ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Толкова близо - и все още толкова далеч

© Ройтерс/Томас Браво

Тази година министерството на правосъдието на САЩ заяви, че мексиканските организации за трафик на наркотици са най-сериозната заплаха сред организираната престъпност за Съединените щати. Но в публикуваната тук статия Сам Кинонс, живял едно десетилетие в Мексико, твърди, че проблемите на страната имат слабо влияние върху сигурността на САЩ, поне засега.

Един икономист, изучаващ процента на убийствата край границата, ми каза, че сравнявал мексиканските престъпници от наркокартелите с Тони Сопрано - и в двата случая става дума за криминални капиталисти, решени да печелят на всяка цена.

Само дето американецът Тони Сопрано представлявал интерес само за местните полицаи и вероятно за полицията в Ню Джързи. Той никога не е занимавал американските военни.

Същевременно пренебрегването им от страна на двете държави позволи на всички Тони Сопрано в Мексико да "се превърнат в национална заплаха", продължи той. Те контролират почти целия граничен регион."

Това виждане за участниците във вече четиригодишната нарковойна в Мексико помага да се осъзнаят заплахите, свързани с тях.

През януари в Тихуана бе заловен мъж, известен с прозвището`El Pozolero’ – готвачът на супа – чията работа, заплатена по 600 долара на седмица, е била да разтваря трупове в киселина.

Войната е безпрецедентна по редица причини.

Мексиканското правителство на президента Фелипе Калдерон за първи път удари и екстрадира трафиканти, като конфискува парите и оръжията им. От 70-те години десетилетия наред елементи от мексиканското правителство улесняваха и организираха трафика с наркотици.

Дъното бе достигнато, когато се установи, че братът на бившия президент Карлос Салинас, Раул, притежава петстотин милиона долара, разпръснати из банковите му сметки в чужбина, заплатени срещу закрила от наркокартела в Залива.

Отчасти поради новото отношение на правителството трафикантите озлобяха и увеличиха убийствата. Преди обикновено хвърляха труповете в дерета и плитки гробове, сега ги оставят да лежат по улиците със закачени на тях предупреждения. И често ги обезглавяват.

През януари в Тихуана бе заловен мъж, известен с прозвището`El Pozolero – тонвачът на супа – чията работа, възложена от картела в Тихуана и заплатена по 600 долара на седмица, е била да разтваря трупове в киселина. Миналата есен някои от съдовете с киселина се намираха срещу един ресторант.

©Ройтерс/Даниел Агилар

Междувременно трафикантите окачват знамена по паркове и площади с обвинения към правителството, че работи за техните съперници. Youtube.com се превърна в техен пропаганден форум, където анонимни музикални фирми качват клипове и нарко-балади, славословещи ту един, ту друг лидер на картел.

Тази нова дързост има за цел да сплаши обществеността, правителството и съперниците им.

Войната натовари и мексиканските военни, които бяха повикани на помощ на полицията в горещите точки в страната.

Всичко това се дължи на факта, че наркокартелите, чиито членове започнаха каго дребни престъпници от местно значение, се превърнаха в заплаха за националната сигурност на Мексико.

Несъмнено картината е мрачна.

Въпреки това обаче тези трафиканти са бизнесмени, а не идеолози. Интересува ги само бизнесът.

Засега твърде малка част от тези насилия се прехвърлят в Съединените щати.

По-рано тази година много се говореше за възможността от прехвърляне на насилието в Съединените щати. CNN бе особено обсебена от тази идея и организираше дълги дебати с различни личности, един от които бях аз.

Но засега твърде малка част от тези насилия се прехвърлят в Съединените щати.

Това е забележително. През 80-те години във Флорида колумбийски дилъри започнаха да се стрелят по улиците на Маями и убийствата шеметно се увеличиха. По време на сухия режим Чикаго е бил известен с публичните си кръвопролития. Когато гангстерските групировки Блъдс и Криспс водят война за пазара на крак в Лос Анджелиз и в центъра на Америка, из цялата страна започват стрелби.

Но макар че на юг от прословуто пропускливата граница между САЩ и Мексико вилнее безпрецедентно жестока война, тя не се усеща по американските улици.

В Сиудад Хуарес през последните 20 месеца са извършени 3000 убийства. По улиците патрулрат войници с автомати. Същевременно отвъд ров широк само 200 ярда в Ел Пасо има само 30 убийства и той се води един от най-сигурните градове в Съединените щати.

© Ройтерс/Томас Браво

През 2008 г. наркокартелите се биеха за контрол над пътя през Ногалес и Сонора. Убийствата в Сонора се утроиха и достигнаха цифрата 126. Отвъд граничната бразда обаче в Ногалес, Аризона, по същото време бяха извършени само три убийства.

През 2005 и 2006 г. Нуево Ларедо бе завладян от ожесточена вълна убийства сред картелите, достигнали цифрата 367. В Ларедо, Тексас, отвъд Рио Гранде, убийствата се удвоиха, но бяха само 45, а по размер двата града са почти еднакви. Оттогава убийствата в Ларедо намаляха до обичайната цифра 10 годишно.

Службите за борба с наркотиците из цяла Америка съобщават, че мексикански трафиканти действат в техните райони, но пазят поведение. Атланта например се превърна в разпределителен център за наркотиците, внасяни от мексиканските картели, които се избиват помежду си, щом се завърнат в родината си. Но в Атланта почти не се забелязват прояви на това дръзко насилие.

Когато Аризона стана новият вход за мексиканските наркотици, Финикс стана основният център в САЩ на отвличанията за подкуп. Но дори и при тези престъпления, извършвани по едно на ден, жертвите и заподозрените са мексикански контрабандисти. Обикновените граждани на Финикс дори не знаят какво става.

Макар че в нашия свят всичко е взаимосвързано в глобален мащаб, местните институции разчитат преди всичко да направят живота поносим. Това важи особено за местата, където престъпността пречи на справедливото икономическо развитие.

Това със сигурност е урокът от нарковойната в Мексико.

Американската полиция общо взето е добре платена, подготвена, въоръжена и мотивирана. Съдилищата и затворите в САЩ работят. Нито една от тези констатации не важи за Мексико.

Със сигурност сегашното състояние на нещата се дължи на добрата воля на престъпниците. Мексиканските трафиканти се въздържат от големи кръвопролития по американските улици, защото знаят, че отговорът ще попречи на основните им приоритети - бизнеса и потоците пари от наркотици, които отиват на юг.

Това е така до голяма стеен, защото правоохранителните органи в САЩ са твърде силен противник. Американската полиция общо взето е добре платена, подготвена, въоръжена и мотивирана. Съдилищата и затворите в САЩ работят.

Нито една от тези констатации не важи за Мексико. Местните власти векове на ред закърняват, докато централното правителство се раздува. Местните институции в Мексико бяха придатък на централната власт до 1983 г. и досега си остават анемични и зле финансирани. Националното правителство не е много по-добре. Неспособните ченгета са само един от резултатите.

Важно е да се подчертае и разликата между наркобизнеса в Съединените щати и Мексико.

Когато дрогата влезе в Съединените щати, там няма йерархия, шеф или олигархия, чиито заповеди да се изпълняват. Напротив, в голямата си част огромният американски пазар на наркотици прилича на американската икономика - до голяма степен нерегулиран, свободен и отворен за всякакви индивидуални дребни предприемачи. Те бързо идват и си отиват, оттеглят се, загиват или попадат в затвора, а мястото им също тъй бързо се запълва от други, чакащи да получат своя пазарен дял.

Когато в наркобизнеса в САЩ е имало шефове, те са били от местно значение и с кратка власт. Доказателство са различните кръстници от италианската мафия или Ники Барнс, кралят на хероина в Харлем през 70-те години, както и редица главатари на ганговете в Лос Анджелиз, факт, който свидетелства за ефективността на американската съдебно-наказателна система и за нагаждачеството на наркосредите.

В някои части на Мексико обаче наркотрафикантите са струпали стрелково оръжие, парализирайки контраразузнаването с помощта на съучастници в правителството, и набират бойци сред морето от бедни младежи, желаещи да се присъединят към тях.

Трафикът на наркотици в Мексико подобно на мексиканската икономика се контролира от олигополи. Дори когато трафикантите попаднат в затвора, корупцията им позволява да простигат властта си далеч извън неговите стени. Красноречив пример е бягството през 2001 г. на Хоакин Гусман Ел Чапо, емблема на трафикантите, които от дребни престъпници се превърнаха в заплаха за националната сигурност на Мексико.

© Ройтерс/Томас Браво

Всичко, казано дотук, показва, че е малко вероятно мексиканските наркотрафиканти да се превърнат в заплаха за националната сигурност на Съединените щати поне през следващите няколко години.

Собствените им бизнес интереси ги възпират от това. Освен това самият бизнес, населен с гангстери, наркомани и други нарушители, не подхожда за методични организирани нападения, каквито осъществяват ислямските терористи.

Много по-голяма заплаха за Съединените щати би било бавното западане на Мексико вследствие на неспирните атаки на трафикантите с помощта на оръжия и пари, придобити в САЩ. Това става в момента.

И става много по-кротко от някои драматични нападения на територията на САЩ и затова е далеч по-подмолно. Отношенията между Мексико и САЩ сякаш се променят само по време на криза. Страната бегло бе спомената в предизборната президентска кампания през 2008 г. И едва след четири години война, през които загинаха над 12 000 души, тази пролет Мексико влезе в полезрението на Вашингтон и на повечето американци.

Днес явно само сериозното ангажиране на двете страни като никога досега може да доведе до решение на ставащото.

Това обаче може да наложи всяка една от двете държави да направи толкова трудни вътрешни промени, че политиците да предпочетат да ги отложат.

Повечето анализатори смятат, че Мексико трябва да започне реформи. Но законодателната система в страната е парализирана и промените стават бавно.

В Аризона, Невада и Тексас например има либерални закони за купуване на оръжие, което според почти всички наблюдатели на Мексико улеснява въоръжаването на картелите. А да се посегне на Националната оръжейна асоциация е нещо, което малцина законодатели биха посмели.

Повечето анализатори смятат, че Мексико трябва да започне реформи, които имат съществено значение за борбата с трафикантите и справедливото развитие, за да вамалее броят на хората, които търсят препитание в контрабандата. Те включват реформа на образованието, съдебната система, общините и редица други области. Някои вече са в ход. Но законодателната система в Мексико е парализирана и промените стават бавно.

Наркотрафикантите направиха нещо, което нито те, нито редица анализатори са смятали, че е възможно - създадоха криза, в която Мексико и Съединените щати могат да преодолеят разногласията си и да намерят общ терен за сътрудничество.

Странното в нарковойната в Мексико е, че тя е заплаха дотогава, докато двете страни й позволяват да бъде. Но така е и с трафикантите, тръгнали от дребни престъпници.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink