ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Генерал Клаус Науман, бивш председател на Военния комитет на НАТО

Get the Flash Player to see this player.

Изминаха десет години от приемането на последната Стратегическа концепция. Кои фактори играеха роля при разработването на варианта от 1999 г. и каква е разликата днес?

 Субтитри: On / Off

Какво се промени от 1999 г.?

Изминаха десет години от приемането на последната Стратегическа концепция. Кои фактори играеха роля при разработването на варианта от 1999 г. и каква е разликата днес?

През 1999 г. нямахме предимството да разполагаме с експертна група.

Трябваше да формулираме всичко вътре в НАТО

и отлично си спомням, че това бе мъчителен

процес, който на моменти ни разединяваше.

Една от причините да оставим...

някои неясноти бе,

че осъзнавахме възможността да се разединим.

Например въпросът с ядрените оръжия

оставихме, както преди.

С нарастваща загриженост виждам,

че редица натовски страни в програмите си за въоръжение

се готвят за отминали войни,

харчейки парите за утрешния ден, това трябва да се промени.

В бъдеще значение ще има най-вече информационното превъзходство,

а в това отнощение в НАТО не сме особено развити.

Второ, трябва да се подготвим за кибератаките.

А НАТО прави първите си крачки

в осмислянето на кибернетичното измерение.

Трето... Боя се, че трябва да отчетем

в по-голяма степен от досега

разпространението на оръжия за масово унищожение

и дали сме адекватно подготвени и въоръжени

срещу нападение с химически,

радиологични, биологични и ядрени оръжия.

Не съм напълно сигурен.

Разликата в бойните способности е вторият приоритет в моя списък,

първият е политическата воля.

И ако ние като европейци не действаме заедно,

не говорим с един глас

и не намерим обща позиция с американските си партньори,

забравете уреждането на проблема със спсобностите.

Това, разбира се, е най-горещият картоф.

Засега все още процесът е тромав,

защото всички държави от НАТО трябва да вземат решение,

но не само в Съвета, а и на всички равнища под него.

Бившите ми колеги и аз предложихме

вземането на рещения с консенсус да се запази

само в Съвета.

На всички по-долни равнища решенията да се вземат с мнозинство.

Това ще ускори процеса.

При регулирането на кризи времето е от съществено значение

и ако трябва да изкачим стълбицата за вземане на решение,

както в момента правим в НАТО, с 28 членове,

никога няма да се включим навреме.

Струва ми се, че новата американска администрация,

президентът Обама направиха няколко крачки

към европейците.

Но, като европеец мога да кажа, че това не бе възнаградено

от европейците със засилен ангажимент в общата кауза.

И затова ако ние европейците не поемем своя дял заедно,

особено в Афганистан,

може скоро да се почувстваме още по-фрустрирани

редом с американците...

Мисля, че ние... Един от уроците от всички акции на Алианса е,

че той трябва да е от полза за всички партньори.

Европа не може да бъде потребител на сигурност,

заедно със Съединените щати ние трябва да произвеждаме сигурност.

Смятам, че същината на проблема е

какво означава колективната отбрана в бъдеще?

Това очакват новите съюзнически държави.

Те се присъединиха към Алианса,

защото искаха да допринесат Америка да се ангажира с Европа.

Но фона на една самоуверена Русия,

която претендира да е сила, макар че въобще не е,

те искат да са сигурни, че старата формула

"един за всички, всички за един" още важи.

Убеден съм, че колективната отбрана и гаранциите на член 5

са реалната основа за готовността на държавите

да се ангажират извън територията, покрита от Договора за НАТО.

Защото ако държавите не могат да убедят народите си, че ги защищават,

хората никога няма да ги подкрепят,

когато изпращат войски да се излагат на риск другаде.

Мисля, че в новата концепция трябва да намерим убедителна формулировка,

за да разбере обществеността, че е необходимо да се инвестира в сигурността.

Разбира се балансирано,

но мисля, че това е една от основните задачи на новата Стратегическа концепция,

да представи успехите на НАТО на хората

и да им каже, че трябва да продължим

да поддържаме трансатлантическия Алианс,

защото няма сигурност за Европа без Съединените щати,

а Съъединените щати се нуждаят от Европа като паргньор.

През 1999 г. нямахме предимството да разполагаме с експертна група.

Трябваше да формулираме всичко вътре в НАТО

и отлично си спомням, че това бе мъчителен

процес, който на моменти ни разединяваше.

Една от причините да оставим...

някои неясноти бе,

че осъзнавахме възможността да се разединим.

Например въпросът с ядрените оръжия

оставихме, както преди.

С нарастваща загриженост виждам,

че редица натовски страни в програмите си за въоръжение

се готвят за отминали войни,

харчейки парите за утрешния ден, това трябва да се промени.

В бъдеще значение ще има най-вече информационното превъзходство,

а в това отнощение в НАТО не сме особено развити.

Второ, трябва да се подготвим за кибератаките.

А НАТО прави първите си крачки

в осмислянето на кибернетичното измерение.

Трето... Боя се, че трябва да отчетем

в по-голяма степен от досега

разпространението на оръжия за масово унищожение

и дали сме адекватно подготвени и въоръжени

срещу нападение с химически,

радиологични, биологични и ядрени оръжия.

Не съм напълно сигурен.

Разликата в бойните способности е вторият приоритет в моя списък,

първият е политическата воля.

И ако ние като европейци не действаме заедно,

не говорим с един глас

и не намерим обща позиция с американските си партньори,

забравете уреждането на проблема със спсобностите.

Това, разбира се, е най-горещият картоф.

Засега все още процесът е тромав,

защото всички държави от НАТО трябва да вземат решение,

но не само в Съвета, а и на всички равнища под него.

Бившите ми колеги и аз предложихме

вземането на рещения с консенсус да се запази

само в Съвета.

На всички по-долни равнища решенията да се вземат с мнозинство.

Това ще ускори процеса.

При регулирането на кризи времето е от съществено значение

и ако трябва да изкачим стълбицата за вземане на решение,

както в момента правим в НАТО, с 28 членове,

никога няма да се включим навреме.

Струва ми се, че новата американска администрация,

президентът Обама направиха няколко крачки

към европейците.

Но, като европеец мога да кажа, че това не бе възнаградено

от европейците със засилен ангажимент в общата кауза.

И затова ако ние европейците не поемем своя дял заедно,

особено в Афганистан,

може скоро да се почувстваме още по-фрустрирани

редом с американците...

Мисля, че ние... Един от уроците от всички акции на Алианса е,

че той трябва да е от полза за всички партньори.

Европа не може да бъде потребител на сигурност,

заедно със Съединените щати ние трябва да произвеждаме сигурност.

Смятам, че същината на проблема е

какво означава колективната отбрана в бъдеще?

Това очакват новите съюзнически държави.

Те се присъединиха към Алианса,

защото искаха да допринесат Америка да се ангажира с Европа.

Но фона на една самоуверена Русия,

която претендира да е сила, макар че въобще не е,

те искат да са сигурни, че старата формула

"един за всички, всички за един" още важи.

Убеден съм, че колективната отбрана и гаранциите на член 5

са реалната основа за готовността на държавите

да се ангажират извън територията, покрита от Договора за НАТО.

Защото ако държавите не могат да убедят народите си, че ги защищават,

хората никога няма да ги подкрепят,

когато изпращат войски да се излагат на риск другаде.

Мисля, че в новата концепция трябва да намерим убедителна формулировка,

за да разбере обществеността, че е необходимо да се инвестира в сигурността.

Разбира се балансирано,

но мисля, че това е една от основните задачи на новата Стратегическа концепция,

да представи успехите на НАТО на хората

и да им каже, че трябва да продължим

да поддържаме трансатлантическия Алианс,

защото няма сигурност за Европа без Съединените щати,

а Съъединените щати се нуждаят от Европа като паргньор.

Видео Какво се промени от 1999 г.?:

1. История - кое предопредели стратегическата концепция??

2. Генерал Кваус Науман, бивш председател на Военния комитет на НАТО

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink