядрените въпроси бяха извадени в светлината на прожекторите

означава ли, че тя ще бъде ключова за ядрената одисея?

Ако съберем всичко, което се готви,

двете конференции, срещата на върха по ядрената сигурност

и конференцията за прегледа на ДНЯО през май, както и другите въпроси,

включително сериозния проблем с Иран,

ако тази година постигнем положителни резултати на повечето фронтове,

динамиката може да се запази.

Всичко това е важно. Прегледът на ядрената позиция на САЩ е важен,

в Русия вече имаше.

Но не мисля, че годината ще бъде ключова.

Светът знае, че администрацията във Вашингтон

иска разоръжаване

и затова някои неща ще й се прощават.

Затова сега по-скоро ще има пауза.

Независимо от напредъка, осъществен през 2010 г.

някои ядрени заплахи могат да си останат напълно непредсказуеми.

Безпокоя се за Индия и Пакистан в смисъл,

че ако се извърши ново нападение като атентатите в Мумбай, терористично нападение над Индия

индийците заявиха, че няма да се въздържат

и ще дадат урок на Пакистан за това, че покрепя терористични организации.

Пакистан твърди: "Ние послушахме САЩ,

изпратихме армията си да воюва в Афганистан,

Индия лесно може да ни уязви.

Ако Индия се опита да ни поучава, ще използваме ядрени оръжия."

Тъй като вероятността от терористичен атентат в Индия е много по-голяма

от възможността Ал Кайда да се снабди с ядрени оръжия,

ядрената заплаха, която ме тревожи, е конфликт между Индия и Пакистан,

който нито едната, нито другата страна желае.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink