Сред множеството гласове посланието ни още се чува

© Дите Капион, Магазинет ИН

Макар че се конкурира с милиони послания, НАТО все още се радва на значителна обществена подкрепа, твърди Стефани Бабст, заместник на помощник-генералния секретар на НАТО за връзките с обществеността.

Въпрос: Според вас колко видеоматериали се гледат по YouTube всеки ден? Няколко милиона? Няколкостотин милиона?

Отговорът е в същност 2 милиарда - и цифрата расте.

През 2007 година Туитър имаше 5000 туитове на ден. Същата цифра днес? 90 милиона.

Както каза веднъж легендата в бейзбола Йоджи Бера: "Бъдещето не е това, което беше.".

Бързият ритъм на промените не се усеща никъде така, както в областта на масовите комуникации. Благодарение на цифровите фотоапарати и мобилните телефони снимките и видеофилмите се разпространяват за секунди по света, превръщайки милиони хора в доставчици на информация.

За държавите е трудно да подобрят имиджа си. Още по-трудно е това за мултинационалните организации.

В тази област националните правителства и международните организации имат редица недостатъци. За тях е много по-трудно да предават посланията си навсякъде. Моделите на комуникация от горе надолу от времето на Студената война все повече се изместват от информационни канали и мрежи между равни.

Не е изненада, че институционалните комуникационни канали са сред източниците, които се ползват с най-малко доверие. Това налага добре планирани кампании за връзки с обществеността. Стратегическите комуникации, запазената марка и обществените дейности са основните инструменти, позволяващи да се убеди публиката, че ценностите на една страна или организация заслужават подкрепа. Редица правителства наемат PR фирми, за да подобрят имиджа си.

За държавите е трудно да подобрят имиджа си. Още по-трудно е това за мултинационалните организации. За повечето хора дейността на големите международни организации изглежда прекалено сложна и отдалечена от ежедневните им грижи.

Как НАТО се вписва във всичко това? Как успява да изпрати посланията си?

Резултатите от неотдавнашна анкета на германския Фонд Маршал, озаглавена "Трансатлантически тенденции", ни дават някои насоки. Мнозинството хора (59 %) в 11 европейски страни и в Съединените щати (60 %) продължаваг да мислят, че НАТО има съществено значение за тяхната сигурност. Изключение прави Турция, където този процент е едва 38.

Интересно е, че 62 % от респондентите в 11-те европейски страни отговарят, че биха подкрепили и роля на НАТО извън Европа, а 32 % предпочитат НАТО да се занимава само с Европа. В Съединените щати подкрепата е много по-широка - 77 % твърдят, че НАТО трябва да действа извън Европа, ако се налага.

Дори в Русия мнението за НАТО се подобрява. Прз 2009 г. само 29 % от руснаците имаха положително мнение за НАТО; днес този процент е 40, но други 40 % са неблагоприятно настроени към организацията.

Националните и международните анкети показват, че обществеността въобще и особено поколенията, родени след Студената война, имат доста смътна представа за мисиите и политиката на НАТО

Ръководената от НАТО операция в Афганистан (АЙСАФ) е пример в това отношение. Над половината западноевропейски граждани искат войските им да се върнат или да бъдат съкратени. Този процент е най-висок в Полша (77 %) и най-нисък в Турция (47 %). Подкрепата за операциите на НАТО в Афганистан намалява и в Съединените щати, където 41 % искат войските им да се върнат в родината или значително да бъдат съкратени.

На този фон държавите от НАТО трябва по-последователно и ясно да обясняват стратегията си в Афганистан. Трябва да убедим депутатите и обществеността в нашите страни колко важно е да свършим докрай мисията си в Афганистан.

Същевременно обаче Алиансът трябва да се справи и с друго голямо предизвикателство. Трябва открито да обясним за какво служи трансатлантическият алианс в XXI век.

Националните и международните анкети показват, че обществеността въобще и особено поколенията, родени след Студената война, имат доста смътна представа за мисиите и политиката на НАТО. Макар че все още има значителна степен на доверие в организацията, много хора трудно виждат връзката между НАТО и новите глобални заплахи за сигурността. Други се питат необходимо ли е да се инвестира в отбраната след края на Студената война или гледат на НАТО като на закрилник от Русия.

Но тези възприятия и предположения са грешни..

Тъжният факт е, че нашият свят стана още по-уязвим след края на Студената война.

Тероризмът, разпространението на оръжия за масово унищожение, регионалните конфликти и заплахите за енергийните доставки, информационната инфраструктура и търговския флот на нашите страни са едни от най-спешните проблеми в областта на сигурността, на които бързо трябва да се намери решение. Повече от когато и да било правителствата и другите акгьори на международната сцена трябва да си взаимодействат в решаването на тези проблеми.

Нито едно правителство не може само да се справи с тези големи предизвикателства. Алиансът си остава най-удачният и ефективен трансатлантически форум за тази цел. Но ролята на НАТО като доставчик на сигурност не се разбира напълно от обществеността в нашите страни.

Как НАТО ще отговори на това?

Съюзническите държави определено извървяха дълъг път до едно ново и модерно разбиране за общата им комуникационна политика. Прозрачността, диалогичноста, точността на информацията и пряката връзка с хората на територията на Алианса и извън нея се превърнаха в основни стълбове на обществената дипломация на НАТО.

Повече от когато и да било днес в коридорите на Главната квартира на НАТО се срещат журналисти, представители на мозъчни тръстове, отговорни политици и участници в неправителствени организации, дошли за среща с цивилни и военни експерти.

НАТО стана по-достъпен и за обикновените граждани. Всяка година хиляди посетители идват в Главната квартира и обсъждат трансатлантическите аспекти на сигурността с национални представители и служители от НАТО. И когато е там, и с Генералния секретар на НАТО.

НАТО не се опитва да се крие зад поверителни документи и не избягва критичните въпроси. През последните години удвоихме усилията, за да достигнем до младото поколение - улесняваме връзките в мрежа между студенти и млади политически лидери, предлагаме летни курсове и стипендии и организираме семинари в държавите-членки и партньорските страни.

Усъвършенствахме и технологичните си способности, което подобри качеството на уебстраницата на НАТО и другите аудиовизуални средства. Различните онлайн лекции, дискусии и видеофилми направиха интерфейса на НАТО по-прозрачен и интерактивен с външния свят. Няма табута - темите варират от новата стратегическа концепция до трудната операция в Афганистан.

По отношение на използването на новите медии генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен е крачка напред

По отношение на използването на новите медии генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен е крачка напред. Той има собствен профил във Facebook и Twitter и отговаря пряко на въпросите и коментарите на обикновените граждани в така наречения "Кът на Генералния секретар".

НАТО осъзна колко важно е да има модерна и реактивна стратегия в областта на връзките с обществеността. Дадохме си сметка, че за добро или лошо имиджът на НАТО е в нашите собствени ръце.

Но в крайна сметка един положителен имидж не може да се изгради само с лого и лозунги. Той трябва да се заслужи с убедителна политика и политически действия - и точно това се опитват да направят 28-те държави-членки в ежедневната си дейност.

Срещата на върха в Лисабон е отлична възможност държавите от НАТО да демонстрират своята решимост да продължат да изграждат трансатлантическото партньорство в областта на сигурността. Готови сме да изразим посланията си ясно и високо, със старите и новите методи, за да стигнат до хората. Защото те са най-важното.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink