ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Нова епоха, нови заплахи, нови реакции

Get the Flash Player to see this player.

Една концепция, различни гледни точки - видео 2

Как обхватът във времето на новата Стратегическа концепция ще се отрази на резултатите? Ще може ли тя да предвиди заплахите след десетилетия? Как ще промени сътрудничеството между международните организации? И какво ще донесе промяната на мъжете и жените в униформа?? Всички тези въпроси разглеждаме в този раздел.

 Субтитри: On / Off

Една концепция, различни гледни точки

Как обхватът във времето на новата Стратегическа концепция ще се отрази на резултатите? Ще може ли тя да предвиди заплахите след десетилетия? Как ще промени сътрудничеството между международните организации? И какво ще донесе промяната на мъжете и жените в униформа?? Всички тези въпроси разглеждаме в този раздел.

Различните заплахи в новия глобализиран свят

трябва да бъдат изброени в новата стратегическа концепция на НАТО.

Заплахите са много по-разнообразни от времето,

когато е написан Вашингтонският договор през 1949 г.

Те идват от най-различни места

и се нуждаем от институции и процеси за борба с тях.

Това е нова област.

Да се дефинират новмите заплахи. Какво приемаме за нови заплахи?

Кои са истинските?

Въпреки че съществуват множество нов вид заплахи,

това не означава, че НАТО трябва да противодейства на всички.

Няма кой знае какво желание

да се прави списък на всички възможни нападения.

Мисля, че съюзниците ще си останат с формулата: нападение срещу един е нападение срещу всички.

Стратегическата концепция не е списък за покупки.

Няма смисъл да се трупат всички идеи и изисквания,

когато не е гарантирано финансирането.

Но има някои нови заплахи,

който наподобяват въоръжено нападение,

но без употреба на конвенционални оръжия.

Когато компютрите нанасят щеги

на енергийната инфрактруктура или застрашават живота на пациентите в болниците,

когато компютрите се превръщат в оръжие, това е въоръжено нападение с други средства.

Да вземем енергийната сигурност.

Как НАТО да гарантира сигурност в толкова сложна област?

И въобще трябва ли да мисли за това?

Ако погледнете картата, редица страни,

разположени в съседство или много близо до натовските държави,

са износителки на изкопиемо гориво.

Износителите на енергия искат да печелят пари,

а потребителите искат страната им да разполага с енергия.

Мисля, че най-добре е да се подходи системно,

да се види кои аспекти на сигурността са засегнати.

Въпросът е дали НАТО трябва да действа в случай на недостиг на енергия,

или това е отговорност на ЕС или други институции.

Дори и при най-добра воля

въпросът с енергйната ефективност, енергийната сигурност,

спешното търсене, доставките и всичко останало

включва страни, където с политическите режими не се преговаря лесно.

Това се изключитено трудни проблеми.

Но Русия и ЕС вече се занивамат с тях.

Същото важи и за промените в климата.

Опасното е, че всичко в този свят е свързано с промяната в климата.

Мисля, че експертната група трябва да обмисли аспектите на сигурността,

свързани с евентуална промяна в климата.

и особено тези,

свързани с възможна мисия на НАТО.

Вече станахме свидетели на кибератаки, в Естония например.

Трябва ли НАТО да се им отдели внимание в своята Стратегическа концепция?

Трябва откровен обмен,

защото редица страни имат свои концепции.

Но с кибератаките не можем да се справим само...

от отбранителна перспектива. Необходим е всеобхватен подход.

Най-важна е бдителността

и защитните мерки на всички участници,

включително гражданите като потребители

да не превръщат компютрите си в кибернетични оръжия.

Какъв ще бъде общият подход на НАТО

към възникващите заплахи?

Тъй като за НАТО е трудно да се бори срещу неясни заплахи,

можем да направим две неща.

Или решаваме, че в бъдеще не е добре да предприемаме наказателни мерки,

защото не е ясно кой носи отгворността за нападението,

или решаваме да се обърнем срещу държавата, обществото, системата,

дали закрила и убежище на тези, които са нападнали съюзническа държава.

Както правим в Афганистан.

Различните заплахи в новия глобализиран свят

трябва да бъдат изброени в новата стратегическа концепция на НАТО.

Заплахите са много по-разнообразни от времето,

когато е написан Вашингтонският договор през 1949 г.

Те идват от най-различни места

и се нуждаем от институции и процеси за борба с тях.

Това е нова област.

Да се дефинират новмите заплахи. Какво приемаме за нови заплахи?

Кои са истинските?

Въпреки че съществуват множество нов вид заплахи,

това не означава, че НАТО трябва да противодейства на всички.

Няма кой знае какво желание

да се прави списък на всички възможни нападения.

Мисля, че съюзниците ще си останат с формулата: нападение срещу един е нападение срещу всички.

Стратегическата концепция не е списък за покупки.

Няма смисъл да се трупат всички идеи и изисквания,

когато не е гарантирано финансирането.

Но има някои нови заплахи,

който наподобяват въоръжено нападение,

но без употреба на конвенционални оръжия.

Когато компютрите нанасят щеги

на енергийната инфрактруктура или застрашават живота на пациентите в болниците,

когато компютрите се превръщат в оръжие, това е въоръжено нападение с други средства.

Да вземем енергийната сигурност.

Как НАТО да гарантира сигурност в толкова сложна област?

И въобще трябва ли да мисли за това?

Ако погледнете картата, редица страни,

разположени в съседство или много близо до натовските държави,

са износителки на изкопиемо гориво.

Износителите на енергия искат да печелят пари,

а потребителите искат страната им да разполага с енергия.

Мисля, че най-добре е да се подходи системно,

да се види кои аспекти на сигурността са засегнати.

Въпросът е дали НАТО трябва да действа в случай на недостиг на енергия,

или това е отговорност на ЕС или други институции.

Дори и при най-добра воля

въпросът с енергйната ефективност, енергийната сигурност,

спешното търсене, доставките и всичко останало

включва страни, където с политическите режими не се преговаря лесно.

Това се изключитено трудни проблеми.

Но Русия и ЕС вече се занивамат с тях.

Същото важи и за промените в климата.

Опасното е, че всичко в този свят е свързано с промяната в климата.

Мисля, че експертната група трябва да обмисли аспектите на сигурността,

свързани с евентуална промяна в климата.

и особено тези,

свързани с възможна мисия на НАТО.

Вече станахме свидетели на кибератаки, в Естония например.

Трябва ли НАТО да се им отдели внимание в своята Стратегическа концепция?

Трябва откровен обмен,

защото редица страни имат свои концепции.

Но с кибератаките не можем да се справим само...

от отбранителна перспектива. Необходим е всеобхватен подход.

Най-важна е бдителността

и защитните мерки на всички участници,

включително гражданите като потребители

да не превръщат компютрите си в кибернетични оръжия.

Какъв ще бъде общият подход на НАТО

към възникващите заплахи?

Тъй като за НАТО е трудно да се бори срещу неясни заплахи,

можем да направим две неща.

Или решаваме, че в бъдеще не е добре да предприемаме наказателни мерки,

защото не е ясно кой носи отгворността за нападението,

или решаваме да се обърнем срещу държавата, обществото, системата,

дали закрила и убежище на тези, които са нападнали съюзническа държава.

Както правим в Афганистан.

Видео Една концепция, различни гледни точки:

1. Битка на умовете

2. Всичко зависи от разполагането във времето?

3. Нова ероха, нови заплахи, нови реакции

4. Как ще се отрази на военните?

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink