ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Краят на военноморската ера?

Наистина ли настава краят на военноморската ера? Ще се увеличат ли зоните на беззаконие по моретата в бъдеще? Как промяната на климата ще се отрази на ситуацията в моретата? Диего Руиз Палмер анализира тези проблеми.

Някои наблюдатели на морската сцена неотдавна обявиха настъпването на "пост-военноморска ера", в която няма никакъв шанс за сериозно традиционно участие на флота, както по време на Втората световна война или подобно на сблъсъка между ВМС на НАТО и Съветския флот, който се предвиждаше по време на Студената война, ако положението стане напечено.(1). В тази нова ера, твърдят те, вече не е необходимо флотът да се изгражда около основните кораби на нашето време - големите самолетоносачи с определена възможност за прибиране на самолетите им и висок клас крайцери. Съответно флотилиите - и най-вече флотът на САЩ, трябва да преориентират центъра на тежеста в оперативно отношение от операциите в открито море към операциите в крайбрежни води и жандармерийски операции.

Ако приемем, че тази перспектива е вярна и предвещава истинска "революция в морските дела", трябва да добавим, че тя явно не се споделя от водещите търговски държави и военноморски сили. Макар че са изправени пред трайни ограничения на отбранителния бюджет и проблеми във финансирането на флота, повечето от тези страни продължават да инвестират в океански военноморски съдове: за това свидетелстват усилията на Бразилия, Франция, Индия, Италия, Русия, Испания, Великобритания и Съединените щати да поддържат и увеличават своите самолетоносачи под един или друг предлог или, в случая с Китай, да се сдобие с такъв.(2), както и постоянното нарастване на броя на хеликоптероносачите и плавателните съдове амфибии по целия свят, оптимизирани за контрол по море, изнасяне на сила, хуманитарна помощ и присъствие (Австралия, Китай, Франция, Италия, Япония, Република Корея, Холандия, Испания, Великобритания и Съединените щати).

Очевидно стратегическото късогледство, което тези корабостроителни програми издават в пост-военноморската ера, не може да бъде приписано само на бюрократичните навици в адмиралтействата или на успешното лобиране на корабостроителите. по света. Малцина ще оспорят факта обаче, че двадесет години след края на Студената война, глобализацията и пренареждането на геоикономическата карта на света налага нов поглед към приноса, който флотът може и вече внася в редица мисии, от възпиране и регулиране на кризи до изнасяне на предния фронт и поддържане на сигурна, безопасна и екологически защитена среда.

Подобна оценка ще помогне за ориентацията на политиката в областта на сигурността и на корабостроителните програми, както и за провеждането на съвместни военноморски операции. НАТО е централен форум в това отношение и резултатите, които ще постигне, ще се отразят на колективното му участие с многонационални способности в морската сигурност и отбрана за десетилетия напред.

Трайното благоденствие на индустриализираните демокрации по света се дължи до голяма степен на факта, че морското пространство по света в голямата си част бе сигурно и безопасно за търговията

С малки изключения по време и по място, в продължение на над шест десетилетия световните морета бяха "зона на мира" и път към просперитета за цялото човечество. През последните петдесет години морската търговия нарасна четири пъти по обем. Днес тя обхваща 90 % от световната търговия и 60 % от общия износ на петрол. Търговските потоци по море се осъществяват от около 50 000 големи търговски кораби, различни по вид и размер, включително новото поколение супертанкери и контейнери, както и големите круизни кораби

Трайното благоденствие на индустриализираните демокрации по света, въпреки последователните икономически спадове, както и непрекъснатото надигане на нови икономически сили като Бразилия, Китай и Индия, се дължи до голяма степен на факта, че от края на Втората световна война световните морски пространства, които обхващат повече от седемдесет процента от повърхността на Земята, са общо взето сигурна и безопасна зона за търговия.

Свободата на корабоплаването е принцип, които се споделя от всички държави, независимо от размера, географското положение, политическата система, икономическото развитие или военната им сила. Това е важно политическо наследство от втората половина на XX век, което твърде често се подценява. Някои наблюдатели окачествяват това поведение на добродушно пренебрежение на морските дела като "морска слепота", особено в момент, когато се множат доказателствата, че гарантирането на трайна морска сигурност през следващите десетилетия ще изисква мното повече ресурси и по-голям капацитет, както и по-висока степен на международно сътрудничество.

Потенциални проблеми за сигурността в морска среда

През второто десетилетие на XXI век моретата вече не изглеждат така спокойни и приветливи за хората, както бяха преди. Бумът на морската търговия, претоварващ широко използваните морски пътища, проливите и пристанищата, съчетан със засилването на нелегалните дейности, от трафик на хора и пиратство до тероризъм и прикрит транспорт на оръжия за масово унищожение (ОМУ) и на средства за тяхното производство, налага да се преосмисли връзката между различните географски зони и рисковите фактори и да се възприеме нов широкообхватен подход към морската сигурност и отбрана.

Тази променяща се среда изправя международната общност пред три основни предизвикателства - надигащата се вълна от неорганизирано, многопластово беззаконие в морето, риска от стратегическо военноморско съперничество, което може да доведе до изкушението да се използват морски средства за политическо сплашване, военна принуда, откровена агресия или дори сериозни конфликти, както и потенциалните негативни последици от промяната на климата върху морската сигурност. В оценките на тези опасности има голяма доза несигурност по отношение на перспективите и взаимното им преплитане и влияние.

Неуправляваните морски пространства могат да се превърнат в просторно убежище за всякакви недържавни престъпни групи, а също и за някои държави, които спонсорират незаконни дейности като тероризма и разпространението на ОМУ

Ако не се овладее, беззаконието ще оказва все по-силно отрицателно влияние върху морската търговия и транспорт и надеждността на енергийните доставки и постепенно ще засегне търговията, ще подкопае доверието между държавите и ще улони просперитета на всички. Неуправляваните морски пространства могат да се превърнат в просторно убежище за всякакви недържавни престъпни групи, а също и за някои държави, които спонсорират незаконни дейности като тероризма и разпространението на ОМУ. По изключение, новите рискове по море може да включват и нападение на плавателни съдове, както в случая с терористичното нападение срещу разрушителя Коул на военноморските сили на САЩ в Йемен през 2000 г. или ракетната атака срещу израелски военни кораби край бреговете на Ливан от групировката Хизбула през 2006 година. Пиратството край бреговете на Сомалия е конкретен пример за един стар, но възраждаща проблем

В другия край на спектъра на рисковете, с програмите си за придобиване на военноморски кораби големите сили в Азия видимо целят създаването на местен капацитет за патрулиране и защита на морските пътища, на които се опира новопридобитият им статут на важни търговски партньори, и това ги подтиква да се включат в усилията за укрепване на морската сигурност. Международните операции срещу пиратството в западната част на Индийския океан и многонационалните морски учения, в които участват все по-голям брой държави от Тихоокеанския басейн, са убедително доказателство за тази положителна тенденция. Но тези програми могат да включат и изграждането на капацитет за огказ на достъп до някои морски зони, което ще породи взаимни подозрения и ще притесни други големи търговски държави.

Възможно е морското съперничество да има по-преки последствия за други региони, различни от зоната на Северноатлантическия договор, но съюзническите държави имат търговски интереси по целия свят и стратегически интерес да бранят международния мир и сигурност и е малко вероятно НАТО да остане безразличен към неблагоприятно развитие, свързано с неконтролирана морска надпревара. В това отношение създаването на капацитет за възпиращо присъствие в морето може да изиграе огромна роля за предотвратяване на конфликтите. Същевременно опитът от Студената война показва, че ядрените държави едва ли ще позволят морската надпревара или изолирани морски инциденти да ексалират в мащабна конфронтация. Освен това трайното нарастване на морската търговия и транспорт е отлична преграда пред опитите тези постижения да бъдат изложени на риск.

Промяната на климата е по-далечен, но не по-малко сериозен източник на опасности за морската сигурност и за безопасността и благоденствието на крайбрежното население. Изчерпването на ресурсите, разрушаването на околната среда и крайните метеорологични явления на сушата и в морето могат да се комбинират и да предизвикат "идеалната буря" с катастрофални последици, но все още неясни перспективи.

Влияние върху военноморското планиране и корабостроителните програми

В тази сложна и потенциално опасна геостратегическа и морска среда предпазливостта не трябва да отстъпва пред дързостта или сдържаността. Затова дебатът за това, дали американският флог е правилно формиран за новата среда на сигурност в много отношения е неуместен, и то по три причини. Първо, през следващите десетилетия ударните групи около самолетоносачите и другите експедиционни бойни и амфибийни групи ще си останат основният елемент във ВМС на САЩ, дори и да предположим, че ще започне строителство на следващия клас по-големи самолетоносачи. Американският флот наследи от Втората световна война ненадминат уникален опит и ноу-хау в планирането, оборудването и операциите със структурирана около самолетоносач флотилия, който се поддържа в САЩ в течение на над шест десетилетия на значителна цена и със завидна решимост. Съединените щаги едва ли ще пожелаят да се лишат от тези стратегическа боеспособност, поне дотогава, докато новите параметри на сигурността през XXI век не се оформят трайно и не покажат, че тя е станала излишна.

В обозримо бъдеще единствено САЩ могат да предоставят основния елемент на тази стратегическа боеспособност "отвъд хоризонта"

Второ, едва ли за международната общност и за НАТО в частност ще бъде от полза САЩ да сменят океанския си флот с по-малък брегови флот, дори и промяната към повече корвети и кораби на бреговата охрана да е желателна по оперативни и финансови причини. Причината е очевидна - операциите за гарантиране на морската сигурност, които по принцип са географски локализирани, дори когато се насочени срещу идващи от различни места рискове, имат ефект, само ако се провеждат в рамките на по-щирок трансокеански военноморски флот, способен да достигне до всяка точка на планетата и притежаващ глобално информационно надмощие.

В обозримо бъдеще единствено САЩ могат да предоставят основния елемент на тази стратегическа боеспособност "отвъд хоризонта", която улеснява бреговата охрана, тактическите операции за гарантиране на морската сиггурност и местните дейности за изграждане на бойни способности. Освен това във време, когато Съединените щати поощряват един широкообхватен международен подход към регулирането и сигурността на морското пространство, основан на широка партнорска мрежа, свързваща американските ВМС (флот,, корпуса на морските пехотинци и бреговата охрана) с военноворските сили на други държави, би било парадоксално и неуместно американският флот да се ангажира с крайбрежни операции, които флотилиите на редица съознически и приятелски държави могат да извършат по-лесно и често по-добре благодарение на специалния си опит и ноу-хау и на бойните способности, пригодени към тях.

В замяна на това разширяването на глобалното морско партньорство дава възможност да се изпробва по-съгласуван международен подход, обединяващ единомислещите държави в регонални мисии с разпределение на задачите и споделяне на най-добрите практики, предоставяне на съвместна оперативна поддръжка, обмен на информация за прилагане на морското право и провеждане на съвместни учения и подготовка. НАТО може да играе важна роля в това начинание като център на оперативното сътрудничество и политически форум за консултации по морските въпроси.

Специална роля и участие на НАТО

Като алианс, съставен от много държави, горди с морските си традиции, с глобални търговски интереси и значителни военноморски бойни спосоностги, от създаването си до днес НАТО отдава основно значение на морското измерение на сигурността и му отделя централно място във всеобхватния си подход. До голяма степен в основата си НАТО е морски съюз. Атлантическият океан, Средиземно, Балтийско и Черно море свързват съюзническите държави в географско и стратегическо отношение. Те са важна част от общото им наследство и съдба.

В подготовката на новата стратегическа концепция на НАТО за предстоящата среща на върха в Лисабон морското измерение на сигурността е приоритет за Алианса

Военноморските сили на НАТО извършват дълргосрочни операции по възпиране, обезопасяване и отбрана и поемат и нови задачи в поддръжка на операциите по регулиране на кризи, в които се включват и партньорски държави извън НАТО от целия свят като Австралия, Финландия, Япония и Украйна. Във всеки един момент съозническите държави могат да изпратят кораби и поддържащи средства към операция "Океански щит" - приноса на НАТО към решителните международни усилия срещу пиратството в Индийския океан - или за участие в операция Active Endeavour - военноморската антитерористична операция в Средиземно море, както и да ортанизират съвместни учения с държавите участнички в Истанбулската инициатива за сътрудничество - Бахрейн, Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства - или със страни от Партньорство за мир като Швеция в рамките на Силите за бързо реагиране.

С възможностите си за океанско наблюдение и с рутинното си присъствие и дейности съюзническите флотове и флотовете на държавите партньори на НАТО, в сътрудничество с гражданските правоприлагащи структури, допринасят за създаването на едно авторитетно представтелство на целия морски трафик на изток и на запад от Европа. Във всички случаи оперативната съвместимост и оперативната ефективност се гарантират в дух на сътрудничество от прилагането на общите техники, процедури и тактика на НАТО, подкрепени от широка мрежа от научни центрове и друг капацитет с морска ориентация. НАТО е наистина един морски съюз в действие.

В подготовката на новата стратегическа котнцепция на НАТО за предстоящата среща на върха в Лисабон морското измерение на сигурността е приоритет за Алианса. Военноморската ера не си отива, навлизаме обаче в нова морска епоха.

Новата военноморска стратегия на НАТО

На заседание в Норфолк, щата Вирджиния, през юли 2008 г. командващите ВМС и висщи цивилни служители, отговарящи за операциите, приеха, че засиленото участие на НАТО в операциите по гарантиране на морската сигурност редом с традиционните задачи, налага да се приеме дългосрочна морска стратегия на Алианса и подкрепящата я концепция . Двата документа се подготвят в Главната квартира на НАТО.

Военноморският капацитет на НАТО

В допълнение към комбинираната сила на съюзническите флотове НАТО разполага с множество дискретни оперативни способности и технически умения, разпределени в различни структри и личен състав - двете съюзни военноморски командвания в Неапол, Италия, и Нортууд, Великобритания, и съюзното командване на подводни войски в Норфолк, щага Вирджиния, свързани с по-широка съвместна командна структура, четири постоянни многонационални групи за плаване в повърхностни води, две от които специализирани в разминирането, постоянно подчинени на Неапол и Нортууд, четири оперативни сили на повикване, ръководени от Франция, Италия, Испания и Великобритания, и една допълнителна с раширен капацитет, ръководена от Съединените щати, всички на разположение на ротационен принцип за операции на Силите за бързо реагиране на НАТО, Корабният център на НАТО в Нортууд, Планиращият център за океанско корабоплаване, Групата на НАТО за морски въоръжения, Морското бюро за стандартизация към Агенцията на НАТО за стандартизация и Съвместният център за подготовка за военноморски операции за забрана ва остров Крит, Гърция.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink