ЕЗИК
Заради превода българската версия на "НАТО Преглед" излиза онлайн около две седмици след английското издание.
ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
ИЗДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА
АВТОРСКИ ПРАВА
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
 RSS
ИЗПРАТИ СТАТИЯТА НА ПРИЯТЕЛ
АБОНАМЕНТ ЗА "НАТО ПРЕГЛЕД"
  

Битка на умовете

Get the Flash Player to see this player.

Една концепция, различни гледни точки: видео 1

Как обхватът във времето на новата Стратегическа концепция ще се отрази на резултатите? Ще може ли тя да предвиди заплахите след десетилетия? Как ще промени сътрудничеството между международните организации? И какво ще донесе промяната на мъжете и жените в униформа?? Всички тези въпроси разглеждаме в този раздел.

 Субтитри: On / Off

Една концепция, различни гледни точки

Една концепция, различни гледни точки - видео 1.Как обхватът във времето на новата Стратегическа концепция ще се отрази на резултатите? Ще може ли тя да предвиди заплахите след десетилетия? Как ще промени сътрудничеството между международните организации? И какво ще донесе промяната на мъжете и жените в униформа?? Всички тези въпроси разглеждаме в този раздел.

НАТО дебатира бъдещото си развитие или така наречената Стратегическа концепция.

Но се връща и назад съм създаването си през 1949 г.

Ако има нещо сигурно в бъдещето,

това е волята на народите за свобода и мир.

Дискусиите се въртят около основната функция на Съюза:

нападение срещу една държава-членка се счита за нападение срещу всички по силата на член 5.

Какво значение ще има член 5 в новата Стратегическа концепция?

Много важно е да се разбере какво гласи той.

Ние няма да променяме нито дума от Договора,

Със своите 14 члена и 23 изречения

това е забележителен и пределно ясен документ.

Въпросът сега е

какво означават тези думи, написани преди 60 години, в днешния различен свят.

Член 5 с всички нови заплахи, а да не забравяме и старите,

трябва да остане основната цел на Алианса.

Член 5 е основната разпоредба за НАТО.

Основна е следователно и за новата Стратегическа концепция,

защото това е основната цел на НАТО.

НАТО е политическо-военен отбранителен съюз,

но е необходимо да се знае срещу кого и какво се отбранява.

По този въпрос отделните държави-членки имат различни мнения

и затова дебатът по член 5 е ключов в целия процес.

Някои смятат, че една тясна и конкретна стратегическа концепция

е най-добрият начин да се върви напред.

Други твърдят, че при толкова много нови заплахи

и толкова променлива среда

по-добре е концепцията да е колкото може по-широка.

Но се очертава коненсус за една по-тясна концепция.

В крайна сметка, все ще разберем

кога става въпрос за въоръжено нападение.

Трябва да намерим баланс между операциите по член 5

и тези извън зоната,

това е най-важният елемент от новата концепция.

И макар че ще се водят много разговори за бъдещите заплахи

като промяната в климата, мнозина все още ясно си спомнят

как изглеждаше животът в Централна и Изночна Европа преди 20 години.

И се питат дали тези заплахи са отминали.

Войната в Грузия през 2008 г. поляризира мненията.

През август 2008 г. тя породи разцепление в НАТО.

Но дебатът, както ясно се вижда досега,

е дали дали се съсредоточим върху Афганистан

и да нагодим техниката и бюджетите,

войските и командването

към война от типа на тази в Афганистан или да продължим

да се готвим за по-конвенционално нападение срещу територията на НАТО.

Събитията през август 2008 г. промениха положението със сигурността в Европа.

Защото това бе нападение...

първият инцидент от този тип на прага на Европа

след разпадането на Съветския съюз и края на Студената война.

Този фактор трябва да бъде ончетен

при обмислянето на новата Стратегическа концепция.

Нашият исторически опит и последните събития...

...в източната част на Европа подсказват,

че конвенционалните заплахи още съществуват.

Вероятността очевидно е малка,

но при конвенционална заплаха

дори малката вероятност трябва да бъде отчетена.

Колкото повече държавите-членки от Централна, Източна и Северна Европа,

които са най-обезпокоени от Русия, чустват, че не получават подкрепа

от НАТО срещу Русия,най-голямата им грижа,

толкова по-трудно ще оправдаят парите,

ресурсите и човешките жертви в Афганистан. Защото обществеността ще ги запита:

Защо сме там? Защо НАТО не прави за нас това, което ние правим за другите?

А дебатът се води в разгара на най-тежката финансова криза от десетилетия насам.

Хората трябва да свият рзходите,

правителствата разполагат с намален бюджет.

Очакват се съкращения в бюджетите на отбраната.

Затова в стратегическата концепция трябва да се определят приоритетите.

В дебата винаги има различни мнения,

това отчасти е и целта му,

и те вече изкристализираха.

Това е може би един от най-разделящите въпроси в НАТО -

как да се отнасяме към Русия, а самата Русия не винаги помага

да се разсеят някои впечатления.

Някои от държавите-членки я разглеждат като партньор.

Но за други тя е проблем.

Не като агресия, а като възможност за икономически срив

или по отношение на стабилността.

Определено в Алианса има различия.

Това е демокрацията. Разговаряме открито

и се опитваме да намерим нов вариант,

около който повечето от нас да се обединят. Това е демокрацията.

Не можем да скрием различията си,

всъщност като ги изложим, намираме нови възможности

да продължим да работим заедно и да вървим напред.

Но дори и при тези различия в НАТО има широк консенсус,

че Русия и отношенията с нея имат важно значение.

Мисля, че никой не трябва да се отказва...

от усилията да се ангажира Русия, да се опитваме да го правим на практика.

Можем да намерим редица въпроси, по които да работим съвместно.

В някои области се нуждаем от Русия

и можем да работим с нея.

Сатанизирането на Русия или която и да било друга страна няма да помогне.

Отдавна сме приели, че Русия не е заплаха.

През 1997 г. подписахме Основополагащия акт,

който гласи, че вече не сме противници.

В концепцията няма да се изброява

кои страни ни заплашват.

Ще се опише в каква среда

извършва операциите си Алиансът.

Кои са предизвикателствата пред държавите-членки

и коя е най-добрата позиция да се борят с тях.

Много зависи от действията и на Русия.

Дали наистина иска да бъде партньор на НАТО.

Латвия държи тя да бъде

надежден и предсказуем партньор на Алианса.

Но като наблюдаваме какво става в Русия напоследък,

възникват някои съмнения в надеждността й като партньор.

Важно е обаче Алиансът да се

ангажира с Русия, където е възможно.

Какво мисли Русия за това?

Игор Юргенс е съветник по външната политика на президента Медведев.

Нашата страна граничи с три гиганта -

Европейския съюз, Съединените щати и Китай.

И в този тригълник, ако някой не е приятелски настроен,

имате по-добри възможности,

ако се споразумеете със САЩ и Европа по много въпроси,

по принципите, ценностите и интересите,

а Китай, който винаги ще е голяма сила,

ще има по-малко значение в това сътрудничество,

защото не сме китайци.

Той е спокоен, че Русия няма да влезе в конфликт със Запада.

Западна Европа, което е може би 50 години пред Русия

по отншение на развитието на цивилизацията, има по-развити ценности.

Но значението на семейството,

постулатите не кради, обичай децата си, родината си

десетте Божи заповеди са еднакви навсякъде.

Нагласите са различни. Затова понякога

наблягаме повече на интересите, да,

защото ценностите са много по-развити

във вашата част на света, отколкото в моята.

Но мисля, че ще се сближат.

В концепцията трябва да има по-голяма яснота

къде, кога и защо НАТО започва операции.

Нуждаем се от критерии и принципи за нашите операции.

Това ще ни улесни в нашите страни

в работата с правителствата и парламентите,

с политическите и социалните партньори,

защото всяка операция има сериозно отражение във всяка страна.

Има тенденция да се залавяме с безкрайни начинания.

Това не е мъдро, дори и с мандат на ООН

и най-широка международна подкрепа,

както е в Афганистан.

Виждаме, че сме притиснати и не винаги намираме нужната подкрепа

и в НАТО, и навън.

А подкрепата с ресурси и политическа воля е жизненоважна

за успеха на следващата Стратегическа концепция.

В този контекст ще кажа,

че една стратегия определя нагласата на съответната държава от НАТО

по отношение на аспектите на сигурността.

Ако в нея има нещо, което не може да изпълните,

ако не разполагате с бюджет, стратегията е безполезна.

Трябва да сме реалисти с реалистични амбиции.

От това зависи нашата надеждност.

Когато и да приемем предизвикателство или ангажимент,

трябва да можем да го изпълним.

Ако кажете, че ще се заемете с всички сериозни проблеми на сигурността по света

и това е вашето призвание,

трябва от самото начало да знаете какви ресурси трябват.

Солидарността не се създава на къс хартия.

Трябва да я преживееш и проявиш. Но и къс хартиия малко ще помогне.

НАТО дебатира бъдещото си развитие или така наречената Стратегическа концепция.

Но се връща и назад съм създаването си през 1949 г.

Ако има нещо сигурно в бъдещето,

това е волята на народите за свобода и мир.

Дискусиите се въртят около основната функция на Съюза:

нападение срещу една държава-членка се счита за нападение срещу всички по силата на член 5.

Какво значение ще има член 5 в новата Стратегическа концепция?

Много важно е да се разбере какво гласи той.

Ние няма да променяме нито дума от Договора,

Със своите 14 члена и 23 изречения

това е забележителен и пределно ясен документ.

Въпросът сега е

какво означават тези думи, написани преди 60 години, в днешния различен свят.

Член 5 с всички нови заплахи, а да не забравяме и старите,

трябва да остане основната цел на Алианса.

Член 5 е основната разпоредба за НАТО.

Основна е следователно и за новата Стратегическа концепция,

защото това е основната цел на НАТО.

НАТО е политическо-военен отбранителен съюз,

но е необходимо да се знае срещу кого и какво се отбранява.

По този въпрос отделните държави-членки имат различни мнения

и затова дебатът по член 5 е ключов в целия процес.

Някои смятат, че една тясна и конкретна стратегическа концепция

е най-добрият начин да се върви напред.

Други твърдят, че при толкова много нови заплахи

и толкова променлива среда

по-добре е концепцията да е колкото може по-широка.

Но се очертава коненсус за една по-тясна концепция.

В крайна сметка, все ще разберем

кога става въпрос за въоръжено нападение.

Трябва да намерим баланс между операциите по член 5

и тези извън зоната,

това е най-важният елемент от новата концепция.

И макар че ще се водят много разговори за бъдещите заплахи

като промяната в климата, мнозина все още ясно си спомнят

как изглеждаше животът в Централна и Изночна Европа преди 20 години.

И се питат дали тези заплахи са отминали.

Войната в Грузия през 2008 г. поляризира мненията.

През август 2008 г. тя породи разцепление в НАТО.

Но дебатът, както ясно се вижда досега,

е дали дали се съсредоточим върху Афганистан

и да нагодим техниката и бюджетите,

войските и командването

към война от типа на тази в Афганистан или да продължим

да се готвим за по-конвенционално нападение срещу територията на НАТО.

Събитията през август 2008 г. промениха положението със сигурността в Европа.

Защото това бе нападение...

първият инцидент от този тип на прага на Европа

след разпадането на Съветския съюз и края на Студената война.

Този фактор трябва да бъде ончетен

при обмислянето на новата Стратегическа концепция.

Нашият исторически опит и последните събития...

...в източната част на Европа подсказват,

че конвенционалните заплахи още съществуват.

Вероятността очевидно е малка,

но при конвенционална заплаха

дори малката вероятност трябва да бъде отчетена.

Колкото повече държавите-членки от Централна, Източна и Северна Европа,

които са най-обезпокоени от Русия, чустват, че не получават подкрепа

от НАТО срещу Русия,най-голямата им грижа,

толкова по-трудно ще оправдаят парите,

ресурсите и човешките жертви в Афганистан. Защото обществеността ще ги запита:

Защо сме там? Защо НАТО не прави за нас това, което ние правим за другите?

А дебатът се води в разгара на най-тежката финансова криза от десетилетия насам.

Хората трябва да свият рзходите,

правителствата разполагат с намален бюджет.

Очакват се съкращения в бюджетите на отбраната.

Затова в стратегическата концепция трябва да се определят приоритетите.

В дебата винаги има различни мнения,

това отчасти е и целта му,

и те вече изкристализираха.

Това е може би един от най-разделящите въпроси в НАТО -

как да се отнасяме към Русия, а самата Русия не винаги помага

да се разсеят някои впечатления.

Някои от държавите-членки я разглеждат като партньор.

Но за други тя е проблем.

Не като агресия, а като възможност за икономически срив

или по отношение на стабилността.

Определено в Алианса има различия.

Това е демокрацията. Разговаряме открито

и се опитваме да намерим нов вариант,

около който повечето от нас да се обединят. Това е демокрацията.

Не можем да скрием различията си,

всъщност като ги изложим, намираме нови възможности

да продължим да работим заедно и да вървим напред.

Но дори и при тези различия в НАТО има широк консенсус,

че Русия и отношенията с нея имат важно значение.

Мисля, че никой не трябва да се отказва...

от усилията да се ангажира Русия, да се опитваме да го правим на практика.

Можем да намерим редица въпроси, по които да работим съвместно.

В някои области се нуждаем от Русия

и можем да работим с нея.

Сатанизирането на Русия или която и да било друга страна няма да помогне.

Отдавна сме приели, че Русия не е заплаха.

През 1997 г. подписахме Основополагащия акт,

който гласи, че вече не сме противници.

В концепцията няма да се изброява

кои страни ни заплашват.

Ще се опише в каква среда

извършва операциите си Алиансът.

Кои са предизвикателствата пред държавите-членки

и коя е най-добрата позиция да се борят с тях.

Много зависи от действията и на Русия.

Дали наистина иска да бъде партньор на НАТО.

Латвия държи тя да бъде

надежден и предсказуем партньор на Алианса.

Но като наблюдаваме какво става в Русия напоследък,

възникват някои съмнения в надеждността й като партньор.

Важно е обаче Алиансът да се

ангажира с Русия, където е възможно.

Какво мисли Русия за това?

Игор Юргенс е съветник по външната политика на президента Медведев.

Нашата страна граничи с три гиганта -

Европейския съюз, Съединените щати и Китай.

И в този тригълник, ако някой не е приятелски настроен,

имате по-добри възможности,

ако се споразумеете със САЩ и Европа по много въпроси,

по принципите, ценностите и интересите,

а Китай, който винаги ще е голяма сила,

ще има по-малко значение в това сътрудничество,

защото не сме китайци.

Той е спокоен, че Русия няма да влезе в конфликт със Запада.

Западна Европа, което е може би 50 години пред Русия

по отншение на развитието на цивилизацията, има по-развити ценности.

Но значението на семейството,

постулатите не кради, обичай децата си, родината си

десетте Божи заповеди са еднакви навсякъде.

Нагласите са различни. Затова понякога

наблягаме повече на интересите, да,

защото ценностите са много по-развити

във вашата част на света, отколкото в моята.

Но мисля, че ще се сближат.

В концепцията трябва да има по-голяма яснота

къде, кога и защо НАТО започва операции.

Нуждаем се от критерии и принципи за нашите операции.

Това ще ни улесни в нашите страни

в работата с правителствата и парламентите,

с политическите и социалните партньори,

защото всяка операция има сериозно отражение във всяка страна.

Има тенденция да се залавяме с безкрайни начинания.

Това не е мъдро, дори и с мандат на ООН

и най-широка международна подкрепа,

както е в Афганистан.

Виждаме, че сме притиснати и не винаги намираме нужната подкрепа

и в НАТО, и навън.

А подкрепата с ресурси и политическа воля е жизненоважна

за успеха на следващата Стратегическа концепция.

В този контекст ще кажа,

че една стратегия определя нагласата на съответната държава от НАТО

по отношение на аспектите на сигурността.

Ако в нея има нещо, което не може да изпълните,

ако не разполагате с бюджет, стратегията е безполезна.

Трябва да сме реалисти с реалистични амбиции.

От това зависи нашата надеждност.

Когато и да приемем предизвикателство или ангажимент,

трябва да можем да го изпълним.

Ако кажете, че ще се заемете с всички сериозни проблеми на сигурността по света

и това е вашето призвание,

трябва от самото начало да знаете какви ресурси трябват.

Солидарността не се създава на къс хартия.

Трябва да я преживееш и проявиш. Но и къс хартиия малко ще помогне.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink