Кого реално закриля протекционизмът?

Световният финансов срив може да предизвика икономически национализъм

(Ройтерс)

Питър Холмс размишлява дали смесицата от протекционизъм, екстремизъм и конфликти, избухнала през 30-те години на 20 век, може отново да се случи в днешната финансова криза.

Според много икономисти политическият кошмар от 30-те години на миналия век е бил предизвикан от връщане към протекционизма. Той засилва депресията в затихващата търговия, предизвиква масова безработица и в крайна сметка довежда до фашистката агресия.

Икономистите и историците отдавна са направили връзка между икономиката и конфликтите. Адам Туз смята, че нацисткият експанзионизъм има икономически подбуди. Други твърдят, че военният конфликт между САЩ и Япония до голяма степен е бил причинен от американската блокада на Япония.

Старата поговорка "ако стокиге не преминават границата, ще я преминат войниците" бе основният двигател за съдаването на GATT и ЕС.

Старата поговорка "ако стокиге не преминават границата, ще я преминат войниците" бе основният двигател за съдаването на GATT и ЕС. Последният започва с Европейската общност за въглища и стомана, създадена за съвместно използване на ресурсите, за които Франция и Германия постоянно са воювали.

Но скептиците, които все пак приемат, че икономическите причини подхранват нестабилността, смятат, че протекционизмът е второстепенно зло. Неотдавна в една лекция в Лондон икономистът Пол Кругман, лауреат на Нобелова награда , спомена "благородната лъжа", че депресията от 1930 години е била причинена от протекционизма. Той твърди, че кризата ог 30-те години е била причинена от дефлационна макрополитика, както и че от настоящата криза може да се излезе чрез данъчни стимули.

Уикипедия

Може ли протекционизмът в търговията да доведе до депресия като през 30-те?

С това не искаме да отречем, че кризата сериозно ще се отрази върху търговията. На практика сривът в търговията и производството от 2007 г. насам следва конфигурацията, която се наблюдава от 1929 г. нататък. Не бива да се отрича обаче и фактът, че протекционизмът е опасност. Но това, което е едновременно успокояващо и обезпокояващо, е колко е спаднала търговията без масово прибягване до протекционизъм.

Успокояващото е стартиралата неотдавна Global Trade alert (http://www.globaltradealert.org), в която се описват по-дребните протекционистки мерки, предприети от търговските държави, които биха предизвикали безпокойство.

Обезпокояващото обаче е колко много и колко бързо е спаднала търговията. Китайският износ през май бележи 26 % спад спрямо предходната година, този на Индия - 30 % (макар че степента на свиване намалява). Засега повечето от приетите защитни мерки се вписват в правилата, тоест съвместима със СТО защита, зачитаща ако не духа, то поне буквата на правилата на организацията.

Кругман е съгласен с Питър Съдърланд (бивш генерален директор на СТО), че свободната търговия наистина зависи повече от всичко от системни и потенциално свързани със сигурността въпроси. Системата на СТО е основният пример за върховенство на закона в международните отношения. Ако тя бъде заплашена, последиците ще са много по-големи от обикновена загуба на печалби от икономическата специализация.

Най-голямата заплаха е в Китай. Там безработицата достигна невиждани стойности през януари.

Рискът от протекционизъм може да заплаши нововъзникващите, основани на правила режими, към които се движим. Но сам по-себе си спадът на търговията крие големи заплахи за стабилността и потенциално за сигурността.

Най-голямата заплаха е в Китай. Там безработицата достигна невиждани стойности през януари и се твърди, че дипломиралите се тази година трудно си намират работа. Китай все още има икономически растеж, но трябва да го поддържа на стойности над 6 % от БВП (брутен вътрешен продукт), за да избегне увеличаване на безработицата.

Китай заклейми протекционизма и възприе настъпателна данъчна политика. Чух китайски правителствен съветник да казва: "Всички сме усвоили поуките от 30-те години, нали?"

Ройтерс

В Китай безработицата винаги е висока и крие потенциална заплаха за стабилността и сигурността

Но ако кризата се разшири и доведе до продължителни социални размирици, комунистическата партия със сигурност ще бъде принудена да възприеме твърда линия за отстраняване на дисидентите и преосмисляне на стратегията за отворена търговия и на другите мерки за икономическа либерализация.

Дали новата финансова мощ на Китай по някакъв начин ще доведе страната до сблъсък със САЩ е трудно да се каже. Китай като че няма голям избор, освен да се държи за долара, но ако това доведе до чувството, че е ощетен, може да има политическа реакция. Шанхайската организация за сътрудничество, в която членуват Русия, Китай и страните от Средна Азия, може да изиграе важна роля, особено ако се състои предвиденото присъединяване на Иран.

В другите страни от БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) въздействието на кризата е по-сложно. Бразилия има по-консервативна финансова система и не е толкова зависима от международната търговия. Но в края на 2008 г. промишленото й производство рязко спадна.

Русия е засегната по-скоро от цената на петрола, отколкото от обема на промишления износ. Влиянието вътре в страната може да има външни последици.

Въпреки спада в износа й, Индия не е толкова уязвима. Кризата обаче може да поощри някои сепаратистки движения и да породи външна нестабилност. Но изглежда малко вероятно това да доведе до протекционизъм.

Пакистан е по-уязвим. Индустрията в страната се чувства заплашена от перспективата за споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия и може да има пряка политическа реакция, ако ЕС не съумее да удовлетвори желанието на Пакистан за подобен род отваряне на пазара и за него.

Много уязвими са и страните по южното средиземноморско крайбрежие. Алжир е в подобна на Русия позиция. Наличието на голям брой млади безработни може да разпали ислямския фундаментализъм, особено ако ислямските глупировки са единствените, които гарантират благосъстоянието.

Моят прочит на ситуацията, подобно на Пол Кругман, е, че най-лошите сценарии на ужасите изглеждат по-малко вероятни, отколкото преди шест месеца. Някои неща може да се влошават, но сривът се забавя (например инвестициите в Китай са се повишили през май).

Кругман казва също, че може би се нуждаем от повече данъчни стимули. Ако се намери успешна макроикономическа политика, използваща съществуващиге инструменти, можем да избегнем най-лошия от всички данъчни стимули: превъоръжаването. Но засега изглежда, че ще има натиск по-скоро за намаляване, отколкото за увеличаване на военният бюджет, когато най-лошото отмине.

Сериозен протекционизъм в стила на 30-те години би бил ново завъртане на ножа в раната в икономическо отношение и тревожна поитическа опасност

Икономическата нестабилност може да доведе до засилване на икономическия национализъм и потенциален конфликт. В момента, в който пиша тази статия, протекционистките гласове са по-силни в САЩ, отколкото в ЕС, но има сериозен потенциал за политически разногласия. Засега риториката на сътрудничеството продължава.

Тази криза може да има непропорционални последици за развиващигте се страни и още повече да дестабилизира нестабилни, но стратегически важни държави като Пакистан. А прегрупирането на глобалните икономически сили, рязко разкрито от кризата, ще има влияние върху световното стратегическо равновесие.

Накратко, кризата има потенциал да предизвика вътрешна политическа нестабилност в целия свят. Търговията вече бе сериозно засегната. Силният протекционизъм в стила на 30-те години би бил ново завъртане на ножа в раната в икономическо отношение и тревожна поитическа опасност. Но това може да бъде спряно, ако (Iи това е едно голямо ако) бъде овладяна макрокризисната политика.

Споделете това:     DiggIt   MySpace   Facebook   Delicious   Permalink