ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Иво Далдер, посланик на САЩ към НАТО

Get the Flash Player to see this player.

Гледища и интервюта - видео 1

Какво е личното мнение на някои от хората, свързани с разработването на новата Стратегическа концепция? Докъде може да стигне тя? В този раздел предлагаме интервюта с някои от основните фигури.

 Субтитри: On / Off

Гледища и интервюта

Какво е личното мнение на някои от хората, свързани с разработването на новата Стратегическа концепция? Докъде може да стигне тя? В този раздел предлагаме интервюта с някои от основните фигури.

Посланик Далдер, според Вас какво значение

ще има формулировката на член 5

при разработването на новата Концепция?

Много важно е да се разбира какво гласи член 5.

Ние нямаме намерение да променяме нито дума от Договора.

Със своите 14 члена и 23 изречения

това е изключително ясен документ.

Въпросът, пред който сме изправени, е:

Какво означават тези думи, написани преди 60 години,

в съвършено различния съвременен свят?

И още:

Какво означава отбрана срещу въоръжено нападение?

Въоръжено нападение срещу една държава да се счита за нападение срещу всички?

И днес това продължава да значи,

че ако една държава бъде нападната, ние всички трябва да й окажем помощ.

И това стана за първи и единсствен път на 12 септември 2001 г.,

след терористичното нападение над САЩ.

Съвсем различна среда със съвършено различен сценарий

от този, който се е предполагал при подписването на Договора през 1949 г.

Това е въпросът, не как да променяме формулировката,

а как да я тълкуваме през XXI век?

Колко трудно ще бъде да се намери баланс между сегашните заплахи като тази в Афганистан

и потенциалните дългосрочни заплахи

като промяната на климата и недостига на енергия?

Необходимо е ясно да кажем какво трябва и какво не трябва да върши НАТО.

По силата на член 5 той трябва да защищава от

и да предотвратява въоръжно нападение срещу държавите-членки.

Съгласно член 4, друга важна разпоредба,

държавите-членки, които смятат, че е възникнала заплаха

за тяхната сигурност, териториална цялост и население, се консултират съвместно в НАТО.

Иска ни се НАТО

да стане отново мястото, където държавите-членки

споделят проблемите си във връзка с международната сигурност.

Да започнат да обсъждат възможните варианти и евентуално да предприемат съвместни действия.

Но не всичко попада в обхвата на член 5.

Той се относя само до заплахите, свързани с въоръжена сила.

"Въоръжено нападение", както гласи.

Всички останали заплахи, които

могат да са по-сериозни от въоръжено нападение,

трьбва да обсъдим заедно с 28-те държави-членки

и да видим как колективно можем да се справим с тях.

Има ли начин заедно да се борим с тези заплахи?

Дали в готовата Концепция Русия ще бъде представена

по-скоро като партньор, отколкото като заплаха?

Отдавна не смятаме Русия за заплаха.

През 1997 г. подписахме Основополагщия акт,

който гласи, че не сме противници.

В Концепцията няма да описваме

кои държави са заплаха за нас.

Ще анализираме в каква среда

Алиансът води операциите си днес.

С какви проблеми се сблъскват държавите-членки.

И коя е най-добрата позиция,

която да им позволи да ги решат генерално и дългосрочно.

И пак ще кажа, да дадем не само на държавите,

но най-вече на парламентите и хората в държавиге-членки

ясна представа за какво служи НАТО.

Когато бях млад и някои споменеше НАТО,

знаех какво значи - защита срещу ясна заплаха.

Важно е да знаем какво трябва да върши НАТО

в много различна, трудна и сложна среда,

но при всяко положение организацията е жизненоважна

за съвместната борба на 28-те държви в нея срещу днешните предизвикателства.

Може ли по-ясната представа за същността на НАТО

да увеличи популярността му

и да приобщи общественото мнение към решаването на конфликта в Афганистан?

Мисля, че може,

ако хората разберат значението на Алианса

и смисъла на това, което се опитваме да направим в Афганистан.

Така вероятно ще се получи по-голяма обществена подкрепа за усилията ни.

Несигурността е една от причините,

поради които внимателно обмисляме стратегията ни

в Афганистан и бъдещите стъпки.

Отчасти и за да обясним по-ясно на хората защо трябва да продължим,

защо успехът е важен за сигурността на страните от НАТО.

Същото важи и за самата организация.

Разработването на новата Концепция

десет години след предишната, която е много далновидна,

с цел да се легитимира НАТО пред обществеността, е важно начинание.

В нея трябва да се опишат изискванията

и ангатиментите на съюзниците,

включително финансовите.

Военните бюджети са на прицел и се съкращават.

Трудно ли е в такъв момент да се прави нова стратегическа концепция?

Не би трябвало, защото Алиансът предполага

колективно участие на 28-те си членки.

в борбата с общиге проблеми.

Една от причините да се нуждаем от Алианса

е, че всяка страна може да инвестира малко и колективно да имаме много.

Във време на затягане на коланите, когато военните бюджети се съкращават,

трябва да възлагаме повече на НАТО.

Това е основната цел на Алианса.

Това няма ли да доведе до съкращаване или дублиране?

Ще намали дублирането. Инвестициите трябва да са многонационални,

за да се закупи военна техника, която поотделно държавите не могат да си позволят,

както направихме със самолетите С17 и АУАКС.

Разполагаме с най-различни бойни средства, които отделните държави никога не могат да закупят.

А сега те са и техни.

За това е Алиансът. Да правим повече с по-малко пари.

И това е смисълът да се дадат пари. Затова министрите на отбраната,

вместо да се опитват да съкратят финансовото си участие в НАТО,

би трябвало да го увеличат.

Мислите ли, че така ще се подобри сътрудничеството

с другите международни организации като ООН и ЕС?

Изключително важно е НАТО да разбере

и ясно да заяви в тези концепция,

че в днешния свят нито една организация

и нито една страна не може сама да се справи с предизвикателствата.

И че един от начините да се увеличи влиянието върху международните дела

е организациите да си сътрудничат.

Било в регионален мащаб, като ЕС с Африканския съюз,

било на международно равнище каго ООН. Това е бъдещето на НАТО.

Партньорство с други организации и други страни

в други части на света.

Какво мислите за публичния дебат около концепцията?

Крайният резултат ще укрепи единството между съюзниците,

но дебатът ще подчертае различията, не е ли така!?

Между държавите-членки има различия.

Това е демокрацията. Ние ги обсъждаме

и се опиттваме да намирим нов вариант,

с който повечето да се съгласят. Това е демокрацията.

Не можем да скрием разногласията си.

А като си ги кажем, намираме нови възмоности

да продължим работата и да напреднем

и осъзнаваме цената на това, което ни обединява,

което е по-силно от въпросите, по които сме разединени.

Нашите общи ценности, общият ни интерес в областта на сигурността,

нуждата да взаимодействаме, защото сами ще се провалим.

Ще включва ли Стратегическата концепция нещо

за вътрешните процеси в НАТО

като вземането ва решения например?

Разбира се, надявам се.

Организацията остро се нуждае от реформа.

Тя в крачка се адаптира към променящия се свят.

Когато един съвет се движи от 400 комитета, има проблем.

Затова една основна реформа,

преразглаждане на начина, по който функционира организацията в този различен свят,

където се нужни гъвкави и бързи решения,

основанен на качествен анализ,

трябва да е една от целите на нашата работа.

Не можем да продължаваме като преди, трябва да започнем да действаме така,

че да изпълняваме целите и функциите на Алианса.

По отношение на заплахите, повечето идвт от недържавни структури,

а НАТО е съюз на национални държави.

Ще реши ли Алиансът да се адаптира

към тази нова ситуация с повече несиметрични заплахи?

Заплахите са много по-разнообразни от тези през 1949 г., когато е написан Договорът.

Те идват от най-различни места

и ние се нуждаем от институции и процеси, способни да се справят с тях.

Мисля, че доста напреднахме в това отношение.

Ясно определихме заплахите. Знаем как да се борим с тях

ефективно, и още по-важно,

решихме да го равим заедно, а не всеки поотделно.

Така увеличаваме максимално възможностите си да се борим с тези заплахи.

Но трябва точно да определим как случващото се днес

засяга сигурността на държавите-членки.

Как съвместно те да се борят със запахите по-ефективно?

Важно ли е да се изясни какво не върши

и какво върши НАТО в бъдещата Стратегическа концепция?

Не мисля, че трябва да описваме какво няма да правим,

а ясно да кажем какво ще правим.

Винаги държавите-членки решават дали ще се предприеме

дадено дествие. Организацията се основава на консенсуса.

28-те държави трябва да се споразумеят и след това

могат да осъществят всичко, което са одобрили.

И последния въпрос, който задавам на всички

Ако трябва да посочите един остовен проблем,

който трябва да реши новата Концепция, кой е той?

Как НАТО да играе ефективна роля в глобализирания свят?

Живеем в свят с глобализирани заплахи, проблеми и възможности,

а ние сме регионален съюз в Северноатлантическата зона.

Как този регионален съюз да действа ефективно в глобализирания свят?

Това е предизвикателството пред нас.

И пред отделните държави, и пред Алианса като цяло.

Благодаря Ви, посланик Далдер. - И аз.

Посланик Далдер, според Вас какво значение

ще има формулировката на член 5

при разработването на новата Концепция?

Много важно е да се разбира какво гласи член 5.

Ние нямаме намерение да променяме нито дума от Договора.

Със своите 14 члена и 23 изречения

това е изключително ясен документ.

Въпросът, пред който сме изправени, е:

Какво означават тези думи, написани преди 60 години,

в съвършено различния съвременен свят?

И още:

Какво означава отбрана срещу въоръжено нападение?

Въоръжено нападение срещу една държава да се счита за нападение срещу всички?

И днес това продължава да значи,

че ако една държава бъде нападната, ние всички трябва да й окажем помощ.

И това стана за първи и единсствен път на 12 септември 2001 г.,

след терористичното нападение над САЩ.

Съвсем различна среда със съвършено различен сценарий

от този, който се е предполагал при подписването на Договора през 1949 г.

Това е въпросът, не как да променяме формулировката,

а как да я тълкуваме през XXI век?

Колко трудно ще бъде да се намери баланс между сегашните заплахи като тази в Афганистан

и потенциалните дългосрочни заплахи

като промяната на климата и недостига на енергия?

Необходимо е ясно да кажем какво трябва и какво не трябва да върши НАТО.

По силата на член 5 той трябва да защищава от

и да предотвратява въоръжно нападение срещу държавите-членки.

Съгласно член 4, друга важна разпоредба,

държавите-членки, които смятат, че е възникнала заплаха

за тяхната сигурност, териториална цялост и население, се консултират съвместно в НАТО.

Иска ни се НАТО

да стане отново мястото, където държавите-членки

споделят проблемите си във връзка с международната сигурност.

Да започнат да обсъждат възможните варианти и евентуално да предприемат съвместни действия.

Но не всичко попада в обхвата на член 5.

Той се относя само до заплахите, свързани с въоръжена сила.

"Въоръжено нападение", както гласи.

Всички останали заплахи, които

могат да са по-сериозни от въоръжено нападение,

трьбва да обсъдим заедно с 28-те държави-членки

и да видим как колективно можем да се справим с тях.

Има ли начин заедно да се борим с тези заплахи?

Дали в готовата Концепция Русия ще бъде представена

по-скоро като партньор, отколкото като заплаха?

Отдавна не смятаме Русия за заплаха.

През 1997 г. подписахме Основополагщия акт,

който гласи, че не сме противници.

В Концепцията няма да описваме

кои държави са заплаха за нас.

Ще анализираме в каква среда

Алиансът води операциите си днес.

С какви проблеми се сблъскват държавите-членки.

И коя е най-добрата позиция,

която да им позволи да ги решат генерално и дългосрочно.

И пак ще кажа, да дадем не само на държавите,

но най-вече на парламентите и хората в държавиге-членки

ясна представа за какво служи НАТО.

Когато бях млад и някои споменеше НАТО,

знаех какво значи - защита срещу ясна заплаха.

Важно е да знаем какво трябва да върши НАТО

в много различна, трудна и сложна среда,

но при всяко положение организацията е жизненоважна

за съвместната борба на 28-те държви в нея срещу днешните предизвикателства.

Може ли по-ясната представа за същността на НАТО

да увеличи популярността му

и да приобщи общественото мнение към решаването на конфликта в Афганистан?

Мисля, че може,

ако хората разберат значението на Алианса

и смисъла на това, което се опитваме да направим в Афганистан.

Така вероятно ще се получи по-голяма обществена подкрепа за усилията ни.

Несигурността е една от причините,

поради които внимателно обмисляме стратегията ни

в Афганистан и бъдещите стъпки.

Отчасти и за да обясним по-ясно на хората защо трябва да продължим,

защо успехът е важен за сигурността на страните от НАТО.

Същото важи и за самата организация.

Разработването на новата Концепция

десет години след предишната, която е много далновидна,

с цел да се легитимира НАТО пред обществеността, е важно начинание.

В нея трябва да се опишат изискванията

и ангатиментите на съюзниците,

включително финансовите.

Военните бюджети са на прицел и се съкращават.

Трудно ли е в такъв момент да се прави нова стратегическа концепция?

Не би трябвало, защото Алиансът предполага

колективно участие на 28-те си членки.

в борбата с общиге проблеми.

Една от причините да се нуждаем от Алианса

е, че всяка страна може да инвестира малко и колективно да имаме много.

Във време на затягане на коланите, когато военните бюджети се съкращават,

трябва да възлагаме повече на НАТО.

Това е основната цел на Алианса.

Това няма ли да доведе до съкращаване или дублиране?

Ще намали дублирането. Инвестициите трябва да са многонационални,

за да се закупи военна техника, която поотделно държавите не могат да си позволят,

както направихме със самолетите С17 и АУАКС.

Разполагаме с най-различни бойни средства, които отделните държави никога не могат да закупят.

А сега те са и техни.

За това е Алиансът. Да правим повече с по-малко пари.

И това е смисълът да се дадат пари. Затова министрите на отбраната,

вместо да се опитват да съкратят финансовото си участие в НАТО,

би трябвало да го увеличат.

Мислите ли, че така ще се подобри сътрудничеството

с другите международни организации като ООН и ЕС?

Изключително важно е НАТО да разбере

и ясно да заяви в тези концепция,

че в днешния свят нито една организация

и нито една страна не може сама да се справи с предизвикателствата.

И че един от начините да се увеличи влиянието върху международните дела

е организациите да си сътрудничат.

Било в регионален мащаб, като ЕС с Африканския съюз,

било на международно равнище каго ООН. Това е бъдещето на НАТО.

Партньорство с други организации и други страни

в други части на света.

Какво мислите за публичния дебат около концепцията?

Крайният резултат ще укрепи единството между съюзниците,

но дебатът ще подчертае различията, не е ли така!?

Между държавите-членки има различия.

Това е демокрацията. Ние ги обсъждаме

и се опиттваме да намирим нов вариант,

с който повечето да се съгласят. Това е демокрацията.

Не можем да скрием разногласията си.

А като си ги кажем, намираме нови възмоности

да продължим работата и да напреднем

и осъзнаваме цената на това, което ни обединява,

което е по-силно от въпросите, по които сме разединени.

Нашите общи ценности, общият ни интерес в областта на сигурността,

нуждата да взаимодействаме, защото сами ще се провалим.

Ще включва ли Стратегическата концепция нещо

за вътрешните процеси в НАТО

като вземането ва решения например?

Разбира се, надявам се.

Организацията остро се нуждае от реформа.

Тя в крачка се адаптира към променящия се свят.

Когато един съвет се движи от 400 комитета, има проблем.

Затова една основна реформа,

преразглаждане на начина, по който функционира организацията в този различен свят,

където се нужни гъвкави и бързи решения,

основанен на качествен анализ,

трябва да е една от целите на нашата работа.

Не можем да продължаваме като преди, трябва да започнем да действаме така,

че да изпълняваме целите и функциите на Алианса.

По отношение на заплахите, повечето идвт от недържавни структури,

а НАТО е съюз на национални държави.

Ще реши ли Алиансът да се адаптира

към тази нова ситуация с повече несиметрични заплахи?

Заплахите са много по-разнообразни от тези през 1949 г., когато е написан Договорът.

Те идват от най-различни места

и ние се нуждаем от институции и процеси, способни да се справят с тях.

Мисля, че доста напреднахме в това отношение.

Ясно определихме заплахите. Знаем как да се борим с тях

ефективно, и още по-важно,

решихме да го равим заедно, а не всеки поотделно.

Така увеличаваме максимално възможностите си да се борим с тези заплахи.

Но трябва точно да определим как случващото се днес

засяга сигурността на държавите-членки.

Как съвместно те да се борят със запахите по-ефективно?

Важно ли е да се изясни какво не върши

и какво върши НАТО в бъдещата Стратегическа концепция?

Не мисля, че трябва да описваме какво няма да правим,

а ясно да кажем какво ще правим.

Винаги държавите-членки решават дали ще се предприеме

дадено дествие. Организацията се основава на консенсуса.

28-те държави трябва да се споразумеят и след това

могат да осъществят всичко, което са одобрили.

И последния въпрос, който задавам на всички

Ако трябва да посочите един остовен проблем,

който трябва да реши новата Концепция, кой е той?

Как НАТО да играе ефективна роля в глобализирания свят?

Живеем в свят с глобализирани заплахи, проблеми и възможности,

а ние сме регионален съюз в Северноатлантическата зона.

Как този регионален съюз да действа ефективно в глобализирания свят?

Това е предизвикателството пред нас.

И пред отделните държави, и пред Алианса като цяло.

Благодаря Ви, посланик Далдер. - И аз.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink