Новата стратегическа концепция на НАТО - балансиран и успешен документ?

Get the Flash Player to see this player.

Първата стратегическа концепция на НАТО от 11 тодини насам бе представяна често като балансиран документ. Какъв например да бъде балансът между новите и старите заплахи? Как да се съчетаят интересите на малките държави с тези на големите? Как се гледа на нея днес, когато вече е приета?

 Субтитри: On / Off

Първата стратегическа концепция на НАТО за последните единадесет години

се описваше често като балансиран документ.

Как например да се намери баланс между новите и старите заплахи,

как да се съчетаят интересите на малките и на големите държави.

Сега, след като вече е подписана, как изглежда концепцията?

Според моята страна

тя отчита и отговаря на всички чувствителни въпроси.

Ние сме доволни от стратегическата концепция.

Тя бе разработена и подготвена

под ръководството на Генералния секретар

и в хода на работата бяха отчетени бележките, предложенията

и подхода на властите на нашите страни.

Какъв подход възприема концепцията към новите заплахи,

от сигурността в киберпространството до увеличаването на броя на страните, където държавността се разпада?

На новите заплахи се гледа много сериозно.

Това е отразено в концепцията.

На страните с разклатена държавност не може да се помогне с военно присъствие.

В държавното строителство е необходимо да се подкрепи сигурността

и тук роля имат военните. Но е нужно и много повече.

Трябва да сме отворени към новите технологии, да разработваме нови стратегии

срещу престъпността в киберпространството и новите заплахи.

Решенията, които вземаме, се отразяват не само на държвите-членки на НАТО.

В Афганистан се бият и войски от много страни извън НАТО.

Как решенията ще се отразят на най-голямата операция в тази страна?

Ако слушате дебата в медиите,

ще останете с впечтлението, че всички напускат. Не е така.

Всеки иска да остане по различни причини.

Всеки върши нещо, ние също,

за да преминем от бойните мисии

към инструкторска работа, подготовка и поддръжка.

На някои места се случват събития,

които заплашват сигурността и безопасността на нашите граждани,

и то във всички държави-членки на НАТО.

Не може да се вдигне армия за една седмица. Това изисква време.

Трябва особено да се наблегне на качеството

на подготовката, а не на количеството.

Предишната стратегическа концепция на НАТО бе приета от 19 страни-членки.

Този път те са 28.

Как се отразява това на процеса на вземане на решения?

Не съм убеден, че е по-трудно.

Искам да подчертая волята на дванадесетте

нови страни-членки на НАТО

реално да участват в процеса.

Той премина много съсредоточено, целенасочено и гладко.

И всичко е отразено в новата стратегическа концепция,

която позволява НАТО да взаимодейства с Европейския съюз,

с ООН и регионалните организации за сигурност,

с финансовите институции. Мисля че добре ше се сработят.

И накрая, срещата на върха в Лисабон

се определяше като най-важната среща на НАТО.

Сега, когато отмина, така ли беше?

Всеки път имаме важни срещи.

Тази имаше огромно значение, следващата може да е още по-важна.

Първата стратегическа концепция на НАТО за последните единадесет години

се описваше често като балансиран документ.

Как например да се намери баланс между новите и старите заплахи,

как да се съчетаят интересите на малките и на големите държави.

Сега, след като вече е подписана, как изглежда концепцията?

Според моята страна

тя отчита и отговаря на всички чувствителни въпроси.

Ние сме доволни от стратегическата концепция.

Тя бе разработена и подготвена

под ръководството на Генералния секретар

и в хода на работата бяха отчетени бележките, предложенията

и подхода на властите на нашите страни.

Какъв подход възприема концепцията към новите заплахи,

от сигурността в киберпространството до увеличаването на броя на страните, където държавността се разпада?

На новите заплахи се гледа много сериозно.

Това е отразено в концепцията.

На страните с разклатена държавност не може да се помогне с военно присъствие.

В държавното строителство е необходимо да се подкрепи сигурността

и тук роля имат военните. Но е нужно и много повече.

Трябва да сме отворени към новите технологии, да разработваме нови стратегии

срещу престъпността в киберпространството и новите заплахи.

Решенията, които вземаме, се отразяват не само на държвите-членки на НАТО.

В Афганистан се бият и войски от много страни извън НАТО.

Как решенията ще се отразят на най-голямата операция в тази страна?

Ако слушате дебата в медиите,

ще останете с впечтлението, че всички напускат. Не е така.

Всеки иска да остане по различни причини.

Всеки върши нещо, ние също,

за да преминем от бойните мисии

към инструкторска работа, подготовка и поддръжка.

На някои места се случват събития,

които заплашват сигурността и безопасността на нашите граждани,

и то във всички държави-членки на НАТО.

Не може да се вдигне армия за една седмица. Това изисква време.

Трябва особено да се наблегне на качеството

на подготовката, а не на количеството.

Предишната стратегическа концепция на НАТО бе приета от 19 страни-членки.

Този път те са 28.

Как се отразява това на процеса на вземане на решения?

Не съм убеден, че е по-трудно.

Искам да подчертая волята на дванадесетте

нови страни-членки на НАТО

реално да участват в процеса.

Той премина много съсредоточено, целенасочено и гладко.

И всичко е отразено в новата стратегическа концепция,

която позволява НАТО да взаимодейства с Европейския съюз,

с ООН и регионалните организации за сигурност,

с финансовите институции. Мисля че добре ше се сработят.

И накрая, срещата на върха в Лисабон

се определяше като най-важната среща на НАТО.

Сега, когато отмина, така ли беше?

Всеки път имаме важни срещи.

Тази имаше огромно значение, следващата може да е още по-важна.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink