Сигурността и ефектът от бюджетните ограничения

В последно време в икономиката има малко добри новини. В 28-те държави-членки на НАТО натискът върху бюджета се засилва. Но докато обмислят как да направят икономии, правителствата и парламентите на натовските страни не трябва да забравят основните принципи на нашата свободна пазарна икономика, значението на справедливото разпределяне на разходите за сигурност в НАТО и многобройните възможности да се харчи по-интелигентно, включително чрез сближаването на НАТО и ЕС.

Андерс Фог Расмусен, Генерален секретар на НАТО

“Светът се промени. Заплахите се промениха. И НАТО също. Нуждаем се и ще имаме Стратегическа концепция, която отчита днешните реалности и предизвикателствата на утрешния денl.”

В днешната криза съществува реален риск държавите да се затворят в себе си и да издигнат търговски бариери.

Опитът обаче учи, че подобни ходове са контрапродуктивни. Протекционистките мерки няма да спасят предприятията, които вече губят своята конкурентноспособност. Нещо повече, последиците от такива мерки често се усещат по-тежко в страните и регионите, които вече са уязвими. И могат да засилят някои от най-сериозните заплахи за сигурността, с които се борим през последните години, като тероризма, пиратството и прекъсването на енергийните доставки.

Същевременно нашият просперитет и благоденствие зависят не само от избора на мъдра икономическа политика, а и от избора на политиката в областта на сиугрността. Как да защитим населението и важните инфраструктурни обекти в нашите страни от терористите? Как да опазим територията си от ракетни нападения? И корабите си от пиратите? Как ще защищаваме икономическата дейност и живота на хората, ако не разполагаме с адеквтните способности?

Разпределяйки тежестите в рамките на НАТО, отделните съюзнически държави могат да получат много по-висока степен на сиргуност, отколкото с национални усилия, и то на по-ниска цена. Но тази колективна застрахователна политика изисква редовно да се плащат застрахователни премии. Всички държави-членки от двете страни на Атлантическия океан трябва да проявят политическа воля и да продължат да инвестират в отбраната, давайки своя принос в НАТО.

Необходимо е да гарантираме последователност в решенията в областта на отбраната във всички държави-членки. Водещият принцип е като във фитнеса - стопяване на мазнините и изграждане на мускулна маса.

В момента всички съюзнически държави се борят със сериозните последици от икономическата криза. Това е факт и икономиите са неизбежни. Не трябва обаче да забравяме дългосрочния отрицателен ефект, който могат да предизвикат прекомерните съкращения във военния бюджет. Европейските държави от НАТО в частност трябва да устоят на изкушението да изтеглят средства от отбраната, задълбочавайки още повече пропастта, която ги разделя от САЩ.

Необходимо е да гарантираме последователност в решенията в областта на отбраната във всички държави-членки. Водещият принцип е като във фитнеса - стопяване на мазнините и изграждане на мускулна маса. Вместо да влагаме пари в тежка инфраструктура и войници, които си стоят в казармите, трябва да пренасочим инвестициите към по-гъвкави, мобилни и модерни въоръжени сили, които да можем да използваме срещу предизвикателствата на днешния свят.

Държавите от НАТО трябва да търсят и по-голяма възвръщаемост за своите евро и долари. Комбинацията от колективни подходи и мултинационални решения ще донесе количество и качество. Специализацията и степенуването на приоритетите ще позволят на държавите да съсредоточат повече средства в конкретни области, вместо да дават по малко за широк спектър бойни способности. А рационализацията и реогранизацията ще позволят да се намалят огромните разходи.

НАТО и ЕС са две от най-важните организации в света. 21 държави членуват и в двете. Способностите и средствата им се допълват. Няма друго стратегическо партньорство, което да носи такива ползи, включително оперативни и финансови.

Има обаче и друг начин да се постигнат по-добри резултати с по-малко средства - чрез изгграждане на стратегическо партньорство между НАТО и ЕС. НАТО и ЕС са две от най-важните организации в света. 21 държави членуват и в двете. Способностите и средствата им се допълват. Няма друго стратегическо партньорство, което да носи такива ползи, включително оперативни и финансови.

В много случаи НАТО и ЕС имат еднакви изисквания към военните способности. Затова нека да определим приоритетните области и да се споразумеем, когато е възможно, способностите на едната организация да са на разположение на членовте на другата, така че сътрудничеството да стане правило, а не изключениие.

Във време на бюджетни ограничения трябва да осъзнаем опасностите от неправилните решения за разходите в отбраната. Но трябва да осъзнаем също, че имаме невероятна възможност. Ако се придържаме към принципите на отворената пазарна икономика, ако разпределим разходите за отбрана по-справедливо и ако ги намалим, можем да гарантираме сигурността по-ефикасно и на по-ниска цена.

Това е добра новина за всички съюзнчески правителства. И още по-добра за нашите данъкоплатци.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink